Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Anna Hells' Fantasy place:

Човекът, който търси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Винаги е някак утешаващо да срещнеш хора, които имат същата страст като твоята, и не само да е за тях мечта, а да имат и възможностите да осъществят една идея такава каквато я виждаш само в сънищата. За книжните хора от моята порода е ясно за какво говоря – да се издаде непознат, но случайно намерен и хич неслучайно заобичан автор; да се даде живот на книга, за която само си чувал, че някъде по света има ужасно много почитатели, но самият автор е лошо настроен към дивите източно-европейски пазари, или да дадеш живот на отдавна изчерпана история, която е променила живота, мирогледа или направо съдбата ти, дошла в правилния момент и дала ти повече от правилните съвети. Човекът, който търси е точно такъв проект – събудена за живот компилация на половин век, от български автори с космическа фантазия и съвсем земни ограничения. Резултатът? Оценката е твърде лична.

Паралелно с този сборник бях потънала и в истории за Марс, създадени от някои познати и непознати майстори отвъд океана. И разликата е повече от осезателна, но не откъм качество, а откъм подход към такава материя като фантастично невъзможното. Нашите писатели се концентрират върху човека, върху другаря, ако щете, щото все пак такива години са били, и се е поналагало да се спомене нещо за партията, червения ред и злите западни влияния. Но извън насадените от цензурата изречения или пасажи, всичко се върти около нас, хуманоидите, поставени в извънземни условия, дали установили контакт със срамежливите съседи, или с непоколебимия космос, който не ни харесва особено, всичко се свива до една човещинка, до едната лична човешка гледна точка, малката съдба, през която се филтрира мащабът на необятното, до достигане на нещо не съвсем епично.

Дали е архаично, или чисто българско това отношение към всемира, където най-важна е точицата живот, не съм сигурна, но гледайки навътре, твърде често забравяме да гледаме навън, и нагоре, а там, казват, имало хубави гледки, ванилови небеса, космически зарева, метеоритни миграции, все подаръци от съдбата за онези, които могат да пазят спомените тъй внимателно, както картинките от Турбо или мъртвите тамагочита на детството. Устремяваме се към Марс, Венера, и много по-далеч, намираме нетърсещи и търсим ненамиращи онова, което ще потвърди убедеността ни, че по-важни от нас в Майката Вселена няма как да има. Сблъсквайки се със следи от инаквостта, просто затваряме очи и принизяваме гледката до нашите ограничения и бюрократщина, и рядко вземаме решения, които са за благото на някой друг, освен нас. Рядко не е никога, но понякога е поради най-погрешните причини.

Едно пътуване във времето на творческата мисъл, за идеите, минали безжалостното сито на критиката, осенена не просто от киселяшки характер, ами и от разни политически ограничения и само живелите съзнателен живот тогава знаят какви други спънки пред свободната мисъл, сборникът е като малко съкровище от странности, каквито няма да срещнете сега или утре, но удобно стоят сгушени някъде далеч във вчера, напомнящи ни за несбъдналото се търсене, което най-вероятно няма да се случи и на нас. Защото просто вече не гледаме нагоре. А в някои нощи си заслужава. И винаги някой може да погледне към нас. Може би вече гледа… и не сме сами. Ако някога сме били.


Tagged: Ана Хелс, български автори, книги, фантастика, човекът който търси

Библиотеката:

Любовта е „целувка на дама“

За мое голямо удоволствие, бях една от първите, които получиха и се радваха на стартовата кутия за романтична литература – Gembox. Повече за идеята и съдържанието на розовото пакетче може да прочетете в личния ми блог –  The Happy Beehive.  Тук, в Библиотеката, ще си говорим само за книгата, която пристигна с кутията, а именно – „Любовта е ‘целувка на дама'“ от Елизабета Флумери и Габриела Джакомети.

Първо да изясня, че „целувка на дама“ всъшност са вид слепени сладки. Вече трябва да ви е ясно, че освен романтична, книгата ще е и кулинарна, замесена с много рецепти и чувствени гастрономични изживявания. През последните години любовен роман с кулинарна нотка е печеливша и често експлоатирана комбинация. За съжаление – повече често, откокло – не, с посредствени резултати. Много хора си мислят, че романтичната литература е лека, лежерна и посредствена. Тя обаче може да е въздействаща, красива и разтърсваща. Макар и приятна за четене, точно тази книга не спада към втората категория. Сюжетът е предсказуем и изпълнен от първата до последната страница с клишета, героите са неправдоподобни и „съшити“ набързо. Не знам дали това, че книгата има две авторки, не е и причината за слабия литературен резултат, НО пък се е получил роман, подходящ за тези дълги горещи летни часове, които искате да прекарате със сладка напитка в едната ръка и нещо разсейващо за четене в другата.

