9.
Разговорът в кабинета на Орлов бе на път да излезе от добрия тон, а каращите се бяха Ева и Димов.
-Трябва да кажем и на двамата – доказваше Димов. – Идиотско ще е да пратиш Крис да взима интервю от тази Фрай ей така. Трябва да я проучат всички.
-Ако вкараме и Мая в тази история, двамата много бързо ще се сетят да питат за архива на фабриката. А и Лора и Марио могат да се изцепят. Ще изгубим контрол – не отстъпваше Ева, придобила леденото изражение, каращо хората около нея да онемяват.
-Извинете, че ви прекъсвам, - намеси се Орлов, който не бе много сигурен на какво присъства, професионален спор или семейна свада. – И аз не мога да я привикам на разпит, защото ми е щукнало.
-Факт – подкрепи го Димов. – А защо толкова си се вкопчила в тоя архив? Дай им го, със сигурност ще открият нещо полезно!
-Защото това е единственото, което мога да контролирам! – повиши тон Ева.
Димов бързо се окопити. Орлов хвърли учуден поглед на адвоката, рязката промяна в излъчването му го изненада. Упоритостта на Ева за архива вече бе абсолютно неуместна и не само, че спъваше работата, но и предвещаваше големи проблеми в екипа.
-Добре, успокой се. Каква е идеята сега? Крис и Марио да проучват Фрай.
-Да, справят се много добре засега – Орлов помогна за свалянето на напрежението.
-После измисляме подходящ начин да се приближим до нея. Тук Крис и Марио източват цялата информация, до която се докопат – обясни Ева.
-Мая ще се усети – поклати глава Димов. - Първо ще убие Крис, а после ще се заеме с нас.
-Преди да разбера какво прави Мая, няма да й казваме нищо! – категорична бе главната.
-Защо си мислиш, че въобще прави нещо? – попита Орлов. Ева и Димов му хвърлиха питащи погледи. – Добре, така е.
Замълчаха. Ева бе убедена, че е права, още помнеше безпокойството покрай ареста на Мая, въпреки че не я познаваше. Отвличането на Крис. Мира не й даваше и фактът, че под носа й двамата, заедно с Лора и Марио си бяха организирали отряд за разследване, без да усети. Адвокатът, пък се чудеше какви ще бъдат резултатите от цялата работа. Не можеше да си представи как, ако опасност надвисне над Мая или Крис, ще обяснява на другия какво и защо са правили. Орлов беше объркан. От една страна работата, която вършеха всички бе много полезна, най-вече заради съпътстващата я тишина. Нямаше доверие на почти никой в управлението, затова екипът на сайта му се струваше по-сигурен. От друга, искрено се учудваше колко силни са личните отношения помежду им. Дали заради годините, в които се занимаваше с най-отвратителните човешки отношения, подобни чувства към колегите му бяха атрофирали. Дали, защото колективът бе предимно мъжки и проявата на върховна загриженост се изразяваше в дебелашки и груби шеги.
-Вижте – обади се той. – Схемата за изнудване е идентична, пострадалите описват едно и също нещо. Засега Крис и Марио ще свършат работа, но рано или късно – направи пауза. – По-скоро рано, ще трябва да кажете и на Мая за какво става дума. Имайте предвид, че ако по някаква причина екипът откаже да работи заедно, цялото дело ще изгори.
Ева сви устни, Димов кимна в съгласие с Орлов.

