Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Президентски консултативен съвет по външно разузнаване (ПКСВР)

Влиятелна експертна група по надзор на американското разузнаване. Разглежда дейността на всички правителствени агенции, които се занимават със събиране, оценяване или осигуряване изпълнението на разузнавателната политика. Освен това съветът оценява доколко управлението, служителите и организацията на разузнавателните агенции са подходящо подбрани.

Президентският консултативен съвет по външно разузнаване (ПКСВР) е създаден от президента Айзенхауер на 6 февруари 1956 г. като президентски съвет от консултанти по въпросите на външното разузнаване. Членовете са видни граждани с опит в бизнеса, международните отношения и разузнаването.

През 1961 г. съветът е обновен и президентът Кенеди разширява правомощията му. Той използва групата повече от който и да е друг президент. Председател от 1956 до 1963 г. е ДЖЕЙМС КИЛИЪН-МЛАДШИ. След като Кенеди влиза в Белия дом, съветът се събира средно веднъж в седмицата, а самият президент присъства често. Той го смята за най-полезния от всички консултативни съвети. От направените общо 170 официални предложения президентът е одобрил 125, отхвърлил е 2, а на останалите е задържал изпълнението.

Президентът Джонсън продължава дейността на съвета. През 1969 г. президентът Никсън го реорганизира главно за да му възложи отговорността за „непрекъснат контрол и оценка“ не само на външното разузнаване, но и на всички операции, предприети от ЦРУ, а също и от други агенции и служби в РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ Дейността на съвета остава непроменена при администрациите на следващите президенти.

Президентът Картър прекратява дейността му през май 1977 г., поради това че съветът поддържа АКТИВНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ, но най-вече поради това че самият той получава достатъчно съвети по въпросите на разузнаването от СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ и от ръководителите на някои от разузнавателните агенции и служби.

На 20 октомври 1981 г. президентът Рейгън го възстановява с участието на 19 „видни граждани“, които не са в правителството. Когато пише за ерата на Рейгън в „Було: тайните войни на ЦРУ 1981–1987“ („Veil: The Secret Wars of the CIA 1981–1987“, 1987), репортерът БОБ УДУЪРД описва членовете на ПКСВР като „влиятелни непредубедени старци, на които Белият дом дължеше услуга“.

Сред членовете на ПКСВР са били УИЛЯМ КЕЙСИ — бъдещ ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, Едуард Телър — създател на водородната бомба, Кларк Клифърд — бъдещ министър на отбраната, генерал Максуел Тейлър — бивш председател на Обединените началник-щабове, ЕДУИН ЛАНД — от Полароид и пионер в развитието на спътниковата камера, бившият тексаски губернатор Джон Конъли, бившият посланик Клер Бут Лус, Нелсън Рокфелер и бъдещият кандидат за президент Рос Перо.

Един от членовете на ПКСВР е и председател на тричленния разузнавателен надзорен съвет.

Председатели на ПКСВР

1956–1963 — доктор Джеймс Килиън-Младши.

1963–1968 — Кларк Клифърд.

1968–1970 — генерал Максуел Тейлър (в оставка).

1970–1976 — адмирал Джордж Андерсън (в оставка).

1976–1977 — Лио Кем.

1982–1990 — посланик Ан Армстронг.

1990–1991 — сенатор Джон Тауър.

1991–1993 — адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН, и.д. (в оставка).

1993–1994 — адмирал Уилям Кроу-младши (в оставка).

1994–1995 — Лес Аспин.

1996 — Томас Фоули.