„Какво в крайна сметка представлява животът?

Няма ли всички един ден да умрем?

Вярвам, че си струва да живееш, само ако докато си тук на земята вършиш достойни дела“.

Историята помни много недостойни дела. Ако отгърнеш страниците й и се върнеш назад, ще откриеш предателства и разрушителни войни, наранени души и съсипани домове. За съжаление, колкото повече ходът на историята приближава нашите времена, толкова по-жестоки стават недостойните дела…

Преди около 70-75 години историята е записала на страниците си най-кървавата глава. Глава, пазеща болката и унижението, смъртта на телата и на душите на милиони хора по целия свят. Милиони хора, разпилени по четирите краища на света, търсещи убежище, борещи се за оцеляване само защото са белязани с червения печат: „ЕВРЕИН“!

Холокостът е изключително тежка тема. Тя запълва учебниците по история, дава живот на филми, но какви са реалните последици върху хората? Дали участниците в този грозен процес са намерили покой? Честно казано, както и след „Момчето с раираната пижама“ на Джон Бойн, все още не съм успяла да си отговоря, но прибавих нови щрихи към нечовешките страдания на евреите по време на Втората световна война и по-важното – открих светлинка в тунела. Въпреки страданията, въпреки ужасите открих още достойни хора и една достойна държава, спасила своите граждани от лапите на нацистите. Всичко това прочетох в книгата „Последен влак за Истанбул“ на турската писателка Айше Кулин.

Историята в книгата разглежда темата за Холокоста през очите на турски граждани, свързани тясно с евреите. Съпругът на красивата Сабиха – Маджид – работи във Външно министерство и постоянно присъства на тежки заседания, свързани с участието на Турция във Втората световна война. Умората и притесненията пречат на държавния служител да види колко нещастна е съпругата му. Не, няма си любовник, а страда за съдбата на по-малката си вироглава сестра Селва. Младото момиче, дъщеря на един от последните турски паши, напук на всички семейни традиции, се жени за голямата си любов – евреинът Рафо. Разочарована от противопоставянето на тяхната любов, Селва убеждава Рафо да заминат във Франция, далеч от упреците и от родните гнезда. Всичко звучи добре, двамата живеят скромно, но се обичат и са щастливи. До момента, в който французите започват да предават евреите си на нацистите, за да спасят собствените си кожи.

Убийствената подготовка и тайните планове, усилията на Селва да научи хората, пътуващи в последния влак – спасение да научат малко турски език, за да докажат, че са турски граждани (дори и да не са), спасението на мнозина гениални умове от страна на френската съпротива чрез турския влак, са само част от действията, предприети в този непоносимо труден момент. И все пак, дори и за любовта се намира време: въпреки проблемите, въпреки реалната заплаха от провал, въпреки надвисналите буреносни облаци…

През сърцето на Германия пътува влак. В последния вагон надеждата и любовта, страхът и вярата, че все пак усилията на дипломатите, на Ферид от френската съпротива, на Селва и Рафо няма да са напразни. Със звън на цигулка те пътуват през границите, преживяват притесненията от немските войници, обединяват волята си, за да запазят силите си до Обетованата земя – за някои Палестина, за други – родният дом в Истанбул.

Любовните нишки, умело преплетени от Айше Кулин в историята за спасяването на турските евреи, правят книгата още по-увлекателна и вълнуваща. Ще се спасят ли Селва и Рафо, дали в Берлин вагонът няма да бъде отклонен директно към някой от лагерите? Ще преминат ли през проверките на самоличността? Чака ли ги някой в Истанбул? За съжаление нямам никакво право да ви отнемам притесненията от пътуването с последния влак за Истанбул, но вярвам, че и вие като мен ще се запитате дали в крайна сметка нацистите са намерили покой, дали са получили прошка…

„Човек единствено като разказва истории

може да бъде верен на себе си.“

Меко, неусетно се попиват памучните историите на Памук. Той по ориенталски надипля приказка в призка в сладкодумния локум от ароматната феерия на разкази в разказа, които галят читателското небце. Сюжетът се топи в уюта на детайлната описателност, която толкова живо рисува всяко кътче, всяка гънка, че неусетно те пренася в специфичната си атмосфера. За книгата в Ню Йорк Таймс четем: „Силно повлиян както от Борхес, така и от Джойс, изпразва целия резервоар на постмодерните литературни средства: разказ в разказа, текст, който оживява, лабиринти от знаци и символи, още повече двойност и размяна на самоличности.“

Един мъж в търсене на своята внезапно потънала в неизвестност съпруга и един мистериозно зачезнал журналист. В замаяно и същевременно съзнато отричане на реалността Галип, в омаята на своята Рюя (на турски – сън), на нейното натрапчиво отсъстващо присъствие, тръгва по следите й, за да се изгуби, да се подмени, да се прозре и открие. Интуицията на знаците води Галип по картата на Истанбул, изрисувана в истории, и той чете хората и тайните на града.

