Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

28 май 2020

25 май 2020

От литературните блогове

ЛаИвзСтайл : "Скелиг" на Дейвид Алмънд


 cover project by me

 "Кой си ти?"
 "Никой."


 Анотация: Майкъл пристъпва в рушащия се гараж. Какво е това нещо под паяжините и мъртвите мухи? Човешко същество или странен и невиждан звяр? Единственият човек, на когото Майкъл може да се довери, е Мина. Заедно те извеждат създанието на светло и животът на Майкъл се променя завинаги...

 Може би описанието звучи някак страховито. И е малко страховито, защото реалността е малко страховита. Но "Скелиг" е прекрасно написана книга, за мистериозните пресечни точки на живота и смъртта. Магически реализъм за деца, наистина ми хареса много.

 И така- има дете, което се обучава вкъщи и което непрекъснато цитира Уилям Блейк- разбира се, че ще оценя тази книга високо. Естествено, историята е много повече от това, но няма да спойлвам. Започнах тази книга, като я избрах на случаен принцип, когато бях хваната в капана на началото на извънредното положение. И се влюбих. Стоях до след полунощ, защото просто трябваше да я довърша. Това е кратък, фентъзи роман за едно некласифицирано митично същество. Което на всичкото отгоре е мърморещо и цинично, и страда физически. Няма романтика, което ме направи много щастлив читател- тя със сигурност би намалила значението на символиката в тази история. Дейвид Алмънд е създал една трогателна история, изпълнена с невинност, митове, магия и крехкостта на живота. И това е направено тъмно, странно, пленително, тъжно и толкова красиво. Лично мен "Скелиг" ме преследва почти една седмица, което ми се случва рядко. Най-големият позитив на книгата е, че подчертава колко малко знаем за света и това е страхотно.

 С по две думи за заключение: Арт Рит и Уилям Блейк. Малки сови и мънички животи. Бирени бутилки и рисунки на птици. Рибено масло и аспирин. 27 и 53.


 

Първи впечатления от последно прочетеното : Азбучните убийства - Агата Кристи

Това е един от най-популярните романи на Агата Кристи с главен персонаж Еркюл Поаро. Мястото на действието традиционно е южното английско крайбрежие, а предизвикателството за малките сиви клетки на белгиеца е нещо необичайно - сериен убиец, който предупреждава с писма до детектива за всяко следващо убийство. Първите букви от имената на жертвите и градчетата им при всеки случай съвпадат и напредват по азбучен ред - A, B, C и почти D.

Какво е общото между жертвите, защо убиецът изобщо се държи така, какви са мотивите му? Защо не съобщава направо на полицията? Това терзае Поаро, но не и останалите разследващи, защото убиецът просто е луд, трябва ли да търсим рационални причини за действията му? Чрез разговори с близките на жертвите детективът се опитва да си създаде по-ясна картина за събитията, както и да ги провокира да си припомнят подробности, за които на пръв поглед никой не би помислил, че са от значение.

Някъде бях чел, че сред най-често срещаните мотиви на престъпниците били парите и любовта - уж най-хубавите неща в живота. Не знам дали наистина е така, но поне мен това веднага ме насочи в една по-прагматична посока, макар да не можех да дам никакви подробности. Серийните убийци винаги са ми крайно подозрителни...

Направи ми впечатление, че бащата на една от жертвите беше на 55 години и беше пенсионер от преди две години. Просто като отражение на една хубава епоха.:)

Човешката библиотека : Какво не знае(х)те за ЧоБи – част втора

Разговор свободен стил – продължение. 😉

На 3 април Ки ни писа:

Така, как един проект да се промотира, за да стигне до желаната публика?

Във вашия случай има три вида неща, които могат да се рекламират: фондацията ви (това обхваща всичко, от идеите ви до всяка книга поотделно), поредицата ви (всичко в нея) и книгите ви (всяка за себе си).

Почвам от последното, защото е най-лесно:

I. Реклама на Книга Х от поредицата ви:

1. Всеки автор да се ангажира с промотиране на книгата си… Звучи по-интуитивно, отколкото е. 😀

Дес: Уви, да. Повечето ни автори са такива в свободното си време… и свършат ли с писането, вдигат ръце. Поне с такова впечатление оставам. Изключвам май само Миро. 🙂

Това може да включва: изграждане на Интернет персона (сайт и Фейсбук страница и рекламирането им), създаване на лична стратегия за промотиране (за някои по-възрастни писатели, предполагам, ще е трудно първото, но те могат да го компенсират с по-индивидуализиран подход), запознаване с чуждите стратегии (чужбинските – тук в България не мисля, че има писател, който да се рекламира адекватно)…

Дес: Всичкото това звучи чудесно – но изисква лична ангажираност от страна на автора. Ние не можем да го правим постоянно вместо всички тях – затова и рекламираме ту едно, ту друго, според повода.

