Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

18 март 2020

8 март 2020

От литературните блогове

През прозореца : “Вещерът: Последното желание” – Анджей Саповски

От доста време се говори за поредицата на Анджей Саповски, но след излизането на сериала нещата доста се умножиха. Почти всеки ден има пост с мнение за Гералт в групите за четене, дори частично изместиха тези за произведенията на Бакман. Разбираемо е и защо аз реших да проверя за какво е целият този шум. И все пак, за да съм докрай честна трябва да призная, че гледах клип с Хенри Кавил, който чете от първата книга в поредицата и това беше последната капка в чашата и сломи моята съпротива и предрасъдаци. Долу е видеото – може пък и вас да убеди да прочетете поредицата. 😉

Мнението ми за книгата може да се обобщи с едно изречение – хареса ми, но очаквах повече. Ще започна с нещата, които не ми достигнаха – очаквах коренно непознат, неподозиран и до момента несъществуващ свят макар и със заемки от митологията и Средновековието. И макар този описан в книгата да е много интересен, разнообразен и богат, той ми е твърде познат и се базира на популярни приказки и митологични герои. Хареса ми нестандартният прочит на класическите приказки и преобръщането им с главата нагоре. В последно време май новите неща се поизчерпиха и доста хора под една или друга форма правят препратки и за разлика от разни бездарни филми, които само омаскаряват нещата, то тук се е получило доста приятно и няколко пъти се усмихнах, разбирайки в коя приказка се намирам.

theWitcherLastWish

Бях с нагласа за цялостен роман, началото на дълга, епична исотрия. Отне ми известно време да осъзная, че чета различни откъси от живота на Гералт. Това не  може да се нарече недостатък, но се различаваше от предварителните ми очаквания. Лошо е човек да има очаквания. Те могат да му изиграя лоша шега и да му попречат да види красотата и смисъла, отвъд планираните.

Повествованието върви леко, описателно без да е отегчително. Има много динамика, доста обрати – част от тях очаквани, но и голяма част неподозирани дори. Освен Гералт, отчасти са описани Лютичето, жрицата и магьосницата. Има вторични сюжетни линии и много второстепенни герои, които могат да се развият в бъдеще. 

В доста от мненията, които съм преглеждала се твърди, че след втората книга, която отново е с разкази, историята става много по-пълнокръвна и интересна. На този етап не знам дали бих продължила с поредицата, макар идеята да се срещна с василиск, стрига или мрачен елф да ми звучи изкушаващо. Леко мрачна, но с нотка отчаян оптимизъм това може да бъде начало на нещо много добро.

В момента се колебая дали да погледна някой епизод от сериала.

“— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал на света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.”

Човешката библиотека : От сърцето на Човешката: Христина

Приятели (:

Позадрямалата ни рубрика „От сърцето на Човешката“ се вслуша в един таен вопъл, надигна глава и отръска снега от себе си. Гласът, с който ни заговори, е вече познат, ако сте от по-паметливите. Какво е насъбрал да ни каже сега, в тези странни и шеметни дни?

~

През март 2020-а Хрстн написа:

Току-що ме „огря“, че всички ние тримирим. Една приятелка беше казала, че тримиренето води до екстремни преживявания/състояния.
Да, странно е, че има дебел сняг в момента. Крайно време е да изляза да го изрина. Пратих две снимки на тате в Германия, защото детската му мечта е сняг. Колко му е да се зарадва човек, само две снимки на сняг му стигат:
– Ооо, супер! Ние си нямаме сняг. Само студ.