Денят не предвещаваше нищо особено интересно за Крис. По план трябваше да наблюдава снимачния процес в студиата, което го връзваше в редакцията. Следователно, трябваше да пише. Докато обмисляше по-сериозния материал за деня, превеждаше различни неща от чужди сайтове. Така щъкайки между студиата и нюзрума, Крис умуваше за теми. Мая изглеждаше много заета и се отказа да я безпокои, с което се лиши от почти сигурно вдъхновение. Обядва с операторите и водещите. Когато снимките продължиха, намери половин час, в който можеше да поседи пред компютъра и просто да разгледа какво се случва. Ако имаше късмет до 16 часа щеше вече да е качил материал, който става за нещо.
При поредния рефреш на лентата в социалната мрежа му излезе вертикално снимано клипче с хронометраж малко над минута. Заглавието беше „ЕлБрокерс не ми връщат парите“. Крис учудено повдигна вежди. Това бе най-масовият финансов брокер в страната. Предлагаха всякакви услуги. Платформа за купуване на акции, търговия с обикновени и крипто валути. Имаха раздел с интересни start up-и, които според тях, бяха с голям потенциал за успех и даваха преференциални условия за инвестиции. Най-търсеното нещо, което предлагаха бе управление на средства. Обещаваха над 15% печалба на шестмесечна база. Входът за тази услуга бе сравнително нисък – 2000.
Това, което ги спасяваше от клеймото „пирамида“, бе разрешението от Централната банка за извършване на дейност. Крис бе водил много разговори по темата и всички се съгласяваха, че работата на ЕлБрокерс далеч не е чиста. Според повечето хора, по-дългият живот на пирамидата се гарантираше от дивидентите и таксите, които собствениците й получават от останалите услуги. Журналистът изразяваше съмнение в тази теза с аргумента: ако си решил да правиш пирамида, ще я изпомпваш докрай и няма да я поддържаш с пари от други дейности, а с ПР. Наглед точно това правеха собствениците на ЕлБрокерс. Рекламата им бе брутално елементарна и очевидно целеше хора, които не бяха чували за схемата на Понци. В същото време интернет бе пълен с видеа и статии на различни финансови гурута, някои в седми клас, които я описваха добре. Те също привличаха хора в ЕлБрокерс, но по друг начин. Посланието бе свойствено за хора, които се имат за много умни и смятат, че хитростта им е гениална. Признаваха, че ЕлБрокерс най-вероятно е пирамида и стратегията им бе да изтеглят парите си в момента, преди да рухне. С това облъчваха доверчивата аудитория. Никой не казваше, че щом ти си на плюс, значи някой е на минус. Пропускаха да отбележат, че кога точно е „навреме“ знаят само собствениците на пирамидата. Въпреки всички подозрения и слухове, Ел Брокерс изглеждаха успешни и бяха популярни.
Видеото, което съдържаше доста семпла, но за сметка на това шумна свада, явно бе първата плочка домино. Журналистът вдигна поглед към бюрото на Мая и очите им се срещнаха. Тя също го бе видяла. Без думи се разбраха, че трябва да разнищят всичко за тази история. През целия останал ден се занимаваха с нея. Развитието бе стремително. Видеото бе подхванато от няколко треторазредни сайта, после от няколко по-големи. Сериозните медии все още проверяваха случващото се. Ева и Лавър звъняха на контактите си в банковите среди. Единственото послание оттам бе „Засега ги проверяваме, не вдигайте паника, защото нещата могат да излязат извън контрол“.
Вълната в социалните медии, обаче не можеше да бъде спряна. Там се въртяха най-различни тези, започвайки от това, че вложилите парите си в ЕлБрокерс са идиоти, до това, че фирмата е най-умното и сигурно възможно вложение. Ресорните медии и коментатори се надпреварваха да правят анализи и да дават акъл. Някои успяваха да пускат много дълги текстове срещу финансовата къща с подбрани източници и сравнително правдоподобни аргументи. Текстове, които се готвят с дни, а не на коляно за два часа. Останалите бълваха празни приказки и всеки според интереса си или защитаваше, или обратното – клеймеше финансовия брокер.
Мая и Крис периодично се засичаха и обсъждаха информацията, анализираха я и се договаряха как да продължат проучването на темата. В последните дни, привличането между тях отново стана невъзможно за обуздаване. Всеки разговор, всеки поглед, бе изпълнен със сексуално съдържание. Самите те не можеха да си обяснят, как от безпокойствата за отношенията им, се оказаха в противоположната крайност. В момента това не ги интересуваше. Желанието им бе да бъдат един с друг колкото се може повече време. Страничен наблюдател, знаещ с какво се занимават, би отдал повишения нагон на успехите в разследванията им.
Вечерта успяха да изненадат Ева със събрания и анализиран материал. Според тях, не ставаше дума само за атака, осъществена, предполагаемо, от остатъците на фабриката. Смятаха, че някой е решил да отстрани ЕлБрокерс. Дали заради конкуренция, дали за да вземе парите на шефовете й. Сценарият, по който се развиваше атаката бе познат и на Мая, и на Крис. Откакто сграда 12С бе изпразнена, подобни неща не се появяваха. Двойката поиска екипът отново да бъде събран и да разследва случая. Ева каза, че ще помисли как да разпредели задачите и да каже кога ще ги събере отново. Те ентусиазирано й обещаха, че ще използват всеки свободен момент, за да разнищят тази история.
Без да искат я излъгаха. Още в колата по пътя след работа, желанието, което през целия ден ги изяждаше, започна да се излива на малки порции. Отделиха се един от друг едва късно през нощта, отдавна заспали.

