Добре дошли в Моята библиотека!
Нови книги
11 август 2022
Нови произведения
От литературните блогове
Библиотеката : Володимир Зеленски – от слуга до президент на народа
От ранните часове на 24 февруари тази година едно име обиколи земното кълбо и се настани в умовете и сърцата на милиони, наред с шока от пълномащабното нахлуване на Русия на украинска територия. В следващите дни и седмици Володимир Зеленски, бивш актьор и бизнесмен и настоящ президент на Украйна, ще се превърне в истинска суперзвезда,Продължете с четенето на "Володимир Зеленски – от слуга до президент на народа"
Първи впечатления от последно прочетеното : Перуански записки - Николай Хайтов
Тупак Амару
На младини имах много високо мнение за Хайтов. Тази книга не помогна това да се запази. Тя е нещо като пътепис за една кратка визита на българска делегация от артистичните среди в Перу, като предава освен субективните впечатления на автора, а и доста за историята на страната от предколумбово време (много интересно!), за географията (също става) и за съжаление за комунистическите залитания на разни военни диктатори-превратаджии (защо беше нужно?), които, както вече знаем, водят до неминуем крах и мизерия.
Последното доста нагарча и влошава цялостното впечатление от иначе не лошата аудио книга. Дали бих я чел пак? Не. Дали я препоръчвам? Още по-малко.
През прозореца : “Сребърна приказка” – Наоми Новик
В горещото лято прочетох една доста смразяваща, зимна история за три млади жени, готови да жертват личното си щастие в името на по-висша цел.
Мирием е невзрачна, еврейска девойка, дъщеря на твърде отстъпчив и добронамерен лихвар. Един ден, принудена от суровата зима и обстоятелствата, започва да върши работата на баща си и да събира дължимото. Бързо открива, че има талант и с лекота превръща среброто в злато. А Старик обичат, не направо обожават златото. То е основната ценност за белите елфи живеещи в близката планина. И когато техният предводител взима Мерием за жена, тя ще се изправи пред неочаквани предизвикателства и ще трябва отчаяно да се бори за оцеляването си.
Ирина е недостатъчно красивата дъщеря на дребен благородник, която е повече досадно бреме за баща си, отколкото полза. До деня, в който царят не я взима за жена. Но щастието и ще бъде кратко понеже Мирнатиус крие мрачна тайна от миналото. А единственият съюзник, който е на нейна страна е старата и бавачка Магрета.
Ванда – груба, селска девойка със здрави ръце и добро сърце е продадена на служба при Мерием, за да изкупи бащиния дълг. В къщата на панов и панова Менделщам тя намира освен храна, човешко отношение и семейната топлина, която и липсва след смъртта на собствената и майка. Тримата с братята и Сергей и Степон биват преследвани от цялото село след смъртта на баща им и трябва да бягат, за да спасят живота си.
Много ум и комбинативност трябва да приложат трите момичета, за да се измъкнат живи от сполетелите ги беди и тежката участ, на която са обречени. Познанството им се случва на границата на реалното, в един неестествено замръзнал, магичен свят, а само от тяхната решителност зависи да спасят не само собствения си живот, а и този на близките им. И макар да има много обрати и тежки решения, в крайна сметка всичко опира до любов.
Не очаквано за мен историята много ми допадна, въздвйстващи са описанията на скованата от студ земя, глада и недоимъка. В по-голямата си част историята се разказва от името на някоя от главните героини, което беше разбираемо за мен. Имаше части, разказани от второстепенни персонажи и това вече не ми допадна особено. Твърде много различни гледни точки, мисли и изказ. На моменти не можех да се ориентирам кой точно е текущият разказвач и приемам този похват като авторово безсилие да ни предаде случващото се по-друг начин. Изграден е впечатляващ свят, много напомнящ ми на руските села, с тежката полска работа и дългата зима.
Наоми Новик е убедителна в детайлите и успя да ме спечели на страната на героините си. Допаднаха ми разсъжденията и вътрешните борби на всяка от тях. Трите са много различни, съвсем обикновени и същевременно притежават невидими за окото качества. Тук не външната красота е определяща, а вътрешната – умът и хладнокръвието в критични ситуации, комбинативността и куражът да се изправиш пред идващите трудности и неизбежната опасност с вдигната глава и да намериш решение дори в безизходните моменит воден от принципи и добродетели.
Ако трябва да си избера една за фаворит ще ми бъде много, много трудно да реша, но все пак ще посоча Ирина. А коя е вашата любимка от тази “Сребърна приказка”?
Потърсено
- Джил
- Питър Мей
- стихотворения
- Библиотека Галактика
- Човекът който не беше
- Агата кристи
- Клейпас
- СОФИ КИНСЕЛ
- Джеймс
- Брандън сандерсън
- Бараяр
- Jared Diamond
- едип цар
- Даниел Лори
- Лора Лей
- хенри патерсън
- Лей
- Библиотека на мъртвите
- адел паркс
- yann martel
- Рик риърдън
- Господарка на империят
- МОЛИ СЕ
- Бюджолд
- Love Craft
- приказки
- sapien
- гост
- Бри диспейн
- христо смирненски
- Седемте сестри
- Мегън Марч
- стивън кинг
- спонсор
- ГОРДОСТ И
- В градината
- ursula k. le guin
- Бриджъртън
- Шантарам
- емил от
- окултна
- луис
- polar
- Робин Хоб
- алеко константинов
- Твърде далеч пропадане
- Игнатов
- marque
- agatha christie
- nature
От форума
Авторски текстове • Re: Диктаторът
46.