Всички ние тримирим и никога през живота си не съм и предполагала, че въпреки различния социален статус ще съм на едно дередже примерно с… Jennifer Garner. Или че изисканият комедиен водещ Jimmy Fallon ще „ме“ покани в дома си, защото сега там снима кратки благотворителни алтернативи на вечерното си предаване. Да, къщата му е приказна, двуетажна, дървена отвътре, има тунеловидна пързалка до първия етаж, дворът му е огромен като пасище и го ползва… но с жена си и двете си момиченца също са затворени у дома. Свири на китара и пее вместо своя бенд; за по-смешно, и е смешно, пуска записи на смях и аплодисменти с лаптопчето си, седнал на стълбите пред къщи, пуска и музика, докато чете благодарности (в огромната палатка, опъната заради децата). По-точно, дава знак на по-малкото момиченце да я пуска, но е кратка и трябва често.

Може би нещото, което отключи това усещане за liminal-ност, near-death, упс, near-life, междусвятност… е този запис от 2005 г., от който помня едва ли не всяка трошица и прашинка, защото съм го изживяла и нямам думи, с които да опиша какво чувствам към тези хора (и към този спомен) от първия ден, в който стъпих в СУ. Записът е с бая архивно качество, но така се доближава до светоусещането на филмите от чешката нова вълна от 1968. Единствената разлика е, че не съм била разтроена като камерите.

Хората узряха за идеята да споделят творчеството и делата си още повече, със всички. Нито те, нито Човешката библиотека са открили топлата вода, само дето ЧоБи от самото начало още преди години не изисква определено заплащане за електронните си книги. Това не значи, че нямат цена, а че имат избор. В @aлма @лтер също няма билетчета.

Теодосий went at world’s end (Антарктида) и като се върна… си остана вкъщи!… Предполагам. Ние сме тримирящи полярници! Пинокио и Джепето в „търбуха“ на кита. Милица Гладнишка „Titanicчно“. На Антарктида всеки информира другите накъде се е запътил, за да се знае и да си помагат.
Тео се върна от гурбет и… си остана вкъщи!… Шах. Liminal.
Мисията до Марс се отлага.

Чух кучешки лай, който не бях чувала. Явно и Rex преживява нещата по особен начин. Децата/Детето отдолу тупурка(т) и отеква(т) така, все едно не са под мен.

Чак в петък (20 март) внезапно се присетих за хората в Перник, които по цял ден си седят по домовете. Без вода. След това и за австралийските пожари паметта ми се върна. [След като написах това, обявиха пускане на водата.]

Накрая песента на Маноло рязко секва, но това няма значение. Миг по-рано, кълна се, усетих мирис на огън. Тя се казва Христина.

Може би има хора, които ще станат професори, докато си стоят вкъщи. Аз не съм от тях.
Само малко ми се иска да направя снежен човек на терасата, ама май няма да ми стигне.

 

Още: frog във форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем. 🙂 ) Или тук.

Първи впечатления от последно прочетеното : Последният пазител - Джеф Груб

Тази трета книга от поредицата за Warcraft осветлява някои моменти, за които бяхме останали в неведение след едноименния филм, който излезе преди няколко години. В нея проследяваме съдбата на магьосника Медив в ролята му на последния Пазител на Тирисфал - орден на най-могъщите магьосници на Азерот, които единствени са способни да удържат демоните да не нахлуят отново на тази земя. След като майката на Медив успешно е отблъснала някога Сарджерас и неговия Пламтящ легион, днес тежката задача да бъде Пазител тегне на плещите на сина ѝ. Но изглежда това не е единственото, което го гнети, както се убеждаваме през очите на чирака му Каджар, който е главното действащо лице в книгата. Загадките около най-могъщия магьосник започват полека да се разплитат една по една пред любопитния поглед да чирака, и така чак до самия драматичен финал. 

Кой и защо е помогнал на оркския предводител Гул'дан да отвори портала и е тласнал орките през него? Как човек може да хвърля две сенки? Защо един по един измират най-талантливите магьосници в кралството? 

Обърканата съдба на невинен човек, който успява да причини огромни беди на цял един свят. Или на два, ако броим и Дренор. Отново ми направи приятно впечатление, че чрез образа на Гарона на читателите беше припомнено, че орките не са някакви безмозъчни и кръвожадни зверове, а интелигентни същества, които изпитват същите чувства като хората.

