Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Аман

Разузнавателно управление на силите за отбрана (РУСО) на Израел. ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ е създадено като отдел на оперативния клон на армейския личен състав скоро след като на 14 май 1948 г. Израел се обособява като държава. През лятото на същата година няколко пъти е реорганизирано — ефективността му се повишава благодарение на новопостъпилите криптоаналитици, радисти и други техници, много от които са служили в армиите на САЩ и Великобритания. Значително се подобряват събирането, разчитането и анализът на разузнавателна информация (включително разузнаването на радиотехническите връзки — прехващане на арабските военни съобщения). Провеждат се специални разузнавателни операции и саботажи в съседните арабски държави. През 1953 г. военното разузнаване е прехвърлено към разузнавателния отдел на армията, наричан Аман — съкращение на Agaf Modi’in (Информационна служба) от иврит.

Аман се специализира в разузнаване на съседните арабски страни. На второ място остават африканските страни, които са едновременно и потенциални врагове, и потенциални съюзници на Израел и Съветския съюз. Съветският съюз е от особен интерес поради прехвърлянето на огромни пратки оръжие от него и Източния блок за арабските и африканските страни още от началото на 1955 г. През 70-те години дейността на Аман (както и на другите израелски разузнавателни организации) се разширява, за да се противопостави на нарастващата вълна от тероризъм срещу Израел.

Информацията и оценките на военното разузнаване, с малки изключения, винаги са били изключително точни. Но военните и политическите лидери невинаги са им обръщали нужното внимание.

Авторитетът на военното разузнаване е помрачен от няколко шумни скандала. Първият му ръководител — ИСЕР БЕЕРИ, е освободен през януари 1949 г. след екзекуцията на МЕИР ТУБИАНСКИ — евреин, заподозрян, че предава информация на арабите и англичаните. Беери инсценира съдебен процес. По-късно — през 1955 г., Бенямин Гибли е принуден да напусне заради АФЕРАТА ЛАВОН — саботажна операция в Египет. Йешафат Харкаби е освободен от длъжност, след като не успява да се справи с мобилизирането на всички запасни офицери от армията. Така трима от първите четирима ръководители на Аман са уволнени.

Сред по-успешните ръководители на военното разузнаване са способният НАИМ ХЕРЦОГ, който се задържа 2 мандата — по-късно е избран за президент на Израел, и МЕИР АМИТ, който като ръководител на МОСАД от 1963 до 1967 г. въвежда съвременния мениджмънт в израелското разузнаване. Арон Ярив и заместникът му Елиаху Зейра, по-късно заел същия пост, са сред военните лидери, които са част от изключителния успех на Израел по време на Шестдневната война през 1967 г. Но кариерата на Зейра е помрачена от разузнавателни провали в навечерието на друга война с арабите — войната в Йом Кипур — войната в Деня на изкуплението (1973).

Десет години по-късно Йешуа Саги е свален от поста директор на Аман след разследване на кланетата, извършени в бежанските лагери от ливански фалангисти в Бейрут. Саги не се доверява на фалангистите и не иска да им сътрудничи, но мнението му е било пренебрегнато от израелския военнокомандващ, който се вслушал в съвета на служителите от Мосад. Комисията по случая с кланетата стига до заключението, че Саги е проявил „безотговорност и подозрителна незаинтересованост“, и препоръчва отстраняването му от длъжност. Той се оттегля на 1 март 1983 г. (Никакви наказателни мерки не са предприети срещу Наум Адмони, ръководител на Мосад, който заема поста си 4 дни преди кланетата.)

В началото на 50-те години функциите на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО са иззети от военното разузнаване. Освен сигурността на военните сили на бойното поле всички останали функции, отнасящи се до сигурността, са предоставени на гражданската полиция (специален отдел) и ШИН БЕТ (Сили за сигурност). Аман е разузнавателно управление към щаба на силите за отбрана на Израел и израелската армия. Военновъздушните сили и военноморският флот имат свои малки разузнавателни структури — специализирани в събиране и анализиране на разузнавателна информация отделно за двата рода войски. Аман е най-голямата израелска разузнавателна организация. Според Дан Равив и Йоси Мелман в книгата им „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1990) тя наброява 7000 души.

Ръководители на израелското военно разузнаване:

(1947)–1949 — Исер Беери (цивилен).

1949–1950 — полковник Наим Херцог.

1950–1955 — полковник Бенямин Гибли.

1955–1959 — генерал-майор Йешафат Харкаби.

1959–1962 — генерал-майор Наим Херцог.

1962–1963 — генерал-майор Меир Амит.

1964–1972 — генерал-майор Арон Ярив.

1972–1974 — генерал-майор Елиаху Зейра.

1974–1978 — генерал-майор Шломо Газит.

1979–1983 — генерал-майор Йешуа Саги.

1983–1985 — генерал-майор Ехуд Барак.

1986–1991 — генерал-майор Амнон Шахак (преди Липкин).

1991–1995 — генерал-майор Ури Саги.

1995 — генерал-майор Моше Яалон.

Вж. ИЗРАЕЛ.