Здравейте!

Искам да попитам има ли начин да се инсталира добавка за KINDLE или нещо такова, за да е на български език устройството? Става въпрос за Kindle 2019.

Благодаря предварително.

Статистика: Пуснато от chebaev — 07 март 2021, 17:17

---

28
-Дразни ме много тази история! – притеснено говореше Марио на Крис.
Журналистът отпиваше кафето си и наблюдаваше забързаните минувачи, които минаваха през парка.
-Това е просто задача.
-Ама той й праща стихотворения, разпитва я за неща, за които аз дори не бих се сетил!
-За какво например?
-Какви аромати харесва, дали някога сама е излизала на балкона, за да погледа звездите, такива… де да ги знам, неща.
-По-добре ли щеше да бъде ако си беше снимал оная работа? – попита Крис.
-Да, при всички положения! Щеше да я отврати, а така я завлича, копелето.
-Според мен преекспонираш нещата, тя обича теб и така й е хубаво. Още повече тоя е такова дърво, че ако се видят на живо, няма да издържи и ще му плесне един шамар, за да се разлисти.
-Вчера я мернах да чете някакви любовни стихове, беше си ги дръпнала собственоръчно!
-Е може да открила красотата на одушевените, красиво подредени думи? – предположи Крис.
-Лесно ти е на тебе, Мая е луда по теб, ти си готин, а аз? Записах се на фитнес заради нея, отидох два пъти, разбрах, че това не е за мен и отидох още два пъти!
Крис се обърна към Марио и погледна с възможно най-успокояващия поглед, който можеше да извади:
-Лора също е луда по теб, виждам го, плюс, тоя аргумент с „ти си по-готин“, както знаем, точно с нея не върви. А това, че някакъв дръвник се прави на дълбокомислен, копирайки стихове е без значение. Тя няма как да си падне по такова нещо.
-А защо си ги е дръпнала?
-За да може да го баламосва по-успешно?
Марио видя логиката в думите на Крис, Лора наистина не бе от момичетата, които си падаха по класическите романтични жестове. Въпреки това му бе трудно да се отърве от притеснението. Въздъхна тежко и реши да промени темата:
-А при теб как върви?
-Прекрасна е, снощи легнах много след нея, като ме усети се залепи за мен и не мръдна цяла нощ!
-Офффф – изсумтя Марио, - не Мая, а разследването.
Крис се засмя:
-Мисля само за нея. А разследването е ок, май ще стане доста дълго видео, около двайсетина минути.
Марио се обърна учудено:
-Толкова дълго? Ще се гледа ли?
-Като се има предвид съдържанието, със сигурност.
-Защо не го пуснеш на две части?
-Страх ме е, че ще последва ответна реакция от фабриката…
-И втората част може да не излезе, разбирам. Та беше почнал нещо за Мая да казваш?
-Човек, познаваш ме добре. Знаеш, че по принцип бягам от сериозни връзки като дявол от тамян, но с нея ми е то-о-о-лкова хубаво! – Крис се разпали и изглеждаше като малко дете, което разказва за първото си посещение на лунапарк – И най-интересното е, че почти веднага усетих, че си струва да пробвам точно с нея! Не знам как стана!
-Толкова си ми-и-и-л, когато говориш така – иронично се усмихна Марио.
-Бъзикай се, ама ти ревнуваш Лора от някакъв идиот, който се е вкарал в образа на рицар на бял кон.
Марио погледна Крис с болка в очите:
-Трябваше ли да ми напомняш за това?
-Извинявай! – веднага съжали журналистът.
-От друга страна, вашата любов е млада, още не настъпила рутината във връзката ви, битовизмът… – с поглед, отправен в далечината констатира Марио.
-Пич, разликата ни е няколко дни, какъв битовизъм – засмя се Крис.
-Смей се докато можеш, след седмица друга песен ще пееш – продължи с ироничната си сериозност IT-специалистът.

