Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

ANNA HELLS' FANTASY PLACE:

Отрова, чар, красота – Приказки от кралството

Сара Пинбъра

Понякога приказките жестоко се объркват, но често просто лъжат любезно, защото все пак победителите имат правото да пишат историята, а победените да я заучават прилежно за високи оценки. Ето ви поглед към вероятната реалност, стояща зад най-популярните захаросани легенди за малки момиченца, и тя никак, ама никак не е сладка. Злата кралица е с трудно минало и доста добро обяснение за цялата вълна от черна магия, която ще излее върху света. Снежанка е непокорна глезла, чийто престой в кристалния ковчег ще е малко по-дълъг от очакваното по вина на Принца, който всъщност търси тиха пасивна женичка, и няма да се посвени да направи нужното за целите си. Спящата красавица е биполярна топка от зли енергии, оставена зад стени от тръни, за да си организира декадентските партита, посветени на Сад и Мазох на спокойствие. Червената шапчица е доста добър трапер, която в екип с Баба си мога да видят сметката на всеки вълчак, с изключение на някой добър върколак, когато любовта се намеси. А вие смятахте приказките на братя Грим за зловещи и сбъркани, ха.

Поредицата е меко казано великолепно мрачна, с много неприлични моменти, но винаги издържани в почти артистичната естетика на Хелмут Нютън вместо пошлата некадърност на Ел Джеймс, или каквото там се беше занимавало с нюансите на синините след побой и изнасилване, маскирано като игрички за вдигане на самолета. Обратите са винаги неочаквани и странни, избиващи по елегантен начин с кадифена ръкавица, прикриваща диамантена ръка с адамантиеви нокти, всички закостенели представи за това какво правят обичайно приказните герои. Какво ако Пепеляшка е амбициозна феминистка с повече топки от който и да е кралски син на бял кон, а нейните мащеха и уж зли сестри са всъщност тихи хорица, изпаднали от обществото по силата на обстоятелствата и икономическата криза. Може би Рапунцел се е самоспасила след дълго и напоително обучение в тайните на магьосницата, уж държала я в кулата си не за друго, а за да я предпази от скапващия се в твърде груб реализъм живот в чудното царство. А Принцът с главното П е чутовен гъз. Крайно време беше някой да го каже, пък.

Да, признавам, звучи много женско, войнстващо феминистично и самодостатъчно, като черна Ариел и транссексуална Алиса едновременно, но всъщност е написано толкова стилно, леко, умело и увличащо, че виновното удоволствие надделява над справедливия гняв от твърде агресивната борба за имагинерни права и неравноправия. Секси, дарк, чувствено, изящно, с много тъмно чувство за хумор и отлична мярка на повествованието, отдалечаващо се от така силно дразнещия ме, но напоследък супер актуален кинематографичен модел на писане, сякаш всичко е просто неуспешен сценарий за сериал на Нетфликс. Завръщане към същността на добрите книги, ако и малко по-така, като за възрастни без особено много дразнещи предразсъдъци. Сара Пинбъра ще ви изненада приятно, обещавам, а първата част я има дори на български, за да опитате на вкус и да се влюбите без очаквания и ограничения в един стилен начин да кажеш истината без заобикалки и розови пухчета. И не, не е никак зле.

 

 

 

Книги – През прозореца:

“Мегре и детегледачката” – Жорж Сименон

В последно време на няколко пъти засичам сериал кръстен на детектива на Жорж Сименон – “Инспектор Мегре”. В главната роля е Роуън Аткинсън. Не съм вярвала, че ще мога някога да го приема на серизно след ролите му като мистър Бийн, но в интерес на истината сериалът е доста добре направен и си заслужава да му отделите от времето си. Това ме подсети за поредицата криминални романи с Мегре. Някой от тях съм чела още в тинейджърските си години, но за щастие има и доста непрочетени такива.

megre

Както и сами може да предположите книгата е класическо френско криминале. Действието се развива основно по улиците, ълите, кръчмите на Париж и в „Ке дез’ Орфевр“. В сюжета има мислене, предположения, догадки, изчакване, премълчаване и споделяне с конкретна цел – все неща, които са демоде в последно време.

В този случай освен Мегре и детективите му в разследването се включва и госпожа Мегре. Може ли да има връзка между недоказано убийство в ателието на уважаван книговезец, изчезнал кафяв куфар, млада жена с кокетна бяла шапчица и детето, за което тя се грижи в парка? Ще успее ли Мегре да сглоби частите от пъзела или този път ще бъде надигран от напористия адвокат Лиотар?

