Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Неуспех при вземането на последните литературни новини.

Читателите казват

За „Почти завинаги“ от Линда Хауърд

Книгата в голяма степен преповтаря сценария на „На ръба“ от същата авторка. Ако се абстрахираме от това е приятна, въпреки, че главната героиня е готова след една целувка на всичко, стори ми се слабохарактерна!

От форума

Авторски текстове • Re: Мило дневниче

26.02
За пореден път се убеждавам, че живеем в странен и мръсен свят. А най-лошото е, че сами го правим такъв. Йосиф направи проверка сред дилърите в града. Разбрахме, че само трима души пасват на клиентския профил, който изработихме след аутопсията на Боб Марли. Двама от тях са полицаи, а третият държи нощен клуб. Естествено, първо отидохме при него. Той се обади на своите хора в органите.
След половин час се появиха същите две ченгета. Започнаха да се репчат, да размахват значки и да заплашват с началството. Когато то им се обади, момчетата попритихнаха. Започнаха да се извиняват и да обясняват, че е станала грешка. Явно бяха шокирани и изплашени, че чадърът им не се е разтворил. Закарахме ги в отдела и започнахме разпита с Георги.
Тримата измисляха какво ли не, само за да обяснят връзката помежду си. Историите им въобще не съвпадаха. Човек би помислил, че са достатъчно умни, за да измислят някаква легенда за подобна ситуация, но не би. В крайна сметка. след часове в огледалната стая, им обяснявахме в какво точно ги подозираме. Едва, когато разбраха цялата дълбочина на проблема си, историите им съвпаднаха.
Шефът на дискотеката се оказа зет на началника, който по идея трябваше да ги пази. Двамата седнали една вечер и решили, че заведението има потенциал. Особено ако се ползва с протекциите на Големия пагон. Отработили схема, според която всяка нощ няколко души ще предлагат наркотици на посетителите. Освен това наели етажа над дискотеката и направили публичен дом. Дамите, работещи в него също трябвало да пласират „парти аксесоари“. В асортимента имало марихуана, кокаин и амфетамини.
Двете ченгета изпълнявали ролята на „мускул със значка“ и използвали всички гореописани екстри, плюс получавали бонус към заплатите. Първоначално всичко вървяло добре. Взимали наркотиците посредством профилактични проверки на дилъри и от складовете на районните управления. После търсенето започнало да расте и безплатната дрога не стигала. Така опрели до момента, в който се наложило да купуват тревата, защото липсите й в складовете най-лесно се установяват. Казано накратко – тримата нямат общо с Клюна.
Причината, заради която Големият пагон предаде по-низшите си братя е проста. Високото началство осъзнава сериозната вероятност Клюнът да се окаже някой от нашите, освен това губи търпение. За да ни е по-лесно, лично министърът издаде заповед, с която дава на нашия екип извънредни правомощия. Естествено, без да уточнява какво правим и кого търсим. Когато разбрал кои сме и че знаем какви ги върши в дискотеката, Големият пагон просто вдигнал ръце, облегнал се назад в стола си и затворил очи. После ми призна, че в този момент е усещал как звездите от раменете му изхвърчат, откъсвайки цели парчета месо.
С Георги затворихме тримата герои в клетката на районното, за да се поизпотят още малко. После извикахме останалите от екипа. Качихме се в кабинета, запалихме по цигара. Обяснихме им какво се е случило и каква полза можем да извлечем от това.
Големият пагон разполага с достатъчно власт, съответно можем да използваме ресурса му за себе си. Бонусът в случая е, че смисълът на поставените от нас задачи ще бъде абсолютна тайна за всички. Дори и за началството. Като се имат предвид навиците и познанията на Клюна, смятам че това е важен елемент от разследването. Възможно е да ме обзема параноя. В замяна ще „забравим“ случката с дискотеката.
Това не е единственото заведение, което работи на този принцип. Но пък е едно от малкото, където нещата се случват под зоркото око на полицаите. Вярно е, че точно тези са готови на всичко, за да живеят като рок-звезди. Поне имат инстинкт за самосъхранение. В момента, в който усетят, че служебното им положение е застрашено са готови да действат. Това май е единственото нещо, което ги различава от обикновените престъпници.
Петренко се зарадва на новината и констатира колко малък е светът. Той отдавна прави списък с нещата, които Клюнът е използвал при убийствата. Проблемът е, че не можем да проверим всяка железария, например, защото сме четирима. Големият пагон, обаче може да впрегне няколкостотин души, които да овършеят всичко, което им посочим.