Изненадващо се оказа, че преводът е дело на Петър Тушков, чиято професионална работа заслужава само адмирации. Повече за него и книгите му можете да откриете чрез връзката по-горе.

Читателите казват

За „Преди да те срещна“ от Джудит Макнот

С мъка я чета тази книга, ужасно скучна и отекчителна е :(… остават ми 100 стр. и е все така скучна, но съм се заинатила, че ще я прочета и ще го направя :). Историята е меко казано детска, а и нелогична, геройнята е с пълна загуба на памет, но все пак със остатък от спомени, които не е редно да съществуват при подобна ситуация, като напр.езика и говора ….Сценарият е все същият блудкав и лек! Монотонно и отекчително произведение, НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ на хора с вкус и предпочитания към стойностни книги и романи! НЕ бих препоръчала и авторката… жива трагедия :(

За „Декамерон“ от Джовани Бокачо

Във времето на пандемия на COVID –19 които е обхванал целият свят се върнах отново да препрочита тази книга. Заради обявеното „извънредно положение“ повечето семейства са заедно през целия ден в домовете си спазвайки „Остани в къщи спаси живот“ и почти както с героите на Бокачо и то да „спасим света“( яденето, пиенето и спането не го включвам) преоткрива „аналоговото времето“ — да си говорим, разказваме истори и споделяме разни случки и да се откъснем от завладяващият ни „дигитален свят“ с всичките му джаджи.

От форума

Помощ за сайта • Re: Дарения за библиотеката

Дайте нормална банкова сметка в нормални БГ левове, моля! Това с тези биткоенти ми в чуждо. Направите да е лесно за всички, които искат да ви помогнат. Не пречи да си имате двата начина на плащане към вас.

