Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (183)

Бисъл-младши, Ричард (1910–1994)

Високопоставен РАЗУЗНАВАЧ, ръководител на секретни операции на ЦРУ, включително на безуспешната инвазия в Залива на прасетата в Куба. Той ръководи също разработвания от ЦРУ шпионски самолет Ю–2 (U–2) и шпионските СПЪТНИЦИ.

Завършил е университета в Йейл. Учи в лондонското Училище по икономика, а след това отново се връща в икономическия факултет в Йейл. Поради лошото си зрение не може да участва във Втората световна война, но служи в Министерството на търговията и в управлението на военновременното корабоплаване.

След края на войната се премества в управлението за икономическо сътрудничество и работи върху създаването на „плана Маршал“ за следвоенното възстановяване на Европа. През 1954 г. постъпва в ЦРУ, чийто директор тогава е АЛЪН ДЪЛЕС. Дълес е впечатлен от новия си колега, работил в Изтока, и го прави специален съветник. Бисъл има участие в едно от ранните подривни действия на ЦРУ — свалянето на лявото правителство в Гватемала през 1954 г. Операцията включва създаването и обучението на малка група гватемалски изгнаници с десен уклон и с широко разгърната пропаганда малката група да прерасне в армия.

Издигнат е за заместник-директор по планирането. Докато е на този пост, ръководи създаването на самолета U–2 и нови системи фотокамери. По-късно направлява програмата КОРОНА за развитие на фотоспътници, с които да бъдат заменени самолетите U–2. Работи изключително самостоятелно. Когато Дълес съобщава, че президентът Айзенхауер иска да ограничи полетите на U–2 до минимум, Бисъл, без да се консултира с никого, взема мерки разузнавателните полети да се извършват от британски пилоти. Пилотите често се шегуват, че работят за „ВВСРБ“ — военновъздушните сили на Ричард Бисъл.

През 1959 г., когато Бисъл се придвижва в йерархията до директор по планирането, Фидел Кастро превзема властта в Куба и налага комунистически режим. По това време Бисъл се смята като вероятния приемник на Дълес. И на него му е възложена задачата да свали Кастро по подобен начин, както в Гватемала, което би направило перспективата за ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ далеч по-реална.

През март 1960 г. президентът Айзенхауер одобрява план за обучението на 25 кубински изгнаници; те трябва да обучат други на това, което според ЦРУ ще прерасне в бунт срещу Кастро. Бисъл има по-обширен план: да се създаде нелегална радиостанция за пропаганда в Куба, да се базира въстанически самолет в Никарагуа, да се формира нападателна част от 1400 войници и да се сформира правителство в изгнание, което да поеме управлението след инвазията.

Замислена е и програма за дискредитиране на Фидел Кастро. Тя включва поставяне на наркотик в пурите му, който да предизвиква халюцинации; създаване на медикаментозно средство, което да предизвика окапване на брадата му. Бисъл предвижда в плана си и използването на мафиоти за убийството на Кастро. (Вж. КУБА.) В списъка за покушение е включен и конгоанският лидер Патрис Лумумба.

Малката кубинска армия, която Бисъл формира, постепенно нараства, въпреки че Айзенхауер настоява тя да е малка, за да не може да бъде проследена връзката й със САЩ. Служители на ЦРУ, включително бъдещият участник в АФЕРАТА УОТЪРГЕЙТ ХАУЪРД ХЪНТ, вербуват и обучават изгнаниците в тайни бази в Гватемала. Все повече и повече проличава, че Кастро очаква подобно нападение, но Бисъл продължава да разширява отряда.

Междувременно през януари 1961 г. мандатът на Айзенхауер изтича и в Белия дом влиза Джон Кенеди. Малко преди изборите през 1960 г. Дълес запознава Кенеди с планираното нападение срещу Куба и го описва като акт, който ще предизвика революция на острова. Като президент Кенеди одобрява планираната операция, без да съзнава колко рискован е планът на Бисъл. На съвещание през март 1961 г. Кенеди съветва Бисъл да „действа по-тихичко“. Бисъл веднага изпълнява съвета, като премества авиобазата от град Тринидад в отдалечен район, известен под името Bahia de los Cochinos — Залива на прасетата. Молбата му да участват американски военни самолети е отхвърлена от Белия дом.

Нападението от 17 април се оказва пълен провал. Корабите са потопени, десантните катери се разбиват в рифовете, много самолети са свалени, някои от нападателите загиват, а 1189 са пленени. Девет месеца по-късно Бисъл си подава оставката. Дълес е принуден да направи същото.

Бисъл става вицепрезидент, а по-късно и президент на Института за анализ на отбраната. По-късно е назначен за директор по маркетинга и икономическото планиране на компанията Юнайтед еъркрафт.