Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1831)

Шмит, Ханс-Тило (1888–1943)

Германецът, който предава на съюзниците ключа за германската шифрова машина ЕНИГМА. Историкът ДЕЙВИД КАН го нарича „… шпионинът, който най-много повлия на Втората световна война“. Тайните, получени от Шмит, дават възможност на поляците да проникнат в шифрите на Енигма — по-късно постиженията си те споделят с французите и британците.

Шмит е роден в БЕРЛИН. Баща му е преподавател в училището Шарлоте, а майка му е баронеса. Не е известно дали младият Шмит е участвал в Първата световна война. След нея той става собственик на химически завод, но банкрутира в разкъсваната от инфлация Германия през 20-те години. Брат му Рудолф Шмит — професионален военен, е втори по ранг в свързочния корпус Шифрирщеле, където се занимава с криптоложки операции за целите на армията и Министерството на отбраната.

По такъв начин Шмит успява да получи пост на цивилен чиновник при брат си. Според Кан в неговите задължения влизат „разпределяне на шифроматериалите и грижата за унищожаването им, когато вече не се използват“. Той остава на работа в Шифрирщеле и след като брат му напуска през октомври 1929 г. Само година преди Адолф Хитлер да дойде на власт в Германия, на 7 декември 1931 г. Шмит става член на нацистката партия.

По това време (по-точно през октомври 1932 г.) Шмит предлага своите услуги да продаде тайните на Енигма на французите. Източниците са на различно мнение, кога точно първите документи са били предадени на капитан ГЮСТАВ БЕРТРАН — ръководител на декодировчиците на френското разузнаване. Бертран незабавно ги предоставя на полските си колеги, които по това време имат най-големи постижения в дешифрирането. Полските източници сочат, че материалите попадат в Полша на 7 декември 1931 г., макар че по други данни това става през 1932 г. (Що се касае до англичаните, в тези години те все още не работят по Енигма).

Според Кан материалите, предоставени от Шмит, са безценни. Характеризирайки морала на шпионина, той пише:

Причината, за да го направи, са парите. Слабоволев, търсещ наслаждения, той обича да прекарва времето си в общество на красиви жени (макар и да е женен) и просто да си живее добре. Но вероятно има неизвестна мотивация за предателството му. Баща му е достигнал най-високото неправителствено положение, което може да достигне един цивилен. Майка му е благородничка. Брат му се издига в армията, най-престижната германска институция. Той самият се е провалил напълно. Вероятно е искал да си отмъсти на семейството, като направи нещо, което ще подкопае основите на обществото, предложило им толкова много. А в случай че бъде разобличен, те биха пострадали наравно с него.

През 1934 г. Шмит се прехвърля в току-що създаденото Изследователско управление (Forschungsamt) — нова служба за радиопрехващане и дешифриране. Работейки там, той продължава да предава страната си, снабдявайки Бертран с ценни криптографски материали. Французите му дават кодовото название Аше. За 7 години шпионска дейност той се среща с французите 19 пъти — преди всичко в Швейцария, но и на други места: например през август 1938 г. посещава Париж за сметка на французите, където отдъхва много добре.

Шмит предава на французите, а Бертран — на поляците и британците — не само информацията за машината Енигма, но и доклади за германските успехи в декодирането на съобщения на Франция и на други страни. Шпионската му работа продължава до момента, в който войната започва в Европа през септември 1939 г. След това връзката му с французите е прекъсната.

Той продължава работата си до ноември 1942 г. в Изследователското управление. По това време германците подвеждат под отговорност мъж на име Лемоан — бивш германец, който е станал френски гражданин и работи за френското разузнаване. За да се спаси, той разкрива Шмит и други агенти.

ГЕСТАПО арестува Шмит и през юли 1943 г. той е екзекутиран. (Брат му, стигнал до генералско звание в бронетанковите войски, отначало е отстранен, а след това изгонен от армията.)