Статистика: Пуснато от 78818371 — 26 март 2020, 21:14


Авторски текстове • Re: Мило дневниче

12.04
Любопитно ми е какво ще помислиш, когато прочетеш нашето дневниче. Много е мило, нали? Прав си, че е лесно да разсъждаваш за проблеми, които нямаш. Или смяташ, че нямаш. За кой ли път искам да напомня, че имаш възможността да го правиш благодарение на мен. Излиза, че бих бил изключително деликатен човек с усет към околните. Това и сега е така, гледам да не преча на никого. Не искам да се натрапвам, нито да оставям лошо впечатление. Единственото ми желание е да си върша работата и да усетя живота по начина, по който го усещаш ти. Не е толкова много, нали? А ти ми пречиш, несъзнателно, но го правиш.
Защо продължаваш историята с Жени? Веднъж преспахте, два пъти - стига ви толкова. Защо я допускаш до дома ни? А ако открие нещо, което не трябва? Ако реши да постъпи като истеричната си бивша и прочете дневничето ни? Какво ще правим тогава? Какво ще правя аз тогава?
Нали нямаш илюзията, че ще я оставя просто да си тръгне? Защо не мислиш за нея? Ако смяташ, че не мога да взема месото ни, докато си буден, дълбоко се лъжеш. Мога да смачкам крехкото ти съзнанийце когато си поискам. Хапчетата на Георги съвсем го ослабиха докато ги пиеше. Мислех, че и аз по някакъв начин ще ги усетя, дори си самовнуших, че е така. Много бих искал да знам какво е. Уви, не знам. Твоята връзка с месото е много по-силна от моята. Виждам какво се случва в мозъка ти, когато ги пиеш. Виждам и промените в настроението ти. От моята гледна точка химичните реакции са много красиви.
Искам да те предупредя – ако Жени по някакъв начин ме заподозре, няма да има прошка. Правя каквито мога намеци за го покажа. Не ти работи пишката, боли те главата и въпреки това продължаваш да я търпиш в дома ни.
От утре ще започнеш да се дразниш на всичко, освен на Бишкот. Ако и това не проработи, ще ме накараш да включа шум в ушите ти. От крайната мярка наистина ще те заболи. Ще ти приспивам съзнанието когато и както си реша. Това няма да бъдат припадъци като онзи, който преживя, когато видя Мълнията или паник атаките от маските. Ще се срутваш докато сереш в тоалетната, караш колата, докато ме обсъждаш с Петренко. Навсякъде, където реша. Ще ти показвам най-страшните кошмари, които можеш да си представиш – трепанациите, рязането на труповете. Ще те разходя из кочината, след това ще отидем пред блока на Жени и там ще те събудя, тъпо копеле такова. Този път започваш наистина да ме ядосваш. Не си мисли, че щом досега съм щадил съзнанийцето ти, това ще продължи вечно.
И двамата знаем, че когато се срещнем ще започне борба за надмощие. Аз наистина мечтая да живеем в мир и хармония, надявам се това да се случи. Но нямам абсолютно никакво намерение да отстъпвам дори сантиметър от своята територия. Знаеш ли колко е малка? Наясно си естествено, както и знаеш колко е тъмна. Не би издържал и месец тук, без да се опиташ да излезеш навън. Ако бяхме с разменени места, пак щях да те смажа. Нито щях да пия алкохол, нито щях да се друсам, а още по-малко да търся помощ. Просто щях да те лъжа. Твоят живот, щеше да бъде това, което аз дам и под пълен мой контрол.
Но те е страх да гледаш в тъмното, затова си в такова положение. Аз не изпитвам подобни чувства, страхът за мен е предизвикателство. Жени също, започваш да я правиш все по-интересна. Какво я кара да се занимава с теб? Една развалина, която за нищо нямаше да става, ако не бях аз.
Едно тъпо копеле, което гони други тъпи копелета. Вие нямате потенциала, разбирането и възприятието за света отвъд сетивата. А те реагират най-вече на нещата, които искат инстинктите ви.
Какво е намерила в теб? Да не се окаже прав Георги, че страда от синдрома на Електра? Много вероятно е подсъзнателно ти да си татенцето, което винаги е искала – уязвимо, страдащо, изплашено и лижещо добре? Не си мисли, че си толкова умен, красив и достоен за жена като нея. Когато разбере, че страдаш от абсолютно същите страхове, от които и баща й, а разликата между вас е, че той може да си позволи да ги прикрие, нещата много ще се променят.
Гарантирам, Кука, че ако ме провалиш, нито лудницата, нито затвора ще те спасят. Ще ти въртя в главата едни и същи сцени докато не умреш. По същия начин, по който постъпих с Младия Дядо. Имам голям опит в тия неща. Ако не я разкараш в близко бъдеще, ще те изпратя в ада и ще описвам всеки негов ъгъл тук, Кука. Когато започнеш да четеш дневничето ни, ще преживееш отново всичко. Разкарай тази пикла от дома ни. Започва все повече да ме интересува, досещаш се какво означава това. Ако си забравил ще ти напомня!
