Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Anna Hells' Fantasy place:

Барокова история

Челси Куин Ярбро

За Челси Куин Ярбро човек научава обикновено много случайно, докато се опитва да си намери някое интересно четиво от непознат автор, което да съчетава в себе си добра фентъзийна история, много чувство за хумор и прилежно използвани стилистични похвати, за които да гарантира някоя и друга награда, като да речем Световните фентъзи награди или Брам Стокър. И попадайки на тази странна иконописна корица, сякаш съставена от ръчицата на невнятен монах франсисканец, във вас се загнездва чувството, че тука май има нещо дето си заслужава четенето. И когато бивате посрещнати от млада вещица в начален стадий на горещи вълни, почитатели на шумното караоке орки – каменоломци, и красива девойка, превърната набързо в малокалибрен дракон с един метър мигла, защото си е позволила да изчисти вещерска бърлога – обичайната реакция е бързо мигане с клепки и леко ускоряване на пулса в стил – това май ще е нещо добро.

Върху невинния читател се изсипва паноптикум от клиширани образи на средновековни приказни герои, получили обаче осъзнаващата си чаша чай, която ги прави напълно наясно с тесните граници на пожелателната реалност, и естествено не им пречи никак да се кудошат със същата. Злият цар – защото такъв винаги има, е всъщност префинен джендър ориентиран садист, първи братовчед на Дьо Сад от лошата страна на фамилията му и на Мортиша Адамс от добрата, с огромна страст към тестване на различни отрови и държане на дебелишко огре в мазето, което много обича да си играе с разни хуманоидни мекотленни играчки, ама все ги чупи. Добрият цар е внимателно стараещ се да избягва абсолютно всяко прегрешение на властта любител на плетките и дантелите, който се опитва да балансира между много амбициозния си инквизитор, съчетаващ Игнациус Лойола и Леонардо да Винчи; живеещия в няколко времеви нишки изкуфял Гандалф-оплескания-с-каша и един изключителен шпионин – работохолик, на който това с излизането от роля му е най-голямата мерзост в живота, и се опитва да се върне в клишето, преобразявайки се дори на гълъб, глухарче или ушна кал, ако се наложи.

Принцът е вечно търсещият доказателства за принцованост у бедните, принцесата е отегчена пък от нивото на принцованост в богатите, и въобще всички в двора са поети, кулинари или моделиери, най-вече защото поста на обслужващ персонал варира между един страж и шепа отегчени рицари, на които се пада по една хубавица на рота за ухажване. А това малко съсипва обстановката откъм героичност, романс и епопея. Докато не се тръгва на лов за дракони, освобождаване на царства, залавяне на чудовища и общо взето пълния сет от приключения на тъмните векове, само малко обърнати с хастара навън и напудрени с Уди Алънски цинизъм. Мда, ако накрая си кажете откровено – Какво беше туй чудо, дето го четох, няма да сгрешите. Но пък и няма да съжалявате.

Книги – През прозореца:

“Живот в скалите” – Мария Лалева

Повече от година попадам на различни цитати и откъси от тази книга във Фейсбук и определено привлякоха вниманието ми. Носеха се слухове за евентуалното и издаване. Най-накрая преди месец беше указана и точната дата. До толкова нямах търпение, че дори направих предварителна поръчка за книгата, но поради различни причини тя доста закъсня в пътя си до мен. Ентусиазмът ми беше толкова голям, че отидох на представянето на книгата и среща с авторката в културен център Тракарт. За мое огромно съжаление закъснях и от мястото ми нищо нито се чуваше, нито се виждаше и това ме принуди да си тръгна по-рано от желаното.

В книгата е описана историята за смъртта и живота преди това на млада жена и нейният син Павел. Пътя, който изминава Марина в последните си дни, съдбоносните срещи с няколко необичайни, чепати, но по своему добри и мъдри обитатели на скалите в Созопол. История за много любови, минали, но недоизживяни, за грешки, прошка, себеотрицание, за бащино израстване и сплотеност, за море и вяра. В последните си дни Марина намира достоен дом за Павел и хора, които да му покажат смисъла на живота, да му дадат въпросите и да го окуражат да търси отговорите им.

