Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Човешката библиотека:

В подготовка за алманах „ФантАstika 2018“: Малкото четене

Приятели (:

В момента приключваме подготовката на алманаха „ФантАstika 2018“, който издаваме съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Нали сте виждали предишните? 🙂

Внимание! До 30 ноември ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате хартиени бройки от алманаха и колко. Този път ще определим тиража изцяло по предварителните поръчки. Това значи, че ако не си го поръчате сега, по-късно вероятно няма да има как да си го купите.

Обемът на „ФантАstika 2018“ ще е 300-350 страници, включително десетина цветни. Цената му ще зависи от тиража, но предполагаме, че ще е между 15 и 20 лева. Веднага щом я знаем точно, ще пишем на поръчалите.

Електронно издание не се предвижда скоро.

Този брой на „ФантАstika“ ни е особено мил в умовете и сърцата :), защото в него ще представим всички разкази, които отличихме в първия конкурс „Изгревът на следващото“.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси от един от тях.

~

Бетелгейзе в световете

Калина Александрова

От дете обичаше звездите. Нощното небе не просто я привличаше – то направо я поглъщаше и тя се разтваряше сред милиардите светещи точици, ставаше една от тях, едно с тях. Любимото ѝ съзвездие беше Орион, затова ще я наричаме Бетелгейзе.
Звездите я примамиха на хиляди километри от градчето, в което отрасна. Разтвориха за нея огромните врати на алма-матер в столицата…
Сигурно си мислите, че приказката е за Космоса, Вселената и…
Например как малкото момиче станало велик астрофизик и открило…
Момичето откри, че не знае как се учи, и излезе от престижния университет, за да стане работничка.
Така и не свикна да върви като хората. Изпързаля се. Хлътна. Потъна „в тъмните земни недра“, както е в песента. Вместо да лети все по-нагоре, слизаше все по-надолу. Вместо звездна светлина я обгръщаше подземният мрак. Вместо в безкрайния космос се гмуркаше в безкрайната кал, пълзеше из тесняци, катереше се по камънаци, спускаше се в пропасти, окачена на тънко въже като паяк.
Разправяше разни истории: как опъвала системата в сто и трийсет метровата пропаст, а после трябвало да обяснява на всяко от десетината момичета с нея как се преминава възел по средата на пропастта; или как половината от екипа си забравили храната в автобуса и ровили за картофи в нивите край Гинци… Десетки истории. Повечето само пещерняк можеше да ги разбере.
Тази история не я разказа на никого. Дори на себе си. Тя чакаше в тъмната пещера на съзнанието ѝ. Усещаше, че е там, но все не можеше да влезе вътре.
Точно както Тизоинът и Сагуарото чакаха, скрити в пазвите на земята, някой да ги отвори, за да разкрият красотата си. Открити бяха с помощта на багета, година преди Бетелгейзе да помирише подземната кал. И както запази в сърцето си Орион като най-красивото съзвездие на небето, така скъта в себе си Сагуарото като най-красивата пещера под земята. Макар че вътре преживя и най-големия си ужас…