Голямата зала Цезар бе окупирана от журналисти, полиция, охрана и социалисти. Видни партийни членове бяха пристигнали от цяла Преславия, за да дадат гласа си за нов председател на партията. От 7 часа сутринта районът наоколо гъмжеше от хора. Много от тях не се бяха виждали години и наваксваха пропуснатото време. Напред-назад сновяха блогъри от най-различни партийни медии. Сайтовете и страниците в Соцнет, гравитиращи около социалистите се крепяха единствено на ентусиазма или интереса на поддържащите ги хора. Деляха се на два типа. Млади, увелчени от социалистическата идея блогъри, които го караха без финансиране и тайничко се надяваха да бъдат забелязани. Вторият типаж беше на хора над 35-годишна възраст, много начетени, което им бе помогнало да се превърнат в първокласни демагози. Успяваха да излъжат или партийни дейци, които им отпускаха бюджети, или бизнесмени средна ръка, надяващи се чрез тях да повлияят на партията. Естествено, това се пазеше в строга тайна. Повечето идеалистични младежи мечтаеха да достигнат нивото на по-възрастните си колеги. Наивно мислеха, че ще го направят с усърдна работа, без да жертват идеологията, в която вярваха.
Отношението на двете групи към истинските журналисти също бе коренно различно. Охранената част от социалистическата медийна машинка гледаше с пренебрежение към тези, които с доза ирония наричаше „колеги“. Все пак истината я казваха те, а обикновените журналисти бяха купени. Младоците пък с интерес и на почтено разстояние разглеждаха техниката им, и самите тях, с идеята да крадат занаят. Журналистите от своя страна, обръщаха внимание само на двама-трима по-известни блогъри, с чиито коментари смятаха да пълнят дупките между речите на конгреса.
Погледнат отгоре площадът пред залата напомняше чинийка петри, в която имаше много групи клетки, между които постоянно сновяха бактерии. Конгресът щеше да започне съвсем скоро с видеообръщения от хора, които по една или друга причина не са успели да дойдат. После трябваше да се състои лидерски дебат, речи и след това щеше да дойде моментът на гласуването.
Изборният ден при оптимизаторите бе започнал в 00:00:01 през нощта. Още тогава системата на сайта им отчете висока активност сред членовете, имащи право да гласуват. Медиите на Шмит бяха създали специални секции, където временните резултати можеха да се следят. Тъй като Давидов, Васил, Вирту, Шмит и Тенет очакваха голяма активност, бяха предвидили в 12 часа на обяд да се появи и списък с избраните кандидат депутати, който щеше да се допълва до 20 часа. Още в 7 сутринта в някои райони на Преславия бе ясно кои ще са оптимизаторските каднидати за народни представители.
Първата атака на Ред бе осъществена в 6. Бе доста слаба и сървърите на Шмит издържаха без да се налага да се използват допълнителните мерки, предвидени от екипа й. За щастие, бе усетена от избирателите и това даде повод на медиите да излязат със заглавия, че „някой се опитва да саботира оптимизаторите“.
В около 9 сутринта започнаха и първите онлайн конференции, които кандидатите организираха. За последно отговаряха на въпросите на избирателите си, държаха речи. Скоро след това се включиха и сигурните водачи на листи – Давидов, Васил, Шмит и Вирту. Предстоеше им тежък ден прекаран пред уеб камерите. До 20 часа щяха да са постоянно в контакт с избирателите, както и с кандидатите. В някои случаи щяха да отговарят на въпроси, в други щяха да модерират дебати. В няколко района изибрателите бяха решили, че искат кандидатите им да бъдат разпитани от главните оптимизатори. Идеята допадна особено много на Давидов, който отбеляза, че обществото ги приема за част от себе си.
Тенет, единственият все още задкулисен оптимизатор, бе станал в около 4 сутринта и след като се подготви за излизане, отиде в базата, от която щеше да контролира събитията. Това бе складово помещение, което бе охранявано от River. Наемателите го били опразнили преди няколко седмици и собствениците търсеха нови хора, които да го заемат. Бе идеално, тъй като имаше всички нужни комуникации и бе забутано между други складове, които не работеха в неделния ден.
Предстоеше му да координира няколко операции в хода на деня. Първо – атаките на Ред срещу оптимизаторите. Ако интернет магнатът се престараеше, трябваше да бъде спрян, но не веднага, а в правилния момент. Одобреният от всички план бе да се нагнети напрежение, което в края на деня да се излее в „спонтанна“ разходка. Обществото трябваше да се чувства победител на тези избори, били те и вътрешни. Ако това се получеше, то в някакъв момент Тенет щеше да бъде привикан от Никълс да помага срещу създадената лично от него извънредна ситуация. Второ – трябваше да осигури победата на Муляр. Постановката на нещата бе банално проста, но за сметка на това нагла и доста пипкава. Не на последно място, трябваше да следи целия информационен поток, за да може да реализира плановете си правилно и ако се появи нещо неочаквано, да го отиграе с максимална полза.
Първото обаждане от Никълс дойде в 7:30 сутринта. Премиерът му се разкрещя да спре атаката над сайта на оптимизаторите.
-Нямам нищо общо с нея – отговори Тенет с тон на учуден, току що събуден херувим.
-А кой има общо? Кой бие по тях? – продължи да крещи Никълс.
-Не знам… Може би е Волф?
-Не, не е той! Вече му се накрещях!