Михаил К. е известен от миналото актьор, който изживява ролята си на местен алкохолик, оставяйки всичко да се руши покрай него. Срещата с Марина и любовта му към Павел ще преобърнат безмисленото му съществуване. Демир, стар, мъдър турчин и Настасия, люта македонка са двама старци, пазители на древни тайни, ясновидци и гадатели. Те ще внесат магичното в живата на Павел и ще му покажат правилния път. А Луиза е неговата втора майка, твърда като гранит арменка, която успява да сплоти всички край себе си.

Историята ни е поднесена като разкази от различните главни герои като пръв започва вече порасналият Павел. Ставаме свидетели на съкровените мисли и страхове на всеки един.

До тук всичко звучи много добре, дори твърде прекрасно. Не знам дали аз натоварих книгата с много очаквания или просто това не е моето, но не ми хареса. Завърших я насила като от един момент нататък четях по диагонал. Ще се опитам да ви опиша възможно най-точно кое ме отблъсна – всичко беше прекалено идеално, чак граничещо с фалш. Има прекалено много повторения за скалите, морето, любовта. Описанията са претруфени, но постни, лишени от оригиналност. Сюжетът и героите са много плоски и предсказуеми, нямат истинска дълбочина. Прекалено много съвпадения – всички в историята са обикновени на пръв поглед, а в последствие се оказва, че носят дарби, дадени свише. Уж са различни хора, а мислите им звучат по един и същи начин, започват да се сливат от един момент нататък. Твърде еднотипно, без оригинални идеи, объркано и отегчително на моменти.

Отделните цитати, които ме бяха заинтригували се сливат един в друг и се превръщат в досадни брътвежи за любов, приятелство, спасение, прошка. Из всичко описано има ценни мисли и докосващи прозрения, но те се губят на общия фон. Ако човек иска да ги извлече, то трябва да чете много съсредоточено и дори да си води бележки.

Цялата книга звучи много поучително, събирайки в себе си смесица от религии, езотерични вярвания, мистика, истории за Новото време и Долната земя, та дори и Дядо Боже. Цялата тази комбинация заприличва повече на пресолена манджа, отколкото на хапка познание. За съжаление мен ме загуби като читател, макар и да съм много широко скроен такъв и да се опитвам от всичко да извличам полза и положително преживяване.

Това е личното ми мнение, но ако вие имате интерес, то ви съветвам да прочетете книгата и да споделите вашите впечатления и преживявания на страниците и.

Човешката библиотека:

В подготовка за „Ортодокс“: Малкото четене

Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която наскоро започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев. Издаваме го съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

До 31 октомври подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси. 