Бетелгейзе знаеше, че това е краят. „Поне ще умра сред красота. Нищо че в момента не се вижда.“ Пред очите ѝ продължаваха да се извиват причудливи форми, да блестят кристали.
Наистина нещо блестеше – точица, после още една и още, и още: милиарди светлинки. Имаше чувството, че гледа небето в ясна нощ. Само че това не бяха звезди, защото се движеха, събираха се, уплътняваха се в някаква форма. Човешка форма. Пред нея стоеше човек – момче, към тринайсетгодишно. Слабичко, стройно, с чорлава глава, с широки панталони, пристегнати при глезените, и ризка, падаща свободно върху тях. Нямаше как да прецени цвета на кожата, косата, очите или дрехите му, защото всичко светеше, но определено имаше чаровна усмивка.
– Здравей, Бет! – Думите не дойдоха отвън, по въздуха, а прозвънтяха в главата ѝ като сребърни камбанки. – Искаш ли да се поразходиш с мен?
Тя се изправи и се протегна да го докосне. Видя, че и нейната ръка свети. Обърна се назад. Светещото момче, а и тя самата осветяваха пространството достатъчно, за да види, че Шедар и Бетелгейзе все още седяха прегърнати на камъка.
– Ти си призрак или дух, нали? Май и аз съм призрак. Умрях ли вече?
И нейните думи се чуваха отвътре, а не отвън.
– Умряла?! Ха! Не виждаш ли, че дишаш? Пък и аз не съм призрак.
Бет се вгледа в седналите фигури. Младежът нежно докосваше с устни челото на девойката, като я държеше в здрава прегръдка, а тя се беше отпуснала в ръцете му. Виждаше се, че диша.
– Какво си? И това – тя повдигна ръцете си и ги завъртя – какво е?
– Разбираш ли нещо от физика?
– А? Че аз точно физика учих, но ме скъсаха на един изпит и се махнах от университета. Сега съм работничка. Но да, обичам физиката.
– Тогава знаеш, че материята съществува в две форми: вещество и поле. Там виждаш своята веществена форма, а тук усещаш полевата. Така става ли ясно?
– Не съвсем. Защо светим?
– Че откъде да знам? Малък съм, не виждаш ли? – И той се ухили.
– Имаш ли си име, малчо? И откъде знаеш моето?
– Чух го от приятелите ти. Да не си мислиш, че мога да чета мисли?… Приятно ми е! Аз съм Светослав.
– Приятно ми е, Светославе! И името ти е светещо. Като всичко останало. Моето име е Бетелгейзе. Бет е съкратено. Само не ми казвай Бети, щото мразя.
– Е, и твоето име е светещо – име на звезда. Много е красиво.
– Откъде знаеш, че е име на звезда? Как виждаш звездите под земята?
– Че аз не живея под земята.
– Къде живееш? Кой си? Какво си? Аз какво съм?
– Олеле! Затрупа ме с въпроси. Обикновено аз затрупвам другите с въпроси. Какво си ти, не знам. Предполагам, в момента си чисто съзнание – това светещото, де. Това, което виждаш като мен, е чисто съзнание.
– Чувала съм за астрални тела. Някои вярват в ангели, в извънземни. Да ти кажа, не вярвам в тия неща.
– Много съм си земен даже. В момента моето тяло си почива там горе в моя свят. Какво е това „астрално тяло“, „ангели“? За пръв път чувам такива думи.
– Нещо, свързано с религията или вярванията на хората, не съм запозната. Лично аз предпочитам да знам, не да вярвам. Затова не съм се интересувала от тия работи. Ти каза „моя свят“. Откъде си?
– Ела с мен, ще ти покажа.
– Ако тръгна с теб, ще се върна ли? Какво ще стане с Шедар? Как е Вега, знаеш ли?
– Приятелката ти е готина. Има приключенски дух, но не мога да се свържа с него – много е действена. Тя… Чакай малко.
Светлинното момче сякаш се сви в себе си, стана на точица, а точицата изчезна. След малко се появи, започна да се множи и ето ти го отново Светослав.
– Лази по тесняка. Уверена е, здрава, силна, опитна. Нищо лошо няма да ѝ се случи. Този дългият, като го гледам, няма да те пусне. Много ли се обичате?
– Не знам… С него ми е хубаво. Имам чувството, че той е моят принц… Ти имаш ли си приятелка?
– Иска ми се да имам, но тя не ми обръща внимание.
– Нали не страдаш от това?
– Че защо да страдам? Хубаво ми е да я виждам, да си я представям. Ако тя реши, че ще ѝ бъде приятно с мен, много ще се радвам. Аз и така се радвам, че я има.
– Много точно говориш. Изглеждаш малък, а говориш мъдро. На колко години си?
– Важно ли е?
– Май не. Попитах по инерция.