-Матеус? – Тенет изпитваше удоволствие от невинната идиотщина, която демонстрираше.
-Тоя не може да си пусне GPS-а в патрулката, а искаш да бие по сайтове! – почти истерично възкликна Никълс. – Разберете кой е и го спрете!
Последва разговор с Волф на същата тема, но той не бе толкова приятен, колкото с Никълс. Шефът на Тенет, както обикновено, опитваше да го играе супер шпионин и се държеше подобаващо, според собствените си банални разбирания за образа. В крайна сметка отговорността за това атаките да спрат падна върху Тенет и той с удоволствие я прие.
Развоят на събитията в зала Цезар също се движеше по план. Хората му бяха на изходни позиции и им предстоеше да изслушат целия конгрес, а в нужния момент да действат. Можеше да се каже, че всичко е готово.
Първа пристигна Сара Изабела с антураж от четирима души – помошници и верни съпартийци. Пред журналистите, скупчили се във фоайето на залата, изрази своето щастие, че предстои истински демократичен вот. Пожела успех на Муляр и не отговори на нито един въпрос. Обясни, че ще каже всичко по време на дебатите и в речта си по-късно през деня. Докато се движеше из вътрешността на огромния мастодонт, отчетливо усети огромното разделение в партията. По-младите хора й се усмихваха, някои я поздравяваха, а по-наглите искаха да си правят снимки с нея. Спираше и им услужваше, защото бе наясно, че моментално ще се появят в профилите им в социалните мрежи. Това бе работа по кампанията за парламентарните избори. По-възрастните, от своя страна, я гледаха криво или въобще се правеха, че не съществува.
Появата на Муляр предизвика по-голям отзвук от идването на Сара Изабела. Миньончето се появи само и след като каза баналностите за честния вот и пожеланията за Изабела, отговори и на няколко въпроса. Отговорът, който даде на въпроса „Защо е сама“, се появи под формата на заглавие в абсолютно всички медии – „Не съм сама, цялата партия е с мен!“
Бюте и Първата брадичка се бяха погрижили Муляр да бъде посрещната подобаващо, когато влезе в сградата. Всички, които щяха да гласуват за нея започнаха да ръкопляскат при появата й. Тя им кимаше свенливо усмихната, но не забавяше ход и уверено се крачеше напред. Така през целия път до стаята, отредена за нея и помощниците й, се чуваха овации. Този не особено хитър, но за сметка на това символичен жест, имаше огромен ефект върху нея. Сякаш я зареди с енергия. Докато ходеше, обърна внимание, че много от младите също й ръкопляскаха, само защото другите го правеха.
В стаята я чакаха трима души – помошници. Те трябваше да се погрижат за срещите, които щеше да проведе през деня, за това пресата да научава всичко по нужния начин, както и за удобството на своята лидерка. Всеки член на малкия, но за сметка на това сплотен щаб, обясни каква е програмата и получи задачи за изпълнение от Муляр. Малко след като миньончето остана само в стаичката, дойдоха Бюте и Първата брадичка.
Двамата направиха всичко възможно, за да подготвят Муляр за дебата с Изабела. Час по-късно, много след като започнаха видеообръщенията към делегатите в залата, двамата се скараха. Бюте държеше основната линия на Муляр да бъде срещу центристите. Първата брадичка намираше за по-правилно атаката й да бъде срещу вътрешната партийна опозиция. Миньончето ги наблюдаваше, без да показва безумното отегчение, което изпитваше. Когато усети, че скоро аргументите им ще свършат и викането ще отстъпи място на физически доказателства, се намеси. Дипломатично им обясни, че и двамата са прави и предстои война на много фронтове. Без да отбележи кой от тях е най-важен за нея, ги прикани да отидат в залата. Все пак отсъствието им показваше неуважение към съпартийците.
Когато се появиха, тяхната половина от делегатите се изправи на крака и започна да ръкопляска. Овациите се смесиха с речта на огромната говореща глава на екрана, чийто фон беше жив плет. Явно човекът бе решил, че почивката му е по-важна от присъствието на конгреса. Той чу, че в залата се случва нещо, попита какво става, модераторът му отговори, че госпожица Муляр се е появила. Главата се изправи и бе заменена от прилежащия й чатал, който се поклащаше в такт с ръкопляскането на човека.
Атмосферата, с изключение на това, което се виждаше на екрана, даде на Муляр нов прилив на сили. Осъзнаваше, че двамата стари социалисти й помагат, защото са наясно, че тя е единственият им шанс да запазят постовете си. Сигурна бе, че си правят сметки да я изнудват в последствие, тъй като употребимото й влияние в партията бе минимално. Въпреки по-слабата позиция, за първи път от седмици насам, през главата й пробягна мисълта, че ще изпълни отдавна замислените планове.
Когато стигнаха до първия ред и вървяха към местата си, погледите на Муляр и Изабела се срещнаха. Не се бяха виждали от вечерта след пленума. Противно на очакванията си, Муляр не усети гнева, обидата и яда, които я съпровождаха след номинацията на Изабела. Това, което видя бе жена, също толкова целеустремена, също толкова хитра и пресметлива като самата нея. Сякаш гледаше огледало, в което бе руса и с прекрасно семейство. Парадоксално, прочете същото в очите на Изабела. В тях нямаше желание да я унищожи. Виждаше се уважение, което може да съществува само между равни. Войни, изправили се в битка с неизвестен край. Плаха усмивка се появи на лицето на Изабела, Муляр й отговори със същото.