Сутринта на Мая бе повече от перфектна. След като Крис отиде на работа, прочете написаната част от сценария и й хареса. После се позанимава малко с йога, изгледа още един епизод от сериала и се стегна да върви към „Славейчето“.
По пътя се наслаждаваше на прекрасното време и осъзна, че едва сега, след толкова години, се чувства цяла. Преди да завие по една малка уличка, дърветата на която образуваха зелен тунел, чу изсвистяване на гуми и вик:
-Стой, полиция!
Естествено, спря и се обърна, за да види какво става. Рядко се случва да наблюдаваш задържане на живо. Прекрасното настроение и любопитството й се изпариха в момента, в който видя двама мъже на метър от себе си.
Последва грубо хващане под мишницата, извиване на ръката и ужасяващото усещане на стягащ китките студен метал. Пое въздух, за да каже нещо, но дъхът й бе прерязан от рязко дърпане на окованите ръце нагоре и желязна хватка на груба ръка за врата, натискаща надолу. Олюля се и щеше да падне по лице на земята, но ръката хванала я за белезниците я задържа. Последва влачене към отворена врата на автомобил и бутане на задната седалка, върху която Мая падна по лице. Чу се хлопването на предната врата, отново усети ръка на врата си, която рязко я издърпа нагоре, за да се изправи. Собственикът на ръката седна до нея и я изблъска грубо в ъгъла с торса си. Вратата се затвори шумно и колата потегли с пилене на гуми.
В първите минута-две Мая седеше като парализирана. Изненадващата, груба, безкомпромисна и болезнена атака опразни главата й. Дишаше тежко и се оглеждаше, без да може да осъзнае какво се е случило. Първата мисъл, която се появи бе, че е осквернена. Личното й пространство, тялото й, живота й. С всяка следваща секунда мозъкът й връщаше нормалния си ритъм на работа. Огледа вътрешността на колата – имаше радиостанция, таблет, в долната част на предното стъкло с вакуумки бяха залепени полицейски светлини.
„Ченгета са“, успокои се Мая. Реши да огледа мъжете, но когато погледа й падна върху крака на полицая, седящ до нея, замръзна. Все още не можеше да вдигне очи, шокът от безпардонното натъпкване в колата бе прекалено силен. Обърна се и погледна през прозореца, не отиваха към близкото районно, значи пътуваха към Централното Първо управление.
Мая започна да разсъждава къде точно може да се е издънила. Всички пари, които получаваше от фабриката бяха чисти, плащаше си данъците, водеше се младши аналитик на… нещо си. На какво? Трябваше да каже при разпита. На какво? Да! На макроикономически трендове. Добре.
Къде може да се е издънила? С Марио провериха системата за сигурност, нямаше как да е от това. Възможно бе във фабриката все пак да са разбрали самоличността й и да са решили да я отстранят. По какви обвинения? Защо по този начин? Обърна с питащ поглед към мъжа седящ до нея.
Видът му я стресна – не предполагаше грубата сила, която бе стоварил върху нея. Беше около петдесетгодишен, прошарен, с тридневна брада, мускулест, фланелка, кожено яке. Гледаше през прозореца и тя не можеше да види цялото му лице, но профилът му бе мъжествен. Ако обстоятелствата бяха различни, най-вероятно щеше да го загледа.
Премести погледа си към предната седалка. Там седеше огромно младо момче. Беше късо подстриган, много мускулест, съсредоточено гледаше напред. Едва ли беше повече от 22-23 годишен. Явно бе напрегнат и това накара Мая да се замисли, как ли би се държал, ако не арестуваше жена, а човек със собствените му размери.
В огледалото за задно виждане видя очите на шофьора, който гледаше назад. Човекът бе най-възрастният в групата, прехвърлил шейсетте, погледът му бе отегчен. По някаква причина това я успокои, очите му се преместиха и срещнаха нейните – видя умора и пренебрежение.
Момичето наведе глава и започна да размишлява как да се държи, когато започнат да говорят с нея. Реши, че преди да разбере за причините за ареста, няма да каже и дума.
-Успокои ли се? – чу плътния глас на полицая, седящ до нея.
Мая кимна, гледайки гърба на седалката пред себе си.
-Имаш право да мълчиш, всичко което кажеш може да бъде използвано срещу теб в съда. Когато стигнем до Първо, вещите ти ще бъдат взети на съхранение, след попълване на протокол, можеш да употребиш правото си на едно телефонно обаждане.
Полицаят млъкна, очаквайки Мая да каже, че е разбрала, но тя не реагира.
-Разбираш ли какво ти казвам? – Мая кимна – Добре, аз съм инспектор Орлов.
Инспекторът я гледаше, в явно очакване на някаква реакция, но така и не я получи. Въздъхна тежко и отново се обърна към своя прозорец.
В оставащите минути път Мая размишляваше на кого да се обади. Колебаеше се между Крис, който със сигурност имаше познати адвокати, които можеха да помогнат, или на баща си, който освен адвокатите имаше много пари и контакти. Естествено, искаше да се чуе с Крис, но връзките на баща й бяха в пъти по-дебели, от друга страна щеше да се наложи да търпи язвителността му докато е жива.
Процедурата в Централното Първо управление мина бързо. Хората бяха любезни дотолкова, доколкото им позволяваше работата. Неочаквано за себе си, почувства голямо облекчение, когато й махнаха белезниците. Досега не се бе замисляла колко неприятни са в този контекст. След като всичко приключи, Мая бе оставена сама в стая за разпити. Беше виждала подобно помещение само във филми и бе разочарована - малка, задушлива стая, нямаше огромно огледало. В единия горен ъгъл висеше камера, която гледаше към нея.
След около час чакане Орлов влезе, остави й мобилния телефон и излезе. Тя взе апарата, отключи го, отвори търсачката на контактите и се замисли.

Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 04 март 2021, 01:08

---

Здраевйте,

при опит за влизанв в Читалие получавам тази грешка:

Secure Connection Failed
An error occurred during a connection to wiki.workroom.chitanka.info. Cannot communicate securely with peer: no common encryption algorithm(s).
Error code: SSL_ERROR_NO_CYPHER_OVERLAP

Статистика: Пуснато от vax — 02 март 2021, 02:26

---

Автор: Стефания Митева (10 г.) https://stefimiteva.com

(откъс)

1 част

Далеч, далеч, мнооого далеч от Североюжното кълбо, в покоите си почиваше планетата Земя. Някъде там живееше момиченце на име Ерика. Тя беше най-щастливото дете на цялата планета, защото имаше красива нова играчка – балеринка със синя полчика и малки розови обувчици, с две златни плитки и розово потниче. На главата си имаше златна корона и златно копченце. При натискането му балеринката почваше да танцува ли, танцува. А когато копчето отново се натиснеше, тя се завърташе и спираше танца си, заела красива поза. Казваше се Ванеса, но никой не знаеше това, защото всеки си мислеше, че тя е обикновена кукла и нищо повече. Но не беше! Тя живееше в Северните части на Североюжното кълбо, което за жалост бе много далеч оттук. Намираше се на Земята, заради магьосница, която живееше в Южните части и бе превърнала Ванеса в играчка и я беше отпратила тук. Целта на Ванеса беше да се върне и да накара магьосницата отново да я превърне в момиче.
Тя беше изпратила Ванеса в ръцете на момичето. Тогава Ерика си помисли, че куклата е вълшебна, прегърна я и оттогава тя се превърна в любимата й играчка. Грижеше се за нея, направи й легълце, сложи й дори балдахин. Балеринката не казваше нищо. Тя танцуваше ли, танцуваше, но нито един път не пророни думичка. Все пак Ерика много я обичаше, а Ванеса, въпреки че вече нямаше чувства, някъде дълбоко в себе си усещаше едно малко чувство, което с всеки изминал ден ставаше все по-голямо – чувството любов.
Един ден се случи нещо невероятно. В този ден сърцето на балерината се изпълни цялото с любов и тя за пръв път проговори. Ванеса разбра, че ако събере достатъчно смелост, ще успее да разкаже на Ерика за бедите си и тя можеше да й помогне. Момичето вече беше навършило осем години и според Ванеса, щеше да я разбере. Балеринката се притесняваше, че Ерика може да се изплаши, но вече бе решила какво ще направи:
-Сега или никога! – каза си уверено тя.

