Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Anna Hells' Fantasy place:

Огледалото на съдията

Гилбърт Честъртън

Честъртън е от онези майстори на добрата криминална проза, които съчетават елегантността на английския детайлен подход към действителността плюс една почти магическа подредба на обстоятелства, герои и престъпления, неразрешима поне привидно за нормалния човешки ум. В България понастоящем не може да се каже, че е особено познат, освен като блед вдъхновител на един леко комично-трагичен сериал за вездесъщия отец Браун – явен аналог на мис Марпъл, не точно детектив, не точно в позиция да раздава справедливост, но често единственият способен да разгадава и най-тежките и сякаш лишени от извършител убийства. И, вярвайте ми, духът на Кристи владее  тези кратки страници.

Освен настоящият сборник, има и някои други подборки на приключенията на простодушния, но с ум като бръснач отец Браун на български, които по-скоро са с леко антикварен произход към момента, но си заслужава да посъберете честъртъновите кримки, ако и да са набедени от някое вече поизчезнало издателство за идеалното плажно четиво. Очакват ви странни ситуации, обичайно от типа на труп в затворена стая, без каквито и да е свидетели, или с твърде много свидетели, но от онзи вид, на които или не може да се разчита, или пък е въобще някак нелюбезно да бъдат наричани заподозрени. Виновните или са в прекалено обилна бройка, или в несъществуваща такава, мотивите са бледи и съвсем неясни без една щедра информационна база, каквато за времето си е просто илюзия, а техническите средства са, ами, няма ги, Хорейшо Кейн е все още на ниво прото мечта в главата на баба му.

Но, вярвате или не, има начин да се разреши всяка ситуация, ако гледаш, виждаш и анализираш, а отец Браун и неговият създател са изключително добри в логическата обзервация и правенето на правилните заключения. Една сянка, едно отражение, посока на стъпките, източник на шум,и дисонансът в картината става безпределно ясен за тези с очи към детайла, на които злото им говори и се хвали къде и как точно е безчинствало. Отец Браун е трудно да бъде преметнат, макар че почти всеки се опитва, и не можете да избегнете осъдителния му взор, дори ако сте уж невинна красавица, достопочтен мъж с положение или благородник от висшата класа. А най-хубавото е, че въпреки основното си занимание, непрофесионалният ни детектив не намесва особено теориите за религия и вяра в размишленията си, та дори и най-заклетите атеисти няма да му се издразнят, защото какво да се прави – талантите се раздават хаотично и безразборно, но отецът поне си ползва своите правилно. Още едно откритие в поредицата на златните.


Tagged: Ана Хелс, гилбърт кийт честъртън, гилбърт честъртън, книги, милениум, огледалото на съдията

Първи впечатления от последно прочетеното:

Азазел - Борис Акунин

"Азазел" е първата книга от поредицата за перипетиите на колежкия регистратор Ераст Фандорин. Жанр - приключенско-шпионски. Епоха - малко преди освобождението на България. Място - главно Москва, после Лондон, но скоро и в други страни. Карети и телеграфи разнасят хората и информацията, а московската криминална полиция разследва защо млади, знатни и богати младежи изведнъж решават да се самоубият, като оставят крайно особени завещания. Всъщност на полицията ѝ е все тая, но на хлапака Фандорин, който от един месец работи там и само му дават да преписва красиво разни документи, всичко друго му е по-интересно.

Разследването му е наивно и нескопосано, но чрез късмета на начинаещия и неразумната си смелост той все пак успява да дръпне някои нишки от сложна паяжина, която е оплела не само Москва, а и целия свят. Да, няма да повярвате какви работи ще изскочат, какви безскрупулни убийци, двойни агенти, красавици, авантюристи, въжета и револвери! Барабар и едни фалшиви мустаци.

Книгата е кратка и се чете за отрицателно време, а Борис Акунин е истински звяр, когато реши да ви сервира изненади. Тъкмо ще си поемете дъх, че на милия ни и симпатичен Ераст Фандорин едва му се размина, и той го накисва в нова и още по-страшна опасност. За финал имаше известна лирична компенсация от страна на автора, но в характерния си стил дори там не се отпусна особено щедро, защото силният герой вероятно трябва да бъде каляван във всяка книга. Или поне така беше в "Диамантената колесница", която четох преди време.

