Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

29 ноември 2021

28 ноември 2021

27 ноември 2021

От литературните блогове

К А М Е Р Т О Н : Скандинавски трилър за тъмната страна на човешката природа

Източник снимка: изд. „Изида“

Автор: Йорген Бреке

Издателство: „Изида“

Година: 2021

Характеристики: 352 стр.

Анотация:

„Човешката природа“ от Йорген Бреке (изд. „Изида“, превод Евгения Кръстева) е роман, който с подхода си към мотивацията на престъпленията успява да изведе скандинавската криминална литература на следващо ниво. Уж наглед независими едно от друго престъпления и човешки съдби се оказват фатално свързани.

Хладнокръвният и изкушен от насилието полицай Ролф Фагерхюс планира да отвлече дъщеричката си и да избяга с нея в чужбина. За да си осигури средства за това, ограбва и убива наркопласьор, свидетел на което става синът на убития. Сред блокираните от сняг пътища Ролф се натъква на американската полицайка Фелиша Стоун. Тя бързо разбира, че е попаднала на човек, който вече е загазил и е готов да убива. Фелиша открива умиращото момче и прави всичко възможно да му помогне, докато хладнокръвният убиец е по дирите им.

Междувременно двама студенти наркомани правят най-голямата грешка в живота си,­ като открадват от наркобос голямо количество хероин. В резултат на това единият е изхвърлен през балкона на апартамента си, а другият спешно трябва да намери пари, за да плати наркотиците. Ане, жената на Ролф, съблазнява бияча на наркобоса, за да й помогне да убие съпруга й.

Но плановете на всички тези хора се объркват, заплитайки съдбите им по непредвидим начин. Норвежкият следовател Уд Сингсакер – съпруг на Фелиша Стоун, трябва да открие връзката между тези случаи и да се опита да разбере човешката природа, която освен с прочутите четири типа темперамент се характеризира със страсти, любов и неподозирана склонност към престъпления. Оказва се, че наблюденията на Хипократ за нея са валидни и днес.

Авторът на „Където злото властва“ и „Заспивай сладък сън“ отново създава криминален шедьовър. Романната структура, вървяща напред-назад във времето, е оригинална и подвеждаща. Така е до експлозивния финал, където става ясно, че всички тези герои са част от една и съща история. Четенето на този необикновен трилър е като сглобяване на триизмерен пъзел.

 

Първи впечатления от последно прочетеното : Смъртоносна опасност - Джим Бъчър

Помните, че още първи том Хари Дрезден си имаше проблеми с Бианка - лидерката на вампирите в Чикаго. Нещата се задълбочиха и проблемите се изостриха до въпрос на смърт или повсеместна световна война между вампири и магьосници, но това, макар и достатъчно сериозно, съвсем не беше всичко лошо, което грозеше нашето момче. Като начало из целия град се бяха активизирали безчет призраци, които тероризираха населението, което сякаш не стигаше, та в най-напеченото цъфна и кръстницата на Хари, която, ако си спомняте, е доста злобна фея. Някой друг пък усукваше душите на най-близките хора на Дрезден с магическа бодлива тел в опит да ги елиминира един подир друг, докато не стигне в крайна сметка и до самия магьосник.

Сега като чета как хаотично представям действието, то не изглежда като нещо взаимносвързано, което ще ви остави без дъх и ще ви кара да четете по нощите, но всъщност оригиналният ефект е точно такъв. Много силен плюс за мен беше включването в действието на Майкъл - бойният приятел на Хари, който има няколко деца, бременна съпруга на име Чарити, носи свещения меч Аморакус и има толкова чиста вяра, че тя му дава допълнителни сили в битките с тварите на злото. Вампири ли, дайте ги насам!

Въпреки традиционния маниер на добрите всичко да им се разминава, като не броим някой и друг белег за чар, този път някои хора си изпатиха повече и приятелката на Хари Сюзан Родригес пострада до степен, че... хм, май ще е по-добре вие сами да си прочетете как и защо.:)

Скромното ми мнение е, че дотук тази книга е най-силната от цялата поредица. Поддържа напрежението и създава здравословно количество изненадващи обрати. Наистина, хуморът беше в по-малки дози от друг път, но пък качественият екшън компенсираше, че и отгоре. Достойнствата на кориците продължават да са все така спорни, но вероятно се разчита, че фенската маса е над тези неща. 