Зад воала на мистиката – странна амалгама между Шехерезада и Павич – героят надига една сакрална тайна на живота: всеки човек може да бъде разчетен, върху лицето на всекиго са закодирани букви, но малцина притежават кода за разгадаването им... Ако има още какво да се разгадава в свят, в който идентичността се размива и никой не е самият себе си в желанието да живее нечий чужд живот: да прилича на манекените по витрините, да притежава емоциите на филмите и книгите. „Нямаше никакво съмнение, че и светът, и хората около него успяваха да оцелеят благодарение на различните истории.“ Всеки човек е музей от истории и е истински само когато ги разказва, когато се отдалечава от желанията и мечтите си, от претенциите и преструвките и се оставя по течението на изтъканите от него думи.

Един протяжен стил, в чиято мекота или ще потънеш като в далечна ориенталска приказка, или ще прехвърчиш през лепкавото сладкодумие. Орхан Памук се спуска по модела на истанбулските калдъръми в омарата на един хаотичен град, чийто улици не са успоредни и никога не знаеш накъде ще те поведат. Маркира с лек снизходителен сарказъм и намигване сякаш между другото една толкова типична национална привичност, че героите придобиват обем, изскачат от книгата и започват да се пазарят с теб кой е истинският всъщност и кой – измисленият. Вплита в ярък персийски килим национални, политически, етнически, общочовешки, общовселенски конци с мистериозни нишки. Има място за всичко като в приказния дюкян на Аладин (Аляаддин), където се спотайва всяко чуднонещо: целият свят – злободневен и сериозен, с лек привкус на кич. С прецизна премереност и разсеяна нехайност Памук постоянно пунктира пробождащата си ирония през всички платна на многоцветните си картини.

„Орхан Памук разказва като Шехерезада,“ пишат от Таймс и не могат да бъдат по-точни. „Черна книга“ се чете може би не точно 1001 нощи, но определено бавно и с потъваща наслада, препоръчва се за многократна употреба дори само на отделните описания, които са като една жива приказка със свой живот.

За да докажат на малчуганите, че четенето е не само полезно, но и много приятно, от "ФЮТ" отправят предизвикателство към малките читатели над 8-годишна възраст. Играта „Прочети! Отговори!“ ще предлага на малчуганите да отговорят на 5 въпроса, свързани с иабрана от издателство книга на месеца.

За февруари организаторите са избрали книгата „Каспар – котешкият принц“ на Майкъл Морпурго, а въпросите са:

1. Кой е Каспар?

а. Обикновен черен котарак

б. Котешкият принц Кандински

в. Голяма сиамска котка

2. Как Каспар показва привързаност?

а. С мъркане

б. С усмивка

в. Със скокове и игри

3. Като какъв работи Джони Хоп?

а. Готвач

б. Чистач

в.Пиколо

4. Кой спасява Каспар от потъващия „Титаник“?

а. Господин Стантън

б. Елизабет

в. Джони Хоп

г. Джони Деп

5. Какво подаряват Джони и Елизабет на хотел „Савой“ в Лондон?

а. Статуя на прочута оперна примадона

б. Картина на огромен черен котарак

в. Скулптура на Каспар

Верните отговори се изпращат на мейл izdatelstvo@fuit.bg, а в края на всеки месец чрез жребий цели петима щастливци ще се сдобият с тениски, нашарени с изображенията на любимите им герои от книгата на месеца!

Отговорите можете да изпращате но 29.02.2012 г., като посочите име, възраст, адрес и телефон за връзка. Имената на петимата щастливци ще бъдат изтеглени на 02.03.2012 г., а имената им ще бъдат обявени на сайта на „ФЮТ“.

Очаквайте скоро и ревю на книгата в „Аз чета“.

Виж книгите на издателство "ФЮТ" в твоята лична книжарница "Книга за теб".