Новодошлите се настаниха на местата, овациите спряха. Чаталът на екрана, с известно закъснение бе заменен от главата, която продължи да говори. Оставаха около два часа до прекъсването за обяд, след което щеше да дойде моментът за дебата.
Ударите на Ред по оптимизаторите продължаваха с възходяща градация. Изборният процес ставаше невъзможен за пет-десет минути, после бе стабилен за половин час и малко повече, след което отново окапваше. Същото се отнасяше и за груповите разговори, в които участваха Васил, Давидов, Шмит и Вирту.
Всеки от тях се справяше посвоему с неудобствата. В началото на всяка среща Васил предупреждаваше, че биват атакувани и шансът връзката да се развали е почти стопроцентов. Съветваше събеседниците си, вместо да се ядосват, да използват прекъсванията, за да добавят аргументи към тезите, които защитават или да измислят нови въпроси. Давидов, поради експанзивната си натура, въпреки образованието си, трудно сдържаше раздразнението от ситуацията. Постоянно повтаряше колко се страхуват управляващите за властта и как дребни смущения няма да променят хода на творящата се история. Адриана, от своя страна, обясняваше как няколко екипа се борят с атаките и променливият им успех се дължи на все по-големите мощности, задействани срещу тях. Вирту подходи най-организирано и в началото на срещите отваряше общ чат с всички присъстващи в един от месинджърите. Когато връзката прекъсваше, всички се местеха там и дискусиите продължаваха. Завръщането във видеоформат бе придружено от шегички и коментари, че когато една лавина тръгне, няма как да бъде спряна.
До обяд четиримата лидери вече се бяха засекли по няколко пъти в различни дискусии. Обменили опит за това как да провеждат срещите в тези условия, нещата тръгнаха доста по-добре. Вече не пропускаха да отбележат, че цялата ситуация е микро демонстрация на това как действа будното общество, изправено пред трудности. Първоначално се ориентира в ситуацията, в последствие, достатъчно бързо, изработва оптимално решение за адаптация и справяне с нея.
Тенет, от своя страна, продължаваше активно да търси злосторника, който чрез ударите по оптимизаторите, нанасяше щети на центристите. Никълс бе поискал да получава доклади за положението. Разузнавачът не без удоволствие съобщаваше, че атаките стават все по-мощни, а източникът им остава неизвестен. Информацията си черпеше директно от хората на Шмит или от медиите.
Последните решиха да отразят изборите при оптимизаторите по странен начин, но нямаха и друга възможност. Не обелваха и дума за вече избраните кандидат-депутати, нито за програмите им, нито за това какви дискусии се водят. Отразяваха същинския изборен процес, наблягайки на това, че е много уязвим и е абсурдно да се очаква, че е възможно да се приложи на истински избори. Без да се усетят, изводът от материалите беше: „властта атакува изборите, затова са несигурни и лоши“. Това послание, допълнено от подробната информация за всичко, което се случва, давана от медиите на Шмит, рисуваше нужната на оптимизаторите картинка.
Доволен от постигнатото на този етап, Тенет следеше и пленума на социалистите. Нещата там също вървяха по план – бюлетините бяха готови, хората, които трябваше да ги подменят също. Оставаше да минат дебатът и речите.
Голямата зала Цезар бе окупирана от журналисти, полиция, охрана и социалисти. Видни партийни членове бяха пристигнали от цяла Преславия, за да дадат гласа си за нов председател на партията. От 7 часа сутринта районът наоколо гъмжеше от хора. Много от тях не се бяха виждали години и наваксваха пропуснатото време. Напред-назад сновяха блогъри от най-различни партийни медии. Сайтовете и страниците в Соцнет, гравитиращи около социалистите се крепяха единствено на ентусиазма или интереса на поддържащите ги хора. Деляха се на два типа. Млади, увелчени от социалистическата идея блогъри, които го караха без финансиране и тайничко се надяваха да бъдат забелязани. Вторият типаж беше на хора над 35-годишна възраст, много начетени, което им бе помогнало да се превърнат в първокласни демагози. Успяваха да излъжат или партийни дейци, които им отпускаха бюджети, или бизнесмени средна ръка, надяващи се чрез тях да повлияят на партията. Естествено, това се пазеше в строга тайна. Повечето идеалистични младежи мечтаеха да достигнат нивото на по-възрастните си колеги. Наивно мислеха, че ще го направят с усърдна работа, без да жертват идеологията, в която вярваха.
Отношението на двете групи към истинските журналисти също бе коренно различно. Охранената част от социалистическата медийна машинка гледаше с пренебрежение към тези, които с доза ирония наричаше „колеги“. Все пак истината я казваха те, а обикновените журналисти бяха купени. Младоците пък с интерес и на почтено разстояние разглеждаха техниката им, и самите тях, с идеята да крадат занаят. Журналистите от своя страна, обръщаха внимание само на двама-трима по-известни блогъри, с чиито коментари смятаха да пълнят дупките между речите на конгреса.
Погледнат отгоре площадът пред залата напомняше чинийка петри, в която имаше много групи клетки, между които постоянно сновяха бактерии. Конгресът щеше да започне съвсем скоро с видеообръщения от хора, които по една или друга причина не са успели да дойдат. После трябваше да се състои лидерски дебат, речи и след това щеше да дойде моментът на гласуването.