Кал: Аз имам голяма идеологическа мъка по тоя казус – „авторът като шоумен“. 🙁 Забелязал съм, че за повечето пишещи хора е неестествено (или направо противоестествено) да се представят пред публика; това екстровертно занимание им пречи на творческия (интровертен) процес. Затова и не спирам да мисля, че точно тук е ролята на издателя/популяризатора – човек, който практически специализира в ораторство и харизма. Нека има някакво „разпределение на труда“, м?

А вече ако авторът е мултиталант (като Миро) – супер! (Но понеже аз самият съм multi-class character, минусът е, че във всяка моя област се развивам по-бавно, отколкото „тесните специалисти“. Някой, като разбере, че съм преводач на 38, е логично да пита: „А защо си превел толкова малко книги?“. „Защото не съм само преводач“ невинаги стои убедително като отговор.)

… и едно последно; то всъщност е суперважно, затова ще го изнеса на нов ред. Помните ли, като предлагах да рекламирате само книгите за възрастни онлайн, защото за детските имам друга идея? Ами за това ставаше въпрос.

2. Представяне на книги в училища. Вече самото представяне ще се мисли допълнително какво ще включва, но идеята е да се осъществи контакт с отделните училища и да се правят срещи с млади хора, потенциални читатели. Децата са по-възприемчиви от възрастните към този подход, пък и едва ли има място, където възрастни да се събират както децата в училището. Може да се обмисли и нещо интерактивно, например среща + игра, като победителите ще получат книгата, плюс оставяне на копие в библиотеката на училището.

Дес: Това вече се предложи и от Ради на събора; но като за всичко, трябват доброволци. Аз мога да го направя в класа на сина ми с подходящи за възрастта книжки. Но няма как да е масово, освен ако нямаме човек, който да се занимава изцяло с това. Наемаш ли се? 🙂

Кал: Силно „за“. Правили сме го няколко пъти. Най-зашеметяващият беше едно представяне в НГДЕК по покана на Манол Глишев, който тогава преподаваше там. Гледаха ни 50 гимназисти… и ми взеха акъла и сърцето. (Хехе, оказа се, че и аз съм взел нечие сърчице после… питайте ме на живо. 😉 )

Но ни трябват вътрешни контакти по училищата. Иначе изглеждаме като спамъри и натрапници – знаете ли историята с инвазията на Джон Кехоу по бг училища? 🙁

Дес: А всичките тия мейли, дето сме събирали покрай Копнежа за растящо творчество, не са ли вътрешни контакти? Надали някой от тези учители ще откаже малко културна програма. 🙂

Кал: Аз имах предвид хора, които познаваме на живо… но всъщност онези учители, които са ни пращали творби на свои ученици, са едно много добро начало.

Хубаво е, като мислим повече глави. 🙂

При книгите за възрастни това е добра стратегия за гимназиите и по-горните класове изобщо, но едва ли ще има успех в по-малките градове (в Бургас в немската не е като да имаше много четящи, за техникумите дори не ми се мисли; евентуално само в математическата може би…);

3. Трейлър на книгите + размишления върху идеята ви за видео представяния: освен ако някой от вас няма хъса и харизмата да говори често пред камера (възможно е, но май не се намериха много желаещи, по разговора ви), друг популярен метод в Ютюб са анимираните клипове. Изискват по-малко обработка, по-малко екстровертност и единствено глас, а не „лице“.

Дес: Хм, имаме един разбирач от видео съдържание, дето май освен оператор, режисьор и монтажист се учи и да е аниматор… Да видим дали ще се припознае в идеята ти. 🙂 Иначе на мен ми звучи супер!

Лъч: Анимираните клипове може да изискват много повече обработка, отколкото заснетите. Същото важи и за подготовката/измислянето им.

Но зависи какво се анимира и колко. 🙂

Кал: С риск пак да прозвуча „нетолерантно“ 😛 : А хора, които си избират книга въз основа на видео трейлър, сериозни читатели ли са? В смисъл, редовно ли си купуват книги? Някой разполага ли със статистики по темата?

Подобен казус ми е въпросът „Има ли смисъл да се рекламираме по телевизията?“ – опитът ни дотук показва, че няма. Явно публиките на тия медии не се припокриват. Та дайте някакви цифри и за трейлърите онлайн.

(Основен принцип на оптимизатора: търси максимален резултат с минимални усилия. Общо взето всяко мое „прегаряне“ е последствие от пренебрегването на тоя принцип; или поне от отказа да прекратя даден тип усилия, нищо че виждам как резултатите им не ги оправдават.)

