Сара Пинбъра

Понякога приказките жестоко се объркват, но често просто лъжат любезно, защото все пак победителите имат правото да пишат историята, а победените да я заучават прилежно за високи оценки. Ето ви поглед към вероятната реалност, стояща зад най-популярните захаросани легенди за малки момиченца, и тя никак, ама никак не е сладка. Злата кралица е с трудно минало и доста добро обяснение за цялата вълна от черна магия, която ще излее върху света. Снежанка е непокорна глезла, чийто престой в кристалния ковчег ще е малко по-дълъг от очакваното по вина на Принца, който всъщност търси тиха пасивна женичка, и няма да се посвени да направи нужното за целите си. Спящата красавица е биполярна топка от зли енергии, оставена зад стени от тръни, за да си организира декадентските партита, посветени на Сад и Мазох на спокойствие. Червената шапчица е доста добър трапер, която в екип с Баба си мога да видят сметката на всеки вълчак, с изключение на някой добър върколак, когато любовта се намеси. А вие смятахте приказките на братя Грим за зловещи и сбъркани, ха.

Поредицата е меко казано великолепно мрачна, с много неприлични моменти, но винаги издържани в почти артистичната естетика на Хелмут Нютън вместо пошлата некадърност на Ел Джеймс, или каквото там се беше занимавало с нюансите на синините след побой и изнасилване, маскирано като игрички за вдигане на самолета. Обратите са винаги неочаквани и странни, избиващи по елегантен начин с кадифена ръкавица, прикриваща диамантена ръка с адамантиеви нокти, всички закостенели представи за това какво правят обичайно приказните герои. Какво ако Пепеляшка е амбициозна феминистка с повече топки от който и да е кралски син на бял кон, а нейните мащеха и уж зли сестри са всъщност тихи хорица, изпаднали от обществото по силата на обстоятелствата и икономическата криза. Може би Рапунцел се е самоспасила след дълго и напоително обучение в тайните на магьосницата, уж държала я в кулата си не за друго, а за да я предпази от скапващия се в твърде груб реализъм живот в чудното царство. А Принцът с главното П е чутовен гъз. Крайно време беше някой да го каже, пък.

Да, признавам, звучи много женско, войнстващо феминистично и самодостатъчно, като черна Ариел и транссексуална Алиса едновременно, но всъщност е написано толкова стилно, леко, умело и увличащо, че виновното удоволствие надделява над справедливия гняв от твърде агресивната борба за имагинерни права и неравноправия. Секси, дарк, чувствено, изящно, с много тъмно чувство за хумор и отлична мярка на повествованието, отдалечаващо се от така силно дразнещия ме, но напоследък супер актуален кинематографичен модел на писане, сякаш всичко е просто неуспешен сценарий за сериал на Нетфликс. Завръщане към същността на добрите книги, ако и малко по-така, като за възрастни без особено много дразнещи предразсъдъци. Сара Пинбъра ще ви изненада приятно, обещавам, а първата част я има дори на български, за да опитате на вкус и да се влюбите без очаквания и ограничения в един стилен начин да кажеш истината без заобикалки и розови пухчета. И не, не е никак зле.

В последно време на няколко пъти засичам сериал кръстен на детектива на Жорж Сименон – “Инспектор Мегре”. В главната роля е Роуън Аткинсън. Не съм вярвала, че ще мога някога да го приема на серизно след ролите му като мистър Бийн, но в интерес на истината сериалът е доста добре направен и си заслужава да му отделите от времето си. Това ме подсети за поредицата криминални романи с Мегре. Някой от тях съм чела още в тинейджърските си години, но за щастие има и доста непрочетени такива.

Както и сами може да предположите книгата е класическо френско криминале. Действието се развива основно по улиците, ълите, кръчмите на Париж и в „Ке дез’ Орфевр“. В сюжета има мислене, предположения, догадки, изчакване, премълчаване и споделяне с конкретна цел – все неща, които са демоде в последно време.

В този случай освен Мегре и детективите му в разследването се включва и госпожа Мегре. Може ли да има връзка между недоказано убийство в ателието на уважаван книговезец, изчезнал кафяв куфар, млада жена с кокетна бяла шапчица и детето, за което тя се грижи в парка? Ще успее ли Мегре да сглоби частите от пъзела или този път ще бъде надигран от напористия адвокат Лиотар?

Атмосферата и описанието на Париж от 50те години е не просто фон, а плътно доизграждаща мистерията реалност. Бита на парижани, делничните им дела и празничните ритуали очароват и връщат в друго време. Време, в което е важно да се осигури прехраната на масата, а прането се прави винаги в понеделник на кораб пералня на Сена. Бутиците и модата в тях по централните търговски улици. Човек може мислено да се разходи по мокрите парижки павета или да приседне за вкусна вечеря и чаша вино в някое уютно бистро.

Вече  споменах, че това е класика в криминалния жанр, но ако търсите безкрайна динамика и множество обрати, спиращи дъха преследвани, то определено в тази книга няма да ги намерите. И тук има обрати и преследвания, хитроумни капани и уловки, но темпото на събитията е друго, усещането е за прикрито напрежение зад привидното спокойстви на ежедневието. Срази ме прозорливостта и дълбоката психология, с която са изградени героите.

Чак сега след толкова години си давам сметка защо толкова харесвам криминалния жанр – в него покрай престъплението се прави дисекция на мотивите и мислите на всеки един герой, включително и разследващите. Като лук се бели листо по листо до достигане на парливата сърцевина на човешката природа и разкриването на най-мрачните и дълбоко пазени тайни. И в края на книгата не е толкова важно кога и как е извършено дадено злодеяние, а защо. Коя е била последната капка в чашата, довела до прекрачването на всички граници и норми. Как мисли и се чувства човек отнел живот с или без основателна причина. И има ли изобщо основателна причина да отнемеш живот?

Ако и вие обичате загадките или дори само Париж, но не сте се срещали с Мегре – поправете този пропуск възможно най-скоро.