Маргерита е красива млада жена, която се е оказала в неподходящ и нещастен брак, отдалечил я от дома и мечтите й. Една сутрин съдбата я подтиква към кардинални решения и я връща обратно в родния Рокафита в Тоскана, за да разгърне пред героинята съвсем нова страница от нейния живот. Тя трябва да преживее раздялата с инфантилния си съпруг, да приеме пороците на баща си и да му помогне, да се изправи пред тайната на най-добрия си приятел и да се отдаде на изкушението на атлетичния Никола с шоколадовите очи.

Съпругът на Маргерита е най-смешният и недостоверен образ в книгата, прилича повече на анимационен герой, а не на герой от роман. Главните герои пък са млади, красиви, способни, талантливи, харесвани – съвременни принц и принцеса. Бих простила на авторките липсата на въображение, но сценарият тип Пепеляшка откровено ме дразни. Образ на мъж, в който се набляга на това, че е богат, преуспял, мускулест, властен, лично мен ме отблъсква, защото е изтъкан от клишета и e лишен от достоверност, която позволява човек да има някоя и друга слабост. Да беше еротичен роман, да се плъзгаме по повърхността волно и безгрижно, но дори това не е. И другите герои са също толкова безлични, колкото и главните.

Защо обаче твърдя, че книгата беше приятна за четене и не напълно изгубено време? Защото я четох, все едно съм отделила 50 минути да изгледам някой захаросан филм, а понякога имаме нужда точно от това – малко сладникаво разсейване, което да ни забавлява. Да не забравя също така и кулинарната част – тя също има своите пропуски: Маргерита, която няма самочувствието на готвач, се оказва нещо много повече – не само, че може да готви всевъзможни основни ястия и да приготвя пищни вечери с въображение, но и е представена като ненадмината сладкарка, която декорира торти с фондан във формата на Барби. Ако човек се интересува от кулинария, му е ясно, че обикновено влечението е или към гозбите, или към сладкарството. Комбинирането на двете и изпълнението им като професионалист не е по силите дори на шеф готвачи от световна величина. Mаргерита обаче е свръх човек. Тя прави с еднакъв успех предястие с раци и торта-футболно игрище. Подозирам, че някоя от авторките се е вдъхновила от каталога в местната сладкарница и се е намерил кой да й подскаже каква е техниката за оцветяване и поставяне на фондан. И отново: въпреки че образът не е създаден в дълбочина, текстът предлага добри и апетитни кулинарни идеи. В края на книгата дори са отпечатани някои от рецептите, споменати в менютата на Маргерита. Пробвайте си и вие късмета, току виж ви се наложи да готвите за някой благороден „замразен продукт“, който има нужда именно от вашата любов, за да се затопли отвътре.

Девора


Filed under: Любовни, Чиклит, художествена

Първи впечатления от последно прочетеното:

Говорящата кожа - Карл Май

Отново сборник с няколко разказа ("Джо Бъркърз, Едноокия", "Говорящата кожа", "Синовете на упсарока", "Отмъщението на ери", "Канада Бил", "Ибн ел’ ам" и "Черното око"), пълен с любимите ни герои на Карл Май. Ще срещнем Поразяващата ръка, Винету, Олд Файерхенд и много други повече или по-малко известни, но еднакво храбри, справедливи и направо безсмъртни уестмени, че даже и самия Ейбрахам Линкълн. Последното представихте ли си го - в края на деветнайсти век един немски писател на уестърни е бил дотолкова впечатлен от величието на Линкълн, че му е отредил главна роля в два от разказите си! 

Освен за тържеството на справедливостта сред враждуващите бели и червенокожи, тук ще прочетете и няколко истории за проблемите на чернокожите в по-южните щати, истории за наказани престъпници, самородно злато, което намира истинския си собственик, природни катаклизми и универсални човешки добродетели. За това как дори да живееш в пустошта, може да се държиш като джентълмен. За цвят има даже и малко лъвове от суданската пустиня.

Приятни за припомняне истории, които днес са незаслужено непопулярни. Да се надяваме, че сегашното "днес" не е представително в по-дълъг времеви хоризонт и качествени истории на майстори разказвачи като този ще продължат да се четат, преразказват и ще вълнуват младите сърца, защото хората и това какво ги впечатлява не са се променили особено през последните няколко хиляди години.

През 1978 аудиокнигата е прочел Енчо Енчев.

