Когато инвестираш в държавна структура (да речем държиш пари на влог банка) знаеш, че има някаква сигурност. Държавата не може да позволи фалит на банковата система. Дори да изпука една банка, държавата ще закрепи следващата, за да не колабира пенсионната система. При Буш изпука Леман Брадърс, но ФЕД наляха пари във всичко останали банки. В България изпука КТБ и дъравата спешно налява 60 милиона в ПИ банк, защото втора изпукала банка щеше да е фатална.
Впрочем тези които си даваха парите в КТБ бяха балъци - никъде няма такива високи проценти. 10 процента, когато всички останали банки дават 1-2 процента. Логично е, че когато някой ти предлага голяма печалба тя е без покритие и още утре може да изгърмиш. Никой няма да ти предлага операции в твоя изгода.

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 13 януари 2025, 16:15

---

Търговията с биткойн е много рискова. Доста хора изгоряха покрай крипто-кралицата Ружа Игнатова. В САЩ, за разлика от ЕС няма регулации, което не и добра практика.
За да печелиш от биткойни трябва да си много печен. Да бъдеш денонощно вързан за телефона и компютъра, да следиш курсовете всяка една минута, да следиш всяка възможно новина по света, за да знаеш как се отразява на курса. Тази реклама е също като глупостта, че можете да станете баснословни богати от търгуван на акции. На някои им се отдава, но те са профисионални брокери.
Впрочем в България пазара е много "див", рисков и не съветвам никого да рискува. Банките имат задължение да връщат пари до 100 000 евро, но криптоброкерите нямат такова задължение.

Впрочем некоректно е да сравняват банките с криптовалутите. Едните са просто един вид трезори, а другого е възможност да станете много богат или рязко да обеднеете (ножицата е доста голяма)

П.С. Впрочем това, което потребителят е направил е реклама и не съм сигурен че ѝ е мястото тук.
П.П.С. Нотман не се прави, че не разбираш. има риск и риск. "Рискова операция" на финансовите пазари се използва, когато има голям риск. Впрочем примерът ти не е коректен. Рискът да те блъснат на зебра е много по-малък, отоклкото ако пресечеш на червено.

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 13 януари 2025, 16:07

---

Ако става дума за фентъзи (чел съм доста фентъзита и дори съм писал десетина фен - истории)

Опитай се да си представиш как се случват нещата в света, който си изградила. Може да не е реално, но трябва да е логично.
Пример:
Млад автор поиска мнение за описана фентъзи - сцена. Млада магьосница, която е гадже с рицар (публично известен факт) отива на турнира. Там тя се опитва да помогне на любимия си с нерегламентирано използване на магия. Установява че и друг маг прави същото и тръгва по следите му.
Този текст буди недоумение:
1. Как допускат магьосница, която е гадже с рицар на турнир. И то при положение, че рицаря участва на турнира, а там се въртят сериозни суми пари.
2. Кой може да я спре да не присъства?
3. Как могат да засекат използването на магията?
4. Какъв е смисълът от рицарски турнири при това положение?

Ако имаш градско фентъзи важи същото. Как никой не забелязва, че една вещица използва ежедневно магия в центъра на София? Явно след всяко използване на магия вещицата трябва да пренастройва паметта на обикновените хора. Което може да доведе до всякакви ситуации. Сериала Хари Дрезден си го гледала. Хари отговаря пред някакъв Съвет за нерегламентирано използване на магия и си има личен надзорникщ (Морган).
[/img]Ако пишеш исторически любовен роман или нещо подобно постарай се да е в духа на епохата. Не е нужно да се срещаш на всяка крачка с исторически личности, но е добре да знаеш как е изглеждало обществото.

За по - съвременните романи не мога да ти помогна. Но принципът - опитай се нещата да са логични - важи и тук.