Изборният ден при оптимизаторите бе започнал в 00:00:01 през нощта. Още тогава системата на сайта им отчете висока активност сред членовете, имащи право да гласуват. Медиите на Шмит бяха създали специални секции, където временните резултати можеха да се следят. Тъй като Давидов, Васил, Вирту, Шмит и Тенет очакваха голяма активност, бяха предвидили в 12 часа на обяд да се появи и списък с избраните кандидат депутати, който щеше да се допълва до 20 часа. Още в 7 сутринта в някои райони на Преславия бе ясно кои ще са оптимизаторските каднидати за народни представители.
Първата атака на Ред бе осъществена в 6. Бе доста слаба и сървърите на Шмит издържаха без да се налага да се използват допълнителните мерки, предвидени от екипа й. За щастие, бе усетена от избирателите и това даде повод на медиите да излязат със заглавия, че „някой се опитва да саботира оптимизаторите“.
В около 9 сутринта започнаха и първите онлайн конференции, които кандидатите организираха. За последно отговаряха на въпросите на избирателите си, държаха речи. Скоро след това се включиха и сигурните водачи на листи – Давидов, Васил, Шмит и Вирту. Предстоеше им тежък ден прекаран пред уеб камерите. До 20 часа щяха да са постоянно в контакт с избирателите, както и с кандидатите. В някои случаи щяха да отговарят на въпроси, в други щяха да модерират дебати. В няколко района изибрателите бяха решили, че искат кандидатите им да бъдат разпитани от главните оптимизатори. Идеята допадна особено много на Давидов, който отбеляза, че обществото ги приема за част от себе си.
Тенет, единственият все още задкулисен оптимизатор, бе станал в около 4 сутринта и след като се подготви за излизане, отиде в базата, от която щеше да контролира събитията. Това бе складово помещение, което бе охранявано от River. Наемателите го били опразнили преди няколко седмици и собствениците търсеха нови хора, които да го заемат. Бе идеално, тъй като имаше всички нужни комуникации и бе забутано между други складове, които не работеха в неделния ден.
Предстоеше му да координира няколко операции в хода на деня. Първо – атаките на Ред срещу оптимизаторите. Ако интернет магнатът се престараеше, трябваше да бъде спрян, но не веднага, а в правилния момент. Одобреният от всички план бе да се нагнети напрежение, което в края на деня да се излее в „спонтанна“ разходка. Обществото трябваше да се чувства победител на тези избори, били те и вътрешни. Ако това се получеше, то в някакъв момент Тенет щеше да бъде привикан от Никълс да помага срещу създадената лично от него извънредна ситуация. Второ – трябваше да осигури победата на Муляр. Постановката на нещата бе банално проста, но за сметка на това нагла и доста пипкава. Не на последно място, трябваше да следи целия информационен поток, за да може да реализира плановете си правилно и ако се появи нещо неочаквано, да го отиграе с максимална полза.
Първото обаждане от Никълс дойде в 7:30 сутринта. Премиерът му се разкрещя да спре атаката над сайта на оптимизаторите.
-Нямам нищо общо с нея – отговори Тенет с тон на учуден, току що събуден херувим.
-А кой има общо? Кой бие по тях? – продължи да крещи Никълс.
-Не знам… Може би е Волф?
-Не, не е той! Вече му се накрещях!
-Матеус? – Тенет изпитваше удоволствие от невинната идиотщина, която демонстрираше.
-Тоя не може да си пусне GPS-а в патрулката, а искаш да бие по сайтове! – почти истерично възкликна Никълс. – Разберете кой е и го спрете!
Последва разговор с Волф на същата тема, но той не бе толкова приятен, колкото с Никълс. Шефът на Тенет, както обикновено, опитваше да го играе супер шпионин и се държеше подобаващо, според собствените си банални разбирания за образа. В крайна сметка отговорността за това атаките да спрат падна върху Тенет и той с удоволствие я прие.
Развоят на събитията в зала Цезар също се движеше по план. Хората му бяха на изходни позиции и им предстоеше да изслушат целия конгрес, а в нужния момент да действат. Можеше да се каже, че всичко е готово.
Първа пристигна Сара Изабела с антураж от четирима души – помошници и верни съпартийци. Пред журналистите, скупчили се във фоайето на залата, изрази своето щастие, че предстои истински демократичен вот. Пожела успех на Муляр и не отговори на нито един въпрос. Обясни, че ще каже всичко по време на дебатите и в речта си по-късно през деня. Докато се движеше из вътрешността на огромния мастодонт, отчетливо усети огромното разделение в партията. По-младите хора й се усмихваха, някои я поздравяваха, а по-наглите искаха да си правят снимки с нея. Спираше и им услужваше, защото бе наясно, че моментално ще се появят в профилите им в социалните мрежи. Това бе работа по кампанията за парламентарните избори. По-възрастните, от своя страна, я гледаха криво или въобще се правеха, че не съществува.
Появата на Муляр предизвика по-голям отзвук от идването на Сара Изабела. Миньончето се появи само и след като каза баналностите за честния вот и пожеланията за Изабела, отговори и на няколко въпроса. Отговорът, който даде на въпроса „Защо е сама“, се появи под формата на заглавие в абсолютно всички медии – „Не съм сама, цялата партия е с мен!“
Бюте и Първата брадичка се бяха погрижили Муляр да бъде посрещната подобаващо, когато влезе в сградата. Всички, които щяха да гласуват за нея започнаха да ръкопляскат при появата й. Тя им кимаше свенливо усмихната, но не забавяше ход и уверено се крачеше напред. Така през целия път до стаята, отредена за нея и помощниците й, се чуваха овации. Този не особено хитър, но за сметка на това символичен жест, имаше огромен ефект върху нея. Сякаш я зареди с енергия. Докато ходеше, обърна внимание, че много от младите също й ръкопляскаха, само защото другите го правеха.
