Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Първи впечатления от последно прочетеното:

Зеленият Марс - Ким Стенли Робинсън

50 години след събитията от „Червеният Марс“ заварваме планетата малко по-друга. Родили са се поколения хора, които познават само Марс. Тераформирането е напреднало достатъчно, за да може тук и там да се завъжда приспособена за местните условия растителност. По-свободолюбивите жители все още не се доверяват на властта след кървавото потушаване на бунта им от 2061-ва и се крият кой където може – под ледената шапка на южния полюс, из забутани пещери в каньоните, в магмени тунели от стари вулкани, където и да е, но само да са скрити от очите на спътниците. Различните фракции оцеляват самостоятелно, без да помислят вече за обединение и свобода от големите корпорации, които построяват нов асансьор и подновяват потока от имигранти. Или поне нещата продължават така до време, когато по стечение на обстоятелствата гоненията на нелегалните съвпадат с невероятен природен катаклизъм на Земята. Моментът плаче да бъде използван.

Единиците останали от първата стотица пак играят решаващи роли, но вече са подпомогнати и донякъде изместени от новото поколение марсианци, които поемат инициативата за новото освободително движение. Също в тази книга научихме истината за Койота, който беше такава мистерия в първия том. А пък гадната рускиня Мая най-после разбра кой уби Джон Буун.

Тънката нишка на алогичност, на действия мотивирани от догадки и усет я проследяваме в много от героите. Неслучайно една от главите се казва „Какво да се прави?“ по аналогия с книгата на Чернишевски за дилемата как да се развива руското общество след отмяната на крепостничеството. При толкова трудности с невидимо решение Червена планета е населена с разпокъсани общности от бегълци, политически екстремисти, еко-фундаменталисти и вездесъщи корпорации. Как да се развива тя и кой ще го реши?

Повествованието отново върви с явно характерния за автора странен стил, който е в състояние да ме приспи от половин страница. Ким Стенли Робинсън разказва твърде особено и за мен е леко странно как и тази му книга е била отличена с "Хюго" и "Локус" за 1994. Книгата не се чете лесно и не те увлича. Аз поне я довърших с големи усилия, само за да разбера как ще позеленее Марс в рамките на един том и съответно бях малко разочарован. Фокусът на вниманието на автора е далече от техническата страна на нещата, а е по-скоро върху социалните промени, екологията и как се взимат решения за проблеми, които не могат да се решат.

Мая разбираше, че прехваленото превъзходство на по-възрастните бе единствено въпрос на рани и белези.
***
Децата се разбягаха като подплашени бекаси.
***
Ужасно бе, че самият цикъл функционираше по този начин, че живееха един път, а умираха завинаги.
***
Властта е половината от робството.
***
Просто благодари на съдбата, че си мъж и си свободен като небето.
***
Това също е проява на свещената зелена сила viriditas. Да се концентрираш не върху онова, което сме създали, а върху онова, което предстои да създадем.
***
Не властта развращаваше хората, а глупаците развращаваха властта.

Anna Hells' Fantasy place:

Нощният цирк

Ерин Моргънстърн

Една бурна нощ насред нищото се появяват странни циркови палатки. Е, все още никой не знае, че са циркови, защото са обагрени в странен монохром, така неподходящ за място на веселие и безгрижен смях. Скоро става ясно, че това не е истински цирк с все уморените клоуни, полумъртвите животни и алкохолизираните акробати, дето наистина си поставят живота на карта за няколко цента. Това е арена на магьосници, вкопчени в един дуел на живот и смърт от съвсем малки, без дори да осъзнават силата си или наличието на всемогъщ противник, насъсквани от древни същества, надживели ограниченията на живота, етиката и дори човешкото. Обаче сякаш без да иска, тази планирана да бъде повече от кървава и съвсем по всички правила епична битка на хаоса, се превръща в една от най-романтичните любовни истории, способни да прекосят границите на пространството, времето и плътта. Но не без болка.