Когато излязоха от гората, Бетелгейзе ахна. Сред дивата природа тя не очакваше да види зеленчукови градини. Зеленчуците, най-различни по цвят, вид и форма, бяха засадени не в прави редици, а в успоредни криви, които следваха извивката на планината и създаваха причудливи форми.
– Като цветен килим! – възкликна тя. – Това са зеленчуци, нали, не цветя?
– Зеленчуци са. Който иска цветя, бере от поляните.
– Не знаех, че отглеждането на зеленчуци може да създава красота.
– При вас как ги отглеждате?
– Никога не съм имала градина със зеленчуци. Ходила съм на селскостопански бригади, но там са едни огромни полета… Не като тук – все едно художник е рисувал.
– Момичето, което харесвам, обича да се занимава с това. Познава земята и знае точно какво къде може да расте, кои зеленчуци се обичат, кои се мразят. От малка е свързана с плодородието. Като че земята ѝ говори.
– А ти?
– Аз предпочитам да оглеждам небето, вместо да отглеждам зелки. Помагам, когато ме повикат, правя каквото ми кажат, нищо не разбирам.
– Ходиш ли на училище?
– Искаш да кажеш, аз какво уча?
– На твоята възраст не учите ли всички едно и също?
– Че защо да учим едно и също? Нали всеки е различен.
– Аз например от седем- до осемнайсетгодишна ходех на училище с моите връстници. В първи клас децата се учат да четат, да пишат, да смятат…
– Че защо трябва да ходи детето някъде да се учи да чете? При нас четенето се учи с говоренето. При вас къде носите бебетата, за да се научат да ходят, да говорят, да се хранят?
– Не съм гледала бебета и не знам. Но тия неща са естествени при хората. То и аз, откакто се помня, мога да чета, но то е заради майка ми – като малка ме приспивала с буквара. Тя много искала да учи, но баща ѝ забранил.
– Как можеш да забраниш на някой да учи?
– Като не го пуснеш да ходи на училище. Тя е отраснала в друго общество. В моето общество образованието е задължително, поне до осми клас.
– Какво значи образование?
– Абе в какъв свят живееш? Да не сте диваци? Не учите ли?
– Не ми каза какво е образование. Учим, разбира се. Също се храним, ходим на два крака, говорим. Това са естествени неща при хората, ти го каза.
– И ученето ли е естествено?
– Разбира се. При вас не е ли?
– Като се замисля, прав си. Но в моето общество ученето се подчинява на специална образователна система: на определена възраст за определен брой години изучаваш определени предмети. Оценяват знанията ти по тях и ако си получил правилните оценки, ти дават диплома за степен на образованието: начално, основно, средно, специално, полувисше, висше или следдипломна квалификация. В други страни образователните системи са различни. При вас как е?
– „Оценяват“ от цена ли идва? Сега чета за различните държави и общества, защото ми се иска да обиколя света и да науча нови неща. Много често срещам изразите „стоки“ и „цени“.
– Е, щом си чел, си разбрал, че в някои общества образованието не е достъпно за всички хора.
– Затова и те питах какво е образование, защото не ми беше ясна думата. И пак не ми стана много ясно. Сега се чудя при ученето кое е стоката: самото учене, учителят, учещият, предметът, който се учи, знанията или уменията?

Целия разказ може да прочетете в блога на Калина… и разбира се, в предстоящия алманах „ФантАstika 2018“. 😉

Първи впечатления от последно прочетеното:

Смях от британските острови - Сборник

Вицовете и анекдотите са разделени на четири секции, съответно за Англия, Шотландия, Ирландия и Уелс. Ето по-долу една непредставителна извадка, на която се спрях предимно, защото бяха от най-кратките. Споделям ги без обозначение, вие си се ориентирайте кой за кого се отнася.:)