Иначе: споменахме ли вече в първата част, че Светлини сред сенките правят видеотрейлъри на книгите си – например „Дивна“? „Харт: Космическа мисия Вирон“ също си има – отново благодарение на мултиталантливия си автор. 😉

Давам пример с един от любимите ми канали, чийто собственик по ирония на съдбата се казва Joseph Beaubien 🙂https://www.youtube.com/watch?v=_rRTHhGVUHg (има и по-добри клипчета, но това съм ви го избрала… защото е кратко 😀 ). Спрямо уменията на участниците, може да се направят трейлъри на книгите ви и/или цяла видео поредица за неща от фондацията (окей, това спада към по-долните неща, но щом сме почнали). По желание, тук и аз мога да допринеса: ще ви давам акъл. 🙂 Не, честно, гледала съм всичко, което има някакво значение в Ютюб за писане и различните видове сторителинг. Ако клашъра го може, можем го и ние. :Д

4. Бихте могли да се обърнете към блогъри и да ги помолите за отзиви в ГР, както някои от вас предложиха – от гледна точка на това, че ще е по-добре от нищо. Но нека все пак попитам: рецензиите на Христо Блажев – видях, че е оставил няколко –  отразяват ли се на продажбите ви?

Дес: Той нови заглавия не знам да е рецензирал… Пък за старите Кал да каже, мен ме е нямало. Но Ели Павлова изказа мнение, че не, тия отзиви са общо взето безполезни. За жалост.

Кал: Я вижте коя от българските ни книги (изключая Теллаловите) има най-много GR оценки и е събрала най-много приходи. Е, тях до голяма степен ги дължим на Блажевия онлайн ентусиазъм. 🙂 Ако пък успеем да заразим 15-20 книжни блогъри накуп (май не ни се е случвало), дали няма да повторим виралния успех на (иначе посредствената) „Софийски магьосници“?

Не знам. Горното не е риторичен въпрос, наистина се чудя. Колкото повече гледам пазара, толкова повече ми се струва, че няма никаква формула коя книга бива забелязана и коя – не…

Възможно е да греша, разбира се, но ГР ми се струва много затворено общество, в което книжните блогъри не изглежда да се ползват с особен авторитет. Твърде са стерилни, скучни. Както при всяко нещо, и там продава личността, а не мнението. В ГР по-лесно ще се прочуеш като критик, отколкото като писател. Аз ако имах малко акъл, това бих правила (ама ми се струва адски суетно, затова и предпочитам да оставям отзиви само с коментари, които ми се струва, че допринасят с нещо – и съм си обещала да не рецензирам съвременна бг литература, колкото и да съм ѝ насъбрала 😀 ). Та ето и още една писта за писателите ви: не чакайте критиците да се изкажат за вас, станете вие самите критици. 🙂

Кал: Ми айде, де! Знаеш ли от колко години ни ръчкам всички? 😀 Даже специална обучителна тема съм създал…

II. Реклама на поредицата ви: ами… същото, което досега говорех, само че по-мащабно. Всъщност не съм сигурна, че е възможно без първото: хората, така или иначе, ще се наложи да харесват книгите ви поотделно, за да захаресват всички; все някоя трябва да им е първата.

А!

Ок, сетих се нещо (всъщност ми е идея за сборника, който „пиша“ в момента, но мисля, че ще пасне и на вас): в сайта си включете индивидуализиран въпросник, който да прецени за отделния човек с коя книга се препоръчва да започне. След края на теста може да му се предложи да я изтегли.

Дес: Криси предложи нещо подобно; но за да се изработи, трябва съставителят да е чел всичко на ЧоБи. Единственият такъв е Кал… Всички останали изоставаме брутално 🙂

Кал: Ми четете, де! 😛

Впрочем: ако електронните ви книги, така или иначе, са безплатни, защо не могат да се свалят от сайта директно? Това би улеснило по-срамежливите хора, които посмъртно не биха ви писали, за да молят за книги. Аз със сигурност познавам поне един такъв човек. 🙂

Дес: Тук оставям Кал да (до)обясни. Идеята е, че човек, несклонен да напише дори един мейл, после едва ли би оставил и отзив за книгата… Да не говорим, че мейлите ни съдържат инфо и за По-желалите, и за преобразуване на формати… Което би могло да се изтипоса в самия сайт, разбира се. Но като цяло търсим personal touch.

Кал: https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7351#p7351

(Тая тема – „Основи на Човешката библиотека“ – препоръчах ли ви я вече?)

