Маргарет Роджърсън

Всяко ново издателство с намерения да издава фентъзи книги за мен е повод за огромно вътрешно тържество, нещо като Коледа, Рожден ден и Ден на годишния бонус в едно за четящите клетчици от поумореното ми мозъче. Фентъзи жанрът е колкото популярен, толкова и не винаги печеливш, особено ако искаш да издаваш хубави и различни заглавия, а не от онези, писани на конвейр според поредната мода в главите на подрастващите – спомняте си вълните от вампири, върколаци, магьосници, феи и всякакви ърбън щуротии. Артемис Букс дават сериозна заявка не просто да издават новаторски текстове, но и да създават трендове във вкусовете с прекрасната и напълно самостоятелна Магия от тръни – книга за книги, магии и малко романтика, плюс демони за разкош.

В света на Маргарет Роджърсън магията и книгите живеят къде в мирно сътрудничество, къде в диво съперничество. Гримоарите със заклинания са нещо като оживели Некрономикони, и имат какви ли не характерчета в зависимост от тъмните тайни, които съхраняват, но ви е ясно, че в повечето случаи са чудовища. Живите книги обитават библиотеки, където под зорките погледи на своите пазители – библиотекари похъркват кротичко на някой рафт, плюят с мастило прекалено любопитните, или в най-лошия случай се отдават на злото в себе си и се превръщат в демоните, каквито по принцип са си, и тръгват на кратка, но винаги кървава разходка из обиталищата на месните деликатеси наоколо, наричани за краткост невинно население. И само от иначе изключително любезните и тихи надзиратели на библиотеката зависи колко литра кръв ще напоят оживелите гримоари. В тази така желана и прелестна професия се впускат само сираци по разбираеми причини, и в центъра на нашата история имаме точно едно такова сираче – момиченце без минало и без бъдеще, което естествено ще се окаже малко по-специално, отколкото изглежда, според силата на фентъзийния наратив, разбира се.

Малката ни героиня ще трябва да порасне с по-бързички темпове, попивайки знания и умения в затворената система на библиотеката, почти напълно изолирана от леко стиймпънк ориентирания свят навън. За най-голямо зло са смятани магьосниците, тъй като същите черпят уменията си не от други, ами от демоните, а какъв е естественият враг на библиотекаря – разбира се, че обсебеният от демони гримоар. След зловещо произшествие в стил Името на розата младата чирак – библиотекарка бива изхвърлена в непознатия и обективно жесток свят навън, и то под опеката на точно един от най-зловещите магове – некроманти на съвремието си. И ви става безпределно ясно, че сте попаднали в началото на истински епично приключение.

Очаква ви пътешествие в стил Тъмните му материи на Пулман срещат Изтръгнат от корен и Сребърна приказка на Наоми Новик, в мрачно очарователен и цветен свят на магии и книги, в който тъмнината на обичайната човешка, че и демонска алчност и жажда за власт и живот, среща всеотдайността на новата любов и истинските приятели, дори от видове, които трябва да са естествени врагове. Героите са млади, но от онзи порасналият вид, който не дрази толкова с емоционална или интелектуална незрялост, несъответстваща на нивото на магическите умения, които сме свикнали всяко куцо, сакато или очилато тинейджърче с белег на челото да притежава по подразбиране. Непълнолетието им само помага да се скочи смело в немалкото привидно обречени ситуации с храбростта на непознаващата концепцията за тленност младост, а и любовната история звучи някак по-сладко и невинно недразнеща, като се знае, че е първа.

С две думи – ако сте от типа четящ тийн с вкус към фентъзито с нежни романтични мотиви ще се влюбите в тази книга, но и ако сте възрастен, обичащ книгите и добрите фентъзийни, но и различни истории – също няма да останете никак разочаровани. Книгата е самостоятелна, така че сюжетът е напълно завършен и оставя определено усещането за добре разказана легенда от паралени светове за пораснали. Понякога хубавите книги са хубави за всеки.

Приятели (:

През пролетта на 2019 г. Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и фондация „Човешката библиотека“ за втори път организираха конкурс за разкази „Изгревът на следващото“. Той е единственият досега, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Припомнете си пълните му условия.