Библиотеката : Приказката P.I.F. продължава

Безкрайно щастлив бях, когато преди повече от 2 години научих, че предстои излизането на биографична книга за P.I.F. В кино "Кабана" изд. Scribens и любимите Остава тъкмо представяха първата подобна книга от поредицата Scribens Acoustic - "Аз, Остава" - тематично, с акустичен концерт. Чудесно чувство - в ръцете си държах книга за любима българска група, а вече се подготвяше такава и за други мои любимци. Нищо не подсказваше тогава колко драматично ще се променят нещата междувременно.

Читателите казват

За „Онова, което не ме убива “ от Давид Лагеркранс

С удоволствие прочетох първите три книги от поредицата „Милениум“, после ги препрочитах няколко пъти. Занимателна фабула, елегантно поднесена, чете се със затаен дъх. И бях приятно изненадана да се натъкна на продължението на тази поредица, което прочетох със същия интерес. Дано да има още продължения. Лизбет Саландер заслужава любовта и възхищението на любознателните читатели. (Както и двамата й „бащи“, разбира се — Стиг Ларшон и Давид Лагеркранс).

От форума

Съобщения за грешки из сайта • Проблеми със сваляне на файловете на книгите

Днес 28 ноември има проблем със свалянето на файловете на книгите. Също такъв проблем имаше и преди няколко дни.
Появява се следния надпис...

Неприятна изненада от тип404
Няма такова място в библиотеката. Кой ви насочи натам?

Свържете се с екипа на библиотеката и докладвайте за случилото се или пък отворете началната страница и започнете приключението наново.

Статистика: Пуснато от Sonya.Sap — 28 ноември 2021, 13:43


Красиви въпроси • Re: Качване на книги, открита в в друг сайт. Възможно ли е?

Това, че са качени "в един друг сайт" по никакъв начин не дава 100% сигурност, че са със свободeн достъп. Означава просто, че "едни други сайтове" не се съобразяват с правила, каквито има в Читанка.

Няма нужда да търсиш контакт с този, който е качил книгите там. За български автори потърси контакт със самия автор, или ако е починал - с неговите наследници. Евентуално при разрешение от негова (тяхна) страна - качването в Читанка е възможно.

Процеса по добавяне на книга в Читанка е както за всяка друга книга. Текста трябва да бъде почистен и коригиран в прост txt вид. След това да бъде "форматиран" като му се поставят семантичните маркери за SFB формата, и да бъде качен в ателието. Следващите етапи по добавянето се извършват от съответните отговорни лица, които проверяват качеството на качения текст, и създават нов запис за него.

Статистика: Пуснато от pechkov — 25 ноември 2021, 15:10


Красиви въпроси • Качване на книги, открита в в друг сайт. Възможно ли е?

Здравейте,
В един друг сайт, archive.org открих 2 сканирани книги - "Юдина ела" от автора Константин Канев и "Старинни напеви" от автора Иван Джуренов. Същите ги има и в .epub и .txt, но се нуждаят от корекция. Достъпът до тях е свободен, но се нуждаят от корекции от сканирането. Имам желание да ги редактирам и при възможност да бъдат качени тук, тъй като са изключително интересни, а изданията ги няма на книжния пазар. Въпросът ми е дали това е възможно. Ако отговорът е положителен, моля да насочите, като на лаик, какво трябва да направя. Не успях да се свържа с потребителя, който ги е качил в другия сайт, но предполагам, че щом са за свободен достъп, няма да има проблем.

