Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (176)

Библейски шпиони

На няколко места в Библията се споменава за този род човешка дейност, която в наше време се нарича разузнаване или шпионаж. Така в Четвърта книга Моисеева от Стария завет — Числа, Моисей и Иисус Навиев влизат в ролята на своего рода древни ръководители на шпионаж. А в Новия завет римляните използват Юда като ВНЕДРЕН АГЕНТ в лагера на Иисус Христос, който в края на краищата го предава.

Първото позоваване на шпионаж се споменава в Първата книга Моисеева — Битие (42:9), Йосиф по това време управител на Египет — втора по важност фигура след фараона в тази земя, се среща с братята си, които не го познават. „Отде идете?“ — пита той. „От Ханаанската земя, за да купим храна“ — отговарят те. „Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя“ — казва той. Под „голота“ той е имал предвид неукрепените райони по североизточната граница на Египет, най-уязвимия участък във военно отношение. Затова всяко появяване на чужденец по тия места се приемало като опит за шпионаж.

Първото описание на разузнавателна мисия е в Четвърта книга Моисеева — Числа, което започва с думите: „И Господ говори на Моисея, казвайки: Изпрати мъже, за да съгледват Ханаанската земя, която аз давам на израиляните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им…“ Моисей избира по един човек от дванайсетте племена и ги изпраща в Обетованата земя на 40-дневна мисия, като им дава конкретни инструкции:

Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата, та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много; и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени; и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не… (Числа 13:18–21)

В работата си Моисей се натъква на проблеми, добре познати на съвременните специални служби: неговите агенти донасят противоречива информация. Някои казват, че в тази земя има гиганти и в никакъв случай не бива да се предприема военен поход. Само двама от дванайсетимата съгледвачи препоръчват нахлуване. Уплашени от съобщенията за силата на тази земя, юдеите изпадат в паника. И тогава Господ решава да ги накаже, като не ги допуска до Обетованата земя в продължение на 40 години: „Според числото на дните, през които съгледвахте земята, четиридесет деня, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете що е аз да съм неблагоразположен.“ (Числа 14:34.)

Една от разузнавателните мисии е неуспешна. Арад, цар Ханаански, пленява няколко от хората на Моисей и както често се случва с шпионите, тях ги държат в плен и явно здраво са ги разпитвали. Очевидно те са освободени, когато израилтяните завладяват ханаанските градове. (Числа 21:1–3.)

След смъртта на Моисей Иисус Навиев поема и оглавява шпионските операции. „Тогава Иисус Навиевия син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон.“ (Книга Иисус Навиев 2:1.) Тези двама представители на втората най-древна професия се скриват в дома на представителка на първата най-древна професия — блудницата Раав. Информатор съобщава на йерихонския цар и той повелява на Раав да предаде шпионите. Тя казва, че двама израилтяни действително са идвали при нея, но че са си тръгнали, преди градските порти да бъдат затворени. Царските пратеници се спускат да преследват шпионите, а през това време тя качва шпионите на покрива и ги скрива в снопове лен.

По-късно, след като й обещават, че семейството й няма да пострада, ако израилтяните превземат града, тя „ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена…“ (Иисус Навиев 2:15.) Преди да си тръгнат, шпионите й казват да завърже червен кълчищен сноп на същия прозорец, който да послужи като знак за нашествениците да не разрушават къщата. Те избягват, извършват наблюдението си и се завръщат при Иисус Навиев, който въз основа на тайното им донесение напада Йерихон, като пощадява къщата с червения кълчищен сноп. (Тайно общество по време на Гражданска война в САЩ, наречено Червеният кълчищен сноп, осигурява информация на Севера, използвайки червен кълчищен сноп като знак.)

Специалисти от ЦРУ веднъж решават за забавление да изследват „шпионския въпрос“ в Библията. Резултатът бил засекретен отчет, където авторът акцентира върху различията в разузнавателните операции, които ръководи Моисей, и тези, които ръководи Иисус Навиев. Главното различие било в методите, използвани от шпионите за предаване на събраната от тях информация. Шпионите на Моисей обявявали на всеослушание сведенията си, като предизвиквали паника, а шпионите на Иисус Навиев докладвали поверително. Аналитикът отбелязва, че ситуацията, пред която се изправя Моисей, прилича на тази, с която се сблъсква РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ на САЩ, след като над нея е установен парламентарен надзор (вж. НАДЗОР НАД РАЗУЗНАВАНЕТО).

„Операцията на Моисей, извършена от любители сред обществото, води до отслабване на властта на Моисей, довежда до загуба на доверието на народа в себе си и предхожда продължителен период на сурово наказание за народа. Операцията на Иисус Навиев, проведена в секретност от професионалисти, води до осъществяване на националния идеал“, се посочва в статията. В нея се казва също: „Иисус Навиев нито е бил контролиран от надзорен съвет, нито е трябвало да се занимава с изработването на политически приемливо обяснение за мисията.“

В друга библейска притча става дума за предателство на жени, изпълняващи ролята на агенти. Когато Самсон отива в Газа и посещава една блудница, тя го предава на властите, които му устройват засада пред градските порти. Но Самсон съумява да изкърти портите от земята и да ги хвърли на планината. И все пак той не успява да избяга от съдбата си, бидейки предан на жените. Друга жена, която го изправя пред злощастната му съдба, е Далила, наета да прелъсти силния мъж. (В КГБ такива операции се наричат ЛЯСТОВИЦА.) За предаването на Самсон владетелите на филистимляните й плащат 1100 сребърни монети. Опиянен от любов, Самсон й признава, че тайната на силата му се крие в косата. Далила изчаква той да заспи и заедно със съучастник му остригва косата. Филистимляните го ослепяват и хвърлят в затвора. След като косата му отново пораства достатъчно, за да възвърне силата си, Самсон сам слага край на живота си, като срутва сградата, в която е самият той, но и с хиляди врагове в нея. (Съдии 16.)

В Новия завет използването на Юда като шпионин е типичен пример за шпионска операция в една римска колония: властващите управители използват местни жители, тъй като само те владеят езика и необходимия опит, за да се смесят с населението и да не предизвикат подозрение.

За една друга шпионска операция разказва Павел в Новия завет, който споменава за мистериозните „лъжебратя“: „и то поради лъжебратята, които бяха се вкраднали и вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят.“ (Послание на апостол Павла към Галатяните 2:4.)