Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Хувър, Едгар (1895–1972)

Директор на следствена служба на Министерството на правосъдието на САЩ и главен противник на „вътрешните врагове“ от 1924 до 1972 г. През 1935 г. службата получава названието федерално бюро за разследване. Хувър става негов първи директор и остава на този пост до смъртта си.

През 1917 г. Хувър започва работа като чиновник в архивите на Министерството на правосъдието. През 1919 г. е назначен за специален помощник на главния прокурор. През 1921 г. вече е заместник-директор на Бюрото за разследване към Министерството на правосъдието, а през 1924 г. е назначен за негов директор. Службата по-късно е преименувана Бюро за разследване, след това — Управление за разследване, и, накрая, през 1935 г. — Федерално бюро за разследване. По това време агентите на Хувър са вече известни с популярното сред народа прозвище „джимени“ (G-men — съкратено от government, т.е. Господата Г.).

По време на дългогодишното си управление Хувър става олицетворение на ФБР. Председателят на правната комисия на Камарата на представителите Иманюъл Селър обяснява могъщата власт на Хувър с това, че „той е главата на една агенция, която на свой ред притежава огромна власт — властта да наблюдава, властта да контролира живота и съдбите на всеки един в тази страна. Той има досие за всеки член от двете камари на Конгреса. Понякога изглежда така, сякаш има повече власт, отколкото президентът, на когото служи.“

Хувър е роден във Вашингтон и е трето поколение държавен чиновник. Започва работа като чиновник архивист в Конгресната библиотека, докато все още учи в университета Джордж Вашингтон, където през 1916 г. защитава бакалавърска степен, а по-късно същата година — и магистърска. Бъдещ заклет ерген, Хувър живее при овдовялата си майка във Вашингтон до смъртта й през 1938 г., а след това — сам до края на живота си.

shpionazh-97.jpgЕдгар Хувър с Шърли Темпъл

След като завършва образованието си, Хувър започва работа като чиновник в Министерството на правосъдието. През 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война и с това започва кариерата му на ловец на вътрешни врагове. Безпокойството, свързано с подривната дейност на чужденците в САЩ, бързо превръща Бюрото за разследване от най-обикновена служба до този момент в мощна организация. Хувър е назначен за ръководител на важния отдел — регистрация на гражданите от враждебните държави. Към страха от война се прибавя паниката от разпространението на болшевишката революция от Русия в света. И Хувър бързо превключва на тази вълна.

Главният прокурор Мичъл Палмър повежда кръстоносния поход срещу „червената заплаха“ и създава отдел за общо разузнаване към Бюрото за разследване. Той назначава Хувър за свой специален помощник. Скоро Хувър съставя над 200 000 досиета на хора и организации. Той арестува над 200 членове на профсъюза на руските работници, виждайки в тази организация „пропагандатор на атеизма, аморалността и насилието“. Руснаците са депортирани през декември 1919 г. Хувър организира публични нападки срещу радикали през януари 1920 г. В над 30 града са арестувани 10 000 души. Повечето от тях са освободени. От общо 3500 задържани са депортирани едва 556.

През май 1924 г. Хувър е назначен за изпълнителен директор на Бюрото за разследване, а през декември 1924 г. става директор, като наблюдава и насочва действията на една организация, която се превръща в национална полицейска сила. Под ръководството на Хувър работят 441 „специални агенти“ в големите градове. Работата на ведомството нараства изключително много през 1933 г., когато в състава му е включено и подразделението за контрол на изпълнението на „сухия режим“ — създадено специално от Министерството на правосъдието да оказва помощ за реализирането на поправката на конституцията за забрана на продажбата и разпространението на алкохол. (Сухият режим е отменен през декември 1933 г.) А с утихването на „червената опасност“ и изместването на акцента от подривната дейност към углавната престъпност Хувър реагира веднага и пренасочва вниманието си от революционерите към бандитите.