III. Реклама на фондацията…

1. Конкурсите са добра идея за пишещи хора; за четящи – знам ли? Те как могат да се включат? Може би последен кръг – читателите да определят любимите си творби? За целта – да се направи конкурс за читатели (цел: популяризиране + неманипулиране на вота от пишещите). Аз имам малък проблем с конкурсите, де. В смисъл…

Дес: Ох, аз пък имам проблем с конкурсите, включващи „вот на публиката“. Била съм свидетел как винаги се израждат в „кой има повече (ФБ) приятели, които да гласуват за него“. Дори творбите да се пускат анонимно… Та, не. Против подобно нещо съм.

Кал: Ки, я дообясни идеята… Конкурсът за читатели ще включва ли наше жури да оценява самите читатели? (Това не мога да си го представя съвсем… но ми звучи примамливо някак. 🙂 )

Ки: Нямам идея на какъв принцип за оценяване ще се спрем, ако приемем такъв метод. Или конкурс за рецензия на книга, или за „общ читателски профил“ (харесват такива книги, четат по еди-колко си на месец…), други идеи също са възможни.

Кал: Ахааа… Ние правихме първото в един от Копнежите за растящо творчество. И искам да го направим пак… аман от писатели, ей! Къде останаха читателите? 😀

Ок, личен анекдот: последните две години в гимназията, без да искам, станах част от една фондация, откъдето още имам посттравматичен стрес, като стане въпрос за конкурси – там ни насилваха да участваме, и ни караха да се чувстваме виновни, че основателите (на фондацията) наливат пари в нас, пък ние нищо не им печелим. 😀 Преди няколко дни най-накрая спрях да мисля за конкурси, без да ми се гади, и почти участвах в два, хаха. Окей, всичко това, за да кажа, че конкурсите през повечето време разчитат на това хората да се включват доброволно, та за целта потенциалните участници: 1) трябва да знаят за конкурса отрано; 2) трябва да имат мотивация. За първото може да се обмислят различни стратегии за разгласяване – в гимназии, университети, читалища, библиотеки, не просто онлайн.

Дес: Ние го правим: поддържаме контакти с училища, на които пращаме вестите за растящите ни Копнежи, т.е. тези за хора до 27 г. За реклама „на терен“ пак ни липсва работна ръка. 🙂

Кал: За разгласата на Копнежите ни не се кахърете изобщо. 🙂 Списъкът ни с учебни институции (не само училища и университети, но и конкретни литературни кръжоци, навити преподаватели и т.н.) надхвърля 500 актуални адреса – не само в България, но и в българските общности в чужбина. Това е една от областите, в които съм хвърлил най-много усилия през годините. Дори в момента с Нев продължаваме да добавяме нови контакти на бг общности по света.

За второто… ами бихте могли да разчитате да се включат хора, които наистина искат да се изкажат по темата; на които темата наистина им е на сърце и разполагат с времето да споделят мислите си… Или бихте могли да им дадете кинти. 😀 Не, сериозно, привлекателен награден фонд е задължителен, за да се включат много участници (а много участници са задължителни за реклама на фондацията). Ако не парични награди, трябва да се обмисли поощрение, което действително да накара хората да си седнат и да напишат нещо качествено.

Дес: В по-мащабния ни конкурс даваме 3 награди по 200 лева + публикация в хартиено издание (алманаха „ФантАstika“) – това ако не е привлекателно… В Копнежа за растящо творчество даваме книги + публикуване на победителите, основно онлайн. Та по тази точка според мен няма какво да се желае.

Кал: Аз държа в растящите Копнежи да не даваме парични награди, понеже парите се водят външен (external) мотиватор – нетраен, но в състояние да убие вътрешните ни мотиватори (като удовлетворението от себеизразяването или добре написания текст). Оставям Ки да обясни по-подробно разликата между двата типа.

А ако мислите, че вътрешната мотивация е достатъчна, за да накарате хората да пишат… окей, няма да давам пример със себе си, но съм член на поне пет Фейсбук групи за писане, тоест около половин милион души, които киснат в Интернет по цял ден и зяпат смешни клипчета, вместо да пишат.

Та конкурсът трябва или да е с парична награда, или с друг вид суперангажиращо поощрение. Аз по-горе предложих един вид (конкурс за пишещи, предшестван от конкурс за читатели – жури на последна инстанция; нещо като телевизионните формати, с тази разлика, че там всеки може да гласува, а в моята идея много умишлено – не).

Дес: Чакай, значи горе не съм те разбрала правилно… Я дообясни.

Друг конкурс може да се обмисли за влизане в творческата работилница, ако ще правим такава.

Дес: Това е готино, да.

Кал: И сме го правили редовно в растящите Копнежи. 🙂 Развиването на умения (вместо насипването на цифра пари) е като оня лаф за „ако наловиш риба… пък ако научиш човека сам да лови риба…“.