С подкрепата на Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“ на 21 февруари, петък, от 19 часа в Нова конферентна зала в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ ще представим резултатите от конкурса и ще обсъдим темата „Емпатията – условие за оцеляване на човечеството“. Заповядайте!

Вход: свободен. Нова конферентна зала (Огледалната зала) се намира на втория етаж в Северното крило на Ректората – това, което гледа към ул. „Шипка“. Входът в него е откъм малката уличка „Св. Климент Охридски“ (погрешно обозначена на картата като „Христо Георгиев“).

Програма

19:00 – 19:20: Впечатления на участници в журито (Атанас П. Славов, Десислава Сивилова и КрисТиана Петрова): забелязани тенденции и препоръки.

19:20 – 19:30: Награждаване на победителите.

19:30 – 19:50: Литературно четене на избрани сцени от наградените разкази с отношение към темата на дискусията.

19:50 – 21:00: Панел с участието на Атанас П. Славов, КрисТиана Петрова, Георги Атанасов, Радина Ангелова и Димитър Желев  на тема: „Емпатията – условие за оцеляване на човечеството“. Ще разгледаме емпатията като път към бъдеще, в което искаме да живеем, и ще потърсим инструменти за (до)развиването ѝ в обществото. Дискусия с публиката.

Като подгрявка за дискусията ще прожектираме няколко изненади.

Следете тук за евентуални промени в програмата.

Кратки представяния на участниците

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ е юридически регистрирано през 2009 г., но членовете му се групират в продължение на десетилетия под крилото на софийския клуб по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“. Те са писатели, художници, редактори, съставители, кинорежисьори и други творци, посветили се на фантастичното. Печатен орган на дружеството е ежегодникът „ФантАstika“ (https://fs.choveshkata.net), чийто юбилеен десети брой излиза тази година. Алманахът е домакин и печатна територия на конкурса „Изгревът на следващото“.

Фондация „Човешката библиотека“ (https://choveshkata.net/blog/) е официалното лице на неформална общност от читатели, писатели, преводачи и редактори, които подбират, популяризират и издават книги за страстни умове и мъдри сърца. Съществува от 2007 г. и е винаги отворена за нови участници.

Атанас П. Славов е роден в Бургас през 1947 г. Дълги години е художествен ръководител на клуб „Иван Ефремов“, а по-късно става председател на „Тера Фантазия“. Той е единственият трикратен носител на европейската фантастична награда „Еврокон“ – съответно в категориите Best Fanzine, Best Promoter и Best Magazine. Публикувал е роман, десетки разкази и стотина статии върху историята и теорията на научната фантастика, на български, руски, испански и английски езици.

КрисТиана Петрова е организатор и жури в редица конкурси за фантастична литература, основен двигател на проекта Фентъзи ЛАРП Център (https://www.fantasylarpcenter.com). Участва в администрирането на българските номинации за Еврокон няколко поредни години и е един от основните организатори на фестивала „Дни на фантастичното“. Фен на фентъзи литературата и магията на ЛАРП-а.

Десислава Сивилова е преводач на художествена литература, прохождащ писател и редактор, заклет почитател на фантастичното и отскоро активен деец в Човешката библиотека. Вярва непоклатимо в позитивното бъдеще и в личната ни отговорност за постигането му.

Георги Атанасов работи в областта на рекламата. Автор е на сборника разкази „По пътя към…“. В последно време пише главно поезия, на български и немски език. Интересува се живо от проблемите и изборите, които стоят пред съвременния човек. Дете е на технологичната революция. Следял е с интерес и вдъхновение нейното развитие, но се плаши от съвременните ѝ метаморфози.

Радина Ангелова е бакалавър по биология. Била е учител и книжар, по призвание е писател. Наградена е в десетки конкурси за разкази. Автор на над 120 разказа, 13 започнати романа и два завършени фенфикшъна. Пише в различни жанрове – исторически, фентъзи, хорър, научна фантастика, реалистика. Описва се като заклет мечтател и идеалист. Черпи вдъхновение от природата, книги, филми, пътешествия из дебрите на въображението и вътрешния си свят.

Димитър Желев е юрист по образование и фантаст по душа. Непрекъснато търсещ положителната промяна, той вярва в невъзможното. Счита творческия процес за сигурен способ за разбиране на реалността. Автор на романа „Бунтът на сенките“ и редица разкази. За кратко пише рецензии на книги.