По времето на президента Франклин Рузвелт бюрото отначало е преобразувано в Управление за разследване (Рузвелт осигурява законовата база, която позволява на Хувър да постигне по-голяма самостоятелност на своята служба), а през юли 1935 г. вече е Федерално бюро за разследване.

Когато през 1939 г. в Европа избухва Втората световна войната, Хувър с благословията на Рузвелт променя мисията на ФБР и се насочва към издирване на извършители на подривни действия, шпиони и саботьори. Но инстинктите на Хувър за борба с престъпността не са достатъчни и той се оказва неподготвен за противодействие с професионални разузнавачи.

По това време със съгласието на Рузвелт британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6) открива през 1940 г. в Ню Йорк свой филиал — БРИТАНСКА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ (БКС). Ръководителят й УИЛЯМ СТИВЪНСЪН се запознава с Хувър чрез общия им приятел бившия световен шампион по бокс в тежка категория Джийн Тани, но двамата не намират общ език. Хувър се съпротивлява срещу дейността на британските специални служби на територията на САЩ. Използвайки тщеславието на Хувър, Стивънсън се съгласява да отстъпи лаврите на ФБР от бъдещите постижения на англичаните, работещи в Америка.

Стивънсън се стреми към по-задълбочено сътрудничество между американските и британските разузнавателни специални служби и в края на краищата намира съюзник, но в лицето не на Хувър, а на УИЛЯМ ДОНОВАН, който е назначен за КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА — полуразузнавателна служба, подчинена пряко на президента. Хувър упорито се противопоставя на издигането на Донован и на службата му, която по-късно се превръща в УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). Двамата се запознават в Министерството на правосъдието по времето, когато Хувър е директор на ФБР, а Донован е помощник главен прокурор, който следи за дейността на бюрото. През 1929 г. Донован е напуснал министерството, но Хувър го е запомнил като човека, когото не понася — общителен изтънчен юрист, чужд на бюрократичните порядки.

Донован полага всички усилия за създаването на УСС и уверява представител на ФБР (Хувър не желае да се среща с него), че няма да се меси в работата на ФБР. За да се приключи с тази неразбория, Рузвелт назначава сина си Джеймс за свързващо звено между Донован и ФБР.

В тези години вървят слухове за някакви връзки на Донован с „немски активисти“ и комунисти. Хувър събира тази информация, но знаейки, че Рузвелт подкрепя Донован, преценява да не я използва.

Междувременно Хувър, използвайки рекламата, създава слава на ФБР на героичен борец с бандите на гангстерите. Сега пред него стои задачата да издигне ведомството си като преден отряд в борбата с военните престъпници. Хувър често помества статии в печата, в които представя ФБР като неуморим преследвач на нацистки и японски шпиони. В една от статиите се говори, че сътрудниците на ФБР са разкрили германската шпионска технология на микроточките, независимо че британското разузнаване е съобщило за тях на ФБР.

През август 1941 г. британците свързват ФБР с ДУШКО ПОПОВ — ДВОЕН АГЕНТ, който е завербуван от АБВЕРА — германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, но в действителност работи за МИ–5. Абверът изпраща Душко Попов в Съединените щати, за да създаде разузнавателна мрежа. По настояване на японците той трябва да даде справка и за ПЪРЛ ХАРБЪР — главната тихоокеанска база на ВМС на САЩ на Хаваите. Съответните инструкции, записани с помощта на технологията „микроточки“, също са връчени на Душко Попов. Но Хувър смята, че Попов е германски шпионин, който е подвел англичаните, заклеймява го като „балкански плейбой“ и отказва да го изпрати на Хаваите. (В априлското издание на Рийдърс дайджест от 1946 г. Хувър твърди, че ФБР е открило схемите от микроточки, след като „залавя“ германски шпионин.)