Пред очите ви започва увертюра на безумно красив танц, всяка омайна стъпка от който, създава нова палатка от цирка, пълна със сънища и мечти. Зад живия декор се крият и истински хора, но къде свършва границата на омагьосаното и започват териториите на реалността, е трудно да се определи дори и от участниците в представлението, камо ли от зрителите на вселенската игра на фантазии. Дали кукловодите са паднали ангели, малки богове или демони от древността, отегчени от хилядолетията безсмъртие – сивата безмислост и прозрачното обвинение не са по-силни от собствените си създания, особено когато се намеси вечно неконтролируемият фактор любов. Защото сърцето си иска своето, независимо дали на масата са поставени вярност, могъщество, обещание или дълг, и животът на богоравните понякога твърде напомня в тегобите си на нас, обикновените мъгъли на действителността.

Сюжетът се развива бавно, постепенно се разкрива като магическа музикална кутия, завъртаща шеметно своите приказни фигурки по скрита траектория, заложена от някой божествено надарен часовникар. Не всичко е ясно, но не е системно объркващо; езикът няма за цел да смути читателя, а да го омагьоса в своя въртоп от думи в сегашно време, каращо те да виждаш, чуваш, усещаш наравно с героите. Цветове се завихрят, текстури променят своя вид, реалността се изкривява в прелестните форми на невъзможността, а повече от една любов се ражда и умира на фона на една жива картина от магия и чиста есенция съществувание.

Ако си търсите едно завладяващо книжно преживяване, което ви предизвиква хем да го четете бавно и внимателно, като отпиване от странен еликсир на вкуса и топлите усещания на уюта, хем да не можете да затворите очи, без да узнаете кой ще спечели битката на сили, извън всякакво измерение в разбираеми стойности, то Нощният цирк е една оживяла симфония от емоции, прелестен гоблен от идеи и хванати случайно във въздуха пеперудени вълшебства, който просто ще намери местенце във вашите сърца, там някъде между историята за Пепеляшка и първият момент, в който сте повярвали в невероятното. Защото за магията на думите винаги  ъгълче в душата се запазва.


Tagged: Ана Хелс, ерин моргънстърн, книги, нощният цирк, фентъзи

Anna Hells' Fantasy place:

Човекът, който търси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Винаги е някак утешаващо да срещнеш хора, които имат същата страст като твоята, и не само да е за тях мечта, а да имат и възможностите да осъществят една идея такава каквато я виждаш само в сънищата. За книжните хора от моята порода е ясно за какво говоря – да се издаде непознат, но случайно намерен и хич неслучайно заобичан автор; да се даде живот на книга, за която само си чувал, че някъде по света има ужасно много почитатели, но самият автор е лошо настроен към дивите източно-европейски пазари, или да дадеш живот на отдавна изчерпана история, която е променила живота, мирогледа или направо съдбата ти, дошла в правилния момент и дала ти повече от правилните съвети. Човекът, който търси е точно такъв проект – събудена за живот компилация на половин век, от български автори с космическа фантазия и съвсем земни ограничения. Резултатът? Оценката е твърде лична.

Паралелно с този сборник бях потънала и в истории за Марс, създадени от някои познати и непознати майстори отвъд океана. И разликата е повече от осезателна, но не откъм качество, а откъм подход към такава материя като фантастично невъзможното. Нашите писатели се концентрират върху човека, върху другаря, ако щете, щото все пак такива години са били, и се е поналагало да се спомене нещо за партията, червения ред и злите западни влияния. Но извън насадените от цензурата изречения или пасажи, всичко се върти около нас, хуманоидите, поставени в извънземни условия, дали установили контакт със срамежливите съседи, или с непоколебимия космос, който не ни харесва особено, всичко се свива до една човещинка, до едната лична човешка гледна точка, малката съдба, през която се филтрира мащабът на необятното, до достигане на нещо не съвсем епично.

Дали е архаично, или чисто българско това отношение към всемира, където най-важна е точицата живот, не съм сигурна, но гледайки навътре, твърде често забравяме да гледаме навън, и нагоре, а там, казват, имало хубави гледки, ванилови небеса, космически зарева, метеоритни миграции, все подаръци от съдбата за онези, които могат да пазят спомените тъй внимателно, както картинките от Турбо или мъртвите тамагочита на детството. Устремяваме се към Марс, Венера, и много по-далеч, намираме нетърсещи и търсим ненамиращи онова, което ще потвърди убедеността ни, че по-важни от нас в Майката Вселена няма как да има. Сблъсквайки се със следи от инаквостта, просто затваряме очи и принизяваме гледката до нашите ограничения и бюрократщина, и рядко вземаме решения, които са за благото на някой друг, освен нас. Рядко не е никога, но понякога е поради най-погрешните причини.