Статистика: Пуснато от Sachma — 25 ноември 2021, 09:57


Авторски текстове • Re: Диктаторът

9.
Думата „Оптимизация“ стана най-търсената в интернет осем месеца преди изборите. Мрежата гърмеше, а посланията от личния блог на Давидов ставаха все по-гледани. В едно от видеата си психиатърът бе призовал поддръжниците да гледат на всички новини и събития от гледна точка на оптимизацията. Това се превърна в ад за медиите. Под всичко, което качваха в интернет бушуваха яростни дискусии. Шефовете на издания и телевизии, които бяха близки с властта дадоха директива „никаква оптимизация под каквато и да е форма“. За техен ужас, вече не налагаха дневния ред на общественото мнение. То избуяваше само и бе невъзможно за контрол или смяна на фокуса.
След гласуване на сайта, за лого на Оптимизацията бе избран вертикален овал с две обърнати нагоре, готови да поемат бъдещето, длани. Активността, която проявяваха хората, растеше с всеки изминал ден, а теорията на Васил се оказа правилна. За лого бяха гласували малко повече от 150 000 души. На първия призив за освежаване на детските площадки бяха излезли 10 000. На втория – почистване на стари обяви от дървета, входове, стени и други – 15 000. Времето между двете събития бе четири дни.
Властта не знаеше как да се държи срещу подобен тип кампания. Не можеш да ги осъдиш, нито да ги оплюеш, защото правят добро, без да пречат на никого. Не можеш да забраниш някоя акция, защото извършва дейност, която по идея би трябвало да прави Общината. Бяха в патова ситуация, от която не виждаха изход. Разбира се, опитаха да заличат думата „оптимизация“ от речника си, като я замениха с „осъвременяване“, но това не помогна много. Дълго умуваха дали да не изпратят прокурори у Давидов и да го арестуват за „действия срещу конституционния ред“, но той стана популярен толкова бързо, че изпуснаха момента. Сега подобен опит щеше да изглежда като репресия. Малко по-късно решиха, че няма защо да цензурират оптимизацията, а точно обратното – да я опровергаят. Вдигнаха забраната за споменаването й в медиите и всички остриета на центристите се включиха в дружното й неглижиране и оплюване. По-изтънчените коментатори и анализатори разясняваха утопичната й същност. Засега нямаше резултат. Властта не знаеше какво да прави, за да се запази.
Опозицията, от своя страна, също бе поставена в ъгъла. От една страна центристите не даваха никакво поле за маньовър, от друга оптимизаторите я вкарваха в кюпа с властта. Гарфийлд не разбираше как стана така, че след десет години малцинство и опозиция, социалистите понасят същия ущърб като управляващите. Беше абсурдно.
В тази ситуация лидерът на свободните социалисти за пореден път бе събрал шефовете на по-малките партии и заедно се опитваха да измислят начин, по който да използват ситуацията. Срещата се бе проточила, консенсус не се намираше, а някои от политиците откровено не разбираха, защо Гарфийлд не желае да атакува оптимизаторите. В крайна сметка той не се сдържа и се разкрещя:
-Ако ги атакуваме, ще потвърдим тезата им, че сме същите като центристите! Не разбирате ли, че се целят във всички?! Искат да унищожат партийната система! Искат да унищожат нас!
-А ние сме като слепи кученца… - каза лидерът на земеделската партия, хванал се за главата, подпрян с лакти на масата.
-Да! Как е възможно да сме толкова зле, занимаваме се с политика цял живот! – добави дама с къса руса коса, представител на малка социалистическа партия.
-Ей така! – не издържаше Гарфийлд, мразеше самобичуващи се ревльовци, умеещи само да повтарят едни и същи мантри. – При всички положения не трябва да пипаме оптимизаторите, ако го направим ще се закопаем сами.
-Според мен – обади се Муляр, която седеше тихо до шефа си през цялото време, - единственото, което можем да направим е да ги изкопираме.
Гарфийлд леко обърна глава към нея, с поглед забит в бюрото, подканяйки я да продължи:
-Кампанията им е построена на въвличане на електората чрез активни действия. В това отношение, нашият ресурс е много по-голям от техния. Можем да вдигнем земеделците, можем да вдигнем част от администрацията, да пробваме отново с шофьорите на ТИР-ове. – Гарфийлд я слушаше и кимаше с лека усмивка. – Така, за разлика от оптимизаторите, ще покажем на хората, че можем да им дадем реални придобивки, а не да ги накараме сами да си изчистят дворовете.
-С техните камъни по техните глави! – възкликна въодушевено дамата с русата коса, с което предизвика тежка въздишка у Гарфийлд.
Последва ритуален търг за това кой ще координира и контролира действията на широката социалистическа коалиция. Всеки представител описа влиянието си, броейки поддръжниците като добитък. Пазареше се за това какви усилия трябва да хвърли, за да ги изкара на улицата. Въз основа на това се обсъждаха министерски и други административни постове.
Гарфийлд и Муляр стоически издържаха неграмотността, откровената глупост и неумението да смятат на своите коалиционни партньори. Особено дразнеща бе амбицията на всеки един от тях да се изкачи колкото се може по-близо до върховете на държавното управление. Единственото, което ги разведряваше бяха ситуациите когато двама партийни лидери искаха един и същ пост. Приличаха на много любезни баби в градския транспорт, които се убеждават взаимно коя е по-достойна да седне на единственото свободно място. Дори не сещаха, че има и други автобуси, където могат да настанят трътлестите си телеса. Първите няколко спора свободните социалисти наблюдаваха с удоволствие, но скоро им писна и започнаха да ги решават бързо – предлагайки постове със същата значимост, но в различни ведомства.
Случващото се бе абсолютно безсмислено упражнение, защото още от самото начало на всички им бе ясно, че Муляр ще е човекът, координиращ действията на всички преди изборите. А след тях, в зависимост от баланса на силите, преговорите щяха да се повторят. За Свободните социалисти ситуацията бе още по-глупава, защото договорката им Вирту с всеки изминал ден ставаше по-ценна и едновременно с това по-унищожителна.
След срещата, на път към партийната централа в буса, с който се придвижваше Гарфийлд заради количката, той похвали Муляр:
-Хитро, много хитро!
-Нямаме друг избор. Още повече, че Никълс няма да го очаква. Мисли, че вече полудяваш.
Гарфийлд се засмя:
-Така ли? Какво друго му каза?
-Че носиш памперси.
-За катетъра знае ли? – усмихна се криво старият социалист.
-Не – отговори Муляр, поглеждайки едва забележимата черна тръбичка, излизаща от джоба на панталона на шефа й и скриваща се в кожената чанта, окачена на гърба на количката. – Едва ли някой знае.
-Да не реши да ми организира вътрешен преврат?
-И кого мислиш, че ще постави на твое място? – усмихна се Муляр.
-Наследницата ми!
Гарфийлд вдигна кокалестата си ръка към лицето на Муляр и нежно я погали с опакото на пръстите по бузата.
-Единственото, което ме безпокои е, че след изборите тези идиоти отново ще изкарат хората си да протестират – продължи Муляр.
-Едва ли – замислено отвърна Гарфийлд, поглеждайки през прозореца. - Ще изразходват целия си ресурс преди това. А и какво ще постигнат, според теб, за хората със сегашните протести?
-За тях – нищо – усмихна се Муляр, - но ще отвлекат вниманието на Никълс, Омайниченко и Волф.
-… от което ще се възползваме ние – довърши мисълта й Гарфийлд.

