Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (148)

Беджър (Ту–16)

Изключително многофункционален съветски турбореактивен бомбардировач със среден радиус на действие. На въоръжение е повече от 3 десетилетия във военновъздушните и военноморските сили на СССР. Използван е като бомбардировач, ракетоносител, танкер за презареждане, за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ), фоторазузнаване, електронно заглушаване и прехващане.

Ту–16 са летели над цялата акватория на Съветския съюз, за да регистрират присъствието или отсъствието на западни кораби. От 1967 до 1972 г. разузнавателни самолети Ту–16 са базирани в Египет за оказване подкрепа на съветските военни кораби в източната част на Средиземно море. Някои от тях са имали египетски отличителни знаци, но са ги управлявали само съветски пилоти.

Ту–16 са излитали от 1980 до 1991 г. и от бившето американско летище до залива Кам Ран във Виетнам. На 25 май 1968 г. по време на няколко НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТА над американския самолетоносач Есекс един от самолетите след рязък завой се разбива в морето в близост до кораба. Оцелели няма.

Ту–16 е разработен в конструкторското бюро на Туполев. Има 2 големи турбореактивни двигателя в основата на крилете. Максималната скорост на бомбардировачите е 1050 км/ч, практически таван 15 000 м и далечина на полета с 3000 кг бомбен товар 7200 км. Въоръжението на Ту–16 е разнообразно. Като класически бомбардировач той може да носи 9 т бомбен товар. Съвременните Беджър-G могат да носят 1 или 2 големи ракети от типа въздух-земя. Стрелковото въоръжение се състои от седем 22-милиметрови оръдия. Фоторазузнавателните варианти имат фотокамера, монтирана в бомбеното гнездо. Екипажът на бомбардировачите се състои от 6–7 души. Ту–16 е военното наименование на този самолет. Беджър е американско название. Беджър-D и Беджър-K са с конфигурации за електронно разузнаване на море, вариант Е — за фоторазузнаване, а F — за електронно и фоторазузнаване. (Другите варианти са бомбардировачи или ракетоносители.)

Първият полет на Ту–16 е осъществен през 1952 г. Построени са приблизително 2000 самолета до средата на 60-те години и още 100 (наречени Н–6) са произведени в Китай. Ту–16 продължават да се използват в руските и китайските въоръжени сили. Ту–16 е на въоръжение още в Египет, Индонезия, Ирак и Либия.

Ту–16