Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

9 юни 2025

Нови произведения

9 юни 2025

20 май 2025

От литературните блогове

THE DARK CORNER : КНИГИТЕ-ИГРИ.


Към сегашен момент моя милост е вече наред с останалите творчески публикации и горд автор на цели 4 книги-игри :) Ако проявявате интерес, ето малко повече инфо за тях, както и линкове към въпросните:

1. Кладенецът

Пoнякoгa Злoтo e пo-близкo дo нac, oткoлкoтo oчaквaмe. Eднo тринaдeceтгoдишнo мoмчe щe трябвa дa прeминe прeз иcтинcки Aд, изпълнeн c кaпaни и кoшмaрни cъздaния, зa дa cпacи cвoятa мaлкa cecтричкa. Оставен самичък на село да се грижи за малката Михаела, почивката за нашия смел герой ще се превърне в настръхващо приключение, когато тя е отвлечена от кошмарно създание и той ще трябва да се спусне в стария кладенец, където пред него ще се открие цял страховит лабиринт, изпълнен с капани и страховити противници.
Книгата-игра е част от "Призвание герой, бр. 3"

2. Огнена пустия 2: Долината на откраднатите сънища

Сборникът "Неразказани легенди" съдържа в себе си тримата победители от конкурса "30 години книги-игри в България" за истории, написани в света на 90-тарските книги-игри. "Огнена пустиня 2" е именно продължение на най-първата книга-игра в България, с автор големият Любо Николов (Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс). Могъщо зло превръща земите в изпепелена пустощ, а мъртвите воини и създания се надигат отново, за да се бият на негова страна. Срещу чудовищните орди се изправят трима епични герои, умели в битките и въоръжени с могъщи магически предмети, но дали силите им ще са достатъчни? История, която ще се понрави на хора, които си спомнят с хубаво книги-игри от Любо Николов като "Огнена пустиня", "Замъкът на таласъмите", "Гората на демона", но също така заглавия като "Господаря на мрака" и "Древното зло" от Джордж М. Джордж и "Синът на пустинята" от Робърт Блонд.

3. Вечните бойни полета

Какво е да попаднеш Отвъд? Край или ново начало? В тази книга-игра ще можеш да избереш един от трима умели воини, озовали се в света на мъртвите, известен още като Вечните бойни полета. Твоят герой ще трябва да се докаже като истински боец, привличайки на своя страна старите си бойни другари, и да поеме отново по пътя на воина. Ще се изправиш срещу страховитите врагове, обитаващи тези прокълнати земи, и победиш ли ги всичките, ще получиш не просто опрощение, а шанс за завръщане при Светлината. Включил съм немалко персонажи от неинтерактивните ми книги, който е чел сборници като "Пустинния скорпион", "Априлска жътва", "Нощно острие" ще открие някои герои от историите там.
"Вечните бойни полета" е част от Списание за книги-игри "Агамор", бр. 3.

4. Кървав сняг

Книгата-игра е големият победител от Втория национален конкурс за книги-игри. Това е мрачна и нестандартна книга-игра, развиваща се в началото на XIV век по земите около делтата на Дунав. Зъл древен дух, известен с различни имена — Зимник, Мороз, Крачун, Аяз Ата, Трискун — отвлича деца и девойки, за да се храни с тяхната плът и душа. Играчът избира един от шестима герои с различен произход — българин, казак, влах, византиец, френски рицар-тамплиер или османец — всеки с личен мотив да тръгне на лов за чудовището. Историята съчетава фолклор, исторически реализъм и хорър-фентъзи. Играта включва битки, избори с последствия, система от показатели, кодови думи и събиране на трофеи. Атмосферата е тежка, зловеща и дълбоко поглъщаща — перфектна за читатели, търсещи интерактивна история с тъмна душа.
"Кървав сняг" е публикувана онлайн на този линк и можете да я играете свободно и напълно безплатно в браузер. Трябват ви само лист хартия, химикал и едно зарче.

Игрите с нас!

К А М Е Р Т О Н : Мая Александрова написа най-сериозното българско изследване на митовете

Източник снимка: изд.“Персей“

Доцентът от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Мая Александрова написа най-сериозният труд върху митовете, правен от българин – „Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления“ (издание на „Персей“).

На премиерата на книгата в Софийския университет бе изтъкнато, че е това е изследване, съизмеримо с класически трудове в тази област като „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ на Джоузеф Кембъл.

Повече от десет години Мая Александрова работи върху темата, като проучва в митологиите на различни народи темата за божествата на съдбата. Те са много и се проявяват по разнообразни начини – в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други – ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка.

Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици.

Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата – за преденето и тъкането, за текста като тъкан, за връзването и възлите, за да се правят магии.

Това пътешествие в света на митовете навлиза дълбоко в епохата на палеолита и неолита, а авторката търси отговори на въпросите: кои са божествата на съдбата, защо са три, защо са женски, как се отнасят към архетипа на Великата майка.

Източник снимка: изд.“Персей“

Мая Александрова води лекционни курсове по общо и балканско езикознание и социолингвистика. Изследователските ѝ интереси са в областта на митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст.

Следващите й проучвания са насочени към митологията на Древния свят: Близкия изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим, при траките, а след това към митологията на германи, келти, балти и славяни, както и на Балканите.

Първи впечатления от последно прочетеното : Пазители на галактиката: Император Куил - Браян Майкъл Бендис, Валерио Скити

Никога не бях чел или имал комикс от известните, от Marvel или DC. Но понеже съм фен на филмите за Пазителите, а тази книжка беше с голямо намаление, набавих си я, за да почерпя вода от извора. Изворът се оказа малко по-разочароващ от очакваното и ми е неудобно, че не мога да кажа, че историята изглежда разводнена (нали вече я нарекох вода от извора). Сюжетът е сравнително плосък, няма особени изненади, в началото нашите ги бият, после те връщат повече бой, лошите губят, Куил се уволнява от императорството. Има обаче смущаващо количество сцени, в които някой бие някого. Физически го блъска с юмруци. В космоса, по разни планети. Което не е причината, поради която се кефя на гласовете на актьорите във филмите, цитирам яките им реплики и слушам саундтрака на рипийт. Филмите са друга бира.

Както и да е, накратко, повече не бих си купил от този комикс, ако ще и по 50 стотинки да ми го дават.

пп.

Имаше и някои положителни неща, като например готини герои, които още не съм виждал във филмите, а бих искал. Например Кити.:)

Читателите казват

За „Гущерът от ледовете “ от Петър Бобев

Първата книга на Петър Бобев, която прочетох. Прекрасно написано четиво за млади хора — типично в духа на времето си. Написана на богат, топъл и изразителен език, много описателно и увлекателно. Допадна ми и дори съжалих, че не съм открил този автор още като дете. Само краят ми се стори някак предизвестен и разочароващ.

За „Медичите. Кръстниците на Ренесанса “ от Пол Стратърн

Изобщо не е лоша. Създава живи образи и позволява да се разбере епохата с всичките й сложни взаимоотношения. Не е пощадена от някои учебникарски клишета, но ако нищо не знаете за периода, е добро въведение. За по-претенциозните има библиография:)

За „Брокерът “ от Джон Гришам

Гришъм ме разочарова този път. След доброто начало, действието буксува с основен акцент ученето на италиански език. Има откровенни небивалици като например — „Докато пристигнат кафето и сандвичът му, вече беше овладял триста глагола“, "Вече беше минал четиристотин глагола, когато пристигна Рудолф.Човекът разтвори вестник „Унита“, като успя да разклати масата. Марко за миг се притесни за еспресото си. :) След 100 глагола още имаш кафе, че и си притеснен да не ти го разлеят?!

Ще я допрочета по -скоро от любопитсво!

От форума

Важни съобщения • Ще ни липсваш, gogo_mir

Този месец ни напусна Г. М. (gogo_mir) — човек с огромен принос към Моята библиотека, където дълги години помагаше с дигитализирането на книги, създаването на корици и вписването на записи в Библиоман.

Следата, която остави, е дълбока и вдъхновяваща. Но липсата му е още по-чувствителна за всички, които го познаваха!

Ще ни липсваш. Светът е по-беден без теб.

Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 29 юни 2025, 15:36

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).
64-битовата Убунту работи без грешки, вярно е. Дори и без ъпдейт на ОС. Но 32-битовата Дебиан не показва кориците на новодобавените книги.

Статистика: Пуснато от Pocketbook — 27 юни 2025, 00:31

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).
И при мен всичко си работи даже не рестартирам виртуалната машина след обновяване а само сървъра (команда 4 в менюто).

Статистика: Пуснато от filchef — 25 юни 2025, 20:40

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • "Дорсай", Гордън Диксън

Здравейте. Зачетох се в поредицата "Дорсай" на Гордън Диксън и си потърсих съответно "Гилдията на пазителите" из нета, но поне за сега не я откривам. Има ли я издадена на български език въобще?
Ако някой знае, да пише.
Благодаря.

Статистика: Пуснато от Stas Kirov — 19 юни 2025, 02:02

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).

