Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1283)

САМОС

Спътниковата система за ракетно наблюдение (Satellite and Missile Observation System) САМОС е разработвана от ВВС на САЩ. За разлика от фотографския спътник КОРОНА, който изстрелва капсулата с филм към Земята, тя е оборудвана с фотолаборатория на борда. Готовите снимки се сканират и се предават на земните станции по телевизионен канал.

САМОС подобно на Корона е създаден по проекта Бойна система (WS) 117L и с конкурс между фирми за правото да разработят разузнавателен спътник. Отначало названието е Сентри (Страж), а по-късно е преименувано САМОС.

Военновъздушните сили успяват да финансират разработката на спътника. По същото време ЦРУ създава серията Корона. Това става възможно благодарение на силната подкрепа на Конгреса за спътниковите програми в края на 50-те години. Тогава всички са загрижени от проблема за „изоставането на САЩ по ракетния въпрос“ от Съветския съюз. Обаче системата на САМОС за предаване на информацията на Земята се оказва с дефекти. По-късните модели на този спътник, както и Корона използват спускаеми апарати — капсули — за изпращането на филмите на Земята (в специални капсули готовите филми се катапултират от спътника и с парашут се спускат над океана, където чакащи самолети ги прехващат). Освен финансовите въпроси възниква и проблемът, чий е САМОС. Ако Корона е проект на ЦРУ, то ВВС смятат, че САМОС е техен проект. Някои високопоставени правителствени чиновници заявяват, че разузнавателните спътници са национално достояние и не могат да принадлежат на една или друга служба. Случаят със САМОС е разрешен на 25 август 1960 г., когато е създадено строго секретното УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (УНР). От една срана, УНР е подразделение на Министерството на отбраната, а, от друга, влиза като самостоятелна структура в РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ и по такъв начин е под контрола на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (т.е. директора на ЦРУ).

САМОС е предаден на УНР, но щабквартирата на военновъздушните сили, които са му ПРИКРИТИЕ, упражнят до голяма степен контрол над проекта. Самият проект обаче е извън компетенцията на ВВС и затова генерал Къртис Лъмей — ръководител на Стратегическото въздушно командване, не контролира работата по спътника.

Първият опит за изстрелване на САМОС е на 11 октомври 1960 г. и е неуспешен. Следващият опит също е неуспешен поради отказ на втората степен на ракетата носител Аджена. На 31 януари 1961 г. е проведено третото, вече успешно изстрелване на САМОС 2. Спътникът предава снимки на американската земна станция в продължение на месец. Необходими са обаче няколко месеца, за да бъдат разчетени, тъй като са с много лошо качество. Спътникът тежи 1,902 т и е в орбита 472–554 км над Земята.

Спътниците Корона вече осигуряват полезна фотография повече от 5 месеца преди успешното изстрелване на първия спътник САМОС.

Следващите 2 опита за изстрелване на САМОС се провалят. След това започват успехите, с много малко провали. До 27 ноември 1963 г. от 31 опита само 5 са неуспешни. Въпреки това УИЛЯМ БЪРОУЗ пише в „Строго секретно“ („Deep Black“, 1986):

Някои наблюдатели отбелязват, че е постигнат прогрес от 6 м [способността на камерите да фиксират на Земята предмет с такъв размер] до 1,5 м с напредването на програмата. Други, включително Хърбърт Сковил-младши от ЦРУ, твърдят, че САМОС никога не е осигурявал полезна информация.

И все пак президентът Кенеди използва снимки, направени от САМОС, при вземането на решения по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА през 1962 г.

Спътниците САМОС не получават означение КИЙХОУЛ, въпреки това основната система камери на САМОС се използва в неудачната програма ЛАНЯРД като KH–6.