Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1587)

Улси, Джеймс (1941)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от февруари 1992 до януари 1995 г. Макар и дълги години да се движи в правителствените кръгове, не успява да проведе назрелите реформи в ЦРУ след Студената война.

Завършил е Станфордския университет, спечелил е 2-годишна стипендия Роудс за университета в Оксфорд, а по-късно защитава степен по право в Йейлския университет. Той служи в армията от 1968 до 1970 г., работи върху проблемите за ограничаване на стратегическите оръжия и известно време е в състава на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.

През 1970 г. Улси е назначен за главен съветник в Сенатската комисия по въпросите на въоръжените сили, където остава до 1973 г., след което се отдава на частна адвокатска практика. От 1978 до 1979 г. е заместник-министър на военноморския флот, след което отново се връща към частната практика.

През 80-те години заедно с представителите на Съветския съюз и НАТО участва в преговорите за съкращаване на въоръженията. През 1989 г. е назначен за постоянен американски представител с ранг на посланик на преговорите за съкращаване на конвенционалното въоръжение в Европа. След успешното споразумение със Съветския съюз през юли 1991 г. той отново се връща към частна юридическа практика.

Президентът Клинтън назначава Улси за ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ в самия край на Студената война, когато американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, а също и ЦРУ имат нужда от нови насоки и преструктуриране. В тези години ЦРУ е подложено на остра критика за дискриминация на жените, сътруднички на агенцията, за незаконните операции в Гватемала. По това време — 1994 г., е разобличен и ОЛДРИЧ ЕЙМС — съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ.

Улси подава оставка като директор на Централното разузнаване след остра критика за неуспеха му да накаже служителите на ЦРУ, които са били отговорни за действията на Еймс.