Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Разузнавателните служби на балканските страни[1]

Албания

След промените в страната от началото на 90-те години настъпват някои естествени изменения в дейността на специалните служби, но повечето от основните им задачи се запазват. Характерната за всички бивши социалистически страни дестабилизация на специалните служби в резултат от политическите реформи е най-драматична в Албания. Тя се изразява не само в радикални промени на кадровия състав, но и в хаотичност на действията.

След събитията, разтърсили страната през 1997 г. (за което с действие или бездействие вина имат и специалните служби), и идването на власт на доминираното от социалистите коалиционно правителство започват някои по-сериозни промени в специалните служби. За директор на Националната информационна служба (Шчърбим информатив комбътар — ШИК) е назначен Фатос Кльоси — преподавател по физика в университета в Тирана. Службата остава на подчинение на президента.

През 1999 г. парламентът приема закон за разузнавателната служба, с който тя е преименувана Албанска информационна служба (ШИШ) и е определена преди всичко като информационна. Възлагат й се функции в борбата срещу организираната престъпност, трафика на наркотици, контрабандата на оръжие, прането на пари.

В края на 50-те и началото на 60-те години е поставено началото на по-стройна структура на албанските специални служби, включително разузнавателната ШИК. По онова време режимът на Енвер Ходжа все още поддържа добри отношения със СССР и албански офицери от сигурността се обучават в школите на КГБ. Според специалисти и досега в действията на наследниците им личи школовката на КГБ, съчетана с методи и форми, наложени от спецификата на националните условия и характер. Характерно за придобилата мрачна слава по времето на Енвер Ходжа ШИК е, че винаги е съчетавала разузнавателните и контраразузнавателните функции. Реализирането на държавната политика — налагане на авторитарен режим, почти пълна изолация на страната от външния свят, перманентна борба срещу вътрешния и външния враг — определя задачите и обектите на албанското разузнаване.

Във вътрешен план това са националните малцинства (преди всичко гръцкото), малобройните чужди представители в страната, лицата от смесени бракове, албанската интелигенция, която има някакви възможности за контакти с външния свят.

Във външен план общата идеологическа формулировка „световен империализъм и социалимпериализъм“ има твърде обширна география и като противници се определят целият Западен свят и (по различно време) СССР, Китай и съюзниците им. Сред най-сериозните външни врагове са били поставяни Гърция, Италия и Югославия. Значителна част от усилията на ШИК винаги са били насочени към традиционния приоритет: обединяване и засилване влиянието на албанския национален фактор извън пределите на страната и решаване на албанския национален въпрос. Тази цел фигурира във всички външнополитически доктрини от създаването на албанската държава през 1918 г. до днес. Поради това основен обект на действие на ШИК в чужбина са албанските национални малцинства в съседни страни, най-вече СФР Югославия — Косово, — Македония, Гърция и Италия, както и албанската диаспора в САЩ и държавите от Западна Европа.

Съществуват сериозни основания да се смята, че и преди 1991 г., и в по-ново време албанските специални служби са били използвани за реализиране на операции със сериозни финансови приходи — трафик на наркотици, оръжие и др. Смята се, че по време на конфликта в Босна албанските специални служби са контролирали активния трафик на оръжие и контрабандата на горива през територията на страната.

При президентството на Сали Бериша директор на ШИК е Селим Газидеде, под чието ръководство службата участва в реализирането на такива външнополитически цели, като създаване на радикални политически организации сред албанския етнос в Косово и Македония. Характерни за този период са и контактите на албанското контраразузнаване с терористични организации от арабските страни (най-вече Иран и Египет).Те намират добър прием и създават свои бази на албанска територия.

През 1999 г. е поставено началото на сътрудничеството на ШИШ със специалните служби на САЩ, по-конкретно с ЦРУ. При съвместна операция в Албания са задържани петима представители на ислямски терористични организации. (Според една хипотеза някои от тях са били много близки до най-издирвания от САЩ международен терорист Осама бин Ладен, който в отговор на арестуването им е организирал атентатите срещу няколко посолства на САЩ в Африка.) Започва и масиран натиск над представителства на арабски фирми и благотворителни организации в страната.

Част от ръководния състав на ШИШ преминава обучение в САЩ, а инструктори от ЦРУ често посещават Албания за обучението на кадри и осъществяването на взаимодействие.

В дейността си зад граница албанското разузнаване използва традиционното дипломатическо прикритие. През последните няколко години се наблюдава тенденцията за прикритие да се ползват и частни търговски фирми в и извън страната. Това се отнася най-вече за съседните държави, в които Албания има интереси по отношение на националния въпрос.

Вътре в страната също е възприето използването на традиционни прикрития в държавни учреждения. Специфична албанска особеност е, че кадрови разузнавачи има на средно и високо ръководно равнище, включително в университети и научни институти.

Бележки

[1] Статиите за разузнавателните служби на балканските страни са на КК „Труд“. — Б.р.