В стаята я чакаха трима души – помошници. Те трябваше да се погрижат за срещите, които щеше да проведе през деня, за това пресата да научава всичко по нужния начин, както и за удобството на своята лидерка. Всеки член на малкия, но за сметка на това сплотен щаб, обясни каква е програмата и получи задачи за изпълнение от Муляр. Малко след като миньончето остана само в стаичката, дойдоха Бюте и Първата брадичка.
Двамата направиха всичко възможно, за да подготвят Муляр за дебата с Изабела. Час по-късно, много след като започнаха видеообръщенията към делегатите в залата, двамата се скараха. Бюте държеше основната линия на Муляр да бъде срещу центристите. Първата брадичка намираше за по-правилно атаката й да бъде срещу вътрешната партийна опозиция. Миньончето ги наблюдаваше, без да показва безумното отегчение, което изпитваше. Когато усети, че скоро аргументите им ще свършат и викането ще отстъпи място на физически доказателства, се намеси. Дипломатично им обясни, че и двамата са прави и предстои война на много фронтове. Без да отбележи кой от тях е най-важен за нея, ги прикани да отидат в залата. Все пак отсъствието им показваше неуважение към съпартийците.
Когато се появиха, тяхната половина от делегатите се изправи на крака и започна да ръкопляска. Овациите се смесиха с речта на огромната говореща глава на екрана, чийто фон беше жив плет. Явно човекът бе решил, че почивката му е по-важна от присъствието на конгреса. Той чу, че в залата се случва нещо, попита какво става, модераторът му отговори, че госпожица Муляр се е появила. Главата се изправи и бе заменена от прилежащия й чатал, който се поклащаше в такт с ръкопляскането на човека.
Атмосферата, с изключение на това, което се виждаше на екрана, даде на Муляр нов прилив на сили. Осъзнаваше, че двамата стари социалисти й помагат, защото са наясно, че тя е единственият им шанс да запазят постовете си. Сигурна бе, че си правят сметки да я изнудват в последствие, тъй като употребимото й влияние в партията бе минимално. Въпреки по-слабата позиция, за първи път от седмици насам, през главата й пробягна мисълта, че ще изпълни отдавна замислените планове.
Когато стигнаха до първия ред и вървяха към местата си, погледите на Муляр и Изабела се срещнаха. Не се бяха виждали от вечерта след пленума. Противно на очакванията си, Муляр не усети гнева, обидата и яда, които я съпровождаха след номинацията на Изабела. Това, което видя бе жена, също толкова целеустремена, също толкова хитра и пресметлива като самата нея. Сякаш гледаше огледало, в което бе руса и с прекрасно семейство. Парадоксално, прочете същото в очите на Изабела. В тях нямаше желание да я унищожи. Виждаше се уважение, което може да съществува само между равни. Войни, изправили се в битка с неизвестен край. Плаха усмивка се появи на лицето на Изабела, Муляр й отговори със същото.
Новодошлите се настаниха на местата, овациите спряха. Чаталът на екрана, с известно закъснение бе заменен от главата, която продължи да говори. Оставаха около два часа до прекъсването за обяд, след което щеше да дойде моментът за дебата.
Ударите на Ред по оптимизаторите продължаваха с възходяща градация. Изборният процес ставаше невъзможен за пет-десет минути, после бе стабилен за половин час и малко повече, след което отново окапваше. Същото се отнасяше и за груповите разговори, в които участваха Васил, Давидов, Шмит и Вирту.
Всеки от тях се справяше посвоему с неудобствата. В началото на всяка среща Васил предупреждаваше, че биват атакувани и шансът връзката да се развали е почти стопроцентов. Съветваше събеседниците си, вместо да се ядосват, да използват прекъсванията, за да добавят аргументи към тезите, които защитават или да измислят нови въпроси. Давидов, поради експанзивната си натура, въпреки образованието си, трудно сдържаше раздразнението от ситуацията. Постоянно повтаряше колко се страхуват управляващите за властта и как дребни смущения няма да променят хода на творящата се история. Адриана, от своя страна, обясняваше как няколко екипа се борят с атаките и променливият им успех се дължи на все по-големите мощности, задействани срещу тях. Вирту подходи най-организирано и в началото на срещите отваряше общ чат с всички присъстващи в един от месинджърите. Когато връзката прекъсваше, всички се местеха там и дискусиите продължаваха. Завръщането във видеоформат бе придружено от шегички и коментари, че когато една лавина тръгне, няма как да бъде спряна.
До обяд четиримата лидери вече се бяха засекли по няколко пъти в различни дискусии. Обменили опит за това как да провеждат срещите в тези условия, нещата тръгнаха доста по-добре. Вече не пропускаха да отбележат, че цялата ситуация е микро демонстрация на това как действа будното общество, изправено пред трудности. Първоначално се ориентира в ситуацията, в последствие, достатъчно бързо, изработва оптимално решение за адаптация и справяне с нея.
Тенет, от своя страна, продължаваше активно да търси злосторника, който чрез ударите по оптимизаторите, нанасяше щети на центристите. Никълс бе поискал да получава доклади за положението. Разузнавачът не без удоволствие съобщаваше, че атаките стават все по-мощни, а източникът им остава неизвестен. Информацията си черпеше директно от хората на Шмит или от медиите.