2 част

Вечерта, когато всички бяха заспали и само Ерика беше будна и дочиташе книгата си, Ванеса тихо запристъпва към нея.
-Не се плаши от мен! Няма да ти направя нищо, само те моля да ми помогнеш.
Момичето рязко се обърна натам, откъдето идваше гласчето. Видя балеринката... и много се уплаши. Извика и отстъпи няколко крачки назад.
-Не се плаши! – продължи Ванеса. – Само ме изслушай! Надявам се да ме разбереш. Знам, че ти е трудно да осъзнаеш как така кукла говори, но знай, че аз не съм кукла.
Този път Ерика се поуспокои. Приближи се бавно и се осмели да попита:
-С какво мога да ти помогна?
-Благодаря ти, че ме разбра! – усмихна се Ванеса. - Виж, аз живея в Североюжното кълбо, но то е в космоса и много далеч от планетата Земя. Кралството ми се намира в Северните части на кълбото, но в Южните живее вещица, която ме превърна в балерина и изпрати чак тук - на далечната планета Земя.
-Но ние не можем да стигнем дотам! – вдигна рамене Ерика.
-Да, но трябва да намерим начин да успеем! Аз не мога да живея тук!
Ерика помисли, помисли и накрая се сети какво да направи.
-В един вестник видях картинка на двама космонавти и ракета. Под снимката пишеше, че утре в 04:00 сутринта отлитат в космоса. Ако успеем да заминем преди тях, ще мога да те заведа до твоето кълбо.
-Добре, но твоите родители няма ли да се тревожат за теб? – притеснено попита Ванеса.
-Няма, ще им оставя бележка, че излизам! – усмихна се Ерика.

3 част

Следващата вечер Ванеса почука на вратата на Ерика. За пръв път отново почувства надежда. Момичето отвори и пусна балерината вътре. Тихо натисна бравата на прозореца и той се отвори. Ерика извади изпод леглото стълба, която беше сложена там за спешни случаи и я спусна през прозореца. Тя взе Ванеса и слезе надолу по стълбата.

***

Двете се приближиха до ракетата. Ерика отвори вратата.
-Стой! – изшептя изведнъж Ванеса. – Зад ракетата има хора. Скрий се вътре!
Момичето трясна вратата и се скри в кабината. Космонавтите също влязоха в ракетата, но след като не намериха Ерика, отново излязоха и се скриха в сенките на дърветата.
-Идвай! – прошепна момичето на балерината и я подкани с ръка.
Ванеса изтича до ракетата и влезе.
-Леле, колко копчета! – зашепна тя. – Ние кое да изберем?
-Натисни всичките. Все някое ще е това, което търсим. – кисело се усмихна Ерика.
Момичето натисна едно жълто копче, но нищо не се случи. След това синьото.
-Тук малко застудя! – потрепери Ванеса. – Ще натисна червеното копче, дано се затопли.
Балеринката го натиснала.
-Пиуууу! Пиууу! – ракетата цялата светеше в червено.
В уплахата си Ерика просто натисна друго копче–стрелка. Но този път направи правилен избор. Изпусна се пара, ракетата започна да се движи и изведнъж полетя към безкрайното небе. Ванеса зърна през прозорчето учудените физиономии на космонавтите.

