Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (447)

Донован, Уилям (1883–1959)

Директор на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — американска специална служба по време на Втората световна война, специализирана от основаването й през 1941 г. във външно разузнаване и диверсионни операции. УСС е предшественик на ЦРУ.

През 1914 г. започва Първата световна война. Донован, известен и преуспяващ адвокат в Ню Йорк, заминава за Европа заедно с Хърбърт Хувър (бъдещ президент на САЩ) в състава на специална комисия за решаване на въпросите по продоволствието на армията. Едновременно с това той оказва помощ и на гладуващите. През 1916 г. е отзован в Съединените щати и призован на действителна военна служба. Участва в борбата с въстаниците на Панчо Вила на мексикано-американската граница. Завръща се в Ню Йорк през март 1917 г. Назначен е за командир на легендарния 69-и пехотен полк Сражаващи се ирландци (нюйоркската Национална гвардия). През ноември 1917 г. полкът е прехвърлен в Европа и участва в жестоки боеве като част от американската дивизия Рейнбоу. Във Франция за 19 месеца Донован е раняван 3 пъти. Поради храбростта му на бойното поле е един от най-награждаваните военни през войната — получава Медал на честта, Кръст за отличителни заслуги, Легион на честта, Орден на Британската империя и Военен кръст с лента и Сребърна звезда.

В годините след Първата световна война Донован оформя предпочитанията си към разузнаването. По това време Държавният департамент го изпраща в разтърсваната от революцията Русия. Там той служи като офицер за свръзка на армията на САЩ в щаба на белогвардейските сили на адмирал А. В. Колчак. Завръща се в Съединените щати в края на 1920 г. и подновява адвокатската си кариера. Става федерален заместник генерален прокурор на САЩ и частен адвокат с международна практика. Сред клиентите му е и Уинстън Чърчил.

Изключително любознателен и често откровен и прям, той пътува през 30-те години като обикновен гражданин, за да прецени сам Италиано-етиопската война и Гражданската война в Испания. В края на 30-те години е посланик със специални пълномощия на президента Франклин Д. Рузвелт и пътува често в Европа и Близкия изток. Най-важното му пътуване е през юли 1940 г. във Великобритания, когато президентът му възлага да „определи боеготовността на британците“. Джоузеф Кенеди, американски посланик в Лондон, който смята, че Великобритания скоро ще бъде разгромена от германците, се противопоставя на пътуването.

Донован се запознава в Англия с контраадмирал Джон Годфри — ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, с генерал-майор сър СТЮЪРТ МИНГИС — ръководител на МИ–6, и с други разузнавачи. Не е информиран официално за новата британска агенция, която ще се занимава с подривни военни действия — СИО (Специални изпълнителни операции). Донован впечатлява тези, с които се среща, и както по-късно пише един британски историк, той „успя да създаде за себе си огромен запас от добри впечатления“ и „помогна да се завърти колелото, което водеше до развитие на сътрудничество в разузнаването на двете страни“. Пътуването, което британците одобряват, убеждава Донован, че с американска помощ те ще издържат на германския натиск. По-късно той твърди, че е препоръчал спорната сделка, в която Рузвелт, избягвайки американските закони за неутралитет, прехвърля 50 поостарели американски бойни кораба в няколко британски бази в западната част на Атлантическия океан и на Карибските острови.

В края на 1940 г., придружен от УИЛЯМ СТИВЪНСЪН, директор на британските разузнавателни операции в Съединените щати, Донован предприема опасно пътуване (40 000 км), за да обиколи фронтовете и шпионските центрове на Европейската война — Англия, Гибралтар, Малта, Египет, Гърция, Югославия, Турция, Португалия и Испания. Биографът му Антъни Кейв Браун описва пътуването като „неспирна процесия от генерали, адмирали, маршали от военновъздушните сили, шпиони, политици, шейхове, свещеници, арабски молли, принцове, генерали и крале“.

Министър-председателят Чърчил, решен да вкара Съединените щати във войната, е толкова впечатлен, че телеграфира на Рузвелт, че Донован „навсякъде е пренесъл един жив, стоплящ огън“. Директорът на военноморското разузнаване изпраща телеграма до главнокомандващия Средиземноморския флот: „Няма съмнение, че можем да постигнем много повече с помощта на Донован, отколкото с когото и да е друг.“

През март 1941 г. Донован се завръща във Вашингтон. Слухът за интереса му към разузнаването е пристигнал преди него — вероятно от американските военни и военноморски аташета в Лондон. На 8 април генерал-майор Шърман Майлс — ръководител на АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ, пише на генерал Джордж Маршал, началник на Генералния щаб: „Има убедителни причини, които ме карат да вярвам, че е настъпило раздвижване, предизвикано от полковник Донован, за създаването на суперагенция, която да контролира всички разузнавачи… подобна стъпка ще бъде твърде неблагоприятна, да не кажа катастрофална.“ Същевременно ЕДГАР ХУВЪР, директор на ФБР, се стреми да разпространи специалната си разузнавателна служба в Латинска Америка с прицел в Европа и Азия.