Последните решиха да отразят изборите при оптимизаторите по странен начин, но нямаха и друга възможност. Не обелваха и дума за вече избраните кандидат-депутати, нито за програмите им, нито за това какви дискусии се водят. Отразяваха същинския изборен процес, наблягайки на това, че е много уязвим и е абсурдно да се очаква, че е възможно да се приложи на истински избори. Без да се усетят, изводът от материалите беше: „властта атакува изборите, затова са несигурни и лоши“. Това послание, допълнено от подробната информация за всичко, което се случва, давана от медиите на Шмит, рисуваше нужната на оптимизаторите картинка.
Доволен от постигнатото на този етап, Тенет следеше и пленума на социалистите. Нещата там също вървяха по план – бюлетините бяха готови, хората, които трябваше да ги подменят също. Оставаше да минат дебатът и речите.
Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 11 август 2022, 00:01
Преводи • Re: Имате нужда от предложения за превод
pechkov написа:
Преди известно време в Zelka-та се появи някакъв фен, който най-нагло даваше линкове за "субтитри", за които твърдеше, че са направени чрез разработена от техния екип система с Изкуствен Интелект. И понеже това не бяха субтитри, а пълен бълвоч - не ми трябваше много мислене, за да заформя спор, да стигнем до модераторите на тракера, и да го изгоним оттам. Ето пример за няколко реплики от английските субтитри, а после преведени на български език по няколко различни начина:
Английски субтитри:
-------------------------------------------
Ordinarily,
I would relish the opportunity
to recruit your forces to the cause,
but unfortunately, I
have neither the time
nor patience to suffer
your primitive tribalism.
Превод от "Изкуствен Интелект" (Рибарника):
-------------------------------------------
Обикновено,
С удоволствие. Функция
за да наберете сили на работа.,
но за съжаление,
Нямам време за това.
Нито търпение страдат
вашият примитивен трибализъм.
Превод от "Гугъл преводач":
-------------------------------------------
обикновено,
Ще се радвам на възможността
да наемете вашите сили за каузата,
но за съжаление аз
нямам нито време
нито търпение да страдаш
твоя примитивен племенен живот.
Превод от човек:
-------------------------------------------
Обикновено...
бих се зарадвал на възможността
да ви вербувам за каузата си,
но за съжаление,
нямам нито време, нито търпение
да търпя вашето
примитивно племенно мислене.
Можеш и сам да видиш каква е разликата в различните начини на превод. Макар, че лично аз бих "пипнал" малко човешкия превод - все пак този вариант си остава единствения разбираем превод.
Особено като се има предвид и различните "стилове" на писане, при художествената литература се търси вариант на превода, който да наподоби стила на автора. Не е все едно дали ще се превежда нещо от Дикенс или от Марчинко. Дали творбата ще е изпълнена с патриотичен плам, или ще е пиперлива проза - се изискват различни изразни средства. А това все още не може да бъде постигнато чрез машини, без значение кой какво твърди.
Наскоро бях попадал на статия в която се описва система за преводи, която можела да превежда на 200 различни езика без да преминава през английски език. Постижение си е, но едва ли може да се използва за нещо повече от свободни разговори между събеседници, говорещи на различни езици.
Разбира се всеки има право да прави за себе си каквито поиска машинни преводи. Аз просто държа подобни бълвочи да не бъдат поднасяни на нищо неподозиращата аудитория.
I agree that I tranlate it, but I just shared here how I have been able to solve it. Thats it. If you think I am bot or spammer then do what you want. I have nothing to say.
Статистика: Пуснато от AmbroseConroy — 10 август 2022, 16:14
Преводи • Re: Имате нужда от предложения за превод
Здравей! За мен най-добрият речник ID<-->EN си остава //indodic.com/index.html . За сложните думички. В помощната документация на програмата има доста подробно описание на словообразуването и граматиката на индонезийския език. За другото ще ти трябва помощ от жив индонезиец, има такива в София, Пазарджик, Пловдив, Варна, Бургас, Велинград, Сандански и по други села и паланки.
Съществува, разбира се, и вероятност книгата вече да е преведена на английски, но ще трябва да потърсиш в мрежата повече информация. Аз засега на английски и руски съм виждал само Cantik itu Luka.
Какво те накара да започнеш да четеш тази книга?
Съществува, разбира се, и вероятност книгата вече да е преведена на английски, но ще трябва да потърсиш в мрежата повече информация. Аз засега на английски и руски съм виждал само Cantik itu Luka.
Какво те накара да започнеш да четеш тази книга?
Статистика: Пуснато от notman — 10 август 2022, 16:07
Преводи • Re: Имате нужда от предложения за превод
Преди известно време в Zelka-та се появи някакъв фен, който най-нагло даваше линкове за "субтитри", за които твърдеше, че са направени чрез разработена от техния екип система с Изкуствен Интелект. И понеже това не бяха субтитри, а пълен бълвоч - не ми трябваше много мислене, за да заформя спор, да стигнем до модераторите на тракера, и да го изгоним оттам. Ето пример за няколко реплики от английските субтитри, а после преведени на български език по няколко различни начина:
Английски субтитри:
-------------------------------------------
Ordinarily,
I would relish the opportunity
to recruit your forces to the cause,
but unfortunately, I
have neither the time
nor patience to suffer
your primitive tribalism.
Превод от "Изкуствен Интелект" (Рибарника):
-------------------------------------------
Обикновено,
С удоволствие. Функция
за да наберете сили на работа.,
но за съжаление,
Нямам време за това.