През август 1941 г. отношенията между Съединените щати и Япония се изострят и много американски вишестоящи лица смятат, че войната е неизбежна. Хувър пренебрегва инструкциите от микроточките за Пърл Харбър, дадени от немците на Душко Попов. Той не открива в тях никаква потенциална заплаха за главната военноморска база в Тихия океан. (Първи огласява тази задача на двойния агент сър ДЖОН МАСТЪРМАН.) (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.) Чак на 30 септември някои от съобщенията на Попов са изпратени на разузнавачите от флота и армията. Но и там не им придават особено значение.

На 13 януари 1942 г. повече от месец след нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР Хувър изпраща докладна записка до личния секретар на президента Рузвелт генерал-майор Едуин Уотсън. В нея ръководителят на ФБР не споменава нито дума за Попов, нито за дадените му от немците инструкции за Пърл Харбър, а единствено отбелязва, че президентът навярно ще пожелае да обърне внимание на „един от методите, използвани от германската шпионска система при предаването на съобщения на агентите“. Хувър прилага част от инструкцията на Попов, но не тази, която се отнася за Пърл Харбър, а онази част, в която се иска информация за американското производство на самолети.

Докато ФБР проследява шпиони (вж. ШПИОНСКИ КРЪГ ДЮКЕЙН; КОУЛПО, УИЛЯМ; ДИКИНСЪН, ВЕЛВАЛИ), Хувър не спира с предупрежденията си за ПЕТА КОЛОНА, съставена от предатели, „врага отвътре, който се състои от хора, които вярват, че правителството на Съединените щати [може] да бъде свалено“. Хувър твърдо е убеден, че комунистите непрекъснато заплашват Америка с подривните си акции. (Вероятно това негово виждане изиграва своята роля и в СЛУЧАЯ АМЕРАЗИЯ.)

След войната Донован (по молба на вече покойния по това време Рузвелт) представя за разглеждане план за създаване на мирновременна разузнавателна агенция. Хувър успява да се добере до копие на този план и го предава на вестник Чикаго трибюн, който го нарича „супершпионска система за следвоенната политика на «новия курс»“. Чикаго трибюн е поддръжник на Хувър, въпреки че вестникът и сътрудникът му СТЕНЛИ ДЖОНСТЪН са обвинени в разкриване на американските усилия по декодиране от времето на войната.

През 1945 г. Хувър осигурява на създателите на филма „Къщата на 92-ра улица“ („The House on 92nd Street“) подкрепата и професионалната консултация на сътрудниците от ФБР. (Вж. ФИЛМИ.) Във филма са използвани документални материали от успешна операция на ФБР в разгрома на германска шпионска мрежа в САЩ по време на войната. (Вж. СЕБЪЛД, УИЛЯМ.) Филмът създава впечатлението, че ФБР има предварителна информация за истинския план за саботаж на германците. В действителност пристигането на германски саботьори с ПОДВОДНИЦА изненадва ФБР.

Хувър е обладан от манията да събира тайни за политици и видни личности. През юни 1940 г. агенти на ФБР проникват в нюйоркския офис на Американския младежки конгрес и преснимат кореспонденцията, която включва писма от Елинор Рузвелт — съпругата на президента. На Хувър е изпратен доклад за операцията. Хувър одобрява и КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ в помещенията на негърските общини на САЩ, обяснявайки това със своята загриженост от „смутовете сред негрите“. Веднъж той казва: „Черните прислужнички в хотелите искат заплащане на своя труд по техни условия и в същото време твърдят, че са членове на клуб Елинор Рузвелт…“

След смъртта на Рузвелт през април 1945 г. Хувър се опитва да убеди администрацията на Труман да преустанови всичко във връзка с плана на Донован. Но Труман, който питае лична неприязън към Хувър, дава съгласието си за създаването на ЦРУ. По време на управлението на Хувър между ЦРУ и ФБР съществува почти символично сътрудничество.

Разрешените от Хувър тайни прониквания през 40-те и 50-те години, особено в помещенията на организации, смятани за подривни, включват и организации за граждански права и професионални съюзи. Хувър нарежда да се извърши и подслушване на телефоните на религиозната община Свидетелите на Йехова, тъй като те са против военната служба и отказват да приветстват издигането на американското знаме. В много случаи лично Хувър дава одобрение за провеждането на „микрофонно наблюдение“ и през 60-те години все още не се притеснява да обясни това с постановлението на министъра на правосъдието от 1938 г.