Крис и Марио бяха излезли да се видят само двамата, както си бяха обещали в един момент преди няколко месеца. Тъй като вече бе студено, не можеха да седнат в парка на по бири, затова се бяха разположили в едно приятно заведение с отопляема външна част. В съботния следобед се разведряваха със смешки и истории, случили се през седмицата. Марио разказа за това, че Лавър не можел да си намери място, защото всичко се чупело в ръцете му. Първо гумата на служебната кола, после едната монтажна станция, на следващия ден четири пъти сменял крушката на някакъв прожектор. Дошло му до гуша, когато и чайникът в офиса се строшил. Тръгнал да купува нов, но преди това минал през баба си, която прехвърлила 90-те и я накарал да му върже червен конец. Чак след това отишъл в магазина. Чайникът все още работи, но Лавър бил убеден, че ако махне конеца, всичко ще започне да се разпада.
Крис разпалено разказваше как се развиват нещата с ЕлБрокерс, новината за които вече бе успяла да разбуни духовете в цялата страна. Шансовете още в понеделник пред клоновете на финансовата къща да се извият огромни опашки бе огромен. От разказа на журналиста, Марио чу доста неща и нито едно не бе свързано с брокерите. Крис разказваше за Мая, колко му е хубаво с нея, как се е почувствал, когато са срещнали погледите си, след като изгледал видеото за ЕлБрокерс. Колко страстен бил сексът.
Администраторът възприе въодушевлението на Крис едновременно гузно и с подозрение. Причина за първото бе, че не му бе казал за архива. Ако се окажеха прави, то информацията там щеше да е от полза, а и Мая най-вероятно щеше да помогне с подреждането й. Подозрението се зароди още когато с Лора се чудеха дали Мая и Крис не работят заедно зад гърба на всички. Сега то се засилваше, защото радостта на Крис започваше да изглежда не особено адекватна. Да, влюбен бе, явно всичко бе прекрасно, но чак толкова. Затова IT-то реши да подпита приятеля си.
-А Мая знае ли, че работиш с Ева, Димов и Орлов по фабриката?
-Не – изстреля категорично Крис. – Бих искал да й кажа, но ме е страх, че пак ще се скараме какво и кога да пускаме.
-Все някога ще разбере – продължи Марио.
Крис се намръщи и заби поглед в масата.
-Така е, сигурно ще ми се ядосва, но е за нейно спокойствие.
Марио се опитваше да открие някакво издайническо движение у Крис.
-А ти как би реагирал, ако тя правеше нещо по темата, без да ти каже?
Журналистът рязко вдигна очи и впи поглед в администратора.
-Знаеш ли нещо?
-Значи я подозираш?
-Не, през акъла не ми е минавало – каза честно Крис. – Не мисля, че би направила нещо такова.
-Аха… Може да тръгне сама да разнищва фабриката, но сега не може да си трае? – с нотка на язвителност каза Марио.
-И какво искаш да кажеш? Хванал ли си я? – попита Крис, в погледа му се четеше страх от отговора на Марио.
-Не, нито работим с нея, така както работим с теб.
Умълчаха се. Крис се чудеше кой момент би бил най-подходящ да каже на Мая какво правят. Когато вече всичко е готово, или преди това?
Чувството за вина на Марио стана по-силно. Не бе очаквал, че приятелят му е толкова заслепен. Явно възприемаше личния си живот като идилично място, в което тайните отсъстват. Струваше му се, че използва пълното доверие на Крис с користни цели и едва ли не той е виновен за мълчанието, което Ева го кара да пази.
Изведнъж живнаха. Явно едновременно решиха, че тежката част на разговора трябва да приключи и отново да стане весело. Крис започна да разказва истории, материал за които бе събрал от снимките, които надзираваше през седмицата.

Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 01 декември 2022, 01:13

---

man4estara написа:
Здравейте, искам да науча колкото се може повече за Свещената Римската империя и ще съм Ви благодарен ако ме насочите към книги, видеа, филми и т.н., свързани с нея... най вече книги

https://www.ceeol.com/ https://www.dmgh.de/search?q=Annales+Barenses https://www.dmgh.de/mgh_auct_ant_5_1/index.htm#page/198/mode/1up https://www.e-codices.unifr.ch/de/list/all/Shelfmark //www.mss.vatlib.it/guii/scan/link.jsp

Най-важното - трябва да знаеш КАКВО търсиш, иначе всеки ще ти пробутва велики източници . . Успех.

