Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

25 юни 2024

24 юни 2024

23 юни 2024

От литературните блогове

Първи впечатления от последно прочетеното : Арсен Люпен - крадецът джентълмен - Морис Льоблан

Първа книга за приключенията на емблематичния крадец с джентълменски обноски и отношение. Запознаваме се с началото на кариерата му, почерка и мотивите му да оперира по този странен начин. В книгата са включени няколко кратки истории, които нямат връзка една с друга и касаят отделни обири.

В известна степен маниерът на писане изглежда старовремски и напомня за приключенията на Шерлок Холмс, дори и без последният да беше включен буквално и лично в последния разказ. Арсен Люпен обаче излъчва чар, обноски, коригира действията си според това дали го наблюдават пленителни госпожици и накратко не е такъв дървеняк, какъвто е обрисуван Шерлок.

Приключенията и най-вече загадките са забавни, защото винаги има логика и начин да бъде извършено и разкрито едно престъпление. У читателя остава топката да се опита сам да разреши всичко, преди авторът да е свалил картите. (А в последния случай буквално седмица купа беше ключа към разкриване на истината.)

Приятно е и ще се чете още. Бива да се изгледа и едноименния сериал по Нетфликс с неотразимия Омар Си - изключително забавен!

Корицата е потресаваща.

ps. Книгата изчетох при кратък престой в Париж като част от опитите ми да чета тематични произведения от страните, в които понякога попадам.

ps2. Крадци не срещнах, само джентълмени.

К А М Е Р Т О Н : Откъс от романа „В кръвта ми е“

От балкона младата жена наблюдава пътя и чака. Снощи са й казали, че Чезаре е на кораба, който ще го върне тук след три години отсъствие и несигурен живот, прекаран в очакване на този ден.

Тайна, естествено. Но какво е Рим в тези последни часове на папата, ако не една чаша, чиито тайни много бързо стигат до ръба?

Рано или късно ще прелеят и ще наводнят улиците, плодовете им са прилив, гъст и тъмен като кръвта.

Но няма значение. Този момент е дошъл и Лукреция чака. Наблюдава всеки сантиметър от улицата, за да види кога ще се появи нейният рицар, който, както си представя, ще бъде все същият и в едновременно с това – безкрайно по-висок, бляскав, смел като никой друг в лъскавите си доспехи.

Тя пък е по-различна от онова момиченце, скрито на върха на едно дърво, въпреки че във всичко, което има значение, си е останала същата. В своята лоялност, спазвана чак до края на този криволичещ път, от деня, когато нейната предателска кръв заяви на света, че тя вече не е същата.

Ами ако на Чезаре не му хареса тази Лукреция – нова и все пак същата в нейната тюркоазена рокля, с дръзко деколте, както налага модата, показвайки гърдите си, ставащи с всеки изминал ден все по-налети? Ами ако Чезаре я предпочиташе каквато беше, завинаги малка, с невинността и невежеството си, носено на върха на пръстите, с още една перла в русите й коси, които сега докосват бедрата й като ласка?

Но Лукреция не си позволява лукса на такова съмнение.

И когато той завива иззад ъгъла, с хората от народа, които едва се отместват при минаването на коня му – тъй като в Рим да видиш някой влиятелен човек, е ежедневна гледка, – душата й се загнездва между стомаха и сърцето, размахвайки слабо криле.

Тя няма нужда от известяването от портиера. Вече знае.

Слиза по стълбите с онази рокля, която шумоли около дългите й крака като някаква тайна. Очаквайки. Той да вдигне глава – косата му е по-дълга сега, чертите му са изсечени като острие, тялото му е хармонично, израснало, за да запълни височината му – и да я види.

Когато го прави, черните му очи заличават всяка друга светлина и всяка друга сянка. Не се усмихва. Но този поглед, от който тя не успява да се откъсне, й казва, че за него чувството е същото.

Тя слиза бавно по стълбите, докато не застава пред него.

Не се прегръщат. Не викат. За миг замръзват извън времето, в една само тяхна тишина, гледат се.

– Още ми дължиш онази целувка, Чезаре.