Ще се чете още, а най-вероятно и всичко.

Anna Hells' Fantasy place:

Тайната на жълтата стая

Гастон Льору

Признавам, че досега свързвах Льору с по-скоро ноарни кошмарни криминалета, занимаващи се с това да ти откраднат съня и всякакви трохички от него с дни, докато те преследват разни убийци с брадви, хитроумни приспособления за отнемане на живот или просто демонични присъствия, материализирали се в телата на невинни граждани. Жълтата стая не е точно това, но пък е доста приличен роман от тип смърт, или почти, в напълно затворена стая, където не е ясно ни откъде е влязъл, ни откъде е излязъл набедения извършител. В ролята на главния гениален разследващ се включва необяснимо младо момче, току – що цанило се за помощник- журналист в местната полу-жълта преса, но притежаващо качества, напомнящи ми на една поредица за младия Шерлок Холмс, която по мои спомени не ми допадна, защото малкият Шери беше…хм, човек. А това е непростимо.

Представете си готическо имение, почти необитаемо, разрушено и изоставено от живота, в което се заселват почти луд учен и приказно красивата му дъщеря. Не закъсняват и ухажорите, но всички биват внимателно отблъснати, докато хубавицата и баща ѝ се занимават с разни франкенщайнски експерименти. До една зловеща вечер, когато девойката е намерена обляна в кръв, видимо пребита в добре затворената с катинари и резета стая, без спомен за нападателя си, но с достатъчно следи наоколо. Напомня малко на Рю де Морг, но в крайна сметка развръзката е доста по-логична, и някак посредствено обикновена. Ще спомена само, че по някое време се намесва и духовния братовчед на Люпен, или по-скоро неговият зъл близнак, заел своето Та-дъммм място в последните страници, та – френски куп де гра ще има за всички от сърце.

Признавам, че на моменти повествованието е поразтеглено в малко прекалена подробност на размислите на начинаещия ни детектив, пред който с ужасно френска лекота се разтварят всички врати, и най-упорито мълчащите и изключително виновни съучастници бързо разкриват картите си и нареждат един странен, сложен и много по-стар, отколкото можем да предположим пъзел на причини, отношения, кражби, страсти и много, много грешки. Гениално престъпление, с гениални извършители и гениални разкриващи, и до последния момент мъглата ще е в очите ви, докато безмилостната логика изкристилизира в самата истина, дето просто ще ви заслепи с класическата си кървава усмивка. Доброто старо френско криминале си е тук, и ви чака. Още едно старо и златно от колекцията, заслужила си безапелационно името.


Tagged: Ана Хелс, гастон льору, книги, тайната на жълтата стая

Читателите казват

За „Измамникът“ от Фабио Ланзони

Далеч съм от оценката „най-добро в жанра“. Сюжетната линия с разследването на контрабанда беше добра, макар че идиотската намеса на героинята в решаващи моменти говори за голяма тъпота. При такова поведение и отношение нормално е героят да й бие дузпата, а не да се влюбва до уши. Доста странно противоречие в образа на героинята — достатъчно умна, за да ръководи фабрика и едновременно с това невероятно тъпа в общуването. Но това може би се дължи точно на факта, че авторът е мъж.

За „Долината на конете“ от Джийн М. Оел

Едно пошло изказване, пропито с множество комплекси за малоценност… и голяма доза завист.

Това, че описаните в романа щастливи личности съществуват и в реалността, определено дразни някои хора, а?

За „Уязвимата империя“ от Тери Гудкайнд

Здравейте всички почитатели на Тери Гудкайнд. Някой от вас да знае къде мога да намеря част 2 на ’Уязвимата Империя ’ ? Стигнах до тук и разбрах, че нещо не се вързва със следващата.Ако някой знае нещо по въпроса, нека да драсне един ред.Мерси.