Жени първоначално бе шокирана от идеята ни – „Нали уж трябва да спазваме закона, а тук какво излиза?“. Казахме й, че това е така, но ако затворим тази дискотека, на нейно място ще се появи нова. Тя ще бъде без никакъв контрол, а ние ще пропуснем възможността да използваме големия ресурс. Неохотно се съгласи и също даде предложения за какво можем да го употребим.
Извикахме Големия пагон да се качи. Държа се изключително внимателно, не направи опит да ни заплашва, нито да оказва натиск. Обяснихме му ситуацията и човекът се съгласи. Петренко му даде списъка със задачите подредени по важност. После оставихме началника сам да изведе подопечните си от клетката. Разрешихме му да ги успокои и да им внуши, че ги е измъкнал.
Още не знам как да оценя ситуацията. От една страна пак ударихме на камък и изпуснахме Клюна. От друга – сдобихме се с батальон послушни изпълнители. Странно е, че точно полицаи изникнаха в тази проверка. Трябва да накарам Жени да прегледа всички наши складове за липсващи количества марихуана. За пореден път се убедих, че няма значение какъв пост, отговорност или задача има даден човек. Нито има значение в каква система е поставен. Той винаги си остава слабото звено.
И аз не правя изключение, състоянието ми се влошава. Физическата и психическата слабост се отразяват на концентрацията и реакциите ми. Понякога дори се чудя кое е следствие на кое. Първо бяха главоболията и заради тях започнах да губя тонуса си или беше обратното? Забелязах, че ми става още по-лошо, когато трябва да чета големи обеми от информация.
В деня след историята с дискотеката, Георги ми даде парола и юзърнейм за форума от тъмния интернет. Предупреди ме, че колегата, от която ги е взел си пада по мъченията. В някои случаи доукрасявала историите си. Дали за да се направи на по-извратена отколкото е, дали за да продължи случките си до по-интересен и желан финал… Не е ясно.
Разделите във форума са красноречиви – „Убийства“, „Садизъм“, „Мазохизъм“, „Сексуални извращения“, „Медицински експерименти“, „Проституция“, „Некрофилия“, „Извращения с животни“. Има и още. Сега не мога да си спомня всички.
С Георги се разбрахме, че аз ще започна раздела „Убийства“, защото това пише на вратата на кабинета ми. А той стартира с „Медицинските експерименти“, защото на неговата пише „Доктор“.
Още когато видях разделите си казах „Сега ще видиш истинските изроди“, оказа се, че греша. Деветдесет и девет процента от пишещите на това място се оказаха съвсем нормални личности. Поне от гледна точка на обществото. Не приличаха на маргинали, по постовете им личеше, че са ерудирани, грамотни, с добри доходи. Различаваха се от установения профил на обикновения престъпник. Може би затова никой не ги подозира?
Четох писанията им над 12 часа, какво ли нямаше в тях. Запомних няколко истории. От едни ме побиха тръпки, а други ме накараха да се възхитя.
В раздела с убийствата, има дама с ник „Византия“. Тя е отровителка. Използва най-различни методи. Всичко започнало, когато била на 15 годишна възраст и искала да разкара родителите си. Били й пречели да си живее живота. Искала да използва апартамента им, за да прави купони.
Първо пробвала с газ. Затворила прозорците, пуснала котлоните на печката в кухнята и отворила вратата на спалнята им. Самата тя се скрила в своята стая. Запушила с дрехи цепката под вратата, отворила прозореца и зачакала. След около три часа някой започнал диво да звъни на входната врата. Наложило се да стане и да отвори. Оказало се, че съседката е усетила миризмата и реагирала. Византия се направила на обгазена и заедно с техните лежала около две седмици в болница.
Следващият опит бил по-успешен. Направила го малко след като станала пълнолетна. Разбрала, че ако избърза ще я изпратят в държавно учреждение, а това не й влизало в плановете. Децата се учат бързо. Докато била на вилата с родителите си, им сипала голяма доза рицин в питиетата. След няколко часа, когато вече трябвало да се връщат към града, ги помолила да я оставят за още една вечер. Хората се съгласили, качили се в колата и тръгнали. По пътя попаднали в страшна катастрофа. Ударът бил толкова жесток, че никой не видял смисъл да прави аутопсия и ги погребали в затворени ковчези.
Византия много се учудила от това. Не очаквала, че отровата ще се окаже толкова ефективна. Мислела, че едва сутринта на следващия ден ще се забележи, че нещо не е наред, а смъртта ще настъпи двайсет и четири часа след приема. Като анализирала обстоятелствата стигнала до извода, че първоначалните симптоми са започнали, докато баща й е карал с голяма скорост автомобила. Изгубил управлението и всъщност те са умрели не заради отровата, а заради катастрофата. Също така приятно я изненадал фактът, че никой не е търсил следи от убийство в последствие.