 

Превод Ваньо Попов

Anna Hells' Fantasy place : Една нахална дама в Индия

Лиз Хеджкок

Какво се случва с една благовъзпитана дама от британското общество, ако същата бива забъркана в разни работи като криминални разследвания и публично изоставяне от симпатичен млад мъж с добро бъдеще? Ами мята се на първия кораб и хуква към Индия, за да се разведри, какво толкова. Така де, колко може още да си навреди на репутацията, дори ако се натовари с един сандък и една кисела прислужница само за екскорт, без приятели, придружители или какъвто и да е план. Мис Мейзи Фробишър изпъва елегантно своя схванат британски гръб, вирва високо благородното си британско носле и… се забърква в още по-големи каши в екзотичните дестинации, включващи шпиони, престъпни гении и много симпатични детективи под прикритие.

Това е една свежа криминална поредица, с малко романтика и елегантно чувство за хумор, с изключително симпатични главни персонажи, които не губят време в тръшкане и бърсане на сълзи, ами хващат бика за рогата, и разкриват мръсното бельо на цялата бледокожа аристокрация на Британския радж, което освен естествено потно е и доста скандално. От по-невинните. машинации на амбициозни майки с малко поразвалени дъщери; кисели възрастни дами, мечтаещи за времената на Алмак и разюздани младежи на лов на богати глуповати наследници; до сложни криминални схеми с истински Мориарти зад кулисите, злокобна мрежа от шпиони и от двете страни на назряващите исторически конфликти, и умели и симпатични по типично Бондовски почин играчи със съмнителни мотиви – Мейзи ще трябва да разреши всичко и то преди благоразумните ѝ роднини не я привикат обратно да дава обяснения.

Криминалните поредици не е нужно да са тежки и драматични, разкриващи дълбините на човешката страдаща душа. Сериозно, оставете тая работа с нека на Вуте му е зле, за да може на вас да ви е добре. Потърсете вдъхновение, а не утеха; гушнете поне за малко идеята да сте силни, а не извинението да сте слаби, и вижте светът в цялата палитра от цветове, които очите ви могат да поемат, защото повярвайте ми не всичко е черно, бяло и някакво мърляво антрацитено сиво. Добрите книги за мен винаги ще са тези, след които се чувствам добре и дишам по-леко. Може и да е от годините. Но Лиз Хеджкок за мен е на особено правилен път в спечелването ми като вечен фен.

Читателите казват

За „Даровита “ от Кристин Кашор

Историята е невероятна. В нея има всичко — хора със странни способности, любов (къде без нея), дори завършек който не е типичният блудкав хепиенд.

Да, книгата е типична героично фентъзи и какво от това?

Другите 2 книги са не по-малко интересни. С една уговорка — 2 книга е нещо като прелюдия, за събитията преди 1 книга. Може да се чете и след трета книга, и преди нея. Реално трета книаг е продължението на 1 книга, с уговорката че във втора има някои препратки към трета.

За „Вълшебната планина “ от Томас Ман

Бих проявил разбиране, ако всички написани по-горе негативни мнения (или, както е модерно сега да се казва, „хейт“) се отнасяха примерно за „Одисей“ на Джеймс Джойс или някое друго произведение, написано в стил „поток на съзнанието“ (т.е. напълно лишено от сюжетна линия, фабула и какъвто и да е смисъл, авторът просто изпълнява в епистоларна форма тест по метода на свободните асоциации). С две ръце бих ги подкрепил, ако се отнасяха за кой да е роман на Маргарет Атууд, Виктор Пелевин или кой да е друг постмодернист.

Но наистина не разбирам как може някой да не харесва „Вълшебната планина“. Това е един толкова лек и приятен роман! Една релаксираща „шътокуа“ (както би казал Робърт Пърсиг), която води читателя стъпка по стъпка, с типично немски педантизъм и викторианска деликатност, по стръмните пътеки (които обаче награждават търпеливия катерач с невероятни гледки), прокарани от търсачите на смисъла на живота, вселената и всичко останало ;) Мисля, че конкретното произведение е една прекрасна „игра на стъклени перли“, доставяща в еднаква степен както интелектуално, така и естетическо удоволствие.

За „Вълшебната планина “ от Томас Ман

Според мен се изисква особена форма на талант, за да пишеш нечетимо. Този тип талант Ман, очевидно, е притежавал в изобилие. Но е твърде възможно това да е необходимо условие, за да те обявят за класик.