2. Турне по творчески кръжоци и друг вид формации. Това вече сигурно ще остане за септември+, но аз бих могла да вляза в контакт с гореспоменатата фондация и да ви уредя гост-участие в литературния им кръжок. Вече за нещо по-престижно не знам. Идеята е сходна с представянията по училищата, но тук евентуално ще сте по-близо до целевата си група, така че може да говорите по-общо, за фондацията по принцип, а не за отделните си издания.

Дес: Първо намери доброволци сред нас да участват в турнето. Сериозно.

Кал: Доброволец. Сериозно. 🙂

3. Реклами по социалните мрежи: социалните мрежи изобщо са суперразнородни, та според мен за всяка трябва да се говори поотделно: вече изказах мнение за Ютюб и Гудрийдс, може да се направи диалог и за Фейсбук, Туитър, Уатпад…

Дес: От втората ти група ползваме само ФБ. Няма кой да се занимава и с другите… освен ако не се окаже, че са суперполезни?

Кал: Аз (ахъм) се занимвам с GR.

Докажете ми с цифри, че в някоя друга мрежа активността води до нови читатели, и ще се разлея и там. 😉 (Или поне ще потърся/обуча кадри.)

Ки: Мисля, че Wattpad е интересна платформа, в смисъл че си струва да се изпробва, аз самата засега не съм…

4. Ангажиране в различни общественополезни инициативи (ами нали сте фондация?) и събирането на доброволци за такива. Какви точно, може да се гласуват според възможностите ви и желаещите.

Дес: Това е твърде общо, за да го коментирам на този етап.

Кал: Хмм… да речем… залесявания*? Тормоз на идиотите в редиците на Асоциация „Българска книга“? Набиране на средства за творци в нужда? Организация на национални награди, фестивали и кинолектории за фантастика? Насърчаване на читавата литература в България? Заемане на граждански позиции?** Иницииране на онлайн платформи за творчество? Проучване на каналите за продажба, които са най-смислени за различни бг издателства? Сътрудничество с други граждански организации?

… Като се замисля, тая идея определено е мой тип. 😀

От 24-ти:

Всъщност защо не си направите Patreon и/или Gofundme?

Кал: Изчакваме да видим има ли достатъчно българска публика, която да осмисли поддържане на Patreon. За целта наблюдаваме Patreon(даш)а на Миро.

(От тия 2 patrons единият съм аз… и всичките 5 евро са от мен. Явно системата допуска и patron, който не плаща нищо. Дъл не е някой с връзки?)

С gofundme нямам абсолютно никакъв опит. Успешните бг краудфъндинг кампании, които съм виждал (или подкрепял лично), са:

https://fundrazr.com/shadowpunk

https://www.kickstarter.com/projects/goldenapple/the-golden-apple-series/

(донякъде успешна) https://www.indiegogo.com/projects/the-film-life-in-four-seasons-and-wake-up-campaign/

Неуспешните са малко повече – интересни ли са ви да ги включа и тях?


* Задачка-закачка: колко поста в блога ни ще откриете, свързани с наши залесителни акции?

** Ей богу, това звучи като „чупене на стойки“… 😀

Читателите казват

За „Тайнствата на Стената“ от Робърт Силвърбърг

Съвременен класически шедьовър за мен. Тук са и деветте кръга на ада, и пътят от него нагоре към боговете на вечно любопитната душа за самата себе си. Тук са всички сковаващи мисълта и полета на духа условности на материята, обществено социално устройствени заблуди, фанатизма на вярата до нихилизма на отричането. Трябва да се премине през всичко това, дори ако в края стигаш до богоубийство за да намериш истината за себе си.