За „Война и мир“ от Лев Толстой

Неотдавна, докато вървеше сериалът на ВВС, я четох за трети път и изпитах същото удоволствие и смирение пред таланта и размаха на гения.

дг, мисля, че Михалков не е сравнявал трите книги като предназначени за една и съща възрастова група, а по-скоро усещането, дълбоката емоция, които те носят, докато ги четем. (Чувала съм Любомир Николов да казва някога в интервю как завижда на всички, които ще прочетат за първи път „Властелинът на пръстените“. За щастие има книги, които ни разтърсват не само при първия прочит, а при всеки следващ, защото с натрупването на читателски, житейски и емоционален опит успяваме да надникнем все по-надълбоко в тях. И категорично съм на мнение, че „Война и мир“ е точно такава история.)

Няма как без френските диалози — руската аристокрация през онази епоха е говорела предимно на френски, както вече бе споменато тук („И тъй, тя пишеше на френски…“, нали помните писмото на Татяна до Онегин, което авторът любезно ни дава в превод:) ), и така предадените диалози, особено вечерта у Анет Шерер в началото на романа, внасят реалистичност и достоверност. Преводът съвсем уместно съхранява това и дава еквивалента под линия.

Дълбоки, невероятни характери, някои от които може и да не харесваме, но няма как да забравим. Както можем и да не сме съгласни с всички рефлексии на автора, но това не ги прави безстойностни. Не смея да напиша"задължителене роман" за всеки изкушен читател:), но пък и всяка книга стига до читателя си в нужното време, предполагам

От форума

Форматиране • Re: Актуална версия на MyLibToFB2

hen написа:
Здравейте,
Може ли някой да ми каже къде е достъпна програмата MyLibToFB2? , или, как точно се работи със sfb-converter от "https://github.com/chitanka/sfb-converter"?
Бих желал да мога самостоятелно да конвертирам от SFB->FB2->Epub. Благодаря предварително!


И аз бих бил благодарен на няколко жокера как се ползва sfb-converter-a! :)

Статистика: Пуснато от thorin — 23 октомври 2017, 16:24


Важни съобщения • Re: Увеличение на изчаквателния период за новоиздадени книги

Имам едно предложение. Ако дадено произведение е изчерпано по книжарниците и не може да се закупи, какъв е смисълът да се забранява достъпът и тук, независимо от годината на издаване? Конкретно визирам Страна на чудесата за непукисти и Краят на света на Мураками, която не може да се закупи никъде. Отделно аз лично търся от години да си закупя книги, които са издавани преди години и никой явно не знае кога ще се преиздадат. Не намирам логика издателствата да се оплакват, че нямат продажби и читанката им пречи и в същото време да не са в наличност книги, които могат да се продават добре. Например сега се сещам, че и Generation "П" не може никъде да се купи. Поне тука е налична. Има и на Филип К. Дик книги, които искам да си купя но ги няма. Има и такива, които пък въобще не са преведени ...

Статистика: Пуснато от 11ivan11 — 22 октомври 2017, 12:33


Помощ за конкретни издания • Търся учебник по история на немски език

Здравейте!
Търся учебник по история на немски език за 10 клас. Името на учебника е Geschichte und Geschehen für die 10. Klasse и е на издателство PONS.
Моля някой ако е сканирал този учебник да пише, за да мога да го изтегля и разпечатам. Не мога да намеря учебника на хартиен носител нито като нов, нито в борсите за втора употреба, нито в сайтовете за нови и употребявани учебници.
Благодаря предварително на всички, които могат да ми помогнат!

Статистика: Пуснато от 777 — 20 октомври 2017, 10:11


Потребителски въпроси • Re: //bb.bulexpo-bg.com/

Здрасти,

Да в момента е закърпено положението, не знам дали вие сте правили нещо или CloudFlare са решили да го отворят автоматично.
Аз мога да добавя хедъри в заявките и ако е възможно да ги whitelisted за да не бъде блокирано в бъдеще.

//Кирил

Статистика: Пуснато от jovchev — 19 октомври 2017, 23:59