Когато останала самичка, започнала да прави купони, била център на компанията и всички момчета били влюбени в нея. Единственият проблем била съседката, която постоянно я дразнела с мрънкането си, викала и полицията. Византия решила да я отрови. Дълго търсила какво да употреби и в крайна сметка се спряла на елемента талий. Това е доста ефективна отрова и при правилна подредба на обстоятелствата е на практика неоткриваема. Купила крем за лице от био магазин, защото е по-лесно да бъде отворен и затворен, без да има видими следи. Смесила го с талий и го подарила на съседката си в знак на примирение. Жената умряла след две седмици и никой нищо не разбрал.
Следващата й жертва било едно много настойчиво гадже. Хобито на момчето било скално катерене. Връзката помежду им продължила няколко месеца, но на Византия й писнало. Понеже не знаела как да скъса с него, решила да го утрепе. Този път използвала цианкалий. Отишли двамата с една група катерачи в планината. Задачата за деня била да изкачат няколкостотинметрова отвесна скала. Византия сипала отровата във водата на момчето, а после тръгнала към върха по обиколен маршрут с колело. Пише, че скалното катерене не й допаднало, защото правело ръцете й груби.
Както и очаквала, когато приятелят й бил по средата на изкачването си пийнал от водата. Почти веднага след това му прилошало, отпуснал се от скалата и увиснал на въжето. Периодично имал гърчове. При един от тях шишето с водата паднало на земята и после никой не го е търсил. Спасителите дошли след четири часа. Към този момент се появил силен вятър, който удрял трупа в скалите. Византия през цялото време имитирала истерия. На никого не му направила впечатление отчетливата миризма на бадеми от устата на момчето. Все пак спортистите консумират много ядки. Според патолозите смъртта му настъпила в следствие на спиране на сърцето, причинено от мозъчна травма. Днес тази дама е главен мениджър по продажбите в голяма телекомуникационна компания. Има две деца и прекрасен съпруг.
Последната й жертва е някаква нейна колега, която я дразнела, защото привличала всички мъже в офиса. Жената била луда на тема разкрасителни процедури, гримове и мода. Византия й подарила парна баня за лице, като предварително я разглобила и сложила живак върху изпарителя.
След като прерових „Убийства“ се захванах със „Садизъм“ – разделът с най-много посещения и теми. Тук бяха истинските изроди. Действията и извращенията им слагат в малкия си джоб повечето хорър филми.
Има един индивид с ник „RockIThard”. Копелето е програмист и любимата му забава е да влачи живи хора с ATV-то си по пресечена местност. Схемата му е проста – запознава се с някого в дискотека или клуб, няма значение дали е мъж или жена, защото е бисексуален. След това го води вкъщи, упоява го и го кара в планината. Там си е направил нещо като землянка, която е уплътнил хубаво и ползва за гараж. Връзва жертвата си за ATV-то и я чака да се свести. Когато се убеди, че тя е напълно в съзнание - тръгва. Твърди, че писъците го възбуждат, карат го да се чувства силен. Когато реши, че достатъчно е влачил човека, той се надвесва над него и свършва отгоре. После го зарязва. Пише, че досега не е намирал трупове в гората.
Една дама с ник „Домино“, пък обожава да обрязва мъже без упойка. Подготовката е същата, като при RockIThard, но вместо в гората, ги закарва на вилата си след като ги упои. Завързва ги на леглото, пали свещи, пуска нежна музика и се облича еротично. Когато жертвата започва да идва на себе си, тя слага халка в основата на пениса започва да й духа. После пристъпва към обрязването. Твърди, че е имало случаи, в които въпреки халката пенисът започвал да омеква. Тогава тя го гъделичкала с език в основата на главичката от долната страна и това работело.
Индивид с ник „Коте-Мяу-Мяу“, който не показва каквато и да е полова принадлежност си пада по звука от чупене на кости. Първоначално пробвал с животни, но после му писнало. Твърди, че работи в сферата на услугите и се среща с много хора. Така си избира жертвите. Причаква ги, упоява ги с хлороформ и докато са в безсъзнание им чупи пръстите. После ги изхвърля. Те се събуждат и въобще не знаят какво се е случило, нито защо са със счупени пръсти. Обяснява, че изпитва особено удоволствие, когато същите клиенти идват при него след известно време и вижда следите, които е оставил. Те разказват, той съчувства. „Сякаш между мен и телата им има тайна, която само ние знаем“. Прави всички тези неща в собствения си гараж, докато семейството му спи на няколко метра от него. Според мен е жена, най-вероятно маникюристка, фризьорка или масажистка.