Атмосферата и описанието на Париж от 50те години е не просто фон, а плътно доизграждаща мистерията реалност. Бита на парижани, делничните им дела и празничните ритуали очароват и връщат в друго време. Време, в което е важно да се осигури прехраната на масата, а прането се прави винаги в понеделник на кораб пералня на Сена. Бутиците и модата в тях по централните търговски улици. Човек може мислено да се разходи по мокрите парижки павета или да приседне за вкусна вечеря и чаша вино в някое уютно бистро.

Вече  споменах, че това е класика в криминалния жанр, но ако търсите безкрайна динамика и множество обрати, спиращи дъха преследвани, то определено в тази книга няма да ги намерите. И тук има обрати и преследвания, хитроумни капани и уловки, но темпото на събитията е друго, усещането е за прикрито напрежение зад привидното спокойстви на ежедневието. Срази ме прозорливостта и дълбоката психология, с която са изградени героите.

Чак сега след толкова години си давам сметка защо толкова харесвам криминалния жанр – в него покрай престъплението се прави дисекция на мотивите и мислите на всеки един герой, включително и разследващите. Като лук се бели листо по листо до достигане на парливата сърцевина на човешката природа и разкриването на най-мрачните и дълбоко пазени тайни. И в края на книгата не е толкова важно кога и как е извършено дадено злодеяние, а защо. Коя е била последната капка в чашата, довела до прекрачването на всички граници и норми. Как мисли и се чувства човек отнел живот с или без основателна причина. И има ли изобщо основателна причина да отнемеш живот?

Ако и вие обичате загадките или дори само Париж, но не сте се срещали с Мегре – поправете този пропуск възможно най-скоро.

Първи впечатления от последно прочетеното:

Суперкомандос - Ричард Морган

Винаги съм харесвал бруталността и безкомпромисността на киберпънка, както в действието, така и в поднасянето на текста. Няма милост към героите, няма и към читателя. Тоновете чисто нова терминология се изливат без обяснения. Други планети с цитати от тяхна философия или религия? Ок, дайте ги насам. Технологични подобрения, които позволяват съживяването на човек в ново тяло, ако нещо му се случи? Оръжия, които да го причинят? Войни, страни, участници, длъжности, обучения и други истински гаври с условно познатото ни човешко тяло? Дайте ги всички тях, Ричард Морган е намерил подходящото място и така е дозирал всичко, че ще ви вземе дъха и ще забрави да ви го върне!

Такеши Ковач е бивша частица от Емисарския корпус на ООН - елитно обучено съзнание, защото както разбрахте, телата са по-тленни от всякога, и ако имате достатъчно пари, често може да се сменят. След неприятна криминална издънка, Ковач се свестява в ново тяло на Земята - място, където никога не е бил. Местен мултимилиардер е финансирал довеждането му тук, за да може Ковач като частен детектив да проведе разследване и да установи кой наскоро е убил милиардера и защо въобще му е било да го прави, след като съживяването му в ново тяло е било въпрос на часове. Постепенно в играта на сляпо се намесват полицията, безскрупулни криминални елементи, други наемници, сенки от миналото на Ковач и дори един изкуствен интелект, който държи хотел и се казва Хендрикс, като Джими Хендрикс. На нашето момче му се наложи да изпати повече страдание, отколкото може да издържи човек, само по простата причина, че след това го съживяваха в ново тяло и се почваше отначало. Известна компенсация представляваха дребните греховни радости, които можаха да предложат съвършените тела на две от героините, но дори и при толкова архаични забавления, изпълненията им бяха меко казано фантастични. Както виждате фантазията на Морган е летяла със страшна скорост и вероятно само писателският му опит му е позволил да я озапти в рамките на текст, който може да бъде разбран и оценен и от други човешки същества.

Ако харесвате как Марлоу разкрива случаи, има шанс да харесате и как го прави Ковач. Разликата е от няколко века в полза на втория, Ковач по-често бие, отколкото него го бият, а средата е толкова високотехнологична и трансчовешка, че вероятно само Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън биха могли да я надцакат. А може и да не успеят.

Всички хора, с които съм говорил за тази книга и които са я харесали, не я наричат с българското й заглавие, а с оригиналното. "Бард", правете си сметка колко е зле.