Читателите казват

За „Контесата“ от Катрин Каултър

Добра книга, но някак бавно ми вървеше, нещо не й достигаше, за да ме грабне и остави без дъх, както други романи. Някои от действията на героите някак си ми се струваха нелогични, прочетете го и сами си преценете.

За „Алибито“ от Сандра Браун

Страхотна история, изпълнена с интриги, борба за власт, довела дори до убийство, продължаваща и след това, любовна история, която дава повод за съмнение в преценката на главния герой, скрити тайни, които излизат на бял свят… Невероятна книга, която си заслужава да се прочете.

От форума

Любовна литература • Re: Еротична литература

любителка написа:
Препоръчвам новия български роман "Еротични фантазии" в електронна книжарница Хеликон. Много добре написан, чете се леко, на един дъх.


Тези дни "Еротични фантазии" излезе от печат и на хартия. Продава се в големите книжарници. Книгата е много добра, като литература също е страхотна.

Статистика: Пуснато от Гост — 20 юли 2017, 03:36


Красиви въпроси • Re: Няколко книжки

За 2 от книгите ("Митове и легенди от Древен Египет и Месопотамия" и "История на Древния Изток") няма как да направя запис в Библиоман, защото както писах в предното си мнение имам част от тях сканирани - липсват ми последните страници, където е по-голямата част от информацията за екипа, работил по книгата. Книгите преди доста години съм ги взимала от библиотека, а в момента нямам достъп до нея. Книгите, които съм снимала с телефон, ще ги обработя в текстов документ, но ще е по-натам. А първите две книги, които съм споменала, нямат нужда от конвертиране във всички останали формати, просто защото са образователни детски книги (всяка страница има илюстрации и снимки, които не знам дали е възможно да се запазят в един текстов документ). Предполагам че са за категорията "Разкази в картинки". Като цяло ме интересува с тях двете как мога да процедирам - дали да ги пратя на някой от екипа, който да ги прегледа и да прецени дали имат нужда от някаква обработка или да се пробвам да ги кача в ателието (но и двете са над 25MB дори и в архив)

Статистика: Пуснато от perla333 — 16 юли 2017, 19:10


Авторски текстове • Вълшебно мастило

Един разказ за тези, които вече не са сред нас и за тези, които се опитват да продължат без тях. :)

Навън валеше, беше мрачно, капки дъжд се стичаха по прозореца, чувах урагана как се вихри шумно, но беше красиво. Може би защото бях щастлив, някак в контраст с времето, нямаше какво да ми помрачи настроението. През това време си лежах на леглото и четях една книга, която бях си я купил преди две седмици, но все не намирах време да я прочета, радиото симулираше лек звук. Бях в началото на седма глава, когато пуснаха една моя много любима песен, която не бях слушал отдавна, колкото и слаб да беше звука, нямаше как да не я позная. Оставих книгата от дясната ми страна и се протегнах да усиля звука на радиото. Затворих очи и се унесох, не мислех за нищо конкретно, просто слушах и се наслаждавах на песента. Беше от онези моменти, когато сякаш света е спрял да се върти, когато в мозъка ти се е активирала някаква антивирусна система против всякакви мисли и размисли, сякаш тялото ти се носи безтегловно някъде, без да знаеш, без да те интересува къде, просто ти харесва и си щаствлив там... някъде. И този така красив момент беше прекъснат от гласа на водещата, точно преди последния припев на песента:
- "Извънредни новини: Очаква се официално изявление от НАСА за слуховете около най-новооткритата планета-близнак на Земята, много по-красива и също толкова обитаема, магическо място където... "
- "Поредните глупости" - помислих си и отново намалих звука на радиото. И продължих да чета книгата.