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 13 януари 2025, 13:38

---

Бъди така добра да споделиш малко повече. В какъв жанр е книгата? някой може да се чувства критик за фентъзи, пък за трилъри - не. Друг може да харесва уестърни, но да не разбира от арабски сетинги.
Поне загатни за какво се разправя. Две-три изречения ще са достатъчни.
"Това е първата част" - ами ти не си я предоставила в приложен файл или пр. как искаш някой да ти отдели критика? Другият вариант е някой да се навие да я прочете и да му я пратиш на личен имейл. Обаче в такъв случай трябва първо да се изясниш за какво ще пише, после на лични да се разберете какъв е неговият имейл (той или тя може да не иска други хора да го знаят). Не е ясно и колко време за прочит ще има критика ти, при положение че книгата се пише в момента и има хора, които я четат. Желателно е да кажеш на критикът какво са харесали твоите читателки и какви препоръки са ти дали. Така ще го насочиш. И най-накрая трабва да приемеш, че сред нас едва ли има професионални литературни критици/редактори, а един критик също може да сбърка. Имай предвид че един критик може да харесва едно, а читателите - друго.

"Това е първата част". Не става ясно първата част има ли финал (пък бил той и отворен), или в момента пишеш самата първа част и тя не е завършена?

Няколко общи съвета от мен.
1. Пиши кратко и ясно. Не заливай читателя с дълги и ненужни факти. Пример

„Тя имаше много въпроси към принцесата като например „Защо никога не се държиш като истинска майка, а ме викаш само когото имаш нужда от мен, както сега когато ти трябва шпионин тъй като твоите Кавалери не могат да се справят, защото присъствието им в армията ще направи впечатление,“, но не ги зададе, защото знаеше, че няма да получи отговор. - такова изречение е зле съставено. Докато стигне до края читателят ще забрави началото.
Много по-добре би било:
Тя имаше много въпроси към принцесат. Например защо не се държи като истинска майка, а я вика само по служба. Но не зададе тези въпроси, защото знаеше, че няма да получи отговор.

2. Постарай се да не вкарваш излишна информация. Например един приятел бе написал как главният герой иска да е като дядо си, който не бил губил битки. След което в цял абзац ни занимаваше, че главният герой не познава дядо си. И не знае дали дядо му е бил талантлив командир, опитен пълководец, умел дипломат...или обикновен страхливец. Постарай се да избягваш изречения, които не дават никаква съществена информация

3. Постарай се на да не пишеш хаотично. И по възможност да избягваш тавтологиите. Толкова от мен. Друг може да ти каже друго.



П.С. Аз самият не съм професионален критик. Нека това че не си професонален писател не те плаши.

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 13 януари 2025, 12:42

---

Здравейте приятели и за много години.

С настъпването на новата 2025 г. бях приятно изненадан да прочета новината, че във фърмуера на всички или почти всички модели Kindle е открита уязвимост позволяваща jailbreak-ването им, независимо от версията на фърмуера. Повече информация за всички, които имат Kindle и искат да го jailbreak-нат, т.е. да го отключат да отваря, освен форматите на Amazon (MOBI и AZW3), а и предоставяните тук EPUB и FB2, може да прочете повече информация, да свали необходимия софтуер от сайта WinterBreak.
Очаква се също така в най-скоро време Амазон да разпространи нови версии фърмуери, с които да премахне използваната в WinterBreak уязвимост, така че ако сте решили да jailbreak-нете вашия Kindle, по описания начин, не ъпдейтвайте фърмуера.

Аз лично имам KIndle Paperwhite 3 (7th gen) и го jailbreak-нах успешно в края на декември 2024 (малко преди да излезе горепосочената новина) като използвах LanguageBreak. Ако някой има въпроси по прилагането на този метод, може да пише тук.

Ако пък някой приложи успешно (или пък неуспешно) WinterBreak, също бих помолил да сподели опита си тук.

P.S. Jailbreak-ването по същество е метод използващ уязвимости във фърмуера на Амазон за да се инсталира допълнителен софтуер за четене на книги - в случая KOReader - позволяващ да се отварят почти всички разпространени формати (EPUB, PDF, DjVu, XPS, CBT, CBZ, FB2, PDB, TXT, HTML, RTF, CHM, DOC, MOBI and ZIP) организирани в директории.

Статистика: Пуснато от moosehead — 12 януари 2025, 17:18

---

Здравейте
Като за начало искам да ви кажа, че не съм писател!
Започнах да пиша история, която се роди в главата ми преди доста време. Не мисля, че ще стане бестселър, но процеса на писане много ми харесва и реших да споделя с две приятелки. Последва изпращане на файла с черновата ми... и двете сега ме "тормозят" за всяка следваща глава.
След реакцията им добих малко самочувствие и реших, че ще е добре да прочетат и други хора "книгата ми".
Не е завършена. Това е първата част. Моля за критика!
Благодаря ви!
Извинявам се за допуснатите грешки!