Въпрос: Как наричат овца, вързана за ограда в Уелс?
Отговор: Увеселителен център.
*** 
Въпрос: Как наричат уелсец с много приятелки?
Отговор: Пастир.
*** 
Кардиганска поговорка: Има едно предимство в това да си беден. Много е евтино.
*** 
Въпрос: Кои са най-хубавите десет години в живота на един ирландец?
Отговор: Трети клас.
*** 
Въпрос: Чували ли сте за ирландския бумеранг?
Отговор: Той не се връща, а само пее песни за това колко много би искал да го направи.
*** 
Ирландците изобретили гайдите и ги дали на шотландците на шега, но шотландците не са разбрали шегата.
*** 
Шотландецът е единственият мъж на света, който е готов да мине през загорелите тела на дузина голи красавици, за да стигне до чаша уиски.
*** 
Чували ли сте историята за шотландеца, който се оженил за момиче, родено на 29-ти февруари, за да купува подарък за рождения й ден само веднъж на четири години?
*** 
Въпрос: Каква е разликата между плешивия шотландец и плешивия англичанин?
Отговор: Англичанинът си купува перука, а шотландецът си продава гребена.
*** 
Въпрос: Кое е най-тънкото нещо на света?
Отговор: Тубичка от паста за зъби, използвана от шотландец.
*** 
Въпрос: Колко шотландци са необходими, за да сменят крушка?
Отговор: Ох! Не е чак толкова тъмно!
*** 
Въпрос: Каква е разликата между гайдата и трамплина?
Отговор: В крайна сметка хората се уморяват да скачат на трамплин.
*** 
Въпрос: Защо гайдарите маршируват, когато свирят?
Отговор: Защото подвижната цел е по-трудна за улучване.
*** 
Въпрос: Какво е определението за джентълмен?
Отговор: Човек, който може да свири на гайда, но не го прави.
*** 
Въпрос: Как можеш да накараш двама гайдари да засвирят в съзвучие?
Отговор: Като застреляш единия.
*** 
Въпрос: Каква е разликата между шотландската гайда и гайдата от Нортумбрия?
Отговор: Шотландската гайда гори по-дълго, а тази от Нортумбрия с по-силни пламъци.
*** 
Въпрос: Кога три стари английски дами ругаят?
Отговор: Когато четвъртата стара английска дама извика "Бинго!"
*** 
Въпрос: Каква е разликата между адвоката и батута за скачане?
Отговор: Човек си събува обувките, когато скача на батут.

Книги – През прозореца:

“Омъжена за Бутан” – Линда Лийминг

“Омъжена за Бутан” е от онези съкровища, за които едва ли ще прочетеш много в Интернет. Мен ме привлече от рафта на книжарницата. Книгата е от издателство “Вакон” – много харесвам повечето от техните книги понеже са основно за приключения и пътешествия, описват живота на смели и различни хора. Приключенци решили да поставят волята и уменията си на изпитание, или ткива имащи смелостта да тръгнат по неотъпкани пътеки и да потърсят щастието на неочаквани места.

omyjena_za_Butan

Линда Лийминг  заминава на пътешествие из екзотичните Индия и Бутан без да подозира как това ще промени живота и. Тя се влюбва в Бутан и след кратки колебания свързва живота си с него. Какво намира една американка, свикнала на изобилие и удобства в бедната, малка страна ще разберем на страниците на тази увлекателна книга.

Линда ни представя един откровен и неподправен, искрен разказ за опита си в планинското кралство и живота в полите на Хималаите. В Бутан почти няма пътища, местните хоре живеят в изолирани селца, разпръснати из планините и китните долини. Навсякъде, дори на най-непристъпните чукари има храмове и ступи, молитвени колела и пъстроцветни знаменца. Тук животът върви на бавни обороти, никой не бърза, а вежливостта е над всичко.