Дълго време така минаваха дните, сбъдвах мечтите си, мечтаех за нови неща, сбъдвах и тях, смеех се високо и искрено, обичах, обичан бях, всичко имах, бях щастлив като в онзи ден, е, понякога не толкова, но нямаше нещо, заради което да съм нещастен, а това за мен беше причина да съм щастлив. Но вътре в себе си винаги знаех, че един ден ще дойде неочаквано един силен ураган и ще помете след себе си всичко, домове, сгради, дървета... ще има жертви, лятото вече няма да е същото. Бях прав, един ден урагана дойде по-силен от всякога, но не потроши града, мина единствено през мене, и отнесе след себе си всичко. Сякаш някой цял живот ме е опознавал, давал ми е всичко, от което имам нужда, превърнал го е в моя слабост, и е чакал подходящият момент да стреля точно там, в слабото ми място, и така да ме повали с един изстрел, да ми отнеме всичко.
Моето всичко, моят целия свят вече не беше на този свят. Отиде на небето, може би още пътуваше натам, или пък се носеше безтегловно из вселената, както аз в онзи ден, докато слушах любимата си песен и лежах. Не знам къде беше, но беше там където отиват тези, които вече не са в нашия свят, имат си собствен, някъде... там където живеят мъртвите. Точно в този момент, докато мислех къде е това "някъде там" се сетих за думите на водещата по радиото, когато прекъснаха песента, заради извънредни новини - "Много по-красива от нашата Земя, вълшебно място...". Сега единственото, за което мечтаех беше само още веднъж да го видя, да го прегърна по-силно от всякога и времето да спре завинаги. Лежах по гръб на леглото, стиснал силно възглавницата, и този път, вместо капки дъжд по прозореца, се стичаха сълзи по лицето ми. Вместо да чувам урагана навън, усещах да се вихри болката вътре в мене. Небето беше красиво синьо, слънцето грееше, но вътре в мене беше мрачно, тъжно и дъждовно. И този път настроението ми беше в контраст с времето.
Очите ми вече се затваряха от умора, изведнъж усетих нечии стъпки да приближват по коридора, настръхнах, но не ме беше страх, познавах ги тези стъпки, усетих как спряха точно пред вратата ми. Не можех да помръдна от леглото, не можех да я отворя, не се боях от това кого ще видя, а от това, че отново няма да го видя. Взирах се във вратата, знаех, че има някой зад нея, и тогава видях как едно листче, сякаш от вятъра издухано, се промушна под нея. После отново същите стъпки, но този път се отдалечаваха. Скочих от леглото, за да отворя вратата, стъпките все още се чуваха, още бяха в коридора, но щом надзърнах нямаше никого, за миг помислих, че е някаква шега, а може би полудявах. Но когато се обърнах, онзи хвърчащ лист все още беше на земята, сгънат на две, а това оборваше всяка моя теория, че си въобразявам. Листа беше истински и ме чакаше да го вземa. Щом се наведох и посегнах към него, щом го взех, лед и огън едновременно минаха през мен. Това беше писмо. Писмо от друг свят. Писмо с почерка на любим човек. Седнах на леглото и ми беше нужно време да събера сили да го прочета. Но все пак го направих, а на него пишеше:

"Здравей, пиша ти това писмо, не за да се сбогувам, не за да се оправдавам, искам да ти кажа само няколко неща и съм сигурен, че ще ги запомниш. Аз извървях вече своя път, но твоят продължава. Къде ще свърши и как, зависи единствено от тебе. И когато поемаш в нова посока, когато се чудиш дали е правилна, не питай никого, попитай само сърцето си, и ако отговорът е "Да" тръгни по него, дори хиляди други да крещят, че посоката е грешна. И когато някой продължи с тебе в една посока, когато се опитва да махне някой камък пред теб, обичай го с цялата си душа, дори отвъд нея, благодари му, и прави същото за него. Помни, че много хора, чужди и най-вече близки, ще те целят с камъни. Ще ти нанасят жестоки рани, ще те променят, но когато се научиш да не са от значение за теб, камъните ще ги виждаш като перце. И от всички тези пера можеш да си направиш криле и да полетиш. Понякога ще си и на дъното, ще се давиш, но ще се научиш да плуваш. И после когато се измъкнеш, ако видиш някой да потъва, опитай се да му помогнеш, никога не забравяй, че и ти си бил там, никога не забравяй какво е било. Бих искал да ти кажа и още много неща, но на тях ще те научи и живота. Сега знам, че ще заплачеш отново, че ти липсвам, поплачи си, но утре искам да се събудиш с усмивка и отново да тръгнеш по пътя си. Когато ти липсвам, когато искаш нещо да ми споделиш, което на никого друг не можеш, когато искаш просто искаш да ми разкажеш как е минал деня ти, вечерта погледни към залеза и ми говори, аз съм там и те слушам, дори да не чуваш, че ти отговарям, ще го чувстваш. Аз съм с теб, обичам те!"

Докато четях последните редове, сълзите напираха в очите ми да потекат като река, и щом първата сълза се спусна по бузата ми и падна върху писмото, буквите започнаха да се размазат, редовете започнаха да изчезват, а впоследствие остана само празният лист. Сякаш писмото беше написано с вълшебно мастило и е трябвало да го прочета само веднъж. Сякаш никога не е съществувало, но аз още помня и до днес всяка една дума от него. И продължава да ме води натам, накъдето води и сърцето ми!

Статистика: Пуснато от Гост — 16 юли 2017, 18:53