Статистика: Пуснато от dian4eto_1991 — 07 януари 2025, 20:44

---

Аз чаках, чаках и накрая пуснах 4 част в гугъл преводача. Първоначално преводът изглеждаше трагично, но с леко пипване вече става, макар да има и доста места, където трябва още да се пипне и промени. Този вариант го пробвах с 3 и 4 книга на "Квартет за лунните приливи и отливи", след като се уверих, че никой няма намерение да ги преведе. Доста ме измъчи, но е поносимо, в крайна сметка стигнах до края на сагата. Ако някой желае, след около месец бих могъл да му изпратя 4 част на Светлоносеца. А на някакъв по-късен етап - и 5 част. С коментара, че ще е далеч от добър превод и че на много места е запазен английския словоред, но и че всичко се разбира. Просто трябва да се въоръжите с повечко търпение и позитивизъм.

Статистика: Пуснато от proffessore — 04 януари 2025, 20:28

---

Версия 25.01.03

Статистика: Пуснато от dd — 03 януари 2025, 16:52

---

Надявам се двете повести "Капризната принцеса" и "Петнистият принц" (които са една цяла книга) да са ви харесали. Гонил съм смисъл, на места имаше тежки изречения, които съм опростил.

Любопитен съм за мнения.

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 30 декември 2024, 21:47

---

Той се рееше над Голямата зала. Сякаш объркан от мрака и светлината на факлите. След това полетя ниско, принуждавайки публиката да се наведе. И събори короната, която Способен бе поставил на главата си. Докато мъжете и жените продължаваха да крещят и да бягат той обиколи залата още три пъти грачейки непрестанно. Кралицата изкрещя и се скри зад трона на фалшивия крал. Бях притисната отляво и отдясно, защото тълпата се втурна в залата. Кралят извика ядосано на стрелците, но гарванът изчезна така както се и появи: прелитайки над главите на хората, той изхвърча от Голяма зала. Някакво паникьосано момиче ме блъсна така силно, че коленете ми се подкосиха и паднах на земята. В паниката няколко пъти ме настъпиха. Пребита и полустъпкана, седнах, сложи ръце пред очите си, разплаках се неистово и започнах да крещя в мъка и гняв. Когато най-накрая дойдох на себе си всичко бе свършило.
Изправих се на крака и се дотътрих до стаята си. Сама. Самотна както никога досега. И така – историята на Червенокоско приключи. Отне ми цялата смелост да отида при пазачите и да поискам тялото на бившия менестрел. Казаха ми грубо, че е обвинен в използване на Осезание, така че е бил обесен и изгорен над водата. И аз няма какво да изисквам от тях. Някои от тях открито ми се подиграха, но един старец бе запазил остатъци от своята съвест, за да се засрами. Той ме застигна и ми каза, че певецът вече бил мъртъв, когато го изнесли от стаята. Така че сега трябва да увия този свитък около написаното от сина ми – точно както той ме помоли. Счупих единият печат, защото исках да прочета последната му песен, която не му позволиха да довърши. Исках да видя дали е познал това, което сега аз знам със сигурност. Но той не знаеше какво още видях и бидейки менестрел на истината не го бе написал. Но аз мога и ще го сторя. Така ще завърша разказа със събития в които сина ми не участва, след като го започнах с подобно.И все пак аз гарантирам за абсолютната истина. Тя е изречена с езика на един менестрел, а аз ще добавя моята истина към него. Тази история може да бъде открита след ден или след десет години.
Зимни бури последваха коронацията на крал Способен. Ловът не мина добре. Тежка зимна буря каквато не бяхме виждали строши покривите на два склада за зърно. И остави хората без хляб. В замъка Бъкип дворът изтъня значително спрямо предни години. Бурята задържа хората вътре. Дългите дни бяха изпълнени със скука. Суеверните хора започнаха да виждат поличба във всяка счупена чаша или разпръсната пепел-
Кралицата припадна на два пъти и много хора се страхуваха, че е загубила детето си. Бурята която продължи три дни обхвана Бъкип. Така че кейовете в доковете бяха отнесени от вълните, а два кораба потънаха, въпреки че бяха в безопасност в пристанището. Щом настъпи топлото време болестта плъзна из конюшните. Много крави загубиха неродените си телета – в кръв и болезнено мучене. Бих приписала провала на лова на тези глупаци, които убиха най-добрите кучета заради предполагаемите им престъпления;и на онези, които прогониха осезателите, които се грижиха за конюшните и хамбарите
Зимите обаче рано или късно свършват. Доври осеяните с мъка и несправедливост. Пролетта дойде, а с нея и по-добро време. Размразяването стопи снега, минзухарите също цъфнаха рано. Кралицата вече не бе толкова бледа и болнава. Ядеше с апетит. Коремът ѝ в който растеше наследника нарастна. Фермерите засяха нивите и когато дойде жътвата кралица Повей роди син. Рождението му бе отпразнувано с много повече пищност, отколкото предполагаше титлата му. Тогава на всички изглеждаше, че това е повратна точка, която ще сложи край на всички нещастия. Наследникът осигури трона и династията на Пророците. Сега всичко трябваше да е наред. И когато принцът бе на две години аз застанах сред другите на церемонията по впечатването на името му, както изисква традицията.
Смело сърце беше името му, което му бе дадено. И когато бащата му го пренесе през пламъците, поръси пръст върху главата и гърдите му след което го потопи добре във водата. Всички видяха добра поличба, когато той кихна и след това се засмя за пръв път през живота си. Този смях се разнесе сред присъстващите и сред тях се присъединих и аз.
Защото когато крал Способен вдигна голия принц, така че всички да го видят видях, че той е истинският и законен наследник на короната. Защото на гърба на лявата ръка на детето, видях това което някога видях на гърба на баща му. Малка бенка, във формата на птица разперила криле.
И така аз пиша за това искрено и честно истината за кръвта на принца, както пожела моят син Червенокоско. Принц Смело сърце – нека да царува дълго - е истинският син на законният крал Чарджър и на престолонаследницата Внимание Пророчица. И внук на Лостлер от Калсида, началник на кралската конюшня и господар на Осезанието

