Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1764)

Чебриков, Виктор (1923)

Председател на КГБ от 1983 до 1988 г. и член на Политбюро на ЦК на КПСС. Протеже на дългогодишния съветски лидер Леонид Брежнев. Председател на КГБ по време на преходния период между Брежнев и Михаил Горбачов.

В края на 50-те и в началото на 60-те години Чебриков ръководи отделението на КГБ в Днепропетровск. През 1967 г. Брежнев го изтегля в щабквартирата на КГБ като началник на Управление кадри. От 1968 до април 1982 г. е заместник-председател, а от април до декември 1982 г. е първи заместник-председател на КГБ на СССР.

В края на годината съвсем изненадващо ЮРИЙ АНДРОПОВ го назначава за председател на КГБ. Една година по-късно, през ноември 1983 г., му е присъдено званието армейски генерал. Той е първият офицер чекист, който получава такова високо звание. А след като маршалът на Съветския съюз Виктор Куликов излиза в оставка, Чебриков вече е най-старшият по звание на действаща служба.

От декември 1983 г. Чебриков е кандидат-член, а през април 1985 г. е избран за член на политбюро. Издигането му говори за високото доверие, което Горбачов има към него по това време.

Този период се характеризира с основни промени в Източна Европа и със стремежа на европейските социалистически страни да се освободят от опекунството на Москва. През 1987 г. Чебриков „отлита“ на „острова на свободата“, за да се опита да възстанови предишното тясно сътрудничество между КГБ и кубинското Главно управление на разузнаването (Direction General de la Inteligencia).

По-късно в отношенията между Горбачов и Чебриков настъпва охлаждане. Ако първият се стреми да укрепва икономическото сътрудничество със Запада, то вторият атакува „империалистическите страни“, като обвинява в „подривна дейност техните специални служби“. С подобна позиция Горбачов не може да се съгласи и го отстранява на 1 октомври 1988 г. Чебриков е прехвърлен като завеждащ отдел в ЦК на КПСС.