Хората приемат живота и смъртта по различен начин от нас. Не притежанието е важно, а защитата на заобикалящия ни свят. Всеки живот има стойност. Отношението на будистите към смъртта е като към шанс за ново начало, те не се страхуват от нея и я приемат като най-нормалното нещо в живота. Будизмът се е смесил с древните вярвания на религията бон, изпълнена с много страховити демони и божества. Раждането и смъртта са съпроводени с множество сложни ритуали, събиращи цялото семейство.

linda_namgay.jpg

Докато работи като учителка в местното училище авторката неусетно опознава и се влюбва още по-дълбоко не само в Бутан, но и в бъдещия си съпруг. Когато Линда се влюбва в Намгял – ухажването протича по съвсем различени правила от модерните, забързани отношения в Америка. Преоткриваме непринуденото вълнение от постепенното сближаване, първите трепети и чистата радост от срещата с любим човек.

Срещата на талантливия художник на тханка с Америка и неговото възприятие на всичко там е другата страна на историята. Той е изумен от изобилието и мащабите, а в същото време е ужасен от количествата боклук и ненужни вещи, които се трупат всеки ден.

Разказ от първо лице за един доскоро затворен и крайно изолиран свят. Задълбочен поглед на една чужденка върху непознати за нея порядки и традиции. Сблъсък на две крайно противоположни възприятия за живота и света. Възможено ли е да нямаш нищо и да все пак сърцето ти да прелива от щастие? В Бутан успехът се измерва не с брутен вътрешен продукт, а с брутно национално щастие.

Сблъскаваме се с обичаи и поведение диаметрално противоположно на това в западния свят – на почит е мълчанието, не се говори, ако нямаш нещо наистина значително за казване; гостът се храни сам в храмовата стая на семейството без да бъде прекъсван или обезпокояван; в някои села се толерира многоженството – възможно е една жена да има неколко съпрузи или едни мъж няколко съпруги. Мъжът в общия случай отива да живее при семейството на жената. В Бутан традиционно има общности от възрастни хора, които се отеглят да медитират в планината за да постигнат по-добро кармично прераждане или просветление преди края на този живот, но никой не ги съди и не се опитва да ги ограничи или контролира. Даже напротив общоността им помага с каквото може.

Спирам понеже, ако продължавам така ще преразкажа всичко от книгата. Последно искам да споделя, че Линда Лийминг има лек и описателен стил, увлича и прави читателя съпричастен на мислите и преживяванията си. Предлага задълбочен поглед върху порядките в Земята на Дракона и нейните обитатели. Впечатлява с дълбочина и смисъл. Хубаво е да се срещнеш с хора, които имат смелостта да последват мечтите си и да захвърлят удобствата и сигурността в името на нещо по-смислено, следващо повика на сърцето. Щастието не е в притежаването на вещи, а в преживяването на моменти, в умението да живееш тук и сега на мига, воден от добрината.

Препоръчвам тази книга с две ръце, дори и да не сте почитател на този жанр, в тази ще намерите нещо за себе си.

Читателите казват

За „Бараяр“ от Лоис Макмастър Бюджолд

Съгласен съм с Катя. Книжката е сладка и се чете на един дъх обаче не я възприемам като военен роман. Сравнете баталните сцени с нещо писано от Бърнард Корнуел или Ерих Мария Ремарк или от списъка на Катя, по горе.

Всъщност мисля че книжките и за света на петте божества са доста по добри.

За „Жулиета“ от Ан Фортие

Много ми хареса! Имаше си всичко: любов, романтика, драма, екшън, мистерия, история… А вписването на оригиналната история за Ромео и Жулиета беше много сполучливо според мен.

За „Пантерата и перлата“ от Дорийн О. Малек

Хубава книга, с много страст и емоции. Трудно ми е да повярвам, че един турски паша от 19-ти век може да има такова търпение към една жена, която на всяка крачка го изкарва от равновесие, но дето се вика какво ли не прави любовта. Поне в романите.