КРАЙ НА ВТОРА (и последна) ЧАСТ

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 30 декември 2024, 20:32

---

И така избрах място, за което малцина биха завидяли, тъй като бе в горният ляв ъгъл на галерията Оттук се виждаше ясно тронът и подиума на менестрелите, поканени в чест на новия крал. Стоях дълго време, а други идваха да заемат места около мен, след като най-добрите места бяха заети. Беше ми топло, краката ми бяха уморени и имах главоболие. Така започнах да се чувствам, много преди високородните господари да влязат. И когато херцозите се настаниха, в меките си позлатени столове и по-малките аристократи се настаниха по пейките, музикантите засвириха тържествена медолия. И влязоха лорд Способен Пророка и лейди Повей.
Те бавно си проправиха път към високите места. И въпреки че бяха изненадана от отсъствието на херцога на Бък, то никой от стоящите не коментира това и аз реших да замълча. Лордовете се редуваха да взимат думата и да казват почти едно и също: Пред нас бе Способен от Бък, наследник на короната и трона, досущ като баща си Стратег, брата на Мъжествен. Който се отказа от реда си на наследяване. Слушайки техните речи, сякаш никога не са съществували престолонаследницата Внимание и крал Чарджър….очите ми се насълзиха. Тези които стояха по-далеч от мен, сигурна ме взеха за сантиментална глупачка, пълна с патриотизъм. Всъщност скръбта ме скова. Тогава крал Способен Пророк се изправи и прие почитта на своите херцози. Тогава всички петима херцози, вървящи в бавна процесия донесоха короната върху синя възглавница. И в този момент в залата се надигна въздишка на изненада и ропот на любопитни хора. И въпреки че Способен запази сериозно изражението на лицето си, кълна се че видях усмивката да потрепва за момент. Той се наслади на изненадата на тълпата.
След това вдигна ръце и ги разтвори, като призова за тишина. Той обеща, че вече ще бъде отворен към събралото си множество. Копър Сонсмит стана и застана пред насъбралото се множество. Пропаста между нас бе от години. През всички тези години той не сметна за нужно да признае собствения си син. Въпреки че приликата бе такава, че никой не можеше да я отрече. Никога повече не сме били заедно, след онези няколко часа през нощта. Той обаче прие Червенокоско за свой чирак, точно както очаквах. Затова бях изненадана от дълбочината на собствените си чувства когато той взе своя инструмент и започна изтънчена мелодия. А неговият звучен глас летящ над арфата представи на всички една лъжа. Припевът беше енергичен и завладяващ. Четиристшие как чистата кръв на Пророк пулсира във вените му. И как Способен направил това, което сметнал за необходимо и учил зверомага Петнист принц.
Всичко беше нагласено разбира се. Но трябваше да изглежда спонтанно. Докато Копър Сонстмит пееше как Способен спечелил битката срещу злия маг Осезател. И как той вдигнал короната и я изтрил от мръсната кръв и кал. И как херцозите я предали от ръка на ръка. Докато накрая херцогът на Беърнс я поставил на главата на Способен. И в този миг се разнесе такъв одобрителен рев, че хората скочиха от местата си. Хората викаха и думите им се отразяваха в каменните стени:
-Крал Способен! Крал Способен! – крещяха те.
Короната бе поставена на челото му, с радостни възгласи. Неговите херцози заминаха и се върнаха с корона за лейди Повей. И същата вечер тя стана кралица Повей Пророчица. И докато всичко очи гледаха кралската двойка, моите очи потърсиха моят син. И аз го намерих.
Не му бях обърнала внимание, когато влезе в Голямата зала. Защото бе облечен изцяло в черно, вместо в обичайните си оранжеви дрехи. Дълбока качулка скриваше огненочервените му кичури. Очите ми не се спираха върху него. Едвам го познах, когато погледнах собствения си син. Понякога си струва да погледнете този, когото обичате отстрани, за да разберете как се е променил. Болеста и скръбта бяха накарали бузите му да хлътнат. Той изглеждаше поне десет години по-стар от възрастта си. Съмнявам се, че дори собственият му крал би го познал в този момент. Подозирам, че всички са мислили че е убит или прогонен със слугите на Петнистия принц. Така че той стоеше като някакъв старец в ъгъла докато останалите менестрели излизаха напред и пееха за красотата на кралицата или за смелоста на краля.
