Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1357)

Скорцени, Ото (1908–1976)

Генерал-майор от СС, който провежда няколко дръзки операции подобно на операциите на командосите. Скорцени започва забележителната си кариера в личната СС охрана на Адолф Хитлер. Сражавал се е и като СС офицер в кампаниите във Франция и Холандия през 1940 г., а също в по-късните кампании в Съветския съюз. Скорцени изучава английската десантна тактика, надявайки се да създаде такава част за подобни операции в СС. Получава обаче минимална подкрепа до изпълнението на първата си значителна мисия: освобождаването на Бенито Мусолини, след като италианският диктатор е арестуван през юли 1943 г. Хитлер лично избира Скорцени за провеждането на тази мисия, която е доста сложна, тъй като италианските власти непрекъснато местят Мусолини. Скорцени, който провежда системно разузнаване, за да го открие, остава все с една крачка назад в тази игра на криеница на диктатора, ръководена от италианските власти. Веднъж, докато наблюдава скривалище на остров до Сардиния, самолетът на Скорцени е свален от съюзниците. Най-сетне Скорцени научава, че Мусолини е в строго охранявания курортен хотел в планинския масив Гран Сасо северно от Абруци. На 12 септември 1943 г. Скорцени и екип за нападение отлитат до високото плато с 12 безмоторни самолета и се приземяват на малка поляна до хотела. След като обезвреждат стражата на Мусолини, Скорцени влиза в хотела, открива упоения диктатор, казва му, че Хитлер го е изпратил, и добавя: „Вие сте свободен!“ Скорцени качва Мусолини в малък самолет Фи 156 Сторч, който едва успява да излети от покритата с камъни ливада и същата нощ пристига с него във ВИЕНА, изпълнявайки това, което сам е нарекъл „невъзможна мисия“. Според слуховете Скорцени е планирал да убие съветския диктатор Йосиф Сталин по време на конференцията между Тримата големи — Сталин, Уинстън Чърчил и Рузвелт, в Техеран в края на 1943 г. След заговора срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. Скорцени бързо заминава за военното министерство в Берлин и известно време, докато трае всеобщото объркване, ръководи германската армия. Организира батальон на СС, който да оказва помощ при охраната на министерството, намира доказателства за заговора и залавя много от конспираторите. Следващата мисия на Скорцени — с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Мики Маус, е вдъхновена от желанието на Хитлер да задържи Унгария в Оста. През септември 1944 г. адмирал Миклош Хорти прави опити за преговори със Съветския съюз за постигане на сепаративен мир. Скорцени оглавява специална част в Унгария и отвлича сина на Хорти — Микио, като заплашва да го убие, ако Хорти не се откаже от намеренията си. Скорцени завладява и цитаделата на Хорти и управлява Унгария за кратко време — докато не постави послушен ръководител на фашисткия режим. Когато Германия започва офанзивата в Ардените през декември 1944 г., Скорцени отново проявява гения си за специални операции. В операция с кодовото наименование Грайф той обучава военна част от английскиговорящи германски войници, облечени в американски униформи, и с пленени американски камиони ги изпраща зад американските линии, за да създават смут. Екипите на Скорцени прекъсват комуникациите, променят знаците по пътищата и дават фалшива и подвеждаща информация на американските войници, които са изумени от ненадейната германска атака. В централната щабквартира на съюзническите експедиционни сили във Версай край Париж е осигурена допълнителна охрана за генерал Дуайт Айзенхауер поради разпространените слухове, че една от набелязаните от екипа убийци на Скорцени жертви е Айзенхауер. Американските сили залавят голяма част от дегизираните хора на Скорцени и ги екзекутират като шпиони. Скорцени е заловен от американците през май 1945 г. в Австрия. Американски военен трибунал го обвинява в незаконно водене на битката край Булж. Обвинението е свалено едва след като британски и американски специални части признават, че са използвали подобна тактика. Германските власти го арестуват и го интернират в лагер в Дармщат. През юли 1948 г. той успява да избяга. Приема нова самоличност и помага да бъде създадена ОДЕССА — тайна западногерманска организация от бивши офицери на СС. Според преценката на Скорцени ОДЕССА и мрежата, която осигурява бягствата — Die Spinne (Паяк), са помогнали на стотици офицери от СС да напуснат Германия. Сред избягалите с помощта на ОДЕССА е и известният Адолф Айхман. Скорцени се установява в Испания, започва бизнес — износ и внос, като прикритие за дейността на Паяка. Той помага при поддръжката на мрежата за бягства, която осигурява свободата на офицерите от СС в страни от Близкия изток и Южна Америка. През 1959 г. Скорцени, който има достъп до заграбените от СС богатства, си купува провинциално имение в Ирландия и започва да отглежда коне. Умира в Мадрид.

Ото Скорцени, февруари 1945 г.