От форума

Авторски текстове • Re: Мило дневниче

17.05

Напоследък съм занемарил физическото си състояние. То е ужасяващо и главоболията ми не спират. Заради всички събития, не ми остава време да мисля и за това. Усещам болките и неразположението си, като фон, който постоянно шуми в цялото ми тяло. Дори не се замислям колко бих издържал така. Просто се движа по инерция. Безпокоя се от това, което се случва в главата ми. Пак сънувах кошмара с железния саркофаг.
Този път, когато отворих ковчега вътре видях мъжко полуразложено тяло, легнало по очи. Опитах се да го обърна, но не се получаваше. Хванах го за едната ръка и я издърпах, тя се откъсна. Използвах я като лост, подпъхнах я под трупа и успях да го повдигна. Лицето на мъжа бе жива чумна маска. Той ме погледна с огромни, изцяло черни очи и молейки се каза „Спаси я! Спаси я!“. Не знам какво да мисля, нито какво означава това. Най-вероятно съзнанието ми си играе с мен. Клюнът съвсем е влязъл под кожата ми.
Ситуацията в страната е все така напечена. Протестите продължават. Държавата е спряла, всички са на улицата – офисни работници, превозвачи, продавачи, учители, спортисти, дори чиновници. Затворниците също протестират. Опитаха се да организират бунтове, четирима загинаха. Претекстът им е борба срещу кучешките условия за живот в пандиза и полицейския произвол.
Правителството още се държи, президентът също. Вицето подаде оставка, за да не го арестуват докато заема поста. Опозицията сега е по-ниска от тревата, няма как иначе. Те имат привилегията да се крият, защото не заемат видни позиции. В момента ролята й се изпълнява от неправителствени организации, които продължават да са все така неадекватни. Някои защитават работниците, други са издигнали лозунги в подкрепа някакви интелектуалци, които искат властта. Това последното дори не мога да си представя как би могло да се осъществи. Поне не с нашата интелигенция. Много са изнежени, слаби, безхарактерни.
Естествено, най-силно се чуват гласовете на богатите НПО-та. Тези, които си имат цели медии, или водещи и редактори в медии. В момента всеки се опитва по някакъв начин да повлияе на положението. Ситуацията е едно много своеобразно безвластие. Официално има премиер, има правителство, има парламент и президент. На практика никой не ги слуша и единственото, което контролират са шофьорите на служебните автомобили. Това не им пречи да се стараят да упражняват максимално, според възможностите си, властта която имат.
Новият ни министър реши да направи проверки във всички управления. Засега заобикалят мен и екипа, но какво ще стане в бъдеще никой не знае. Не се наемам да правя прогнози. Интересното е, че засега са сменени хората само на три ръководни позиции. При все това министърът от сутрин до вечер твърди, че реже главата на гущера, а не опашката. На по-низките нива положението е наистина зле. Полицаите също стачкуват, съответно верните на властта колеги правят списъци с несъгласните. Проверяват се всички дела, архиви, хранилища. Правят се подробни описи. Поставени сме в ситуацията на напушалки, които биват тарашени в парка. Лошото е, че всяко провинение се вади на бял свят и тиражира в медиите. Нещата, които не излизат се пазят в папки за после.
Разбирам, министърът трябва да покаже, че се бори с корупцията. Но ако продължава в същия дух хората съвсем ще загубят страха си от нас. Ясно е, че не ни уважават, особено след последните събития, но поне ги е страх. Сега постоянно научават за колеги, които са взимали мизерни подкупи. Наистина мизерни – кутия цигари, например. Любопитно ми е, когато дойде моментът, в който положението излезе извън контрол, той е неизбежен, кой точно ще пази обществения ред.
Компроматите, които бившият министър изля върху обществото спряха едва два дни след ареста му. Разходи се по абсолютно всички, включително шефове на тайни служби и чужди посланици. Не подмина и НПО-тата, свързани с тези посланици. Сред тези организации настана огромна олелия, впрегнаха целия си ресурс, за да разкарат мерника от гърбовете си. Успяха, трудно, но им се получи.
Службите, обаче понесоха съкрушителен удар. Оказа се, че се занимават с всичко друго, но не и с националната сигурност. Организирали са контрабанда на наркотици, цигари, стоки от Китай, хора, оръжия, гориво – всичко. Създавали са офшорки, фирми – бушони, използвали са техническия ресурс за събиране на компромати и подслушване. Харчили са огромните си бюджети за идиотски неща.
Един анализатор, зададе резонния въпрос: Защо държавата им дава толкова много пари, при условие че и сами се оправят прекрасно?
За да се обезопасят шефовете на тези ведомства, започнаха постепенно да пускат информация за военните. Ако можеха, щяха нас да ударят, но нашата къщичка се запали преди тяхната.