Неприязънта на Майлс и Хувър към Донован е подсилена от факта, че трябва да се съобразяват с още един аматьор — ВИНСЪНТ АСТОР, приятел яхтсмен на Рузвелт. Президентът е назначил Астор — офицер от запаса на военноморските сили, за координатор на всички специални служби (на армейското разузнаване, на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ и на ФБР) в Ню Йорк и окръга. Във Вашингтон се носели слухове, че Рузвелт ще създаде „суперагенция“, начело на която ще издигне Астор.

Подтикван от министъра на ВМС Франк Нокс, на 10 юни 1941 г. Донован пише докладна записка, в която повдига въпроса за създаването на тайна служба. Такава агенция, пише Донован, трябва да бъде оглавявана от „координатор на стратегическата информация“, назначаван от президента и „пряко отговорен пред него и пред никой друг“, и финансирана от фонд, контролиран „изцяло от президента“.

Донован дипломатично се съгласява, че предложената агенция не трябва да поема „домашните задължения, на ФБР“ и че не трябва да се намесва в „разузнавателната дейност на армията и флота“. Но тя ще координира, засекретява и анализира „цялата информация независимо от източника“.

Докато Нокс се опитва да прокара идеята, а ръководителите на армията и флота се съпротивляват, Рузвелт изчаква. В лицето на Донован британците виждат свой поддръжник. За това, което по-късно е описано като опит „да се ускори процесът“, британците се обръщат към Годфри, директор на британското военноморско разузнаване, и личния му адютант капитан III ранг ЯН ФЛЕМИНГ (създател на популярния литературен и филмов герой ДЖЕЙМС БОНД). По време на вечеря в Белия дом Годфри казва на Рузвелт, че Америка има нужда от разузнавателна агенция, която да бъде ръководена от Донован.

На 11 юли 1941 г. Рузвелт назначава Донован за директор на новата агенция за външно разузнаване с длъжност КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА (КИ). Когато Рузвелт обявява назначението на Донован, Стивънсън се обажда на Мингис: „… Не можеш да си представиш какво облекчение чувствам… че нашият човек е на толкова важен за усилията ни пост.“

Отначало Рузвелт смята да върне Донован на активна военна служба и да работи като КИ, макар и в униформа. Но армията и Конгресът се противопоставят и го принуждават да се откаже от тази идея, поне временно. И така, Донован започва разузнавателната си кариера като цивилен. Той поема работата толкова безшумно, че вестниците го наричат Потайния Бил. (След 7 декември 1941 г. отново е в униформа. Въпреки че към него често се обръщат с „генерал Донован“, той не е бригаден генерал до март 1943 г. През ноември 1944 г. става генерал-майор.)

Опозицията към Донован започва да намалява, след като бригаден генерал УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ убеждава по-вишестоящите в армията, че тъй като Донован има лесен достъп до Белия дом и до важни представители на администрацията на Рузвелт, би било добре новата организация да се привлече под крилото на Обединения комитет на началник-щабовете — обединение, създадено през 1942 г., за да координира американската военна стратегия. Така и става. На 13 юни 1942 г. организацията на Донован е преобразувана в Управление на стратегическите служби към Обединения комитет на началник-щабовете. (Смит ще стане ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ през 1950 г.)

Месец по-късно Донован едва не загубва своето УСС, след като одобрява няколко операции за проникване с взлом в испанското посолство във Вашингтон с цел осигуряване на информация, необходима във връзка с подготвяното настъпление на съюзниците в Северна Африка. Докато Хувър беснеел от ярост, Обединеният комитет на началник-щабовете се застъпил за Донован и УСС.

Донован прекарва голяма част от времето си, за да отбива атаките на различни опоненти — от служители в британското разузнаване, които го смятат за конкурент в Европа, до генерал Дъглас Макартър, който забранява присъствието на УСС в югозападната част на Тихия океан. А и Хувър все изчаква възможност да му забие нож в гърба. „ФБР третира по-добре дори АБВЕРА (германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ), отколкото нас“ — споделя веднъж Донован.

Но той няма равен на себе си като дипломатичен човек, който е вещ в задкулисните интриги. Един от европейските му оперативни служители — УИЛЯМ КЕЙСИ (още един бъдещ директор на ЦРУ), го описва като „дундест мъж с мек глас и фини обноски. Изобщо не му подхождаше прозвището Дивия Бил, от което изобщо не успя да се отърве“. Пресата също обича да го нарича Дивия Бил — име, което си спечелва по време на героичните дни в армията. Приятелите му твърдят, че никой никога не е посмял да го нарече Дивия Бил в лицето.