Петър спря прожекцията и се обърна към Васил, който гледаше с тънка усмивка:
-Харесва ли ти?
-Странно е, много е странно – диктаторът мигна бързо, сякаш излиза от транс. – Не знаех, че толкова ги е било страх от нас.
-А не е трябвало ли? – усмихна се Петър.
-Сега знам, че е, но тогава… - Васил се отпусна във фотьойла. – Тогава просто се радвах на успехите, на свободата, която имах. Беше опияняващо, нито преди, нито след този период я усещах така.
-Не ти ли липсва този типаж? – попита Петър с тънка усмивка.
Васил го погледна замислено:
-Не. След тях дойдоха много по-трудни личности, но бяха много… Зверски по-ефективни – домакинът повдигна вежди, приканвайки Васил да обясни какво има предвид. – Ресурсът им не беше партиен. Интригите, жестокостта и кръвожадността им не теглеха нагоре париите, а хората, които представляваха.
-И когато трябваше, използваха същите тези хора в свой интерес?
-А кой във властта не го прави? Поне интересите на оптимизаторите бяха по-близки до народните, отколкото тези на политиците.
Петър кимна леко в съгласие.
-Виждал си ги всичките, каква е разликата, според теб? – сериозно попита Васил.
-Половината царе даже не знаеха защо точно на тях им се е паднало да управляват. Императорите говореха за съдбата, а политиците ми рецитираха речи, скучна работа.
-Не ми отговори.
-Разликата е, че всички ваши, без изключение, знаеха какво правят.
Васил присви очи:
-Тоест не са се оправдавали за нищо?
-Точно така – усмихна се Петър.