По книгите за Ковач имало и филми. Ама имало разлики, та не били точно по книгите, а и не били точно по киното, а по нещото нетфликс. Филмът не бил шведски, а съветски... Вероятно просто няма смисъл да се пробва снимането на нещо по Морган, ако не претендира да бие по бюджет и зрелище поне "Матрицата".

Затова ако някой тъп политик, някой играч във властта се опитва да провежда политика, която вреди на вас или на близките ви, ПРИЕМЕТЕ ГО ЛИЧНО. Разгневете се. Машината на правосъдието няма да ви помогне - тя е бавна, студена и на всичко отгоре е тяхна, както програмно, така и материално. Само дребните хора страдат от ръката на Правосъдието; всемогъщите се изплъзват от нея с лукава усмивка. Ако искате правосъдие, трябва да го изкопчите със сила. Превърнете го в ЛИЧЕН въпрос. Нанесете им колкото можете повече удари. НАКАРАЙТЕ ГИ ДА ГО ПРОУМЕЯТ.
***
Разговорът е евтино развлечение, по-евтино от пиенето.
***
Нощем полицаите са по-впечатляващи.
***
Добрата лъжа трябва да минава тъй плътно край истината, че да извлича сила от нея.
***
Тълпата обезумя. Вдигнах очи към лицата в полумрака и видях как пада тънката кожа на цивилизацията, а отдолу като окървавена плът надниква яростта.
***
— Земята? — Лазерни изстрели отвън озаряват ухиленото му лице, нашарено с черни ивици. — Помийна яма, мой човек. Най-скапаното закостеняло общество, все едно се връщаш половин хилядолетие назад. Нищо не става там. 
***
Дори когато разговаряш с някого, всъщност говориш на себе си. Другият просто отбива топката. Трябва да излееш каквото ти е на душата.
***
Последва ново дълго мълчание и аз разбрах, че примамката ще подейства. Бях изработил многобройните й слоеве с цялата грижовност на най-фина емисарска измама. 
***
„Взимаш каквото ти се предлага“, изрече незнайно къде Вирджиния Видаура. „И понякога това стига.“

Читателите казват

За „Ледена жега“ от Ричард Касъл

Харесах и четирите книги от поредицата. Прочетох ги с удоволствие! Не разбрах края на последната, не знам от превода ли е , не е довършена ли? Ще се радвам ако някой знае да го напише.

За „Софийско жителство“ от Тодор Костадинов

Книгата е доста елементарна, монотонна, залагаща на ненужен драматизъм. Страшните терзания на поредния човек от провинцията, който иска да остане в София, незнайно по какви причини, когато тогава имаше работа за всеки и навсякъде. Не разбирам, защо повечето хора напускаха прекрасните си родни места, за да се засилят в един чужд за тях град, какъвто е София. София е мой роден град и аз за нищо на света, освен ако нямам основателна причина, не бих я напуснала. Сега не мога да си позная града. И да, ако се върне поминъка на хората, трябва да се върне и жителството. Какво се случва всъщност - на населеното място му трябват специалисти, за да се развива, пращаше си младите хора да учат и да се върнат, но повечето се чудеха как да останат в София, за мен необяснимо защо. Освен това не толкова сполучливи елементи на загадъчност - нямата полугола жена в колата и отвличането на литературния герой ми дойде малко повече. Освен това - аристократичната фамилия, която живее в центъра на София - не разбрах от старата аристокрация ли се води, или от новата номенклатура, както и приятелите. Повчето наистина стари фамилии са пострадали от бомбардировките, в много от малкото останали неразрушени жилища са били настанявани хора от новия елит. Освен това, едно възпитано момиче в традиции, няма да си купува момче с парите на баща й. Това ми беше страшно унизително. И не на последно място, ако наистина някой е възпитаван в такова семейство, много трудно ще намери общ език с обикновено селско момче, не за друго, но те просто се движат в различни плоскости. И не разбрах защо софийските интелектуалци са представени, като ненужни паразити. Иначе адмирации, да, всички, които с труд и желание сбъдват мечтите си. Освен това много хора от провинцията ,бяха доста по-добре материално от много софийски професори. Общо взето от цялата книга лъха субективизъм и доста изопачаване на фактите.

От форума

Помощ за сайта • Re: Търсим помощници

Здравейте, дали все още търсите помощници за сайта? И ако да, за коректори изисква ли се образование в сферата или предишен опит? Имам опит като копирайтър, но не като редактор.

Статистика: Пуснато от AnaIv — 15 август 2019, 19:33