Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Д

Д–21 (D–21)

Безпилотен американски самолет за РАЗУЗНАВАНЕ. Излитането му се осъществява на голяма височина от самолети A–12 и SR–71 БЛЕКБЪРД. Външно необичайният D–21 е подобен на A–12 и SR–71.

D–21 е пускан в полет 4 пъти над Китай за фоторазузнаване от стратегическия бомбардировач B–52H. Един от самолетите се отклонява на север и пада в Сибир. По-късно някои от останките са върнати. Очевидно програмата е отменена поради високата цена на апаратите (използват се еднократно) и възникналите проблеми при получаване на информацията и най-вече поради СПЪТНИЦИТЕ, които вече изпълняват задачите, предвидени за D–21.

D–21 е разработен като високоскоростен разузнавателен безпилотен самолет, който да прелита над ЦЕЛИ, над които пилотирани самолети не могат да преминават по политически причини или поради противниковата противовъздушна отбрана. Според приетата програма самолети A–12 и SR–71 трябва да изнасят и да пускат D–21. Извършени са няколко опита. При един от тях A–12 се разбива и затова 8-моторният B–52H поема ролята на платформа за излитане. Два от бомбардировачите са модифицирани, за да могат да работят с D–21, като всеки един може да носи два D–21, закачени под крилата. Излитат само от военновъздушната база Бийл в Северна Калифорния и от полигона за изпитателни полети Грум Лейк в Невада. КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на операциите на B–52/D–21 е СИНИЪР БОУЛ.

При 4-те мисии преносителят B–52 излита от американска база и отлита до мястото за пускане над западната част на Тихия океан, след което се приземява на най-близкото летище. Апаратът изпълнява мисията си и се насочва към изходния пункт, където пуска кутията с филма и камерата. Те трябва да бъдат „уловени“ още във въздуха от друг самолет. Процедира се по същия начин както при спътниците (вж. КОРОНА). Самолетът апарат се самоунищожава — разпръсва се на малки парчета, за да не може по тях да се определи произходът му.

D–21 е разработен от конструкторското бюро на корпорация Локхийд — ЗАВОДИТЕ СКУНК. Произведени са 38 апарата през периода 1964–1969 г. Апаратът има издължени триъгълни криле без хоризонтална опашна повърхност. За конструкцията е използван титан. Единственият мотор е разположен в гнездо върху корпуса заедно с камерата. Теглото му с горивото е около 500 кг. Дължината му е 13 м, а размахът на крилете — 6 м. Максималната дължина на полета му е приблизително 5600 км, като може да лети на височина около 28 км (малко по-високо, отколкото SR–71).

Два самолета A–12 са модифицирани за операции с D–21 и са обозначени M–21. Когато са скачени, обозначението е MD–21 — „Майка“ и „Дъщеря“. Кодовото наименование на програмата за съвместно използване е Тагборд. По гореспоменатите причини програмата е отменена на 30 юли 1966 г. и „изстрелването“ на D–21 се изпълнява от стратегическия бомбардировач B–52.

Четирите неуспешни полета на B–52/D–21 над Китай са извършени през 1969–1971 г. Неизползваните самолети апарати са в хангара от 1968 до 1976 г., а по-късно са изхвърлени, като най-малко 17 са оставени на открито във военновъздушната база Монтан, Аризона. (През 1994 г. Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА) получава четири D–21 за изследователски проекти.)

D–21 е общо наименование. D–21B е модифициран за изстрелване от самолет B–52. Бойните апарати носят названието GTD–21. Номерът 21 е избран, тъй като е обратен на 12 — от A–12.

Вж. ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ.

shpionazh-20.jpgD–21 и M–21