Хувър тясно сътрудничи с парламентарните следствени комисии, загрижени в търсенето на комунисти в правителствените структури, и нееднократно предупреждава за тази опасност. Но много по-често работи зад кулисите, като предава документи на Сенатската комисия за антиамериканска дейност и на Комисията за вътрешна сигурност. В случая с АЛДЖЪР ХИС Хувър оказва огромна помощ на младия конгресмен Ричард Никсън.

Хувър стои настрана от президента Айзенхауер, като си сътрудничи със сенатора Джоузеф Маккарти, който преследва комунистите и е политически противник на Айзенхауер. Хувър открива информация за военновременната любовница на Айзенхауер Кей Самърсби, но никога не я използва срещу него.

През 1956 г. Хувър предприема тайна операция Проконтра (Програма за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО), която има за цел събирането на вътрешноразузнавателна информация за хора и организации, за които той е преценил, че са нелоялни към правителството. По време на Виетнамската война той съсредоточава усилията на Проконтра към антивоенните активисти и въвлича и ЦРУ (вж. ХАОС). Проконтра е най-дълго съществувалата и най-задълбочена вътрешноразузнавателна операция в американската история. През 1971 г., подложен на натиск и безпрецедентна критика от страна на групи за граждански права, Хувър прекратява програмата.

„Ако не беше Едгар Хувър, — казва президентът Джонсън на новоизбрания през декември 1969 г. президент Никсън, — нямаше да успея да изпълнявам задълженията си на главнокомандващ. Така е. Дик, ти скоро ще свикнеш да зависиш от Едгар. Той е пилон на стабилността в един град от слаби мъже. Ще разчиташ на него многократно, за да можеш да запазиш сигурността. Той е единственият, на когото можеш напълно да се довериш.“

Никсън с това и започва, но когато Белият дом решава да разработи своя програма за вътрешно разузнаване (вж. ПЛАН ХЮСТЪН), доверието му към Хувър отслабва. След преизбирането му през 1972 г. Никсън решава да поиска оставката на Хувър. Но Хувър умира преди това.

Той липсва на Никсън, когато избухва скандалът УОТЪРГЕЙТ. През февруари 1973 г. в разговор със своя съветник Джон Дийн III Никсън казва: „Е, добре, Хувър вършеше необходимото. Това е най-важното. Щеше да се противопостави, на когото трябва. Щеше да ги изплаши до смърт. Имаше досие за всеки.“

След смъртта на Хувър плъзват най-различни слухове и спекулации за личния му живот. Твърденията, че е прикрит ХОМОСЕКСУАЛИСТ, не са потвърдени. През февруари 1975 г. главният прокурор Едуард Ливай казва в показанията си пред Конгреса, че „официалният и поверителният“ архив на Хувър включват информация, уличаваща мнозина, включително конгресмени и президенти. През 1976 г. комисиите за разследване към Сената и Конгреса разкриват масовите злоупотреби, допуснати в хода на операция Проконтра.

Всички досиета от картотеката на Хувър с гриф Лично са унищожени. А много от тези, за които говори Ливай, остават засекретени. За биографията на Хувър „Шефът“ („The Boss“, 1988) Ейтън Тиохарис и Джон Стюърт Кокс получават част от досиетата въз основа на Закона за свобода на информацията. Те откриват „унизителна лична информация за двама президенти, за една първа дама, за един министър от кабинета и за безброй други видни личности“. Но човекът, който е започнал като чиновник в архива, знае, че има много начини за запазване на досиета. Най-важните са подредени по такъв начин, че „нито имат индекс, нито са заведени в централната архивна система на бюрото“, както твърдят биографите, и може да се каже, че служебният му архив „технически не съществува“.