Статистика: Пуснато от YankoNach — 18 юни 2025, 21:59

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Светлоносеца - Брент Уийкс

на руски се намират .. и не е чак толкова трудно да се четат! Предполагам, феновете на ИИ ще ги пуснат за превод (ако не ги мързи да редактират после резултата, може да стане перфектно).

Статистика: Пуснато от redSpectator — 15 юни 2025, 10:43

Авторски текстове • Хрониките на Забравената Библиотека (DeepSeek с редакция от ChatGPT)

Хрониките на Забравената Библиотека

В ледените пустоши на Тритон, най-външния спътник на Нептун, д-р Елира Петрова стъпваше внимателно върху праха на векове. Нейният скафандър, украсен с емблемата на Проект „Палимпс“, записваше всяко движение. Тя не търсеше лед или минерали. Търсеше знание — заровено дълбоко в руините на структура, по-древна от човешката цивилизация: Хеликонската Библиотека.

„Екип, доклад“, прошепна глас в комуникатора ѝ. Това бе командир Марко Велчев — ръководител на експедицията и неин дългогодишен приятел.

„Достигнах централния архив. Сканирам в момента.“

Пред нея не се издигаха просто стени, а слоеве от полупрозрачни, кристални панели. Те светеха със собствена, мека светлина, не отразяваща Слънцето, а улавяща нещо по-дълбоко — остатъчния резонанс на самата тъкан на вселената. Това бяха Паметокристали.

Според фрагменти от древни митове, открити на Марс столетия по-рано, тези кристали съхранявали не просто историята на една изчезнала цивилизация — Хеликонарите — но и съзнанията на всички същества, докоснали се до тяхната мрежа от знание.

„Елира, внимавай“, предупреди Марко. „Сензорите засичат… странни квантови дисторсии около теб. Пространство-времето се държи аномално.“

Елира протегна ръка с адаптиран преносител на данни — устройство, създадено да взаимодейства с кристалите. Щом пръстите ѝ докоснаха повърхността, цялата структура запя. Светлината се усили и във въздуха се проектираха образи — не звездни карти, а животи. Сцени от милиони светове: създания от енергиен пулс, строящи градове в сърцата на звезди; биологични форми, еволюирали в чужди екосистеми; войни, водени с оръжия, пречупващи реалността.

Това не бяха записи. Това бяха преживявания.

„Невероятно…“, прошепна Елира, погълната от потока. „Те не са просто съхранили знанието — те са го живели.“

Но внезапно потокът се промени. Образът на величествения Хеликон — свръхград, плаващ из мъглявини — се разпадна в хаос. Появиха се сенчести форми, изкривени и поглъщащи светлината. Те излъчваха разруха. Това бяха Пустотворците.

Изглежда, че не само Хеликонарите са се докоснали до Библиотеката. Тези същества я бяха заразили, деформирали.

„Елира! Излез оттам!“ — изкрещя Марко. На борда на кораба „Стрелец“, който обикаляше около Тритон, сензорите засичаха масивна енергийна вълна, излъчваща се от архива. „Кристалите се активират агресивно!“

Елира се опита да изтегли ръката си, но тя бе заклещена. Паметокристалът не просто показваше Пустотворците — той излъчваше тяхната същност. Студ, по-дълбок от вакуума, проникна през изолацията на скафандъра. Гласове — не с думи, а чувства на пълна празнота и желание за заличаване — изпълниха съзнанието ѝ.

„Не!“, извика тя, борейки се с паниката. „Няма да ви оставя всичко! Знанието трябва да оцелее!“

С последни сили, тя насочи преносителя си не към извличане, а към предаване. Вместо да съхрани, тя дари — собствената си памет. Спомени от Земята: слънцето над Родопите, смехът на дъщеря ѝ, първите научни открития, болката от загуба и надеждата за бъдеще. Тя изпрати не информация, а опит — емоция.

Кристалът замръзна. Проекциите на Пустотворците примигнаха, деформираха се. Изглежда, че човешката емоция — тази ирационална, хаотична сила — бе нещо непознато, несъвместимо с деструктивната им същност. Съзнанието ѝ се разкъсваше, тя се бореше да не изгуби себе си.

„Елира! Успяхме!“ — гласът на Марко проряза мрака. „Използвахме честотната ти сигнатура като ключ за екраниране. Дръж се!“

С последни усилия Елира усети как хватката отслабва. Видя с ужас, че пръстите ѝ на ръкавицата са частично… изтрити от реалността. Цената бе висока — но беше победа.

