Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1221)

Райт, Питър (1916–1995)

Сътрудник на британската Служба за сигурност (МИ–5), известен и докато е на служба, и след това с твърдението, че структурите на държавна сигурност на Великобритания са некомпетентни и че националните специални служби са препълнени със съветски агенти. Райт даже обвинява като съветски агент и генералния директор на МИ–5 РОДЖЪР ХОЛИС.

Райт е син на учен и получава образованието си в Оксфордския университет. В началото на Втората световна война постъпва в Проучвателната лаборатория към Адмиралтейството. След войната работи като специалист (научен работник) в компанията Маркони, а през 1949 г. е поканен от МИ–5 като хоноруван „външен научен съветник“ по въпросите на използването на военнонаучните ресурси в контраразузнавателните операции. През 1952 г. в американското посолство в Москва (по-точно в държавния герб на САЩ, висящ на стената в кабинета на посланика) е открито сложно подслушвателно устройство. Американците не могат да открият принципа му на действие и го предават на англичаните. Именно Питър Райт съумява да открие тайните на съветския БРЪМБАР (вж. САТИР).

След този успех през 1955 г. е поканен да постъпи в МИ–5 и става първият учен, назначен в агенцията. Той се занимава предимно с електронно НАБЛЮДЕНИЕ и не само успява да разкрива съветски шпионски действия, но и поставя британски подслушвателни устройства в чуждестранните посолства. (Вж. ИНГАЛФ.)

След време Райт се залавя и с разкриване на съветски внедрени шпиони в британските разузнавателни служби (МИ–5 и МИ–6). Той работи с дешифрираните съобщения на ВЕНОНА и в сътрудничество с американски и канадски разузнавателни служби открива нови доказателства за съветското шпионско проникване.

Райт е уверен, че Холис, който е генерален директор на МИ–5 от 1956 до 1965 г., е работил за руснаците. Обвиненията му водят до създаването на КОМИСИЯ ФЛУЪНСИ от кадри на МИ–5 и на МИ–6, на която той е председател. През януари 1976 г. Райт се пенсионира и разкрива подробности около кариерата си в контрашпионажа, а също и подозренията си в книгата „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987). Британското правителство се опитва да спре публикуването на книгата, позовавайки се на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА. Но Райт заобикаля тази стъпка на правителството, като издава книгата първо в Австралия.