~

Малко време таткото тракаше по дъската си и оглеждаше нещо по кутията пред него. След това се обади:
– Наистина има маркерен ген. Чакай да го идентифицирам…
Христина занаднича през рамото му, и изведнъж подскочи и изкрещя:
– Урааа! Шеста степен на модификация! Честито, татко!
– Ще ти дам аз едно честито! Откога почна да ми се подиграваш?
– Не се подигравам! Колко пъти си казвал на майка, че предпочиташ да бях момче?
– И майка ти е съгласна.
– И колко време ме мъчи да ме правиш шахматистка?
– Мъченето беше взаимно…
– Имаме ли данни за произхода на гена? – обади се майка ѝ.
Още тракане по дъската и малко чакане. След това тримата се вторачиха в кутията на масата, погледаха я, обърнаха лица към мен и изведнъж прихнаха да се смеят.
– Право в десятката – поклати глава майката на Христина.
– Какво ми се смеете? И какво значи шеста степен на модификация? Всичките ли си измисляте разни сложни думи?
– Бедната ми глава – обади се таткото. – Видя ли какво ми докара, мое компютърно чадо? От училищно бедствие стана междусветско.
– Нали все искаш най-сетне да порасна?
– …
– И кой те караше да докладваш пред Съвета? И да поемаш вината?
– А ти защо каза, че Петърчо ме е бил на шах? Нали се бяхме уговорили…
– Защото Съветът искаше да му изтриете паметта!
– И какво толкова? Това е рутинна терапия. А сега ме наказаха.
– Какво ви наказаха? – попитах аз. – И кой, като нямате свещеници?
– Познай какво! – ухили се Христина. – Освен че му забраниха да работи от къщи.
– Амиии… – Щом нямат свещеници, сигурно не са му наредили допълнителна молитва. – Били са го с пръчка?
– По-лошо – обади се кисело таткото. Майката му метна един поглед и повдигна вежди.
– Наредиха му, ако открие данни за висока степен на генетична модификация, да те изтегли в нашия свят и да те осинови, вместо да ти трият паметта! – заяви злорадо Христина. – Така че много скоро ще си ми братче! А знаеш ли как се опита да се оправдае той?
– Че вече си има едно бедствие в къщи и второ ще му дойде много?
Баща ѝ ме зяпна, след това двамата с майка ѝ прихнаха. Христина тропна с крак и се нацупи:
– Не е честно! Наговорили сте се!
– А как ще ме изтегли?
– За ушите – обади се таткото.
– А вашият свят по-хубав ли е от нашия? Стаята на Христина е страхотна, а иначе? И какво е Съветът? Нещо като синод ли? Той ли ви е наказал? А какво са Аугментираните? И какво е това компютър, дето все го казвате? А маркерен ген?
Христина направи отчаяна физиономия, а длъгнестото лице на таткото се удължи още повече.
– И как това нещо вижда в кръвта маркерния ген? – продължавах аз. – Той как изглежда? – Огледах кръвта по пръста си внимателно, но не видях нищо особено. – Червен ли е? И как тогава се забелязва? Кажете де, искам и аз да се науча да виждам маркерни гени! Или трябва очите ми да са отвътре?
Бащата на Христина извади отнякъде парче плат и си избърса челото.
– После ще ти обяснявам. Имаш ли нещо да питаш преди изтеглянето?… Ох, пардон, взимам си думите обратно!…

На първия кат на повечето сгради, а на някои и на покрива имаше най-различни светещи надписи. Някои нищо не ми говореха: „Боулинг“, „Супермаркет“, „Кинотеатър“. Други беше ясно какво значат: „Топли баници“ , „Шивашки услуги“, „Железария“. За „Опера“ се почудих малко, докато се сетя, че ако вали или е студено, е много по-удобно да се опере човек на сушина. Тук май хич не бяха глупави. И май много се перяха – сградата беше доста голяма… Но пък после за „Поща“ се сетих веднага. Щом си имат специална сграда за опиране, сигурно ще им е обичай да си имат и за пощене.

Читателите казват

За „В бурята на страстта“ от Сандра К. Роудс

Тази книга е доста по-посредствена в сравнение с другата качена тук от същата писателка. Главната героиня беше доста дразнеща на моменти, глупавата ѝ гордост беше причина за доста недоразумения между героите, стилът на писане на историята нещо не ми допадна. Все пак става за един прочит в свободното време.

За „Работещи момичета“ от Луиз Бегшоу

Книгата е наистина интересна, но не ми хареса как сюжетът препуска през годините. Само случки, случки, описани подробно, а за чувствата на Топаз и Роуина след всяка от тях има по едно изречение.

За „Живота ми вземете без остатък…“ от Марлене Дитрих

Здравейте

благодаря за тази книга.Имам само един , доуточняващ въпрос ?

М.Дитрих има общо пет автобиографични книги , под пет заглавия.Две от тях са:

Nehmt nur mein Leben, 1979 год., в превод „Вземете моят живот“ или …."Животът ми вземете без остатък", издавана на бг език .

Ich bin, Gott sei Dank, Berlinerin … адаптиран превод „Слава богу ,аз съм момиче от Берлин «….или ….»Аз съм , слава на бога, момиче на Берлин“

I’m thank God, a Berliner by Marlene Dietrich, 1987 год., англ.изд.

неиздавана на бг език.

Значи ли , че тези две книга, всъщност са една и съща, излезнали в западният печат в две различни години, под различни имена ?!?!?