С пронизителен, нематериален вик Пустотворците отстъпиха, погълнати от собствения си мрак. Паметокристалът угасна. Връзката се прекъсна.

Елира падна на колене, дишайки тежко. Библиотеката бе тиха отново. Светлината на кристалите сега бе по-мека, по-топла.

„Елира! Говори с мен!“ — умоляваше Марко.

„Жива съм…“, прошепна тя, поглеждайки повредената си ръкавица, после кристала. „Жива съм, Марко. И библиотеката… е спасена. Поне частично.“

На борда на „Стрелец“, докато медицинският екип се грижеше за странните, нефизически изгаряния по ръката ѝ, Елира разглеждаше данните, които бе успяла да извлече. Сред записите не бяха само знанието на Хеликонарите, а нещо ново: следа от съпротива. В ядрото на Библиотеката, като защитен механизъм, бе запечатано нейното преживяване. Нейната човешка същност бе станала част от Хрониките.

„Дали други са се опитвали преди нас?“, промълви тя. „Дали и те са се борили срещу Пустотата? Може би ние просто добавихме нова глава.“

Командир Велчев се облегна на рамката на медицинския отсек. „Какво ще правим с Библиотеката, Елира? Тя е… опасна.“

Тя погледна към екрана, показващ ледения пейзаж на Тритон и скритата съкровищница под него.

„Ще я проучим, Марко. Но не като грабители. Като… пазители. Научихме, че знанието без състрадание, без живот, може да доведе до Пустотата. Хеликонарите може да са изчезнали, но сега библиотеката носи и нашата следа. Тя трябва да оцелее.“

Тя стисна малка кутийка с данни — първите дешифрирани фрагменти. „Това не е само тяхната история. Вече е и наша. И ние трябва да бъдем достойни за нея.“

Корабът „Стрелец“ остана в орбита, започвайки внимателна мисия по картографиране и защита на Хеликонската Библиотека. А на Земята, в архивите на Проект „Палимпс“, първата глава от новите Хроники бе озаглавена:

„Човешкото ехо в кристала“ — напомняне, че понякога най-силното оръжие срещу забравата не е технологията, а сърцето, което отказва да спре да вярва.

Статистика: Пуснато от Dreamer — 12 юни 2025, 17:55

Системата на библиотеката • URL, които са нужни за да се отвори chitanka.info

Здравейте и поздравления за страхотния ресурс, който се изградили!

На устройства, които ще се ползват от деца и където интернет достъпът е ограничен до "позволени сайтове" (whitelist) се опитвам да отворя chitanka.info. За целта сложих следните URL в списъка с позволени сайтове:
chitanka.info
gramofonche.zlak.one
jquery.com
jsdelivr.net

Въпреки това не сайтът не се отваря.

Моля за съвет какво още трябва да добавя?

Статистика: Пуснато от Chris910 — 26 май 2025, 14:09

Съобщения за грешки из сайта • Re: счупени линкове

Дано тоя път проблема се реши по бързо защото все пак е лицето на Моята Библиотека

От литературните блогове

Неуспех при вземането на последните литературни новини.

Looks like there’s a problem with this site

https://planet.chitanka.info/ might have a temporary problem or it could have moved.

Error code: 500 Internal Server Error

The site could be temporarily unavailable or too busy. Try again in a few moments.

Статистика: Пуснато от filchef — 24 май 2025, 08:53

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Светлоносеца - Брент Уийкс

:D От две години търся 4,5 част преведени някъде и сега случайно попаднах на този чат. Направо не повярвах на очите си! Ще чакам отговора с нетърпение и благодаря предварително!

Статистика: Пуснато от Вальок — 22 май 2025, 11:23

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Светлоносеца - Брент Уийкс

Здравейте! Може ли да ми пратите 4 ,а по възможност и 5 част от поредицата Светлоносеца. Намерих я на английски, но немога да чета на него.
Поредицата много ми хареса, но да не знаеш как завършва не е приятно. Или ако може някой набързо да разкаже дали Гайл успява да се измъкне от собствения си затвор. Ще съм много щастлива, ако можете да ми я изпратите на пощата.

Статистика: Пуснато от Вальок — 22 май 2025, 11:20

Общи приказки • Тургенев, Записки на ловеца

Как се довършва качването на книга? Жалко е, да я няма тук тази книга.
Въвел съм записа още 2017 и очаквах да е качена в Читанката досега. Пише, че й липсва задна корица.
Иначе аз за мен си я имам в epub, сам съм я сканирал и преработвал.

Статистика: Пуснато от smarko — 21 май 2025, 16:02