Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (107)

Аташе

Военен или морски аташе — офицери от армията или флота, изпращани на работа в столиците на чужди държави за осигуряване на връзка с местните въоръжени сили, за събиране на информация от открити източници и — ако има възможност — за получаване на засекретени сведения. За аташета могат да кандидатстват както кадрови сътрудници от специалните служби, така и редови офицери. Например всички съветски аташета без изключение са сътрудници на ГРУ. Американските аташета се подбират както сред професионалните разузнавачи, така и от средите на обикновените военни.

Описвайки какъв трябва да бъде военният аташе, контраадмирал Роджър Уелс — директор на морското разузнаване на САЩ през Първата световна война, отбелязва:

Знанието на чужд език от офицера все още не е доказателство, че от него ще излезе добър аташе… Той трябва освен това да притежава остра проницателност, въображение, способност да прави правилни изводи въз основа на анализа на оскъдни данни или факти, изтънчени маниери, трябва да бъде земен (но не приземен) човек, да е с висок интелект и да умее да намира общ език с представителите на всички слоеве на обществото, в което би попаднал…

По традиция към аташетата се отнасят като към представители на дипломатическите служби — те имат дипломатически имунитет и други привилегии, макар и в действителност да не са дипломати.

Първата страна, която включва в състава на дипломатическите представителства офицери с цел събиране на военна информация, е Франция. Първите нейни аташета тръгват из Европа още през XIII в. През XIX в. Наполеон Бонапарт продължава тази традиция.

През 1889 г. Конгресът на САЩ одобрява назначаването на първите американски военни аташета, изпратени в 5-те главни европейски столици: Берлин, Виена, Париж, Лондон и Санкт Петербург. Но пари за тази цел в държавната хазна не се намират. В книгата си „Кръстоносният поход в Европа“ („Crusade in Europe“, 1948) генерал Дуайт Айзенхауер пише:

… доколкото държавни средства за покриване на разходите, свързани с тази необикновена работа, не са отделяни, за длъжността аташе са можели да претендират само състоятелните офицери. Като правило това са били много достойни хора, които обаче практически не са разбирали от тънкостите на разузнавателната дейност.

Първите френски морски аташета са изпратени в Лондон през 1860 г. Няколко морски аташета от Европа пристигат в САЩ след края на Гражданската война в Америка. Тогава се отбелязва и напредък в областта на военното корабостроене, в оборудването им с ново въоръжение и в разработката на нови типове кораби.

Първият американски военноморски офицер, официално назначен на длъжност аташе, е капитан III ранг Франсис Рамзи, изпратен през 1872 г. в Европа за изучаване характеристиките на чуждестранната морска артилерия. След 10 години капитан I ранг Робърт Шулфелт по молба на Държавния департамент е акредитиран в американската мисия в Пекин.

Първият морски аташе на САЩ, назначен от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ, е капитан I ранг Френч Чедуик, славил се със своята феноменална памет. През 1882 г. той е изпратен на работа в Лондон.