Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1324)

Сераф

Британска ПОДВОДНИЦА, която изпълнява разузнавателни и специални операции през Втората световна война, една от които под командването на американски военен. Пусната е във вода през юни 1942 г. Първата й операция е в Северна Африка през последните 2 седмици на септември 1942 г. — извършва перископно РАЗУЗНАВАНЕ на алжирския бряг. Това е първата бойна мисия на Сераф под командването на лейтенант Л. А. (Бил) Джуъл. Сераф се завръща в Гибралтар и е прикрепена към операция Флагпол, която предвижда заместникът на генерал Дуайт Айзенхауер — генерал-лейтенант Марк Кларк, да замине за Северна Африка за тайни преговори с френски офицери от „Виши“. Натоварена със сгъваеми лодки, картечници, безжични радиостанции за връзка и друго оборудване, подводницата с Кларк, други двама генерали от армията, капитана от американския военноморски флот Джералд Райт, няколко други офицери и трима британски командоси приближават алжирския бряг. (Райт по-късно достига чин адмирал.)

През нощта на 20 октомври лодките са спуснати и Кларк с цялата група слиза на брега. Той успява да убеди французите в необходимостта от дебаркиране на съюзническите войски. (Французите не са били уведомени, че корабите с войските са вече в морето и че дебаркирането ще започне след няколко дни.)

Не без проблеми и след малко закъснение Сераф най-сетне се приближава на 270 м от брега на сутринта на 23 октомври, за да вземе обратно пътниците си. Тъй като е важно да бъдат върнати в щабквартирата на Айзенхауер в Гибралтар възможно най-бързо, те са прехвърлени в морето на хидроплан с лодка PBY.

Няколко дни по-късно, лейтенант Джуъл получава заповед да отплава за южния френски бряг и тайно да вземе на борда генерал Анри-Оноре Жиро. Генералът трябва да бъде помолен да осигури помощ за англо-американските войски в Северна Африка и за съюзниците от френските колонии. Но Жиро отказва да пътува на английска подводница, тъй като по това време французите са настроени силно срещу англичаните. Капитан Райт поема командването на Сераф, която временно е прехвърлена към американския военноморски флот. Лейтенант Джуъл остава на борда. (Райт не е запознат с подводното дело). Екипът на Жиро се качва на Сераф край град Ле Лавенду през нощта на 5 срещу 6 ноември и е прехвърлен в морето на PBY за полета до Гибралтар.

Сераф най-сетне отплава на 24 ноември 1942 г. за първия си военен патрул в Средиземно море. Скоро е извикана да се присъедини към другите подводници, които превозват американски и британски командоси за разузнавателни операции в Средиземно море. През декември 1942 г. Сераф изстрелва торпедо и поврежда италиански търговски кораб, който по-късно същия ден е потопен от британски кораб. Същия месец с таран поврежда италианска подводница.

В началото на 1943 г. Сераф отплава за Англия, а след това отново се насочва към Средиземно море, все още под командването на лейтенант Джуъл. Освен обичайния екипаж на борда е поставеното в лед тяло на мъртвец, облечен като офицер от кралската морска пехота, с куфарче, завързано с белезници за ръката му, в което има секретни документи. Сутринта на 30 април Сераф изплава край брега на Испания и тялото, облечено в спасителна жилетка, е спуснато, за да бъде проведена операция МИНСМИЙТ.

До края на 1943 г. Сераф действа срещу германците и италианците в Средиземно море, напада няколко конвоя, но истинските й попадения са няколко шлепа и други малки кораби, унищожени с оръдеен огън. През останалата част от войната Сераф действа в източната част на Атлантическия океан и в Норвежко море и служи като насочващ кораб при дебаркирането на 6 юни 1944 г. в ДЕНЯ Д (дебаркирането в Нормандия).

Сераф остава на активна служба до началото на 60-те години. Подводницата е бракувана през 1965 г. Командният й пост е запазен като мемориал в университетската Цитадела в Чарлстън, Южна Каролина (Кларк е завършил Цитаделата, а от 1954 г. до 1965 г. е неин ректор.)