Ако не е така, моля уточнете, всъщност : Вие коя от двете книги сте поставили тук ….има разминаване в Оригиналното заглавие и Главното Заглавие на книгата , поставено от Вас.

Българското издание „Живота ми вземете без остатък…“, излиза през 1988 год,

От форума

Бисери, вицове • Re: Червената шапчица (преразказ на Рокясал младеж)

Това май е старо. Може би се карат, защото вълкът харесва американски траш метъл като Pantera, Slayer и Testament, а Червената шапчица предпочита немците Kreator (Крейтър е очевадно неправилно изписване) и Sodom? Но логиката куца, защото намесват Maiden, Manowar и Wasp. Щеше да е по-забавно, ако бяха опитали да вложат някаква смисъл, вместо произволно да нахвърлят групи и стилове.

Статистика: Пуснато от summer-knight — 19 октомври 2018, 23:45


Бисери, вицове • Метъл химн

H E A V Y M E T A L


Божи гняв от небесата
сипе се върху Земята,
че ядосан е всевишния
от музиката на предишния.

Диско туй петно на храма,
тази музикална драма
жалка, крастава и гнусна.
Кой я на Земята пусна?

Хей, дискари долнопробни,
вий сте жалки и негодни.
Вижте рокерите бесни
как куфеят с METAL песни.

Ще отворя малка скоба -
музиката сръбска в гроба.
Тя добра е за сърцето,
но кога си до шишето.

Надигнете се другари,
метали заклети стари.
Завъртете се с китари.
Прогонете тези твари!

Скорпионите опасни
в калифорния са властни,
а пък Абадон с китара
пак солажи адски кара.

Ето Хауфорд кумира
пак на сцената шофира.
Публиката с него пее,
метал флага пак се вее.

А сега на ред са KISS,
диви като горски рис.
Те с китари във ръка
покоряват днес света.

Джин към брадвата посяга
диското негодно бяга.
Ерик Кар сред барабаните
подлудявя металманите.

Пол запява диви песни
металите стават бесни.
Той солажи щом подхваща
METAL с DISCO се разплаща.

Бавно димната завеса
се превръща в бяла мрежа.
Дикинсън със микрофона
подлудява стадиона.

А на тази сцена бясна
група MOTOR HEAD се качва.
Леми пее с дрезгав глас:
"Ще съборя ада аз!"

Гръм и мълнии небесни
сипят се от тези песни.
VENOM бий с хиляда вата:
"Във война със сатаната".

Всеки миг гърмят колони
в адския вокал на Рони.
После публиката дива
немощната зала срива.

О, METALLICA свещенна,
пребъди благословенна.
Джо с китара богоравна
сее ереста си славна.

HEAVY, BLACK и SPEED течения
са от господа дарения.
JUDAS, MAIDEN, MOTOR HEAD
на Земята слагат ред.

Тук ACCEPT се появяват
пет звезди за миг изгряват.
Волф показва що е класа
на развихрената маса.

А когато Удо пее
публиката благовее.
Йорг и Петер с китари в ръце
свирят пак: "Металното сърце".

Стефан Кауфман дъни лудо:
"Майна му на този Удо!".
MAIDEN, VENOM, JUDAS, KISS
се извикват пак на бис.

AC/DC пък тогава
вдигат пак до бога врява.
Брайън Джонсън, с автомата в ръка
"Стреляй до полуда" пей сега.

Тук колегите от TANK,
публиката пак завира.
Първокласен ранг в албума:
"Кръв, черва и бира".

Баф заклет саксонец
HEAVY METAL маратонец
със доспехи на гърди
"Weel Of Steel" той пак крещи.

Битълсите се явяват
Елвис Пресли не признават.
Публиката иска бис
щом като запеят KISS.

Хей, дискари долнопробни,
вижте си местата лобни.
Тук е сцената на рока,
смазва ви моща на тока.

Бог огледа си Земята,
скъта се във небесата
и си каза той на глас:
"Само ROCK ще слушам аз!"

Диското ще се затрие,
брейкът с прах ще се покрие
Само металът остава
увенчан със ореол от слава!!!

