Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Корона

Американски фоторазузнавателен СПЪТНИК, използван от 1960 до 1972 г. за НАБЛЮДЕНИЕ над Съветския съюз, Китай, Близкия изток и други части от света. Първият в света шпионски спътник.

Съединените щати започват разработката на Корона през 1956 г. като приемник на самолет U–2 и отначало тя е известна като американска оръжейна система (ОС) на военновъздушните сили 117L — спътник за стратегическо РАЗУЗНАВАНЕ. Идеята за шпионски спътник датира от проучване, направено през 1946 г. от корпорацията Ранд, която изследва приложимостта на изкуствените орбитални спътници. Развитието на балистичните ракети, на далекообхватните камери и техниките за улавянето на спуснати с парашут фотографски капсули от спътника довеждат до програмата Корона. Решението на американското правителство да разработи и да пусне в действие Корона е взето 8 седмици след като на 4 октомври 1957 г. руснаците изпращат в орбита Спутник 1 — първия в света изкуствен спътник.

Според проекта Корона трябва да е оборудван с фотокамери, които да се включват и да се изключват автоматично, когато преминава над предварително набелязани райони. Щом филмът се снима, пакетът се изстрелва над Тихия океан, където самолет на военновъздушните сили го прехваща във въздуха.

Първата версия на Корона е КИЙХОУЛ, или система KH–1. От февруари 1959 до юни 1960 г. са изстреляни 12 спътника, 8 от които са снабдени с фотокамери. Опитите са неуспешни, а и капсулите с филмите не са уловени. Екипът от военновъздушните сили, ЦРУ и производителите систематизират неуспехите и удвояват усилията си. Най-сетне на 18 август 1960 г. тринайсетият спътник Корона е изстрелян успешно в орбита и снима части от Съветския съюз. Капсулата с филма е изстреляна на следващия ден и уловена заедно с парашута от самолет на военновъздушните сили. Тази единствена мисия осигурява много повече снимков материал за Съветския съюз, отколкото извършените 24 мисии с шпионски самолети U–2. На филма над 900 м са снимани 2,5 млн. кв. км съветска територия.

През следващото десетилетие спътниците и техните фотокамери непрекъснато се подобряват. През 1960 г. е определен списък с цели за фотографиране от Съветския съюз под кодовото наименование ТЕЛЪНТ КИЙХОУЛ. Той включва: 1) стратегически ракети; 2) тежки бомбардировачи и 3) обекти на ядрена енергия. По-късно списъкът е разширен, тъй като се използват повече спътници и усъвършенствани фотокамери и филми. Например на 24 юли 1968 г. вицеадмирал Х. Рикоувър — ръководител на програмата за ядрената мощ на американския флот, съобщава на Смесената комисия по атомна енергия: „… руснаците от известно време развиват най-големия строеж на подводници и ремонтни бази в света… И независимо от това те продължават да разширяват базите си.“ Това описание на огромната корабостроителница — 402 в Свердловск в съветска Арктика, е направено въз основа на снимките на Корона.

Спътниковите снимки са изключително ценни за стратегическите оценки и планиране, тъй като дават точна информация за съветските кораби, самолети и други бойни системи, за производството и техническите възможности на Съветския съюз.

Последната мисия на Корона е през май 1972 г. Изпълнени са 95 мисии, успешни или с частичен успех, а 26 се провалят. (Дадена мисия може да има частичен успех, ако 1 от 2-те фотокамери откаже да работи или ако 1 от 2-те капсули с филм не бъде уловена.) Последните серии на КоронаKH–4B са с 19-дневна мисия и са заредени с по 9700 м филм, спускан на Земята в 2 капсули.

Освен основните цели над Съветския съюз Корона покрива и голяма част от Китай и части от Югозападна Азия и Близкия изток. При няколко полета са снимани и части от Съединените щати за съпоставяне.

През 90-те години програмата Корона е строго засекретена. Изстрелванията на спътниците получават за прикритие названието ДИСКАВЪРЪР и официално са обявени като научноизследователски. В едно от първите си обществени изявления — на 23 май 1995 г., ДИРЕКТОРЪТ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ доктор ДЖОН ДОЙЧ се позовава на системата Корона като класически пример за ефективно вземане на решения от правителството, за добро сътрудничеството между индустрия и правителство и за голямото значение на разузнавателната информация. „Корона, отбелязва той, значително промени хода на Студената война.“

shpionazh-37.pngРазузнавателен спътник Корона
shpionazh-38.jpgСнимка на Кремъл, направена от спътник Корона на 28 май 1970 г.
shpionazh-39.jpgC–119 Flying Boxcar улавя в полет контейнер със снимки от спътник Корона.