Статистика: Пуснато от debozman — 29 ноември 2022, 22:39

---

Wikipedia: shorturl.at/xJT04

"Неговият син, Петър Ангелов, е професор по средновековна българска история в Софийския университет. Другият му син, Георги Ангелов, работи дълги години в Центъра по Наукознание при БАН. Внукът му, Димитър Г. Ангелов (р.1972), е професор по византийска история в Историческия факултет на Харвардския университет в Бостън, САЩ, и автор на серия научни трудове. "

Статистика: Пуснато от ventsy — 29 ноември 2022, 22:02

---

Сканирах "Некоронованите крале на червен Китай - Н. Вавилов", но съм зле с OCR-a.
Ако някой желае може да продължи по-натам.

Ето книгата - https://bit.ly/3AP0iSM

Поздрави

Статистика: Пуснато от alexrangelov — 28 ноември 2022, 21:09

---

8.
Претовареният с работа Крис бе искрено учуден, когато получи обаждане от Симсън. Не стига това, но бащата на Мая звучеше по-малко язвително от обикновено. При нормални обстоятелства журналистът би се напрегнал от липсата на заяждане по свой адрес, но в момента не му бе до поведенчески анализи. Срещата бе за обяд във вип трапезарията на един от най-скъпите ресторанти в столицата.
Още с влизането, Крис се почувства ужасно подтиснат. Всичко в заведението показваше лукс на ръба на кича. Тъмнозеленият панталон със странични джобове, кецовете и суичъра въобще не се вписваха в обстановката, помпозно опитваща да пресъздаде дворцова атмосфера, комбинирана със съвременни елементи. Когато видя Крис, хостесата придоби объркано изражение. Очевидно се чудеше какво прави този, макар и разпознаваем, представител на средната класа в подопечния й ресторант. За щастие, бе достатъчно благоразумна да го изслуша и когато разбра с кого ще се среща, лицето й стана лъчезарно:
-За нас е огромно удоволствие да посрещнем журналист като вас в ресторанта ни!
Симсън вече чакаше Крис в отделно помещение. Приветствието му се изрази в оглеждане на журналиста от глава до пети с преценяващ поглед. Когато момичето се оттегли, бащата на Мая кимна към масата:
-Специално за теб го поисках.
Крис проследи погледа му и видя пепелник. Комбинацията от мястото и Симсън, който каквото и да правеше не можеше да се отърве от надменния си вид, роди много язвителни отговори в главата на журналиста.
-Благодаря. Слушам – каза той, решавайки, че няма да се заяжда в самото начало.
Симсън се усмихна:
-Нека не си играем на отворковци поне сега – започна той. – Съдейки по всичко, ще трябва да се държим културно, все пак си ми зет.
Крис погледна бащата на Мая с пронизващ поглед. Откъде знаеше? Беше му казала и сега Симсън го е привикал, за да се погаври? Но в погледна на интернет магната журналистът прочете искрено учудване от реакцията.
-Станало ли е нещо? – повдигна вежда Симсън. Крис намръщено сведе очи. – Ако ми кажеш, може би ще съм ти полезен?
Журналистът се подразни на търгашеския подход на Симсън, но от друга стана, какво друго можеше да очаква? Въздъхна тежко и попита:
-Как се раздели с майката на Мая?
-Охо-хо… - изненадан от прекия въпрос възкликна бизнесменът. – Искаш да знаеш как сме се разделили или цялата ни история?
-Второто – сви устни журналистът.
-Добре, но после ще ми кажеш какво сте направили.
Спогледаха се и Крис кимна в знак, че приема условията на сделката.
-Запознахме се още в училище. Елена бе прекрасна. Имахме бурна любов, която… Ако някой ти каже, че любовта трае три години – лъже те – със замечтана усмивка започна разказа Симсън. – В началото на първи курс се появи Мая. Много я обичахме и се грижехме за нея. После започнахме да работим, да растем. Ранното й детство бе прекрасно. Всичко беше идеално до момента, в който с Елена започнахме да се караме. За каквото се сетиш. В крайна сметка я докарахме до състояние, в което се мразехме. Така се разделихме.
-И как така от нищото започнахте да се карате? – попита Крис.
-Дълго мислих – усмихна се криво Симсън. – Стигнах до извода, че след почти двайсет години заедно спряхме да се познаваме. За мен проблемите й бяха дреболии. От един момент нататък можех да реша всичко. Затова нито я окуражавах, нито я изслушвах. Голяма грешка. В един от последните разговори ми каза, че съм я държал в златна клетка, окачена на много ветровито място. Хем нямала свобода, хем била изложена на стихиите.
-А сега?
-Сега не знам. Не сме общували от години. Доколкото мога да се ориентирам и с Мая е така. Елена просто изчезна.
Крис бе забил поглед в масата и трескаво мислеше. Вдигна поглед към Симсън и срещна питащото му изражение.
-Предложих й – въздъхна журналистът. – И тя отказа.
Очите на бизнесмена се напълниха с тъга, неочаквано за самия него, тъй като щом се усети веднага придоби обичайното си нахално изражение.
-Мислех да те разпитам за сайта, но май ще си говорим за други неща – въздъхна Симсън. – Дай да поръчваме.