Тогава някой повика отново Копър Сонсмит да изпее как кралят убил мошеника, надарен с Осезанието. А Копър пристъпи и изпя отново своята фалшива песен, майсторски изтъкана от един гений. За пореден път всички чуха, как кралят повикал Способен и обещавайки да разсее магията взел жена му и те се били за нея. Чарджър постоянно променял външния си вид, повявал се под облика на различни животни. Едно от друго по-ужасни. Накрая Способен го убил и отрязъл главата на мечката от могъщите ѝ рамене, унищожавайки злото. И превъплъщенеца паднал на земята, вече под формата на обикновен човек. Мълчание последва тази история. Последваха частични възклицания, там където Копър изпя как кралят спасил короната на пророците от позор. Тишина заля Голямата зала. Копър завършваше всеки стих, как кралят призовал най-близките си приятели да му помогнат да стори това, което трябва да се направи, за да попречат на чудовището да възкръсне отново. Те разчленили тялото и го изгорили над водата. Така звяра бил победен. И по този начин съзнанието на лейди Повей било изчистено от мъглата, в която Осезанието я било настанило. Една самотна сълза се търкулна по бузата на лейди Повей и тя облегна глава върху рамото на съпруга си.
Чух много въздишки на съсчувствие и се почудих на колко ли лъжи е повярвала самата тя. Тогава очите ми се обърнаха към сина ми и ме обзе ужас. Когато Копър Сонсмит изпяваше последните трели на своята песен, кралят и кралицата, последвани от херцозите и половината присъстващи напуснаха залата.
Когато тази измамна песен свърши, видях Червенокоско да се изправя, а в очите му пламна огън. Всеки страхливец може да изпита момент на смелост. Това се случи и с моя Червенокоско. Защото в средата на вечерта, когато самата кралица благодари на Копър Сонсмитт, Червенокоско (певецът на истината) проби път през тълпата и зае мястото пред фалшивия крал. След това пред целия двор той поиска да изпее една последна песен, като подарък, преди да напусне завинаги двора на Пророците. Крал Способен повдигна вежди, очевидно не познавайки смелият човек стоящ пред него. Към днешна дата си мисля, че Способен е решил, че това е скитащ менестрел, който иска да заработи няколко монети с евтино ласкателство. Не се наложи да чакаме дълго. Червенокоско постави арфата пред себе си и удари първия акорд. Първоначално той просто пусна една мелодия, за да се убеди че е привлякъл вниманието на всички присъстващи. И тогава по-силно и по-ясно той изпя своята истина. Той пееше за крал Чарджър, който се разхождал сам в градината, как неговият певец дошъл и как кралят му наредил да избяга
Той разказа как се е покачил на дървото. И спомена имената на всички, които наобиколили невъоръжения крал. Лицата на присъстващите пребледняха, кралят се втренчи в него, а кралицата сякаш се вкамени. Гласът на Червенокоско бе силен и ясен, но кралят изглеждаше като човек, който иска да чуе песента до края. Ала когато той изпя как ножът на лорд Карл е пронизал гърба на краля и че именно той е убил младия лорд Лок крал Способен извика, че менестрелът е предател. Дузина мъже, които искаха да покажат своята лоялност се втурнаха към Червенокоско. Той никога не е бил силен мъж, а крехкото усамотение го бе направило още по-крехък. Огромният мъж го удари силно, карайки арфата да се блъсне в гърдите му.Препъвайки се той полетя назад. Чух изпукването на черепа му, когато главата му се удари в каменния под.***** *
******По принцип менестрелите се радват на неприкосновеност. Но както виждаме и със Славея Сладкопойна, която е пребита и изнасилена от стражници (Робин Хоб -Тронът) и с Червенокоско, това са „хартиени щитове“, без сериозна стойност – бел. на Георги Александров
Той не помръдна повече. Изкрещях – отново и отново – но викът ми се смеси с писъците на гняв и ужас, които отекнаха около мен. И тогава стаята се завъртя около мен. И ако покривът се бе срутил не бих имала нищо против. Но полученият шок не ми позволи да падна. И въпреки че бях парализирана от ужас, останах на крака за да го запомня: гвардейците измъкнаха безжизненото тяло на Червенокоско от залата. И тогава – съвсем неочаквано – голям гарван излетя от Голямата зала.