Маркс пушеше трета поредна цигара на терасата на апартамента си и трескаво разсъждаваше, наблюдавайки гледката - стари керемидени покриви. Злорадството и желанието за мъст засега губеха битката с принципите му. Боят в главата му периодично се прекъсваше от виковете на Тереза, която си събираше багажа и периодично излизаше на терасата и му кресваше, че е негодник.
Допуши третата цигара, влезе в апартамента, приближи се до жена си и понечи да я успокои:
-Шибано копеле! Кариерата! Кариерата! А ние?! Шибаняк!
Замахна да му удари шамар. Той хвана ръката във въздуха и я стисна силно, карайки Тереза да млъкне и да се свие. Гледайки я в очите журналистът каза спокойно:
-Не е за нас, така че спри да истеризираш. А без тая кариера, която толкова мразиш, нямаше даже да ме погледнеш. Така че или бъди истинска жена, или си обирай парцалките, но тоя път завинаги!
Пусна я и спокойно се върна на кухненския плот, за да разгледа отново съдържанието на анонимния плик, който бе получил по пощата. Жена му го проследи шокирано, седна на дивана и впери поглед в пода.
В плика имаше компромат за Омайниченко. „Компромат“ бе меко казано. Трансфери към офшорни банки, последният от които бе за 5 милиона от фирма, близка до Лотар. Десетки имоти, собственост на роднините на политика, закупени по време на активната му политическа кариера с пари, дошли неизвестно откъде. Стенограми на телефонни разговори, в които караше държавни органи да натискат предприемачи и шефове на институции. На всяка страница пишеше име на файл, на който е разговорът, явно записите бяха на флашката в плика. Снимки на Омайниченко от оргии, които сам е организирал с проститутки от всякакъв вид и пол.
Маркс разлистваше страниците и осъзнаваше, че в ръцете си държи края на кариерата на един от най-силните политици в държавата. Естествено, искаше му се да покани Омайниченко на дълго интервю и след втория банален въпрос да започне методично да го разхожда по компромата. От друга страна, не можеше да постъпи по този начин. Идеята, че някой го смята за пощенска кутия за помия го подразни и обиди. Да, наистина мразеше властта след нескопосания й опит да го сплаши, но той не бе като нея. Затова можеше да си позволи критиките.
Водещият остави папката на плота и се замисли. Пред себе си имаше два очевидни варианта: или да унищожи Омайниченко на живо в национален ефир, или да не се меси и остави нещата да се развиват самостоятелно. Развитие със сигурност щеше да има. Щом ги бе пратил точно на него, изпращачът нямаше да се успокои, докато не види материалите навсякъде.
Обърна се и видя Тереза седнала на дивана, с леко размазан грим, все още вперила поглед в пода.
-Реши ли?
Тя вдигна бавно объркания си поглед. Когато очите им се срещнаха нещо в нея се промени. Маркс видя как празнотата и страхът изчезват и на тяхно място се появява увереност. Изправи се, приближи се до него и му заби звучен шамар:
-Следващият път, когато си помислиш да ми причиниш болка, ще те убия.
-Прости ми – наведе глава Маркс.
Тя го прегърна и му прошепна:
-Ти ми прости.
Постояха така десетина секунди и журналистът й каза:
-Виж какво е.
Тереза го стисна силно, след което отиде да види съдържанието на папката. Колкото повече четеше, толкова повече ченето й увисваше:
-Какво ще правиш? – попита тя.
-Ти какво би направила?
Двамата се гледаха в очите:
-Това, което би направил ти.
Маркс се приближи до съпругата си, погледите им потъваха един в друг, нежно обгърна лицето й с длани и се целунаха. Той подпря чело на нейното:
-Добре.
Извади телефона си и набра един от номерата:
-Господин Омайниченко, радвам се, че ми вдигате… И аз не съм си мислил, че ще ви се обадя толкова скоро…

