Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (992)

Олдфийлд, Морис (1915–1981)

Изключително успешен генерален директор на британската разузнавателна служба МИ–6 от 1973 до 1978 г.

Като син на фермер арендатор сър Морис Олдфийлд е първият ръководител на МИ–6 с такъв произход. Завършва Манчестърския университет през 1937 г., а през 1941 г. постъпва в армията в Южния Стафърдширски полк. По-късно е прехвърлен в Корпуса за военно разузнаване и на 13 април 1943 г. от ефрейтор в полева служба за сигурност е произведен веднага в лейтенант. Изпратен е в Близкия изток, където британското разузнаване попречва на германските шпионски операции в района.

В края на 1946 г. Олдфийлд е майор с временно звание подполковник и с няколко отличия за военновременната му служба. По това време започва работа в МИ–6 — главно в лондонската щабквартира, известна като БРОДУЕЙ. Първата му задача в чужбина е в щаба на британския специален пълномощник за Югоизточна Азия от 1950 до 1953 г., а в Сингапур е от 1955 до 1958 г.

Олдфийлд е главен резидент във Вашингтон от 1960 до 1964 г., когато се появяват нови сигнали, че в британските разузнавателни служби има инфилтрирани съветски АГЕНТИ. (Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.) През следващото десетилетие се завръща в Лондон, а през 1973 г. е назначен за генерален директор на МИ–6.

На 13 октомври 1975 г. крило на Ирландската републиканска армия прави опит да го убие, като поставя 13-килограмова бомба между решетките и прозореца на ресторант Локет в Лондон. Олдфийлд живее в същата сграда и същата вечер си е вкъщи. Бомбата е обезвредена около 3 минути преди да избухне.

Той остава генерален директор до 2 октомври 1979 г. След като се пенсионира, е назначен от министър-председателката Маргарет Тачър за координатор на британската сигурност и разузнаване за Северна Ирландия.

През март 1980 г. Олдфийлд признава, че е ХОМОСЕКСУАЛИСТ, и в края на май моли министър-председателката да го освободи от поста поради влошаване на здравето. Смята се, че е бил изключително успешен директор на МИ–6, особено в създаването на здрави взаимоотношения с американските, френските и израелските разузнавателни служби.

В „Кой кой е в шпионажа“ („Who’s Who in Espionage“, 1984) Роналд Пейн и Кристофър Добсън описват Олдфийлд като „мъж с очила, с бузесто лице, весел нрав и приятно чувство за хумор, твърд човек, който не приема насилието. Наистина беше доста невероятно, че беше изпитал грубата страна на шпионажа“.

Носят се слухове, които са неточни, че ДЖОН ЛЬО КАРЕ го използва за прототип на героя си ДЖОРДЖ СМАЙЛИ.