Нито търпение страдат
вашият примитивен трибализъм.
Превод от "Гугъл преводач":
-------------------------------------------
обикновено,
Ще се радвам на възможността
да наемете вашите сили за каузата,
но за съжаление аз
нямам нито време
нито търпение да страдаш
твоя примитивен племенен живот.
Превод от човек:
-------------------------------------------
Обикновено...
бих се зарадвал на възможността
да ви вербувам за каузата си,
но за съжаление,
нямам нито време, нито търпение
да търпя вашето
примитивно племенно мислене.
Можеш и сам да видиш каква е разликата в различните начини на превод. Макар, че лично аз бих "пипнал" малко човешкия превод - все пак този вариант си остава единствения разбираем превод.
Особено като се има предвид и различните "стилове" на писане, при художествената литература се търси вариант на превода, който да наподоби стила на автора. Не е все едно дали ще се превежда нещо от Дикенс или от Марчинко. Дали творбата ще е изпълнена с патриотичен плам, или ще е пиперлива проза - се изискват различни изразни средства. А това все още не може да бъде постигнато чрез машини, без значение кой какво твърди.
Наскоро бях попадал на статия в която се описва система за преводи, която можела да превежда на 200 различни езика без да преминава през английски език. Постижение си е, но едва ли може да се използва за нещо повече от свободни разговори между събеседници, говорещи на различни езици.
Разбира се всеки има право да прави за себе си каквито поиска машинни преводи. Аз просто държа подобни бълвочи да не бъдат поднасяни на нищо неподозиращата аудитория.
Английски субтитри:
-------------------------------------------
Ordinarily,
I would relish the opportunity
to recruit your forces to the cause,
but unfortunately, I
have neither the time
nor patience to suffer
your primitive tribalism.
Превод от "Изкуствен Интелект" (Рибарника):
-------------------------------------------
Обикновено,
С удоволствие. Функция
за да наберете сили на работа.,
но за съжаление,
Нямам време за това.
Нито търпение страдат
вашият примитивен трибализъм.
Превод от "Гугъл преводач":
-------------------------------------------
обикновено,
Ще се радвам на възможността
да наемете вашите сили за каузата,
но за съжаление аз
нямам нито време
нито търпение да страдаш
твоя примитивен племенен живот.
Превод от човек:
-------------------------------------------
Обикновено...
бих се зарадвал на възможността
да ви вербувам за каузата си,
но за съжаление,
нямам нито време, нито търпение
да търпя вашето
примитивно племенно мислене.
Можеш и сам да видиш каква е разликата в различните начини на превод. Макар, че лично аз бих "пипнал" малко човешкия превод - все пак този вариант си остава единствения разбираем превод.
Особено като се има предвид и различните "стилове" на писане, при художествената литература се търси вариант на превода, който да наподоби стила на автора. Не е все едно дали ще се превежда нещо от Дикенс или от Марчинко. Дали творбата ще е изпълнена с патриотичен плам, или ще е пиперлива проза - се изискват различни изразни средства. А това все още не може да бъде постигнато чрез машини, без значение кой какво твърди.
Наскоро бях попадал на статия в която се описва система за преводи, която можела да превежда на 200 различни езика без да преминава през английски език. Постижение си е, но едва ли може да се използва за нещо повече от свободни разговори между събеседници, говорещи на различни езици.
Разбира се всеки има право да прави за себе си каквито поиска машинни преводи. Аз просто държа подобни бълвочи да не бъдат поднасяни на нищо неподозиращата аудитория.
Статистика: Пуснато от pechkov — 10 август 2022, 12:27
Преводи • Re: Имате нужда от предложения за превод
Но след търсене онлайн намерих тази статия (translate-from-english-to-indonesian/). От тук избирам imTranslator и е доста добър за достъп до инструмента. Мога лесно да го преведа с помощта на инструмента. Голямото предимство е, че мога да чуя превода и понякога това помага за разбирането.
Статистика: Пуснато от AmbroseConroy — 10 август 2022, 08:46
Читателите казват
За „Светлина в сянката “ от Джейн Ан Кренц
Озадачи ме. Много разпънати лукуми, малко е дразнещо .Ама я прочетох де . Давам 4 от 6.
За „Повелителите на мечовете “ от Майкъл Муркок
Прочетох я, прочетох и рецензиите, щеше ми се да я харесам ….
Книгата по мое лично мнение е зле.
За „Край на дежурството “ от Стивън Кинг
Благодаря на екипа предложил книгата. На един дъх от средата до края.
За „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча “ от Мигел де Сервантес Сааведра
Може би не помня, а може би и не са ми обяснили в училище за какви точно романи пише в началото Сервантес. Дано сега обясняват на децата ясно и кратко в какво време е писана книгата, какви книги тогава са били популярни. Ей така, учител, който знае и разбира, пък може и да предава знания, за 2–3 минути да обясни на децата тези неща, че да могат те, ако се заинтересуват, да разберат. А и да подсетят например тук-там, че да речем мъдростите, които рицарят предава на оръженосеца си са общо взето християнство. Сега поне това не е забранено и преследвано както беше преди 89-а.
За „Титан “ от Джон Варли
Реших да поровя по библиотеката и да напиша някой коментар. И аз съм на това мнение. Трите книги са много добри, наистина е учудващо защо не са достатъчно популярни. Според мен граничат с фентъзи. Описаните светове са впечатляващи, аналогиите със съвремието са добри. Чел съм ги преди поне 10 години, изчаквам още малко ищеси ги прочета пак.