В раздела за сексуални извращения достигнах до извода, че определението за истинска любов е „да ви съвпаднат диагнозите“. Там има истински романтични истории. Например момче с ник „NylonLover” обожава чорапогащници, но не в обичайния им вид – върху женски крака. Предпочита ги след като жена ги е изяла или както той се изразява „да са минали през нея“.
Дълго време не можел да си намери сродна душа. С проститутките също имал проблем. Само една се съгласила да изпълни фетиша му, но му поставила условие. Да плаща пълната тарифа за всеки час, в който чорапогащникът е в тялото й. Пробвал два пъти, но му писнало да дава толкова пари.
Във форума се запознал с дама, която се е кръстила „alleatingbunny”. Нейният фетиш пък бил да яде всякакви неща. Гнус ме е да изпадам в подробности, наистина е отвратително. В момента тези двамата се обичат. Той я снабдява с всякакви абсурдни неща за ядене, а тя ги консумира заедно с чорапогащници. Четиригодишна връзка имат и мислят за деца.
Друга интересна двойка са мъж с ник „Малечка Палечка“ и дама, кръстила се „Peacock”. Той има микропенис. На практика, там където при нормалните мъже започва пенисът неговият свършва. Отгоре на това, а може би заради това, обича да бъде чукан отзад от жени със страп-он. Тя от своя страна, идеално пасва на изискванията му. Двамата имат шестгодишна връзка и тригодишен син, който се развива без проблеми. Живеят си нормално, експериментират сексуално, но каквото се случва в спалнята си остава там.
Докато четях историите тези хора започнах да им се възхищавам. Те определено имат сексуални девиации, но са открили начин да ги задоволяват и да са част от обществото без да му пречат. Представих си как са се чувствали и живели преди да срещнат половинките си. Това, между другото е една от причините, заради които се раждат серийните убийци и изнасилвачи. Що се отнася до садистите, учудващо е как жертвите им си мълчат и не подават жалби. Никога не съм попадал на случаи, в които се описват подобни действия.
Не съжалявам, че прекарах толкова време във форума. Факт е, че не намерих и следа от Клюна, но прочетох неща, които дори не са ми минавали през главата. Сега ще мога да анализирам заподозрените по-обективно. Беше полезно. Обадих се на Георги, за да разбера дали е открил нещо подозрително отговорът му беше „Не“. Опитах се да разбера повече подробности за това, което е прочел, отказа да ми каже.
Разбирам го, като се има предвид, че неговите раздели бяха „Медицински експерименти“, „Некрофилия“ и „Проституция“. Предложих му да разследваме всички, които са описали престъпленията си. Той обясни, че проследяването им е практически невъзможно, поради естеството на даркнета. Отгоре на това в повечето истории личи, че хората описват фантазиите си, а не говорят за реални събития. Склонен съм да се съглася с него.
Нещо странно се случва с Гаргантюа. Очите му са много влажни, козината му пада много интензивно и въобще не яде. Според Жени, не съм способен да се грижа за каквото и да е. Ако и утре продължава, ще го водя на ветеринар, дано се оправи. Камелия много държи на него. А и на мен ми е мъчно да го гледам в това състояние. Две седмици минаха, а вече започнахме да си приличаме – уморени и умърлушени. Котките наистина са много възприемчиви животни.

Статистика: Пуснато от Bartholomew Kuzmov — 22 ноември 2019, 01:39


Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

Благодаря! Работи ! Спести ми доста време, сравнено с инсталация на ръка, а и свикнах да си имам частно огледало. Пък и не съм голям фен на дебиан, който напоследък е предпочитаната дистрибуция за инсталация.

Статистика: Пуснато от bla — 19 ноември 2019, 22:11


Съобщения за грешки из сайта • Re: Грешка в публикуване съдържанието на роман

Разликата между произведения и книга е посочвана нееднократно. По повод „Устоите на Земята“ - в момента е поне за втори път...
Илияна, моля, прочетете разяснението ТУК.

Статистика: Пуснато от NomaD — 19 ноември 2019, 08:24


Помощ за сайта • Re: Ревюта на книги

Здравейте,

от известно време не мога да виждам новините от блоговете в Читанка. На какво се дължи този проблем и ще бъде ли отстранен скоро?

Поздрави :)

Статистика: Пуснато от vassinka — 18 ноември 2019, 21:02