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 30 декември 2024, 20:06

---

Бард няма да издадат останалите две книги. На английски или ще чакате фен превод…

Статистика: Пуснато от Devoted of Slaanesh — 30 декември 2024, 14:05

---

Здравейте,имам питане относно 4 и 5 книга от поредицата "Светлоносеца" на Брент Уийкс. Понеже никъде не мога да я намеря на български. Ще има ли шанс скоро да се появи в Читанка?

Статистика: Пуснато от Viperkiss — 30 декември 2024, 13:51

---

Той прекара много дни, в мрачна медитация и мълчание, укорявайки се за своята страхливост. Разказа ми само за това на което е бил свидетел. Денят на коронацията на Способен Пророка наближаваше, Червокоско все още бе на леглото, а гарванът – пред прозореца ни. Способен обяви, че двора най-накрая се е пречистил. И че се е отървал от зверската магия. И сега когато кралството е пречистен, той е готов да стане крал на пречистеното кралство. Едва когато съобщих това на Червенокоско, той се засуети.
-Донеси ми арфата – бяха първите му думи. А после:
-Донеси ми перо майко и приготви най-добрата хартия, която можеш да купиш. Ще съставя песен, за коронацията на краля.
Той говореше много по-весело, отколкото през последните седмици. Сърцето ми се сви, защото помислих, че е загубил ума си. Все пак му донесох мастило, гъше перо и хартия. Той внимателно записваше думите, докато си говореше на глас. Отвреме навреме се замисляше, спираше, взимаше някой акорд и отново се замисляше върху думите. Идвах и си отивах тихо като мишка. Уденине в своята квартира, Червенокоско работеше върху песента си, докато гарванът го наблюдаваше през прозореца. В навечерието на коронацията на Способен песента бе завършена.
Върнах се в квартирата си и заварих Червенокоско да навива свитъка, на който бяха написани думите. Той ми го даде, заедно с инструкции. Искаше да препиша песента му със собствените си ръце и да препиша с мои думи всичко, което ми е казал.
-Трябва да скриеш историята ми на сигурно място, от тези които ще се опитат да унищожат истината. Някои мъдри хора може да я намерят десетилетия или дори столетия по-късно.
Сърцето ми се смрази от думите му. Защо трябва да я записвам. Със сигурност ще изпее тази песен още хиляди пъти. Той ме погледна с тъга в очите, наведе глава и изрече единствената си лъжа:
-Да, предполагам че всичко ще е наред, мамо – и ме потупа по ръката. - вярвам че тази песен трябва да се запомни, като никоя друга.
Той не бе поканен на коронацията.
Несъмнено мнозина вярваха, че той е мъртъв или пък избягал. През цялото време той прекара в замъка и никой не го видя. Той бе приятел на Петнистия принц, а по-късно менестрел на осезателния крал. Ние добре знаехме, че вече ще се отнасят към него с презрение, ако не и с омраза. Срам ме е да го кажа, но трябва да кажа истината, както обещах. Мислех си, че отиде там, за да заинтригува новия крал. И че ще изпее песен в чест на Способен. Натъжих се, че принцът ми е така печален. Но той никога не бе весело дете и вярвах, че е избрал мъдрия път. Прекланяме глави пред промените на съдбата, защото все пак трябва да се живее. Коронацията трябваше да се състои в Голяма зала. И както бе обичайно всички бяха щастливи да са свидетели на събитието. Червенокоско ми каза, да отида по-рано, за да видя всичко. Аз обаче не отидох, за да гледам как Способен приема окървавената си корона, а за да видя как синът ми ще изпее песента