Орлов седеше в приемната на офиса на Гарнър. Бе въоръжен с банковата информация от Ева, справка за нередности, изплували в медиите, както и списък с всички държавни земеделски дотации, изровени от Крис. Сега полицаят се чувстваше доста по-подготвен да се изправи срещу изключително неприятната любезност на едрия земеделец. Трудно му бе да определи на какво се дължи. На прекален формализъм, на навик изграден от общуването с държавни чиновници, обожаващи подобно мазно поведение или върхова проява на ирония. Последното бе тайната надежда на Орлов, защото останалите варианти правеха Гарнър още по-антипатичен.
След като секретарката покани полицая в кабинета, земеделецът го посрещна радушно:
-Господин Орлов, много се радвам, че се срещаме отново и то толкова скоро след миналия път!
-Да не би да имате какво да ми кажете? – усмихна се Орлов, докато стискаше месестата ръка на Гарнър.
-За съжаление, нямам нищо ново, освен може би едно – каза интригуващо Гарнър.
-С радост бих го чул – каза Орлов.
-То не е за чуване – земеделецът натисна копчето на интерткома. – Наде, моля те, донеси ни две парчета от мострите, ако обичаш.
Орлов намръщи неразбиращо вежди. След малко повече от минута пред него, в красива чинийка със сребърна виличка се мъдреше, излъчващ пара и страхотен аромат, ябълков сладкиш.
-Разширяваме бизнеса, господин Орлов, за мен би било удоволствие да разбера мнението ви! – Гарнър изяде една хапка от своето парче и направи физиономия, изразяваща удоволствие. – За да стане е нужно само да го поръсите с пудра захар и затоплите в микровълновата!
Орлов се ухили, показвайки зъбите си:
-Ухае прекрасно, господин Гарнър, но първо нека свършим работа. Надявам се, че ще е бързо – погледна към сладкиша – не искам да го опитам студен.
-За жалост, както ви казах…
-Превел сте 4 милиона и 700 хиляди общо на три организации. Последният транш от 400 хиляди е бил съвсем скоро. – Орлов вдигна поглед от папката към сладкиша, а после към Гарнър. Земеделецът придоби ледено изражение. – Транш от милион и триста съвпада с ареста на сина ви. Вариантите са два. Или сега говорим открито, или след няколко дни се връщам със заповед за обиск.
Гарнър мълчеше и гледаше Орлов право в очите. Полицаят можеше да се закълне, че вижда бурния мисловен процес в зениците на земеделеца.
-Вашата конфиденциалност е гарантирана, като разчитам, че и вие ще отговорите със същото – продължи Орлов, отново погледна сладкиша, после Гарнър. – Екипът ми е от 12 души и всички обичат сладко.
Земеделецът стисна зъби.
-Свързаха се с мен за пръв път преди около три години. Заплашиха ме, че могат да открият свински грип в една от фермите. Платих им…
-250 хиляди – уточни Орлов.
-Точно така, оттогава периодично искат пари. Когато отказах арестуваха Себастиан.
-Разбирам. Как се свързват с вас?
Гарнър впери мълчалив поглед в Орлов, явно го преценяваше.
-Както казах, анонимността е гарантирана. Не сте и единственият, който говори. Така че няма да разберат кой точно ги е издал.
-Финансова консултантка – Ана Фрай.

