Приятели

Ако сте чели (и/или гледали, и/или слушали) „Невидена река“, вече сте запознати с цикъла „Коренуване“ и невероятните крос-арт проекти на Мирослав Моравски.

Ако не сте, обясняваме: „Коренуване“ е поредица, основана върху българското ни фолклорно наследство – музика, митология и предания. Тя ни пренася в свят, населен с бардове и емигранти, русалии и научни работници, психолози, самовили и всякакви пътешественици.

Съвсем скоро една от историите от тази поредица – „Да опазиш Сребра невяста“ ще направи своя двоен дебют: на голяма сцена като мащабен спектакъл със сценография, живи музикални изпълнения и автентични костюми, и на книжния пазар като част от едноименния сборник, който се явява най-новото попълнение в поредица „Човешката библиотека“.

Постановката ни запознава с Благун, свирач и разказвач, който е поканен да свири на обичая „пазене на булката“, предшестващ една сватба в Родопите. По време на надсвирването обаче се появява и друг кандидат-жених със своя оркестър – и историята се заплита.

Отвънка се чуват подсвирквания, почват викове, думкане, пищене: „Айде, отвори, отвори, стопане! Моме, не мой се втелясва, вече си невяста!“. Свирачите – явно изкусни майстори, въртят и извиват ловко мелодиите, най-вече този, дето пее отвън с един гладък и плътен, меден глас… Шепнещ глас. Глас, дето се разнася над двора, просмуква се през вратата, оградата, дъските:

– Хайде, либе, отвори ми! Откога те чакам, посрещни ме! От кол’ време хвърли дума, хайде отвори, при теб пусни ме!

С всяка дума Сребра побелява все повече и повече и стиска портата сякаш се бори с гласа. Отначало му отговаря наперено, после думите ѝ стават по-несвързани, по-неясни, докато накрая млъква съвсем и не продумва ни на майка си, ни на друг…

Участници в спектакъла са оркестрална трупа Невидено: Мирослав Моравски (китара, глас), Анна Анова (гъдулка), Беатрис Благоева (глас), Минчо Недев (бас китара), Мирослав Зографски (ударни), както и музикантите Иван Чапанов (кавал, гайда) и Йордан Донов (китара). Те изпълняват авторски композиции, съчетани със съвременни интерпретации на народни песни, които се преплитат и допълват в завладяваща история.

На представлението ще можете да си закупите и сборника, в който намират място едноименната история и още две творби от цикъла „Коренуване“ – пиесата „Грехът на русалията“ и разказът „Кръговете на дядо Манол“. Историите и текстовете на песните се допълват от страхотните илюстрации на Любомира Стоянова – Мел, превръщайки сборника в истинско бижу.

Заповядайте на 8 октомври от 19:30 ч. в Античен театър – Пловдив, за да се потопим заедно в тази магия от фолклор, рок и пещерняшки песни, подплатени с нвероятния хумор, енергия и хъс на Миро Моравски и верните му другари от група Невидено!

Повече за историята, участниците и трънливия път към Античния театър може да прочетете в блога на Миро.

И най-важното: билети може да си купите от Bilet.bg, Grabo.bg, мрежата на Eventim и на място от Античния театър.

Очакваме ви със затаен дъх и настроени китари,

Дес, Миро Моравки – Моро и екипът на ЧоБи

Да си припомним как един талантлив дизайнер стана велик режисьор

   Повечето рецензии на „Самотен мъж“ започват с думите „неочаквано успешен“. Неочаквано успешен филм, сценарий, режисьорски дебют на моден дизайнер, който никога преди не е правил дори късометражен филм. През 2009 г., когато лентата беше пусната, Том Форд беше на върха. Той напусна Gucci без да скърби, стартира собствената си марка, а след това засне и филм. И то не какъв да е, а с Колин Фърт и Джулиан Мур в главните роли, с номинация за наградата „Оскар“ и похвали от критиците.

Режисьорът Том Форд работи върху адаптацията на романа на Кристофър Ишъруд „Самотен мъж“ в продължение на няколко десетилетия. Историята, написана от Ишъруд вълнува Том Форд до такава степен, че той решава през 2008 година сам да спонсорира лентата и в рамките на само 21 дни успява да заснеме един от най-качествените в кинематографично отношение филми на 21 век.