Едно пътуване във времето на творческата мисъл, за идеите, минали безжалостното сито на критиката, осенена не просто от киселяшки характер, ами и от разни политически ограничения и само живелите съзнателен живот тогава знаят какви други спънки пред свободната мисъл, сборникът е като малко съкровище от странности, каквито няма да срещнете сега или утре, но удобно стоят сгушени някъде далеч във вчера, напомнящи ни за несбъдналото се търсене, което най-вероятно няма да се случи и на нас. Защото просто вече не гледаме нагоре. А в някои нощи си заслужава. И винаги някой може да погледне към нас. Може би вече гледа… и не сме сами. Ако някога сме били.


Tagged: Ана Хелс, български автори, книги, фантастика, човекът който търси

Читателите казват

За „Стефани Плъм или г-ца Сватовница“ от Джанет Еванович

В сравнение с другите книги от поредицата, които съм чела, тази е доста по-слаба и като сюжет, и като остроумие. Свръхестественото пък според мен изобщо няма място в прозаично място като Джърси. Но пак става за убиване на времето.

За „Стефани Плъм или г-ца Сватовница“ от Джанет Еванович

Не е истина че някой си е направил трудът да напише такава тъпотия и ми трябваше доста търпение да стигна до края за да видя до къде може да се простреля такова безумство. Не мисля че бих повторила подобен експеримент.

От форума

Системата на библиотеката • Re: Calibre Plugin

Не мога да разбера защо не се качват книги директно в "моби" формат. Киндъл е най-разпостраненият четец. Вместо това се качват малко използвани формати като fb2, или sfb.zip

Статистика: Пуснато от r_umba — 26 юли 2017, 16:05


Техника за четене • Re: Електронен четец

Пробвай на друг компютър. Пробвай първо да ръгнеш включен четец към изключен компютър и тогава да стартираш компютъра. Може ли четецът да е заспал и да трябва да му натиснеш копчетата, за да се събуди и компютъра да го види? Мърдаш ли случайно кабела? При мен mp3 плейъра ако му мръдна кабела изчезва като устройство и пак трябва да го вкарвам. Ако четецът случайно се появи в устройства и принтери, с дясно копче също има опция да махнеш драйвера и после рестарт.

Статистика: Пуснато от summer-knight — 26 юли 2017, 11:17


Библиоман • Намиране на новела

Опитвам се да намеря заглавието на една новела или разказ на Цвайг. Там се разказва за един доста възрастен човек, който от сутрин до вечер стои в едно кафене. Той е търговец на стари книги. При него отиват разни хора, които искат да му продават или купуват книги. Единственото занимание, което този човек има е по цял ден да чете. Особеното е, че той е изключително концентриран в тази си дейност. Описват се много епизоди, в които в кафенето се вдига много шум, но него нищо не може да го разсея от четенето. Дори имаше момент в, който в непосредствена близост до него се е правел някакъв ремонт, а той дори не разбрал за ремонта. Действието се развива по време на Първата или Втората световна война. Цвайг го описва като толкова откъснат от света, че дори не знаел, че има война и не четял вестници. Бил е арестуван, поради подозрение за шпионаж, след което е пратен в концентрационен лагер и там той се променя коренно. Като се връща в града си, той е загубил способността си да чете концентрирано, дори заспивал, докато е чел.

Моля, ако някой разпознава новелата и се сеща за заглавието, да каже.

Статистика: Пуснато от Djem — 26 юли 2017, 09:11


Техника за четене • Re: Електронен четец

Пробвал съм в три порта за USB. Имам и още, но тия са си в ред, щото с флашките нямам проблем. На четеца имам опция да избера когато свързвам с компютъра "Зареждане на батерията", "Връзка с компютъра" и "Избери ръчно едно от двете". Всичките съм ги пробвал - връзка ми се е получавала, само когато дам "Избери ръчно" и ми се покаже опцията . Щото при избиране ръчно когато компютърът не реагира изобщо при свързване, не ми излиза и въпроса на дисплея на четеца. Куплунгът не е повреден, много внимателно съм гледал преди да го вкарвам. Единствено изглежда остава да пробвам и с други портове, кабели и компютри и евентуално - носене в сервиза.

Статистика: Пуснато от zagria — 26 юли 2017, 08:20