Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Северноатлантически пакт (НАТО)

Един от главните ОБЕКТИ на съветското разузнаване от времето на Студената война. Руснаците възприемат НАТО не като организация за отбрана на съюзниците, а като агресивна военна заплаха за себе си в случай на глобална война между Изтока и Запада и всячески се стремят да проникнат в тайните на пакта.

Организацията е създадена в самото начало на Студената война, скоро след като руснаците поставят БЕРЛИН под блокада през 1948 г. През май 1949 г. 9 от страните съюзнички от Втората световна война — САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Белгия, Холандия, Люксембург, Дания и Норвегия — се обединяват с Италия — бивша страна от Оста, и с 2 от неутралните страни от времето на войната — Португалия и Исландия, и създават НАТО. НАТО има 3 главни военни командвания (2 са подчинени на американски офицери, а третото — на британски). Според устава, ако някоя от страните членки бъде нападната, се смята, че нападението е срещу всички. Турция и Гърция се присъединяват през 1952 г.

Западна Германия се присъединява към НАТО през 1955 г. Съветският съюз създава през 1955 г. Варшавския договор. В него влизат Съветският съюз, Албания, България, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния и Източна Германия. Разузнавателните служби на Източния блок допринасят за кампанията срещу Северноатлантическия пакт, подета от СССР. Няколко пъти руснаците постигат успех в разузнавателната си цел: ПРОНИКВАНЕ в НАТО.

Служители на западното разузнаване смятат, че проникването е било осъществено още преди създаването на организацията. ДОНАЛД МАКЛИЙН като служител в британското Министерство на външните работи в края на 40-те е имал възможност да предава на съветския си АГЕНТУРИСТ подробности за американо-британските намерения за бъдещата военна организация. В официална оценка за работата на Маклийн се казва: „В областта на американо-британо-канадските планове по въпросите на атомната енергия и на американо-британските следвоенни планове и политика в Европа цялата информация до деня на бягството [на Маклийн] несъмнено е стигала до руснаците…“ (Маклийн емигрира през 1951 г.)

ДЖОН КЕЪРНКРОС — също като Маклийн член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ — също разкрива ранните тайни за НАТО. ЮРИЙ МОДИН — сътрудник от НКВД, който ръководи членовете на шпионския кръг от Кеймбридж, пише, че през есента на 1948 г. Кеърнкрос работи в британското Министерство на отбраната над плановете за НАТО. Тогава Модин иска от него информация за вероятното разположение на ядрените оръжия в Западна Германия. „Месец по-късно у мене бяха всички възможни подробности за плановете на НАТО за ядрените оръжия в Германия, — пише Модин в книгата «Петимата ми приятели от Кеймбридж» («My Five Cambridge Friends», 1994). — От самото начало ние знаехме колко е струвало построяването на американските бази в Турция, Норвегия, Исландия и Италия, цената на британското оборудване, броя на цивилните служители, кой доставя храната, кой поддържа базите и на каква цена. Знаехме и точно какви оръжия се използват, цените им и от кои страни са доставени.“

Източногерманската тайна полиция Щази (вж. МДС) е особено изкусна при проникването в НАТО. Привлекателни млади агенти от Щази, наречени ромеовци от западните разузнавачи, имат за цел да проникнат в двете западногермански агенции и в офисите на НАТО и чрез прелъстяване на секретарките да се доберат до тайните с помощта на СЕКС. Сред прелъстените секретарки е и една германка, която работи в централата на НАТО в Брюксел. МАРКУС ВОЛФ — ръководител на Щази през по-голямата част от периода на Студената война, твърди, че е имал свои агенти във висшите съвети на НАТО. Някои от тях може и никога да не бъдат разкрити.

ХЮ ДЖОРДЖ ХАМБЪЛТЪН — икономист в НАТО, шпионира за Съветския съюз години наред. Шпионските му действия може би са били разкрити от АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — сътрудник от КГБ, който през декември 1961 г. емигрира на Запад. Голицин твърди пред западните специални служби, че съветски агенти работят в НАТО и изпращат непрекъснат поток от разузнавателна информация.

Контраадмирал Херман Людке — ръководител на отдела по логистика в Генералния щаб на съюзническите сили за Европа, е заподозрян като съветски шпионин в НАТО. Той разбира, че е под подозрение, и през 1968 г. се самоубива. Други двама офицери и един цивилен служител от НАТО също се самоубиват — няма изявления за евентуална връзка между тях и Людке.

Изглежда, най-ценният шпионин за руснаците е РАЙНЕР РУП, който заедно със съпругата си снабдява източногерманците с копия от почти 10 000 документа на НАТО. От тяхната шпионска дейност, казва един германски следовател, „НАТО можеше да загуби евентуална война“.

Важен шпионин е и сержант КЛАЙД ЛИЙ КОНРАД от американската армия, който ръководи шпионски кръг в НАТО и продава тайни за ядрените ракети и мощта на войските. Конрад е служил в Европа 10 години и в края на 70-те години отговаря за секретните документи в армейска база близо до Бад Кройцбах, Западна Германия. Кръгът се състои най-малко от двама представители на унгарската разузнавателна служба. Твърди се, че един от унгарците е получавал и пари от ЦРУ за документи, които се оказват фалшиви.

Конрад има достъп до общите отбранителни планове за 1–2 американски механизирани пехотни дивизии, които по това време са в Европа. Дивизиите са част от войските на НАТО, разположени в долината Фулга Гап, северозападно от Франкфурт, която стратезите на НАТО са определили като вероятен пункт за нападение на страните от Варшавския договор.

Конрад вербува сержант РОДЕРИК ДЖЕЙМС РАМЗИ и генералщабен сержант ДЖЕФРИ РОНДЪУ, които продължават шпионската си дейност и през 80-те години, предавайки планове на НАТО на чехословашки и унгарски РАЗУЗНАВАЧИ. Рамзи е бил архивист и се предполага, че е продавал разузнавателна информация за използването на тактически ядрени оръжия и военни комуникации. Унгарските служби, както и другите агенции от Източния блок споделят получените разузнавателни сведения с руснаците.

ДЖОУЗЕФ ХЕЛМИК-МЛАДШИ — офицер от американската армия, отговарящ за криптоматериалите, в началото на 60-те години решава да изплати дълговете си, като стане доброволен шпионин. Той отива в съветското посолство в Париж и предлага да продаде тайни за комуникациите на САЩ и на НАТО.

Базата на съветския шпионски кръг с кодовото наименование САПФИР се намира във Франция, но пипалата му достигат чак до НАТО. Сред шпионите от Сапфир е и Жорж Пак — прессекретар в НАТО. Той е засечен от френското наблюдение в момент, когато предава материали на съветски АГЕНТУРИСТ. Пак обяснява по време на процеса срещу него, че е предавал дипломатическа и военна информация на руснаците с една-единствена цел — разведряване на международната обстановка. Той твърди, че агентуристът му е показал писмо на Никита Хрушчов, в което се казва, че съветският лидер е преодолял Берлинската криза от 1961 г. благодарение на документите на НАТО, предоставени от Пак.