Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

* Мосад

Въпреки че Израел има няколко общонационални разузнавателни агенции (вж. ИЗРАЕЛ), името Мосад — съкратено от Ha Mossad Le modi’in Ule Tafkidim Meyuhadim (Институт за разузнаване и специални задачи) — се използва винаги когато се говори за еврейските разузнавателни служби. Мосад е преминал през много неуспехи и е бил причина за неудобни ситуации, в които е изпадал Израел.

Мосад е създаден на базата на Политическия отдел на израелското външно министерство скоро след провъзгласяването на държавата Израел на 14 май 1948 г. Политическият отдел носи отговорността за събирането на разузнавателни сведения извън страната. Първият директор на управлението е роденият в Латвия Борис Гуриел, служил в британската армия през Втората световна война и пленен от германците. През този период — преди израелската независимост, той работи за ШАИ — разузнаването на нелегалната Хагана.

Първоначалните функции на Политическия отдел са внедряването на АГЕНТИ — израелци или местни жители, в арабските страни и създаването на работни отношения със западните разузнавателни служби. Офицерите от Политическия отдел служат под ПРИКРИТИЕТО на дипломати в израелските посолства в Западна Европа.

Но поради конфликти в ръководството на Политическия отдел и ниския професионализъм министър-председателят Давид Бен Гурион най-сетне се намесва и настоява за реорганизация на израелското разузнаване. На 1 април 1951 г. е създаден Мосад. Той отговаря директно пред кабинета на министър-председателя и е създаден по образец на американските, а не толкова на британските разузнавателни служби (британското разузнаване [МИ–6] е под прекия контрол на Министерството на външните работи).

Отначало Мосад се нарича Ha Mossad Leteum (Институт за координация), едно наистина амбициозно име. Чак през 1963 г. получава новото име — Институт за разузнаване и специални задачи.

Целта на агенцията е да събира разузнавателна информация в чужбина. Всички чуждестранни „операции“ по това време се изпълняват от 131-ва армейска част. Армейското разузнаване АМАН и Мосад използват съвместно 131-ва част. Първият директор на Мосад е РУВЕН ШИЛОА, създател на Шаи, служил дълго в Хагана и с богат опит на агент в арабските страни, а по време на Втората световна война — агент зад германските линии, изпратен от британците.

Управлението на Шилоа е кратко, но той успява да създаде определени стандарти и поведение в агенцията, въпреки че операциите й, а също и начинът на разпределение на финансите са доста неумели. Още от самото начало Мосад е възпрепятстван от некомпетентност и предатели. Първият е ДАВИД МАГЕН. Изпратен е в Египет да ръководи МРЕЖА информатори, но тайно установява контакт с египетски РАЗУЗНАВАЧИ. Друг изпратен в Египет израелски разузнавач — АВРАМ ДАР, се замесва в т.нар. афера Лавон.

Успехите на Мосад през този период включват получаването на копие от тайната реч на Никита Хрушчов пред XX конгрес на комунистическата партия от 25 февруари 1956 г., в която е заклеймен покойният диктатор Йосиф Сталин. Едно копие е предадено на ЦРУ, преди да успеят да си го набавят по други канали. Друг успех на Мосад е ВОЛФГАНГ ЛОЦ, който работи изключително успешно в Египет от 1959 до 1964 г., когато е разкрит и измъчван в затвора. Голям успех има агентът на Мосад ЕЛИАХУ КОЕН, който се внедрява на най-високо равнище в сирийското правителство и общество, преди да бъде разкрит.

Първият ръководител на Мосад — Шилоа, е ранен при автомобилна катастрофа. Дълбоко засегнат от политическите боричкания, предава поста през септември 1952 г., след като е служил едва 18 месеца. Наследникът му — амбициозният ИСЕР ХАРЕЛ, е директор на Мосад 11 години, което е най-дългият период, заеман от директор. Харел идва на този пост от директорското място на ШИН БЕТ и е единственият, който е заемал директорски пост в двете агенции. По заповед на Бен Гурион Харел е наречен МЕМУНЕХ — „отговорника“ на всички израелски разузнавателни дейности, и се отчита директно пред Бен Гурион както по международните, така и по вътрешните въпроси на сигурността.

По време на управлението на Харел Мосад издирва бивши нацисти, които се крият в Европа и Южна Америка, за да бъдат изправени пред съда. Най-голямото постижение в тази област е залавянето на Адолф Айхман — нацисткия функционер, който ръководи избиването на милиони евреи по време на фашисткия режим. Операцията, осъществена със съвместните усилия на Мосад и Шин Бет, успява да извади Айхман от скривалището му в Аржентина.

При Харел агенти на Мосад се инфилтрират в египетското и западногерманското разузнаване, като използват антитерористични тактики, за да спрат германските учени да работят за Египет. Но Бен Гурион иска да укрепи израелско-западногерманските отношения и се обръща против Харел. Той го порицава заради кампанията, подета против учените, и губи вяра в човека, когото е нарекъл мемунех. Харел се оттегля от правителствена служба през март 1963 г. (Никой оттогава не е имал такова положение в израелското разузнаване.)

На мястото на Харел като ръководител на Мосад Бен Гурион назначава МЕИР АМИТ — ръководителя на Аман. Важно е, че преди назначението му през 1962 г. Амит никога не е служил в областта на разузнаването. Той има значителен принос за Аман. На 26 март 1963 г. Бен Гурион вика Амит в кабинета си, след като е изпратил самолет, който да го вземе от мястото, близо да Мъртво море, където извършва инспекция на военни чести, и му съобщава, че трябва незабавно да поеме ръководството на Мосад.