Месо номер осем. Това, което вие наричате „Джак“. Беше абсолютен алкохолик, който пребиваше жена си и измъчваше малката си дъщеря. И него, както по-голямата част от месото, минало през кочината си срещал веднъж. Разминахте се в управлението, защото го бяха арестували за домашно насилие. След този инцидент близките му го напуснаха. Къркаше безспирно и беше лесен за хващане. Просто го издебнах една вечер, след като си купи поредните две шишета водка. Съвсем леко го ударих по главата и той изгуби съзнание. После е ясно – багажника, кочината, малко опиати, трепанация, опиати – готово месо. Целта на опита бе да разбера как се отразява алкохолизмът на месото.
Най-голямата изненада дойде в момента, в който му дадох да пие. Обикновено трябва да обучавам месото да изпълнява действия, които преди пречистването е вършело без проблем. Сега казусът бе съвсем друг. В момента, в който подуши алкохола се залепи за шишето. Толкова много къркаше, че се принудих да заменя евтината водка с разреден спирт. Иначе щеше да фалираш. Изпиваше по литър и половина на ден и почти нищо не ядеше. Оказа се, че що се отнася до алкохола, тялото е по-силно от съзнанието. Зависимостта му прехвърля всякакви разумни граници и на практика е чисто физическа. Съзнанието й дава началния тласък, но после губи контрола над нея.
С марихуаната и Боб Марли, например, нещата съвсем не стояха така. Отне ми известно време, преди да го науча пак да пуши. Месото му не изпитваше зависимост, а само отчиташе физическия ефект на тревата. Алкохолът е много по-страшно нещо в това отношение. Иронично е как се е подредила историята ви. По-опасният наркотик е абсолютно легален и започвате да го употребявате в пубертета, а по-лекият е забранен. Него също започвате да пушите тогава. Рано или късно, обаче спирате, а алкохолът е с вас цял живот.
Когато сметнах, че пораженията на тялото на Джак са достатъчни, спрях да му давам спирт. Знаеш, че търся максимално чистото състояние на месото. Тогава настъпи най-трудното с него. Месото искаше постоянно да пие, изпадаше в най-различни състояния. Най-общо казано – от депресия до хиперагресивност. Първото се изразяваше в това да седи в ъгъла на стаята, вперил поглед в една точка и да не подава никакви признаци на живот. Налагаше се да проверявам пулса му, за съм сигурен, че е жив. Второто – крещене и опити да се самонарани. Липсата на възможност да вербализира нуждите си, го превръщаше в животно. Единственото, което го караше да притихне бе водата от маркуча. Нещата стигнаха до там, че виковете му се превърнаха в звуковия сигнал за къпане.
Организмът му се пречисти за няколко седмици, през които изгуби голяма част от масата си. После явно тялото беше включило режим на възстановяване и апетитът му рязко се покачи. Тогава реших, че месото е готово. Като се има предвид целта на изследването, взех най-поразените части - черния дроб, сърцето, бузите, кожата от скулите и бъбреците. Това месо сякаш го бях бил с чук, толкова беше меко. Не разкашкано като Гримхилде, а все едно бито с чук за месо.
Вътрешните органи бяха в покъртително състояние. Вкуса мога да сравня с този на развалено, вече мухлясващо кьополу. Изключително слузесто и неприятно, усещах го през следващите няколко дни. Съдейки по това колко активно миеше зъбите на месото ни, ти също го чувстваше.
Изводите, мисля са ясни и не са нови – алкохолът действа ужасяващо на организма. Привързаността, която тялото развива към него е по-силна от съзнанието и само много тежка терапия може да я прекъсне. Аз лично се учудвам как има хора, които успяват чисто със силата на психиката си да се отърват от нея.
Искам да отбележа, че месо двайсет вече е почти готово. Очаквай психопатията ми да „еволюира“. Може би малко прекалих с нещата, които написах за Жени. Тя е добро момиче, не заслужава такъв кретен като теб. Виж само как се грижи и мисли за здравето ти. Подари ти Бишкот. Според мен по-добра партия за нея е Петренко. Той е интересен и със сигурност знае много повече неща от теб. Без съмнение може да й подари по-красиви спомени.
Надявам, се че няма да повтори грешката на бившата си. Няма да й варя телефона.

Статистика: Пуснато от Bartholomew Kuzmov — 26 март 2020, 09:26


Преводи • Re: Търся преводач за Последните книги по Warcraft от Английски на Български

Ако някой иска и знае как да направи книгите в прословутия и незнаен SFB формат да пише, мога да пратя преведени : Възходът на Ордата, Приливи на Мрака и Отвъд Тъмния Портал.

Статистика: Пуснато от N.Dimov — 22 март 2020, 10:28