Положението е такова, че всеки излива помия върху другия, само и само по-бързо да забравят за неговите издънки. Никой, обаче не усеща, че изливат всичко това върху хората. В един момент, който наближава много бързо, на тях ще им писне и ще започнат да колят и бесят. Първата кръв отдавна бе пролята, сега почти всеки ден има пукнати глави и счупени носове. Допреди месец си мислехме, че революциите вече са невъзможни.
Системният контрол е тотален и над всички – финансов, силов и технически. Оказа се, че не е точно така. Тези лостове работят, само и единствено когато на някой му пука за тях. Сега на никой не му дреме – цялата система, целият живот на хората, усещането за сигурност и спокойствие, гласовете им. Всичко се оказа една лъжа.
Очаквам всеки момент да се появи стихиен лидер, който ще ги поведе. Предполагам, че ще бъде или кадър на службите, или храненик на НПО. Каквото и да стане едва ли нещо ще се промени кардинално. Човекът ще запретне ръкави, ще започне да работи, ще отвлече фокуса на обществото върху себе си, а в сенките ще продължи да се случва същото, което и досега. Постепенно нещата ще се уталожат, тогава най-вероятно ще започне тиха чистка и всички ще са доволни. Новата власт, защото завзема територии, а старата – защото й е разрешено тихомълком да се оттегли, прегрупира и превърне в опозиция с надежда някой ден отново да заеме високите кабинети на администрацията.
Отношението ми към цялата история е отдалечено. Да, ние двамата с Петренко бяхме хората, които бутнаха първата плочка домино и заради нас се стигна до тук. Но си имаме работа и искаме да водим спокоен живот. Въобще не желая да участвам в безредици. Отгоре на всичко най-важният проблем за мен в момента е Клюнът. Не ми се мисли какви ги върши сега. Толкова много хора са навън, движат се по малките часове на денонощието. Улиците са пълни с жертви само за него. Сигурно се чувства като на прием в кралски двор.
Опитвам се да предугадя ходовете му, но вече е абсолютно невъзможно. Този наистина може да се отърве от закона. Преди да открием Мълнията, бях сигурен, че ще го хванем рано или късно. Имаше установен почерк и проявяваше еднотипни навици. После се оказа, че грешим и се появиха още девет коренно различни убийства. Тогава извадихме късмет с Големия Пагон, започнахме да контролираме всички места, на които би могъл да остави жертвата си. И какъв беше резултатът? Смени тактиката, а сега вече ги пуска и живи. Как да го търсим по дяволите?
Големият пагон, между другото, стана заместник-министър. Извика ме в кабинета си и ми обясни, че положението е много тежко. Половината му хора протестират, другата половина негодува, защото работата се е увеличила драстично, а парите – не. Отряза ме, накратко казано. Не пропусна да отбележи, че работата с мен му е харесала и е била ползотворна. Показа ми снимки, на които с Жени се чукаме. Какво им става на всички, когато седнат в тия столове? Намекът беше разбран. Благодарих за помощта и напуснах кабинета му.
Ще си мълча за всичко, свързано с него. Не искам Жени да продължи да страда. Едва успя да изглади отношенията с баща си. Ако в медиите се появят тези снимки, ще излезе че богатото момиченце чука шефа си, за да издигне в кариерата. Това тотално ще срути репутацията й, а баща й съвсем ще се вбеси. Кой знае каква глупост може да направи.
През цялото време се старае да изглежда идеален. Не мога дори да предположа какво е коствало на Жени да го успокои. Като го гледах да се обяснява по телевизиите и в обширни интервюта за вестници и сайтове ми беше жал за него. Разбирам го. Цял живот е градил репутация, старал се е да бъде свръхчовек и в един момент се появи някаква истеричка и хвърли огромна сянка върху труда му. При това тази истеричка е една от прищевките на свободолюбивата му дъщеря. Такива хора имат особен праг на търпение. В някои отношения са най-коравите и издръжливи копелета на света, в други се разпадат като изсъхнали листа. Могат да издържат загубата на цялото си състояние и за отрицателно време да го възстановят. Ако обаче някой от близкото обкръжение им противоречи или усетят, че губят авторитет става лошо. Вадят автомат и започват да стрелят, докато не свършат патроните.
Опитах да разбера от Жени как е успяла да оправи отношенията с него. Исках да ми сподели, за да й олекне. Каза ми, че майка й й е помогнала и нищо повече. Сигурно са сключили някаква сделка. Не мога да преценя как точно се е отразило това на Жени. След като се справи с проблемите си, започна да се безпокои за мен. Много му се събра на това момиче. Надявам се, че скоро нещата ще се оправят. Хубавото е, че засега никой от Вътрешна сигурност не ни безпокои.
На фона на цялата ситуация, нашият отдел е остров на спокойствие. Йосиф продължава да търси информация за Травестита. Трудна задача, защото след като завършил училище, веднага започнал да се занимава с проституция. Пътувал е няколко пъти в чужбина, за да работи, връщан е обратно. Лежал е в затвора за кражба и за средна телесна повреда. Това е цялата документация за него. Нито е бил обявяван за издирване, нито е плащал данъци и осигуровки. Черно петно в системата.