Амит се опитва да превърне Мосад в сериозна и съвременна разузнавателна организация, като се съсредоточава на най-важната според него задача — събирането на военни и политически сведения за арабските страни. За него Мосад е орган за събиране на информация и трябва да се въздържа от извършването на операции, които са загуба на сили и средства. Под влиянието на икономически и бизнескурсове, на които е присъствал в Съединените щати, той иска да наложи манталитета и стила на управление на американските корпорации. През този период Мосад и Аман заедно се опитват да осигурят разузнавателната информация, която превръща Шестдневната война (1967) в един от най-големите успехи в израелската история.

Шест години по-късно обаче израелското разузнаване, изглежда, не разполага с информация, че египетските военни части са прекосили Суецкия канал в началото на войната Йом Кипур, нито пък каква е ефективността на египетските сили, влезли в Синай. КОМИСИЯТА АГРАНАТ стоварва вината върху ръководителя на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ — майор Елиаху Зейра, и трима други разузнавачи. Зви Замир — наследникът на Меир Амит като ръководител на Мосад, се оттегля през 1974 г. (Комисията Агранат обвинява също началник-щаба на израелските въоръжени сили и командващия на южното командване. По този начин министър-председателят Голда Меир и министърът на отбраната Моше Даян не носят „пряка отговорност“ за неуспеха. Независимо от заключенията Меир и Даян се оттеглят след излизането на доклада.)

Комисията препоръчва и промени в организацията на израелската разузнавателна общност. Мосад и малък отдел за проучвания към външното министерство ще имат по-значителна роля при разузнавателните преценки. Стресната от провалите в навечерието на войната Йом Кипур (Аман също носи вина за провалите в битките по-късно), израелската разузнавателна общност възприема нови методи и подходи.

Разузнаване в мирно време

Сред най-убедителните мирновременни успехи е получаването на модернизиран изтребител МиГ–21, докаран в Израел през 1963 г. от иракски ИЗМЕННИК, който иска да осигури бягството на семейството си от Ирак. Събира около 200 000 технически документа за самолет Мираж от швейцарския инженер АЛФРЕД ФРАУЕНКНЕХТ, отвлича 200 т уран според предварително уговорена сделка, който ще бъде използван от израелската програма за атомна бомба, осъществява нападения над централен Бейрут, за да убие лидерите на арабски радикални групировки, и нанася „удари“ на други хора в други арабски държави.

1976 г. донася вероятно най-големия успех на Мосад — израелското нападение на летище Ентебе, Уганда, известно като операция Тъндърболт. Палестински терористи са отвлекли самолет на Ер Франс и са кацнали в Ентебе, където държат 97 пътници и някои членове от екипажа (въпреки че целият екипаж е бил освободен). Под ръководството на Ицхак Хофи Мосад разпитва освободени пътници, събира данни за летището (построено с израелска помощ) и съставя план за действията на президента на Уганда Иди Амин, за бодигардовете му и дори за президентския автомобил.

През нощта на 3 срещу 4 юли на около 3200 км от Израел е извършена най-забележителната операция за спасяване на заложници в историята. Благодарение на отличната разузнавателна информация и военни планове и изпълнението на армейските и военновъздушните бойни отряди са спасени всички заложници, с изключение на четирима. Израелците изгубват един офицер — командира на отряда. (Шестима терористи и 20 войници от Уганда са убити.)

През този период Мосад се съсредоточава и върху събирането на разузнавателни сведения за арабски оръжия и електронни умения. Новите и съвременни арабски оръжия се осигуряват от Съветския съюз, но Мосад успява да се сдобие с мостри на повечето от съвременните системи както от арабските страни, така и от други източници. По-голямата част от информацията се споделя с американските разузнавателни агенции.

Сътрудничеството на Мосад с американските разузнавателни агенции — както законни, така и незаконни — е значително. Израел изпълнява ролята на посредник при прехвърлянето на оръжия по време на аферата ИРАН — КОНТРИ.

Друг успех на Мосад е събирането на разузнавателна информация за чуждестранни ОБЕКТИ, за които арабските съседи смятат, че са недостъпни за израелските военни сили. Например докладите с данни за прецизността на въздушните удари над щабквартирата на ООП в Тунис, на 2150 км от Израел, както и ударът върху иракски ядрен реактор, извършен цяло десетилетие преди Войната в залива през 1991 г., показват ефективността на Мосад при набиране на разузнавателна информация.

Усилията на Мосад обаче невинаги са удачни. Понякога са били набелязвани погрешно хора за мишена. По време на конфликта в Персийския залив от 1991 г. Мосад не успява да предвиди точно някои от действията на Ирак, а също и възможностите му, особено заплахата от модифицирани ракети Скъд, изстреляни срещу Израел.

През 1990 г. американското правителство прави преценка, че персоналът на Мосад е 1500–2000 души.

Директори на Мосад

Единствено Исер Харел е служил като директор и на Шин Бет (1948–1952), и на Мосад. Меир Амит е единственият, който е работил като ръководител и на Аман (1962–1963), и на Мосад.

1951–1952 — Рувен Шилоа.

1952–1963 — Исер Харел.

1963–1968 — Меир Амит.

1968–1974 — Зви Замир.

1974–1982 — Ицхак Хофи.

1982–1989 — Наум Адмони.

1989–1996 — Шабтаи Шавит.

1996 — Дани Ятом.