За „Един ден в София“ от Янко Трендафилов

То в общи линии в София няма какво да се разгледа, освен църквите. Историческият музей е на майната си, художествените галерии са пълни само с репродукции… жалко, че не му е останало време за гробищата…

От форума

Техника за четене • Re: Pocket book кирилизатор

Вярно е. Но, от една страна, разпакетираните .FB2 файлове заемат 3 до 5 пъти повече място от зипнатите. От друга - Windows може да обработва .ZIP архивите като папки, т.е. да си редактираш файловете директно в .ZIP-а. Ако искаш, пробвай скрипта ми. Разархивира само .ZIP-ове, които съдържат повече от един файл, създава подпапка с името на .ZIP-а и вътре записва всеки от файловете като отделен .FB2.ZIP. Изисква инсталиран 7Zip. Работи и с архиви, съдържащи .TXT, .DOC, .DOCX, .RTF и .EPUB файлове. Въпреки че за последните е малко излишно, те са вътрешно компресирани.
Code:
@echo off
if EXIST "%PROGRAMFILES%\7-zip\7z.exe" (
 set sevenz="%PROGRAMFILES%\7-zip\7z.exe"
) else (
  if EXIST "%PROGRAMFILES(X86)%\7-zip\7z.exe" (
   set sevenz="%PROGRAMFILES(X86)%\7-zip\7z.exe"
  ) else (
    echo Install 7-Zip first!
    exit /b
  )
)
set curpath=%cd%
dir /ad /s/b > folders.txt
for /F "usebackq tokens=*" %%P in ("folders.txt") do (
  cd "%%P"
  for %%F in (*.zip) do (
    md "%%~nF"
    cd "%%~nF"
    %sevenz% e -y ..\"%%F"> NUL
    for /f %%N in ('dir ^| find "File(s)"') do (
      if %%N==1 (
        del *.* /q
        cd..
        rd "%%~nF"
      ) else (
        cd..
        del "%%F"
      )
    )
  )
)
@cd "%curpath%"
dir /ad /s/b > folders.txt
for /F "usebackq tokens=*" %%P in ("folders.txt") do (
  cd "%%P"
  for %%E in (fb2,txt,epub,doc,docx,rtf) do (
    for %%F in (*.%%E) do %sevenz% a -tzip "%%F".zip "%%F"
    del *.%%E /q
  )
)
cd "%curpath%"
del folders.txt /q

Статистика: Пуснато от Гост — 20 ноември 2018, 21:52


Бисери, вицове • Защо се дънят компютърните програми?

Защо се дънят компютърните програми?
…от гледна точка на различни религии и учения


Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!

Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.

Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната деинсталация.

Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи, но пък е доходоносно.

Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи, ако вие не повярвате, че тя наистина решава всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са изчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.

Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента, в който ще разберем как да ги включим.

Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Неверните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само верните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми, които дават други резултати, грешат.

Мюсюлмани (шиити): Само един програмист е писал верни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение.

Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След деинсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат, защото всичко е предопределено.

Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии – те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми, изпада в нирвана. Програмите, изпаднали в нирвана, не се дънят, защото няма нужда да работят.

Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител? Веднъж един ученик попитал своя учител, как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки. „Глупак!“ – изкрещял учителят, – „А защо не искаш грешки без програми?“ И ударил с хард-диска си ученика по главата. Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.

Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие, не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише, не е истинска коригираща версия.

Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помоща на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно мърдият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.

Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.

Атеизъм: Вярата в така наречената „коригираща версия“ на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат – това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.

Дарвинизъм: Понеже еволюцията още не е приключила.

Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията, а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC-та от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.

Комунизъм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там компютърни програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!

Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина, поради която няма вода – евреите!

Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно снимки. А текстовите редактори – за порно текстове. А езиците за програмиране – за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно картинки и порно текстове. Ако програмите се използват за други цели -то те неизбежно се дънят.

Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се „дъни“ – това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече, с която впрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!

Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!

Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?

Статистика: Пуснато от pechkov — 20 ноември 2018, 18:42


Техника за четене • Re: Pocket book кирилизатор

Мое мнение - работата по файлове е за предпочитане(във формат .fb2 а не .fb2.zip) ако трябва да се редактират. В zamunda пускат доста книги, но не винаги добре обработени - налага се да се пипне тук-там.

Статистика: Пуснато от zl_tsanev — 20 ноември 2018, 02:32