4 част

Няколко минути Ерика остави ракетата да се носи сама напред, но накрая реши да се опита да я управлява. Като отново погледна хилядите копчета, желанието й лека–полека се изпари.
-Хайде да ги именуваме, за да знаем кои са! – предложи Ванеса.
-Става! – кимна с глава Ерика.
Двете се разтърсиха в шкафчетата долу. Намериха листчета, но химикал нямаше. Балеринката обаче намери в задното чекмедже перо и кутийка с мастило. Така момичетата именуваха копчетата, които знаеха. След малко Ерика се обади:
-Виж, почти сме в космоса. Можем да започнем да управляваме ракетата.
Звездите и облаците вече можеха да се видят добре, все едно бяха направени от пух и скъпоценни камъни. А къщите и дърветата отгоре приличаха на безброй цветни точици. Ерика управляваше добре ракетата, но изведнъж осъзна, че сега трябва да завие надясно, а тя не знаеше как. Натисна едно копче и вратата до която беше Ванеса се отвори. Балеринката изкрещя, не успя да се задържи за вратата и отлетя.
-Ванеса! – изкрещяла Ерика. После отвърза колана си. – Чакай ме, идвааам!

5 част

Момичето полетя в царството на тъмния космос. Гребеше с ръце и крака въздуха все едно се намира в морето и така лесно стигна до балеринката. Ерика я хвана за ръката. Двете полетяха заедно напред.
-Сега какво ще правим? – попита Ванеса.
-Ще чакаме да свърши въздухът в скафандрите ни! – отвърна натъжено Ерика.
-Няма ли да стигнем до Североюжното кълбо?
-По-вероятно е да стигнем до друга планета.
Виждаха се само звездите и облаците. От друга планета, та дори и от планетата Земя не се виждаше и точица. Всичко беше безнадеждно. След един час Ванеса и Ерика продължиха да летят хванати за ръце. Ерика се озърташе неспокойно навсякъде, а Ванеса си стоеше на мястото и се правеше на кукла.
Изведнъж забеляза с крайчеца на окото си едно оранжево нещо. Знаеше, че в космоса има само небе и звезди, слънце, луна и няколко планети.
-Луната и Слънцето не могат да се видят оттук – започна шепнешком да разсъждава Ванеса, – звездите са бели, небето синьо... оранжевата част трябва да е от някоя планета.

6 част

Забелязвайки безпокойствието на Ванеса, Ерика също се обърна. Лека–полека пред тях се разкриваше оранжева планета – планетата Юпитер. Ерика изкрещя от радост и загреба с едната си ръка натам, а балеринката й помогна със своята.
След около половин час момичетата усетиха около себе си газ. Ерика ходеше на училище и знаеше, че планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са покрити с газ, затова не се учудиха. Вместо това извика:
-Има ли някой тук? – вместо отговор ехото повтори думите й.
Изведнъж пред тях се появи най-странното животно, което бяха виждали. А може дори да не беше и животно, а някакво друго същество. Нали е от космоса?
Беше с оранжева козина, същия цвят като планетата, на която живееше. Имаше огромни уши като на слон, но беше с много по-малки размери. Нослето му беше кръгло, малко и черно, за да се различава от цвета на тялото му. Очите му също бяха с черен цвят, но бяха големи колкото монета от един лев. Предните му лапи достигаха почти краката, а ноктите, които се подаваха леко ги докосваха. Вярно, то стоеше право и за разлика от ръцете му, краката бяха в пъти по-къси, ноктите също.
Изведнъж в ума на Ерика се промъкна едно „Здравей!” Тя се огледа, но изглежда никой не бе чул това. Тя пък го чу съвсем ясно в ума си.
-Ерика, чу ли това? – попита тя.
-Кое? – на свой ред попита Ерика.
-Ами това „Здравей” – отговори Ванеса.
-Не! – притесни се Ерика. – Ти как го чу?
-Ами, едно такова... балеринката се чудеше как точно да обясни...
Ерика погледна настрани и отново се вгледа в съществото. Изглеждаше й малко страшно. Очите бяха огромни, устата също, а носът като малко бутонче за бипкане. Странно, но на главата си нямаше коса. Изведнъж момичето чу тайнствено шептене в главата си „Страх ли ви е от мен?” „Е, това вече трябва да е съществото!” – помисли си с ужас в очите Ерика. След това погледна към очите му. Те не излъчваха нищо. Нито страх, нито тъга, нито радост, затова тя не можа да разбере какво изпитва. Приличаше малко на куче. Но право, с огромни очи, уста и предни лапи. А задните – страшно къси.