История разказва живота на хомосексуалния университетски преподавател Джордж Фалконър (в ролята Колин Фърт) във времето на Карибската криза през 1962 година. Действието се развива в Лос Анджелис, където Джордж живее със своя партньор от 16 години. След автомобилен инцидент умира партньорът му Джим (в ролята Матю Гуд) и откровено хомофобското семейство не допуска Джордж до погребението на Джим. Но при написването на сценария Том Форд споделя, че не е искал да набляга върху борбата срещу системата и в крайна сметка прави заключението, че филмът му е посветен на любовта, а не на гей любовта.

Не бива да се пропуска и изключителният усет на Том Форд по отношение на естетиката и най-вече при костюмите. Редица критици твърдят, че Колин Фърт никога не е изглеждал толкова добре преди тази лента. Като цяло витае усещането за краен перфекционизъм. Обувките на актьорите никога не са били толкова лъскави, прилепналите сака и стегнатите вратовръзки никога не са изглеждали толкова безобразно добре в други филми. А какво може да се каже за Джулиан Мур… ослепителна в кожата на бойната приятелка на главния герой и не по-малко приличаща на младите Бриджит Бардо или София Лорен. А Николас Холт в ролята на студента Кени излъчва зрялост и едновременно с това лекота в актьорското изпълнение.

Във фокуса на камерата не попада нито един излишен детайл: роклите са без гънки, тетрадките и химикалките са успоредни едни на други, всички плотове в къщата на Джордж са полирани до съвършенство. Момичетата са с колосани поли, ризите на мъжете са прецизни до степен на ненужна стерилност. В къщата на Джордж царува маниакален ред като контрапункт на хаоса в живота му, вследствие смъртта на любимия човек. В лентата присъстват тоалети изцяло дело на Форд като роклята, с което е облечена Чарли (в ролята Джулиан Мур), когато танцува туист с Джордж.

Автор: Стефани Стефанова

Катрин Шелман

Лили Адлър така и не изтегля асото от колодата на живота, но все пак не може да се оплаче от картите си – произхожда от богато семейство, но без майка и с баща, неспособен да я обикне; жени се млада за прекрасен човек, когото обича от все сърце, но го губи при отвратителни обстоятелства месеци след сватбата; има чудесен дом и достатъчно средства, но само по милостта на роднините си. И какво да прави една млада и красива вдовица, с разбито сърце и непрекъснато висящ над главата ѝ меч на нищета и осъждане от обществото? Ами става първата благородна дама – таен детектив, която разкрива шпионски скандали, убийства, кражби и измами, докато посещава пищни соарета, клюкарства по време на скучни балове и внимава да не ѝ разбият красивата главица или да ѝ пуснат куршум в сърцето , от ръката на синьокръвните престъпници на елита, които хич не обичат да им се бъркат във волностите.

Убийства в затворени стаи, непознати трупове, появили се от никъде без абсолютно никакви свидетели, безмилостни крадци, причакващи жертвите си със хомицидни намерения в мрака, сексуални хищници, дебнещи по кьошетата на балните зали и тъмните ъгълчета на балконите, измамници, изнудвачи, просто изпълнени с омраза към ближния човеци – чудовища – на Лили Адлър ще ѝ се наложи да срещне много боклук по пътя си и да оцелее, опираща се на само на шепа верни и доказано свестни хора. Почти невъзможна мисия, но една твърдоглава и целеустремена жена има какво да покаже на мисогинистичния свят. Без припадъци, без истерии, без тръшкане с бродирана кърпичка в ръка. А, не сте го очаквали това, нали?

Добре изградената фабула и мистерия на книгите на Катрин Шелман може би не я правят новата Агата Кристи, но удоволствието от хубава, логична и изпипана кримка присъства. Романтичните моменти са сведени до минимум, няма претенция и насилена близост, кръвта си мирише, труповете си се разлагат, а ръцете на злодеите се впиват достатъчно реалистично във вратовете на нещастните им жертви, така че време за любов просто липсва. Женските криминалета винаги ще оставят едно изключително топло усещане за задоволство в мен, и макар че Лили не е Поаро или дори мис Марпъл, усилията в съчетание с бързата мисъл и човешката мотивация са комбинация, която никога няма да подмина в читателските си приключения.