Статистика: Пуснато от pechkov — 19 октомври 2018, 16:20


Бисери, вицове • Хакери против директор на столова

Хакери против директор на столова

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, [email protected]|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, [email protected]|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът [email protected]| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Статистика: Пуснато от pechkov — 18 октомври 2018, 19:24


Бисери, вицове • Мъжки манифест

Мъжки манифест
(окончателна версия – един път и завинаги!)

Скъпи жени, госпожици, приятелки, годеници, съпруги и т.н.,

Ако считате, че сте дебели, това най-вероятно е вярно. Не ни питайте постоянно, ние няма да ви дадем удовлетворителен отговор!

Ако искате нещо, то просто го кажете. Нека изясним – ние сме прости. Ние не разбираме деликатните, заобиколни въпроси. Намеците не работят при нас – също и очевидните такива! Просто кажете това, което искате!

Когато задавате въпрос, на който не очаквате отговор, не се учудвайте че получавате отговор, който не искате да чуете.

Ние сме прости. Когато ви молим да ни подадете филийка хляб, ние нямаме предвид нищо по-различно от това, което ви казваме. Това не е упрек, че хлябът не е на масата. Няма нито скрити тълкувания, нито обвинения! Ние наистина сме прости.

Ние сме прости.
Няма никакъв смисъл да ни питате за какво си мислим. В 96.5% от времето ние си мислим за секс. Не, ние не сме нерези, това просто ни харесва най-много!

Ние сме прости.
Понякога ние не мислим за вас. И в това няма нищо лошо. Молим да свикнете с тази мисъл. И да не ни питате за какво си мислим, освен ако не сте готови да водите разговор за политика, икономика, философия, поркане, цици, задници и/или коли.

Петък/Събота/Неделя = плюскане = приятели = футбол пред телевизора = бира = лоши маниери. То е като пълнолунието или приливите и отливите – неизбежно.

Пазаруването не ни доставя удоволствие. И никога, никога няма да ни достави удоволствие!

Когато излизаме някъде, трябва да знаете че каквито и парцали да сте сложили отгоре си, те ви стоят чудесно. Кълнем се!

Имате достатъчно дрехи и обувки. Сълзите са изнудване! Това, че ще се разорим, не може да бъде доказателство за нашата любов.

Повечето мъже имат по три чифта обувки. Повтаряме: ние сме прости. Как изобщо сте стигнали до идеята, че би могло да ни хрумне кои точно обувки измежду вашите 30 чифта ще ви стоят най-добре?

Простите отговори като “Да” или “Не” са напълно достатъчни, и то без значение какви са въпросите!

Ако имате проблем, помолете ни да ви помогнем да го разрешите. Не ни молете да ви съчувстваме, както правят това вашите приятелки.

Главоболие, което трае 8 седмици, не е никакво главоболие. Вървете на лекар!

Ако сме казали нещо, което може да бъде изтълкувано по два различни начина, единият от които ви обезпокоява или ви прави нещастни, ние сме имали предвид другото тълкувание!

ВСИЧКИ мъже виждат само в 16 цвята. Прасковата е плод, а не цвят!

А що за цвят е кайсията (кайсията?) и как, по дяволите, се пише тази дума?!?

Бирата ни харесва по същия начин, по който на вас ви харесват чантите. Вие не го разбирате. Ние също не го разбираме.

Когато ви питаме дали “има нещо” и вие ни отговаряте “не”, ние ви вярваме и се държим така, сякаш наистина няма нищо и всичко е в ред.

Не ни питайте дали ви харесваме. Бъдете сигурни, че не бихме стояли при вас, ако не ви харесвахме.

Основното правило, за каквото и да става дума и дори при сянка от съмнение, е: Не усложнявайте нещата! НИЕ НАИСТИНА СМЕ ПРОСТИ!!!

Статистика: Пуснато от pechkov — 17 октомври 2018, 19:10


Бисери, вицове • Червената шапчица (преразказ на Рокясал младеж)

Червената шапчица (преразказ на Рокясал младеж)

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките ма?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Статистика: Пуснато от pechkov — 16 октомври 2018, 18:15