На 7 юни 1944 г., на следващия ден след дебаркирането на съюзническите войски в Нормандия, в района на бойните действия пристигат Донован и адютантът му Дейвид Брус. По този начин те нарушават строгата договореност между САЩ и Великобритания, според която на офицери, които разполагат с информация по операция УЛТРА, категорично се забранява да се показват на опасни места и да се подлагат на риска да попаднат в плен. Още нестъпили на плажния пясък, и върху тях се изсипва дъжд от немски куршуми. Донован се извръща към Брус и казва: „Ние двамата знаем прекалено много.“ Изважда пистолет и добавя: „Ако стане ясно, че пленът ни е неизбежен, ще застрелям първо теб. А след това и себе си. Все пак аз съм командващият офицер.“ С настъпването на нощта успяват да се доберат до флагманския кораб.

По време на италианската кампания Донован посещава Капри и дава инструкции на офицер от УСС да държи под око Ла Фортино — вилата на негов нюйоркски приятел от хайлайфа и негов политически поддръжник. Молбата предизвиква истински словесен порой от страна на офицера и както пише Робин Уинкс в книгата „Плащ и кинжал“ („Cloak & Gown“, 1987):

В този момент Донован съзря колко сложна е работата му. По-късно той казва, че ако му се наложи да умре, ще са му нужни две лопати — с едната да изкопае гроб за себе си, а с другата да изхвърли мръсотията, която се е изляла там.

Уинкс пише също, че когато на някого, който познава добре Донован, попада стихът на Е. Е. Къмингс, с който поетът се обръща към Смъртта: „И как е твоето синче синеоко?“, то той решава, че Къмингс е имал предвид именно Донован: харизматичния генерал с впиващите се сини очи.

В края на 1944 г. Донован отстоява идеята да се създаде на базата на УСС постоянна разузнавателна служба, пригодена за работа в мирно време. Във въздуха вече витае Студената война. ФБР и специалните служби на военните ведомства възнамеряват да задушат в зародиш идеята на Донован. Но да посегнат на УСС, не намират сили. УСС вече е колос — с агенти и филиали по целия свят.

Войната е към края си и Донован гради планове за извършване на шпионска дейност срещу Съветския съюз. Той си има своя представа за отношението и поведението спрямо руснаците — на места да им се оказва помощ, а на места да бъдат грубо притискани. Но тази позиция се разминава с мнението на управляващите в Америка. Когато Германия обявява капитулация, Вилхелм Хьотл — бивш ръководител на германското разузнаване във Ватикана и на Балканите, се предава на американците. Той е готов да предаде ръководената от него мрежа срещу руснаците на УСС, при условие че борбата срещу Съветския съюз продължи.

Висшите служители във Вашингтон вече са предвидили необходимостта бивши нацисти да бъдат използвани срещу руснаците. (Вж. ГЕЛЕН РАЙНХАРД; ОРГАНИЗАЦИЯ ГЕЛЕН.) Донован разбира за предложението на Хьотл от АЛЪН ДЪЛЕС и предлага да бъде създаден екип от УСС и КГБ, за да може мрежата да бъде унищожена. За него нацистите си остават нацисти. Въпреки че отначало Обединеният комитет на началник-щабовете се противопоставя на сътрудничеството с враговете, архивите доказват, че нещата са стигнали толкова далеч, че процесът е необратим. Не съществуват данни, какво точно се е случило след това, но Хьотл е освободен от затвора по време на една от многобройните прояви на компромиси към бивши нацисти.

Смъртта на президента Рузвелт на 12 април 1945 г. предвещава края на влиянието на Донован във Вашингтон. Донован не успява да постигне единомислие с президента Труман, който насочва вниманието си към Тихоокеанския район. След войната за УСС и Донован няма работа. На 20 септември 1945 г., малко повече от месец след капитулацията на Япония, Труман прекратява дейността на УСС.

Въпреки че ЦРУ наследява УСС, Донован не участва в създаването на новата агенция. Много от влиятелните приятели на Донован се борят Донован да стане първият директор на Централното разузнаване, но Труман не взема под внимание кандидатурата му.

Донован е заместник-прокурор по време на следвоенните процеси в Нюрнберг срещу германските военни лидери. През август 1953 г. е назначен за посланик в Тайланд, но 18 месеца по-късно се налага да се оттегли поради влошаване на здравето. След смъртта му президентът Айзенхауер възкликва: „Какъв човек! Загубихме последния си герой.“

Уилям Донован