Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (723)

Кръг Калпър

Изключително успешна шпионска мрежа, която осигурява разузнавателни сведения директно за генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН по време на Войната за независимост на Северна Америка.

През юни 1778 г. генерал сър Хенри Клинтън, командващ британските войски в Америка, окупира Ню Йорк и разпръсква войските на Вашингтон из Ню Йорк, Ню Джърси и Кънектикът. Тъй като има нужда от разузнавателна информация за войските и намеренията на Клинтън, Вашингтон нарежда на майор БЕНДЖАМИН ТОЛМИДЖ да създаде шпионска мрежа.

Толмидж, който е от Лонг Айлънд, вербува Ейбрахам Удхъл от Сетоки, Лонг Айлънд, което е от другата страна на тесния проток Лонг Айлънд в Кънектикът. И Лонг Айлънд, както и Ню Йорк са окупирани от британците. Удхал приема името Самюъл Калпър за ПРИКРИТИЕ. След това той вербува РОБЪРТ ТАУНЗЕНД — бизнесмен от Ню Йорк. Таунзенд е квакер и лесно може да приеме ролята на привърженик на торите. По-късно той става член на милицията на торите. Удхъл е наречен Калпър-старши, а Таунзенд — Калпър-младши.

Таунзенд има най-малко двама помощници агенти — зет му и съпругата му. Тя е с номер 355, Таунзенд — 723, Удхал — 722, а Вашингтон — 711. Таунзенд пише докладите си в кодиран ТАЙНОПИС по специално настояване на Вашингтон, който му е дал инструкции: „понякога трябва да пише докладите си на белите полета на брошури, на първата, втората и друга страница на някоя книга джобен формат или на празните листа в края на справочници, алманаси или нови издания на книги, които са без особена стойност“. Вашингтон предлага тайнописът да бъде включен и в писма до приятели.

Вашингтон не знае самоличностите на шпионите и казва на Толмидж, че Калпър-младши трябва „да е възможно най-често сред офицери и изгнаници и да посещава кафенетата и всички обществени места. Той трябва да обърне особено внимание на движението по суша и вода за и от града“. Вашингтон предпочита шпиони като Таунзенд и Удхъл, които „живеят на другата страна, тъй като поради обстановката и мястото, където живеят, няма да будят съмнение и ще имат добра възможност за наблюдение“.

Таунзенд води клюкарската рубрика във вестник на торите. В този вестник публикува и майор ДЖОН АНДРЕ, който пише поезия, когато му остава време след изпълнението на шпионски задачи и конспиративни разговори с генерал-майор БЕНЕДИКТ АРНОЛД. Собственикът на вестника, с когото Таунзенд държи кафене, със сигурност е член на кръга Калпър.

Докладите на Таунзенд се занасят на Удхъл от Остин Роу — ханджия от Сетоки, който пътува редовно за и от Ню Йорк за провизии. Той оставя докладите в ТАЙНИК във фермата на Удхал.

За тайника се грижи КЕЙЛЕБ БРУСТЪР, моряк, който пренася съобщенията през пролива до Толмидж или до един от КУРИЕРИТЕ му и след това ги отнася направо на Вашингтон. Съобщенията осигуряват на Вашингтон ежедневна информация за разположението на войските на Клинтън — информация, която ще се окаже безценна за стратегията на Вашингтон.

Когато през 1780 г. в Нюпорт, Роуд Айлънд, пристигат френски войски, за да помогнат на американците, Клинтън решава да прехвърли по-голямата част от войските си в Нюпорт и да нападне французите, преди да са се присъединили към американците. Таунзенд вижда, че войските се готвят за прехвърляне, и изпраща своевременно съобщение на Вашингтон, който реагира така, че всички да помислят, че се е запътил към Манхатън. Тази ДЕЗИНФОРМАЦИЯ заблуждава Клинтън, който прекратява прехвърлянето и изчаква американската атака, която никога не се осъществява.