Адриана Шмит и Вирту се намираха в офиса на консултанта. Помещението бе просторно, обзаведено с мебели от Викторианската епоха, имаше пълна библиотека, разпростираща се по цялата стена – от вратата до бюрото на Вирту. Стените бяха покрити с масивна, тъмнокафява ламперия, на която бяха окачени карти. Имаше и огромен глобус до единия от фотьойлите. Прозорците бяха високи от пода до тавана и автоматично се затъмняваха дотолкова, колкото слънцето да не пречи. Симбиозата между старовремския дух, който поемаше в себе си, всеки влязъл в помещението и новите технологии бе изтънчена. Бе нужно известно време, за да се осъзнае и възприеме. Едно на ръка прозорците, на мястото на компаса в една от стенните карти, при вглеждане се виждаше окото на проектор. Капакът на компютъра на Вирту имаше калъф от кафява кожа, явно поръчков и така се вписваше в обстановката. Самият консултант, седящ на огромния си стол, приличаше на сив кардинал, деликатно, но здраво държащ юздите на цяла империя.
-Докато Маркс го разкатава… - започна финалното изреждане на стъпките Вирту.
-Ние го раздухваме в социалните мрежи с линкове към живото предаване – продължи Шмит.
-Големите сайтове го подхващат… Залагаме въпроса „кой“ е пуснал компромата.
-Пускаме парчета от предаването, линкове към сайтовете. Веднага започваме да правим мемета, тик-токове и гаврещи клипчета.
-Нашите медии чакат Омайниченко пред студиото на Маркс.
-Снимките и видеата от бягството му се разпространяват. В същото време „неофициални източници“ съобщават, че компроматът е пуснат от Волф.
-Стартираме кампанията „Избери професионалист, не политик“ – завърши доволно Вирту.
Спогледаха се и доволни от така нахвърляния план се усмихнаха един на друг.
-Нещо за пиене? Чай, кафе, вода, сок? – предложи Вирту.
-А нещо… по-така? – повдигна вежди Адриана.
-Не пия алкохол, затова не държа – с известно назидание отговори консултантът.
-Кафе! – усмихна се интернет милиардерката.
Вирту с очевидно задоволство се изправи, приближи се до една от стените, натисна леко ламперията и тя се отвори. Бе толкова фино и добре направена, че тайната врата нямаше как да се забележи. Влезе в кухнята.
Адриана обходи с поглед офиса и оцени абсолютния перфекционизъм, с който бе аранжирано помещението.
-След малко ще е готово – Вирту вече се бе върнал и я наблюдаваше с неприкрит интерес. – Надявам се, че ти харесва.
Шмит се притесни от проницателния поглед на гологлавия сух мъж и се намести в стола си.
-Да, почти налудничав перфекционизъм – отговори тя с по-строг от обикновеното тембър.
Вирту се усмихна:
-С всичко съм така – приближи се до бюрото и седна на плота. - Не се безпокой, нямам интерес.
-Радвам се да го чуя – усмихна се Шмит. - Интересно ми е как са успели да те навият да участваш в тази история.
-Следя Давидов от втората му седмица в интернет, писах му на шестия месец, обсъждахме различни неща, общо взето сам се навих.
-Тоест си за идеята? – с известна нотка на недоверие в гласа попита Шмит.
-А ти не си ли? – усмихна се широко Вирту, показвайки острите си сиви, вълчи зъби. След което повдигна вежди, обърна очи към вратата и вдигна пръст. – Готово е!
Шмит се заслуша и наистина чу едва доловимо кипене. Консултанът се скри в кухнята и минута по-късно се появи, носейки сребърен поднос с две чаши кафе, захарница и каничка с мляко. Подмина Шмит и се отправи към дивана, поставяйки подноса на масата.
-Ела тук да ми разкажеш какво вдъхнови теб да се захванеш с промяната на света!
Шмит се премести, сипа лъжичка захар, малко мляко в кафето и се обърна към Вирту:
-А ти какво смяташ, че ме е вдъхновило? – Адриана приближи чашата до устата си.
-Искаш министерски пост, в последствие да монополизираш дигитализацията и резултатът ще бъде тоталната ти власт – отговори все така усмихнат Вирту.
Шмит се задави с кафето.
-Даже не знам какво да кажа – отговори тя, оставяйки чашата на масичката.
-Няма нужда да казваш каквото и да е. Няма да ти преча, Адриана, ти си вторият най-голям професионалист, когото познавам. А първият не е на наша страна.
Шмит погледна Вирту объркано:
-Не разбирам, нали беше идеен? Ако си прав, би трябвало да ме мразиш.
-Точно защото съм идеен, прекрасно знам, че идеята не стига.
-Значи и ти имаш нещо на ум?
-Огледай се, досещаш се с какъв ресурс разполагам…. – Шмит кимна. - А съм извън играта от дванайсет години. Взел съм всичко от живота, искам да остана в историята.
Шмит се усмихна:
-Идеен с мераци да остане в историята, опасна комбинация.
-По-опасна ли е от красива милиардерка с ум като бръснач, виждаща много повече отколкото показва?
Двамата се засмяха.
-Жалко, че не пиеш, в този момент трябваше да си кажем „Наздраве!“ – засмя се Шмит, с което предизвика още по-широка усмивка у Вирту.

Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 25 ноември 2021, 01:02