От форума

Хартиени издания • Кристофър Паолини- Наследството

Добър вечер на всички!
Търся си хартиен вариант на книгата "Наследството", на автора Кристофър Паолини. Пада се четвъртата книга от поредицата му за драконовия ездач. Понеже е стара поредица- третата и четвъртата книга не се предлагат по книжарниците. Много ще се радвам ако има някого, от когото да я закупя. Ако пък някой знае място, било то книжарница или сайт, където мога да я намера- моля да сподели.

Благодаря!

Статистика: Пуснато от szhzh — 25 юни 2024, 21:42


Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 29.01.2023

Силно Ви препоръчвам форматите EPUB или FB2. Отварят се със съответния софтуер за четене на електронни книги, например CoolReader за Windows, а под Android на смартфони и таблети една добра програма е EBookDroid. Тези формати са подходящи за електронни книги, и повечето електронни четци работят именно с тях (Amazon поддържат техен собствен формат по подразбиране).
Формата PDF по принцип е предназначен за други цели, и е просто една алтернатива с компромиси.

Статистика: Пуснато от pechkov — 22 юни 2024, 14:29


Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 29.01.2023

… няколко опции за сваляне …

Най-вероятно сте използвали формата PDF, който не е за директно четене, просто браузъра ви автоматично отваря изтегления PDF файл на Вашия компютър, което създава усещането, че е директно четене от WEB страницата.
PDF към момента не е достъпен, работи се по въпроса.
Засега можете да отваряте произведенията наистина за директно четене в WEB страницата на библиотеката като кликнете на името на произведението отдолу в раздел "Съдържание".

Приятно четене.

Статистика: Пуснато от pechkov — 22 юни 2024, 13:26


Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 29.01.2023

… при която можехме да четем директно …

Моля, дайте малко повече подробности. В коя книга/произведение не можете да видите текста и да четете направо от сайта? С какъв браузър работите, какви действия извършвате?

Статистика: Пуснато от pechkov — 22 юни 2024, 11:59


Авторски текстове • Re: Отвъд буркана

@ Mutafchiev
Всеки коментар и мнение е вдъхновение - благодаря Ви :!:
⚡Вярвам в онова усещане, че сте попаднали в "свят", в който сте открили нещо, което.. може би е било винаги във Вас, тогава наистина е имало смисъл.🌪
🔦Специално за Вас: "сцена" от света на ★Отвъд Буркана★
Изображение
⚠️Пояснение - "сцените" качени към коментар са само и единствено за потребителя, и форума в Читанка, не се качват в страницата на историята във Фейсбук, и на други места, където тя се разпространява.

Статистика: Пуснато от btj — 20 юни 2024, 16:29


Авторски текстове • Re: Автономия

От Homo Economicus до Homo Ludens – общество, организирано около игри

Десетилетия в автономия ние сега сме еволюирали в нова форма на общество. В старите дни на последната система бяхме превърнати в рационални машини. Тъй като всеки аспект от живота беше токенизиран, човешкият мозък беше превърнат в егоистичен калкулатор, който постоянно изчислява резултата от всяко събитие въз основа на собствения си интерес. Елитът беше на път да превърне цялото общество в биороботи, които вегетират в безкрайни виртуални светове, докато те управляват реалния. Те постигнаха това чрез атомизиране на обществото чрез частна собственост.

След като плановете им се провалиха, ние се организирахме около противоположния на техния дневен ред. Разпуснахме всяка една институция на Земята, като я заменихме с p2p приложения за вземане на решения, разпространение и новини. Първото и най-важно нещо, което направихме, беше да променим средствата за производство. Вече не произвеждаме продукти за лична употреба. Всяка една част от оборудването е създадена, за да бъде споделяна и повторно използвана. Това слага край на консуматорската култура, конкуренцията и алчността. Изобилието след недостига промени поведението ни и вече не прекарвахме живота си в трупане на неща.

Вместо това превърнахме живота в игри. Тогава животът беше сериозен. Медиите разпространяваха страх и хаос и контролът се поддържаше чрез страх. Хората ходеха на работа по график, защото парите се приемаха като единственият конвертируем ресурс на Земята. В днешно време не използваме пари, защото не обменяме неща. Ние не работим един за друг, а един с друг. Всяка една дейност се превръща в игра на сътрудничество, решаване на общ проблем. Те не са насилствени, нямат система за оценяване или състезателен елемент. Наградата за всяка игра е нашият споделен просперитет и щастие. Ако някой изостане, играта свършва и трябва да се представим по-добре следващия път.

Всичко това е постигнато без собственици, модератори и правила.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 20 юни 2024, 08:39