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 29 декември 2024, 16:01

---

До края на деня новината достигна до майка му - тоест до мен. Трябваше да отида там и да се погрижа за сина си, който внезапно отново се бе превърнал в дете. И когато ми го описаха намерих Чернокоско там, точно както ми го описаха – вцепенен и втренчен поглед
-------------------------------
Тук – малко отклонение. Точното име на Червенокоско е Redbird (Редбърд). Така се казва птицата кардинал, която е с изцяло червен цвят. Превел съм името като Червенокоско, защото майка му (Фелисити) му дава това име именно заради цвета на косата му, а нямаше как да преведа „птица кардинал“. Но както всички разбраха любопитен момент е, че побратимът на Редбърд – крал Чарджър – също е свързан с птица (вярвам че не издавам спойлер. Мисля че всички вече са се досетили какво е животното на Чарджър - имаше много подсказки)
------------------
А извън прозореца един гарван стоеше и ни гледаше. Лечителката Нанси, забелязала че гарванът ги последвал когато вдигнали Червенокоско от леглото. Тъй като тя бе честна жена мисля, че това трябва да се запише. Заведох сина си в квартирата в замъка. Изоставена от всички, аз го накарах да стане и да тръгне нагоре по стълбите – стъпка по стъпка. Никой не ми помогна, но в интерес на истината и никой не ми попречи. Направих му тинктура, която отдавна бе известна на нашето семейство. И той заспа. Нощта премина. После следващият ден. Втората нощ преваляше, когато той отвори очи. Но дори след това душата му не бе в тялото. И в тъмнината на нощта (когато влязох в стаята и седнах на леглото му) той ме помоли за най-доброто перо, мастило и пергамент, за да запиша всичко. И когато го сторих ми разказа историята.
Седейки в кръг от светлина, аз записвах дословно всяка дума, докато той говореше, за да съм сигурна, че истината няма да бъде загубена. Тъй като Червенокоско бе останал незабелязан в градината, никой от съучастниците не знаеше, че има очевидец на зверството. Червенокоско стоеше в стаята ми болен. Тялото му сякаш бе парализирано от шока, което бе засегнал ума и сърцето му. Новините, които му носех всеки ден ни натъжаваха. Първо Бъкип, а после и шестте херцогства сякаш бяха полудели. Кралят бе изчезнал. Разпространи се клюка, че той е убил лорд Лок и след това е избягал поради зверството, което е извършил.
В остъствието на коронована глава, която да поддържа реда и да отстоява мира и справедливоста, омразата пламна като летен пожар. Много неща се промениха през следващите десет дни. Върнах се към ежедневните си дейност възможно най-скоро, а Червенокоско продължли да се подобрява бавно в стаята ми. Вратата на покоите ми винаги бе затворена. По времето на храненето ми с другите слуги чух най-невероятни и ужасни клюки и слухове. Едва се осмелих да погледна през прозореца към двора: страхувах се от това, на което мога да стана свидетелка. Всички петнисти коне и петнисти кучета в Бъкип бяха предадени на заколение. Онези, които се осмелиха да осъдят случилото се бяха обвинени, че притежават Осезания – злата магия на краля. Много аристократи от Петнистия двор бяха пребити - или просто изчезнаха. Всички които можаха избягаха. Притежаването на Осезание се превърна в знак за нещо зло, за подлост и измама.
