Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Комитет за секретна кореспонденция

Първата американска агенция за външно разузнаване. На 29 ноември 1775 г. Континенталният конгрес създава комитет „с единствената цел да си сътрудничи с приятелите ни от Великобритания, Ирландия и други части на света“. В действителност целта е събиране на разузнавателни сведения. БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН, който е с богат дипломатически опит, ръководи комитета. Преди Войната за независимост на Северна Америка той е пълномощен представител на Масачузетс, Джорджия и Пенсилвания (тогава все още английски колонии) в Лондон. Когато войната започва, Франклин поема външните работи. Другите членове са Джеймс Лавъл, който с интереса си към КРИПТОЛОГИЯТА подпомага американската кауза, и Джон Джей — бъдещ ръководител на правосъдието в Съединените щати.

Един от първите, с които комитетът работи, е ЖУЛИЕН АШАР ДЬО БОНВУЛОАР — френски АГЕНТ, чиято мисия е да помогне на Съединените щати. Бонвулоар уверява Франклин, че Франция вече не се интересува от Канада, която е загубила от Великобритания по време на Седемгодишната война (1756–1763). През април 1776 г. комитетът изпраща във Франция свой агент — Сайлъс Дийн от Континенталния конгрес. Дийн има втора мисия — като член на комитета да купи оръжие за Континенталната армия.

Британците научават за тайната дейност на комитета и проникват в американското разузнаване с помощта на ДВОЙНИЯ АГЕНТ ЕДУАРД БАНКРОФТ. Но създаденото френско-американско сътрудничество осигурява мощна подкрепа за Континенталния конгрес. През 1777 г. комитетът се разпада и задълженията му са прехвърлени към търговския отдел на американската мисия във Франция.