7 част

На Ерика й трябваха точно три минути, за да разбере, че съществото й говори. Също и на Ванеса, само че използвайки телепатия.
-Какво си ти? – попита Ерика.
За жалост не чу отговора, защото Ванеса й отвърна ядосано.
-Много добре знаеш, че съм балеринка. – А, ако се опитваш да говориш на това чудовище, разбери, че няма да те чуе. То не може да говори, нито да чува.
-Не е чудовище! – веднага го защити Ерика. – Вярно, признавам си, че е малко страшничко. И за да не го наричаме така, по-добре да му измислим име. Плюс това разбрах как говори.
-Как? – полюбопитства Ванеса.
-Чрез силата на мисълта. Това „здравей” го е казало то. А и преди малко чух да ми казва „Страх ли ви е от мен?” А за името предлагам Черноочко, защото очите му са черни.
-Аз пък одобрявам! – усмихна се Ванеса. – А сега отново го питай какво е. Може да ти каже.
Ерика го попита, съсредоточи се, но не чу нищо. Изведнъж балеринката са засмя. „Защо се смееш?”, помисли си Ерика, но после го каза на глас.
-А, ами че ей така! – усмихна се Ванеса, а след това отново се засмя. – Вместо да каже на теб, Черноочко съобщи на мен.
Все едно, за да потвърди думите й, съществото от космоса закима с муцуна.
-Каза ми, че едни странни хора с кутии на главите и огромни, дебели облекла го нарекли дългокъсолапо куче.
-Космонавтите! – досети се Ерика и изведнъж ахна.
-Какво има? – попита Ванеса.
-Мина много време! Трябва да тръгваме!
-Накъде? – не разбра балеринката.
-Как накъде? – сопна й се Ерика. – Към друга планета! Нали трябва да стигнем до твоето кълбо.
Изведнъж Ванеса започна да се притеснява.
-Нямаме указания накъде да летим. Може да се изгубим и тогава вече наистина да не стигнем до никъде и да останем без кислород.
Изведнъж Ерика чу нещо и погледна към Черноочко. Той изглеждаше съсредоточен и нямаше съмнение, че той говори. „Почакайте! Вървете по Млечния път! Само така ще стигнете до Североюжното кълбо.”
Ерика съобщи на Ванеса какво й е казало съществото и те се заприготвяха да си тръгнат от планетата Юпитер.
„Чакайте, вие знаете ли какво е Млечния път?”
Но в бързината си Ванеса не успя да чуе какво й казва Черноочко, а пък тя си нямаше и понятие какво е Млечен път, а и не я интересуваше, защото си мислеше, че Ерика знае. Понякога мисълта е потребна, а понякога ти изиграва лоша шега. Така стана и сега с Ванеса, защото тя си мислеше, че Ерика ще й обясни какво е Млечен път, но грешеше.
Чак когато се понесоха в космоса хванати за ръце, Ванеса се сети и попита:
-Ерика, какво означава Млечен път? Път направен от мляко ли? Има ли такъв в космоса?
-Разбира се, че не означава това – Ерика се замисли. – Честно да ти кажа и аз не знам. Леле, ами тогава как ще вървим по него, ако дори не знаем какво представлява?
В отговор Ванеса вдигна безпомощно ръце.

Следва продължение...

Статистика: Пуснато от me2 — 28 февруари 2021, 12:38

---

Видях нов проблем.
url: https://chitanka.info/text/46617-slonov ... at.fb2.zip е роман на Агата Кристи.
името на zip-a е: "Agatha-Christie_-_37._Slonovete_pomnjat_-_46617.fb2.zip" Името на файла: "Agatha-Christie - - 37. Slonovete pomnjat - 46617.fb2"

Статистика: Пуснато от bla — 27 февруари 2021, 21:42

---