До края на месеца цяла тълпа хора бяха обеседени за притежаване на Осезание. Именно по това време се роди традицията за насичане на телата и за изгарянето им над вода. Историите – че Осезателите могат да се превръщат в животни и да скрият душите си в чужди тела и след това да се върнат сред мъртвите– се разпространиха бързо. По онова време всичко това бе ново и ми се стори, че разбирам как се разви тази идея. Смяташе се за срамно да притежаваш Осезание. Децата с по-един Осезателен родител бяха в не по-малка опасност от онези, които го притежаваха (особено онези които се гордееха със способноста си да лекуват животни, а също и овчарите. Както и тези, които бяха женени за Осезател). Всички, а не само Осезателите живееха в страх, да не бъдат обвинени като притежатели на Зверската магия.
Много аристократи, както и търговци избягаха от Бъкип. Те напуснаха херцоството на Бък, изоставяйки домовете си, съдбите и имената. Бе настанало време на касапница, непознато дотогава в Бък. Херцогът на Бък, Стратег Пророка, се опита да успокои страстите. Но той бе твърде стар, а и не бе в добро здраве. Той потвърди, че е законният наследник на короната, но смяташе за неприемливо да я приеме, докато кралят е жив. А останалите херцози и херцогини не бяха достатъчно високопоставени. Пък и те считаха, че всичкото зло сполетяло Шестте херцогства е следствие от Петнистият принц. И от онези осезателни владетели, които той бе довел на власт. Херцозите говореха за отсъствието му като благословия. И за първи път дори по-малките аристократи започнаха да мълвят клюката, че кръвта на Пророците се е омърсила с тази на калсидския жребец
Те призоваха лорд Способен да приеме короната, която баща му бе отказал. Те знаеха, че кралят е мъртъв. Моят Червенокоско може да не е пял за това, но аз виждах истината в жестоките им очи. Те изобщо не се страхуваха, че кралят може да се върне, за да поиска правата си над трона. Мисля че тогава измислиха лъжата, защо тялото не е намерено. Тяхното страхливо убийство изглеждаше по различен начин, когато бе представено от измамни аристократи и фалшиви менестрели. Последните се интересуваха само от благоволението на своите шефове, а не от истината. Но за да бъда честна (като Червенокоско) ще запиша, че нямам доказателство за това. Не мога да съм сигурна, че те знаеха истината за убийството.
Така. Моят петнист принц бе мъртъв. Само аз оплаках детето, което държах на гърдите си. Детето, което не ме забрави, когато вече нямаше нужда от мен. Принца, който издигна моето копеле до менестрел на истината. Мъжът, който винаги се усмихваше, колчем ме срещнеше. Скърбях за него сама, не смеех да говоря за размера на скръбта, която ме сполетя. Червенокоско се давеше в дълбока скръб; Не исках да го натоварвам и с моите тревогии. Мислех, че ако добавя товара си той ще се удави в него и ще умре. Той бе всичко за мен на този свят. Единственият, който ме гледаше с любов. И така – без никаква вяра- аз му заговорих за по-добри дни; и за надежди за бъдеще, което никой от нас не можеше да си представи. Под защитата на моите покои той най-накрая дойде на себе си.

Статистика: Пуснато от Джордж Ал — 29 декември 2024, 15:06

---