Заради това на Йосиф му се налага да разпитва негови колеги. Като се има предвид, че е изчезнал преди има – няма три години, много малко от актуалните жрици си го спомнят. Да се разбере кои са били постоянните му клиенти, дали е имал врагове или нещо такова – абсурд. Йосиф упорито се опитва. Не може да му се отрече.
Преди няколко вечери ни показа обява в интернет на една дама, която определено си заслужаваше парите. Петренко използва новия си любим лаф „Ще й правя задника да свири на папуняк“. Йосиф поясни, че това е единственото място, което можело да свири. Въпреки всичко се опитваме да се забавляваме.
Иначе той си изигра ролята на пушка, окачена на стената в първо действие. Преди няколко години щях да му се ядосам, може би дори щях да му налетя на бой. Сега гледам по-спокойно на ситуацията. Наистина Йосиф предаде службата, предаде и работата ни. Но не му се сърдя, гледам на него като на проститутките. Ако ги посещаваш, знаеш че рано или късно ще лепнеш нещо. Ето, че и неговият трипер се обади. Неприятно е, че нямахме избор за това дали да работим с него или не, но тук вина има системата. Той се възползва от нея по същия начин, по който го правеше и Трифонов.
На Георги никак не му е лесно. Продължава да налучква песни, с които да провокира реакция у Травестита. Засега, освен Vogue е открил, че от песента “Mr. Boombastic” получава ерекция, “The Bad Touch” на Bloodhound Gang го кара да застава на четири крака, а при “Never gonna give you up” започва да чисти. Отказал се е да търси каквато и да е логика, просто налучква.
Понякога отивам при него в болницата, за да му правя компания и да послушам музика. Бях там, когато открихме песента за чистене. Георги се зарадва, но когато Травеститът тръгна да изхвърля системата, която му влива хранителен разтвор, побърза да спре музиката. Иначе през останалото време не реагира. Не яде и е много, много отслабнал. Опитвахме се да го нахраним, но не се получава. Затова му е нужна системата. Заспива от изтощение, винаги в седнало положение, въпреки че си има легло.
Според нас, Клюнът е закодирал с песни дори режима на съня му. Петренко се възхити на тази идея, защото така жертвите могат да се грижат изцяло сами за себе си. Следователно, убиецът може да ходи по-рядко в бърлогата си.
Реакциите, които има Травеститът – ерекцията и заставането на четири крака, подсказва, че Клюнът го е използвал като секс роб или робиня. Това е първата индикация за каквато и да е сексуалност у него. Надяваме се Йосиф да постигне някакви резултати в търсенето си. Според мен ще му е трудно. Въпреки установеното мнение, клиентите на травеститите са съвсем нормални хора. Някои имат семейства, деца. Просто обичат жени с пишки. Естествено, има изключения от правилото и точно тях се надявам, че Йосиф ще открие. Погледът на Травестита сякаш е празен. Опитах се да го раздразня, да предизвикам нещо – не. Гледа през мен и не реагира.
Чувствата ми през изминалия период са смесени и е трудно да ги опиша. Изпитвам вина за ситуацията в държавата. От друга страна е ясно, че рано или късно това щеше да се случи. Нямаше да е толкова мощно, паникьосано и хаотично, но щеше да назрее моментът за тотална промяна.
Шокиран съм от поведението на политиците и новите началници. Изплашени са и усещат, че краят е близо, но действат постарому. Изглежда методите им са вкоренени на инстинктивно ниво и каквото да е случва не се отказват. Дори обратното – стават по-яростни, по-напористи, жестоки и безочливи. Мисля, че философията им е „Видяхме какво стана с тези преди нас, значи трябва да сме по-брутални и по-крадливи. Така поне, когато ни застигне същата участ ще имаме достатъчно.“ Необяснимо е. За щастие не изпитвам нужда и желание да се меся в техните игрички.
Преди години сигурно щях да направя опит да променя системата, но сега не виждам смисъл. Единственото, което мога да направя е да помогна с възстановяването й. Но преди всичко е Клюнът!

Статистика: Пуснато от Bartholomew Kuzmov — 04 юни 2020, 00:45


Форматиране • Re: Кратко описание на SFB-формата

Добре би било също така при книгите да се указва серията и номера в нея, когато ги има. Когато книгата е сбор от произведения могат да бъдат указани сериите/номерата на произведенията в генерираната книга.

Статистика: Пуснато от zl_tsanev — 01 юни 2020, 21:04


Съобщения за грешки из сайта • Важно! Промяна в изписването на името на автора във файла.

Последните наколко дни забелязах различен запис на автора във файла.
Например
Brandon-Sanderson_-_LnSnB_-_2.00._Sijajni_slova-43162.epub
и
Brandon_Sanderson_-_Spirashtijat_vojnata-43167.epub
До сега си мислех, че втория начин на изписване е стандарт за Читанка. Моля за извинение, ако не е така, но подобни пазлики създават много проблеми при търсене и сравняване на файлове.

Статистика: Пуснато от Grumble — 01 юни 2020, 20:36