Мрачната есенна сутрин, вече носеща мразовития хлад на зимата, не бе единственото неприятно нещо, с което Мая започна работния ден. Чайникът в офиса се бе счупил и нямаше как да стопли вода.
-Всичко се троши напоследък! – възкликна ядосано Лавър.
-Може би, защото сме в ретрограден Меркурий – обади се близкостоящ колега.
Заместникът и Мая му хвърлиха унищожителни погледи. Журналистът се изнесе, без да стане ясно дали е направил опит за нескопосана шегичка, или наистина смята, че Меркурий е счупил чайника. Мая се затътри към фоайето на сградата, за да вземе от ужасния чай от машината.
Докато се колебаеше дали да похарчи 50 стотинки тук или все пак да измине 500 метра в студа до близкото кафене, пред сградата пъргаво паркира спортен седан. От него слезе Алекс, който въпреки ужасното време бе облечен с костюм и риза. Бързо закрачи към сградата, а Мая положи усилие да придобие максимално умърлушен вид.
Когато влезе във фоайето Алекс я забеляза, бързо стигна до асансьора и натисна копчето. Докато чакаше се обърна към нея и я огледа от глава до пети. Мая го наблюдаваше в отражението на стъклото.
-Извинете, вие сте от сайта, нали?
Мая бавно се обърна:
-Да – усмихна се криво.
-Аз съм Алекс, един от новите съседи. Ако искате кафе, можем да направим при нас. Това от машината не го препоръчвам.
-А имате ли чайник?
-Чайник? – учуди се ПР-ът.
-Да, който топли вода – продължи Мая, продължавайки да поддържа омърлушения образ.
-Имаме…
-Може ли да го използвам? – лицето на червенокосото момиче светна и за секунда се преобрази.
Ченето на Алекс увисна от рязката промяна у Мая:
-Ъ-ъ, разбира се.
-Аз съм Мая и наистина работя в сайта! – приближи се до него и протегна ръка.
Слезе от асансьора на своя етаж, за да вземе чашата си и няколко мига по-късно се оказа в офиса на PaRt.
Пространството се оказа също отворено, без нито един кабинет. Там където бе офисът на Ева имаше обособен кът за игра с огромен телевизор, две конзоли и диван, зад който се мъдреше джага. Всичко бе доста по-шарено и интересно подредено, нямаше нищо общо със сивия интериор на редакцията.
-Много се радвам, че постепенно се запознавам със съседите – каза Алекс, докато галантно сипваше врялата вода в чашата на Мая.
-Така ли? И с кой друг си се запознал?
-С един пич от вашите – ПР-ът се замисли. – Забравих как се казваше. Тези над нас са малко странни, въртят някакъв колцентър.
-Наистина са като зомбирани – усмихна се Мая, - но от друга страна и ти да говориш цял ден по телефона.
-Факт – лъчезарно се усмихна ПР-ът. – А ти си журналист?
-Да, често пиша в сайта, но правя и други неща, основно анализирам.
-Аха. Четох преди известно време нещо при вас, за хранителните разстройства. Май това беше единственото, което ми хвана окото.
-Наистина ли ти хареса? – руменина изби по бузите на момичето.
-Много. Рядко се среща материал, който да е толкова добре написан и с достоверни статистики. Сега… беше малко суховат.
Мая се усмихна:
-Мислех да сравня старите хранителни разстройства с хероин, а съвременните със синтетична дрога, но се отказах.
ПР-ът искрено се учуди и в гласа му прозвуча нотка на възхищение:
-Жалко, че си се отказала, щеше да стане много по-запомнящ се! Ако имаш нужда от работа ми се обади! Не рекламираме наркотици… Поне не нелегални, но ще измислим нещо.
-Благодаря ти – свенливо усмихната и с по-дълбок глас каза Мая. – Ще го имам предвид, сега трябва да тръгвам.
Червенокосото момиче се обърна и направи няколко крачки, но чу зад гърба си:
-Мая, чакай! – Алекс я настигна – Малко странно ще ти прозвучи, но имам една молба.
Мая го гледаше очаквателно с огромните си зелени очи.
-Сега правим една кампания, бих искал да си кажеш мнението за слоганите.
-Оу, аз такова, не разбирам от такива неща – заоправдава се тя.
-Точно затова ми трябва мнението ти.
-Аха – присви подозрително очи тя.
Алекс схвана, че нескопосаният му опит да получи телефонния й номер е бил разконспириран и се усмихна неловко.
-Само за слоганите? – спаси го Мая.
-Да!
-Пиши…

Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 24 ноември 2022, 01:17

---