Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Управление за национално разузнаване (УНР)

Американска специална служба към Министерството на отбраната, която отговаря за стратегическото въздушно разузнаване и ВЪЗДУШНО НАБЛЮДЕНИЕ. Тя е толкова засекретена, че едва през 1992 г. съществуването й е официално признато. В днешно време се обсъжда въпросът за закриване на УНР и за учредяване на Национална агенция за визуална информация и картография на нейно място.

УНР е създадено на 25 август 1960 г. за координация на усилията и натрупаните данни от въздушното разузнаване, осъществено от СПЪТНИЦИ и шпионски самолети U–2. УНР е служба, която харчи много повече, отколкото ЦРУ или АНС. Отначало се е предполагало, че УНР освен всичко друго ще бъде и буфер между ЦРУ и ВВС, които остро се конкурират помежду си за спътниковите програми и за очакваните от тяхната реализация плодове. ВВС например, за да увеличат бюджета си, непрекъснато търсят доказателства в стремежа да докажат твърдението си, че руснаците преследват политика на непрекъсната надпревара във въоръжаването, която трябва да бъде компенсирана с нови разработки и постижения от военновъздушните сили. А ЦРУ на свой ред се надява с помощта на спътниците да получи обективна картина за мащабите на съветското въоръжение.

УНР отговаря за създаването, развитието и използването на американските разузнавателни спътници, а също и за поддръжката им, докато са в орбита. То разработва и осигурява работата с шпионските спътници. Агенцията наблюдава споразуменията за контрол във въоръжаването, проследява от Космоса военни операции и маневри, води записи на природни бедствия, осигурява спътникова поддръжка на програмите за изучаване и защита на околната среда. На разположение на УНР са и спътниците за радиолокационен контрол и за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, а също и други спътници със специализирано предназначение и контрол на всички възможни видове комуникации. УНР осигурява и данни за съставянето на компютърни карти за направляване на ракетите.

Управлението е структурно подразделение на Министерството на отбраната, но същевременно е самостоятелен член на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ (и следователно се ръководи от ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ). То управлява над 30 военни контролни спътникови станции по света, които обаче никога не се споменават като обекти на УНР.

Комисията по събиране и обработване на визуалната информация към директора на Централното разузнаване определя на УНР нужните фоторазузнавателни материали. През 1992 г. комисията става част от новосъздаденото Централно управление за визуална информация — междуведомствено подразделение.

От 1991 г. към директора на Централното управление е създаден и екип по въпросите на околната среда, който се състои от 50 учени, военни и цивилни специалисти. Всеки един от тях има необходимия ДОСТЪП до секретни материали, за да преглежда продуктите на УНР, които се използват за проучвания на околната среда и на феномени като избухване на вулкани и горски пожари.

Идеята за създаване на УНР се ражда през август 1960 г. на среща на президента Айзенхауер с групата, назначена да проучи обещаните разузнавателни резултати от спътниците КОРОНА и САМОС (спътник за ракетно и спътниково наблюдение), който е в процес на изграждане. Сред тези, които се срещат с Айзенхауер, са Джон Рабъл — заместник-директор по изследванията и инженерните проекти към Министерството на отбраната, доктор Джордж Кистиаковски — научен съветник на Айзенхауер, и доктор Джоузеф Чарик — заместник-министър на военновъздушните сили.

Военновъздушните сили се състезават с ЦРУ за контрол над спътниковото разузнаване и са против контрола на ЦРУ над програмата U–2. След като ЦРУ първо започва въздушно разузнаване с U–2, военновъздушните сили се страхуват, че програмата Корона ще бъде поверена на ЦРУ.

Политическият престиж на Айзенхауер сериозно е накърнен, след като на 1 май 1960 г. над Съветския съюз е свален американският самолет U–2 (вж. ПАУЪРС, ФРАНСИС ГАРИ). И след 3 месеца, когато е внесен за обсъждане проблемът за водене на разузнаване от Космоса, президентът все още болезнено изживява неловкото поведение на ЦРУ в инцидента с U–2. Накрая той решава, че над спътниковата програма трябва да се създаде съвместен надзор от цивилни и военни структури. Тогава той решава спътниковата програма да бъде под надзора на цивилни и военни. В резултат на това негово решение се появява т.нар. Управление на ракетните и спътниковите системи (УРСС), което влиза в структурите на ВВС на САЩ. По-късно то е преименувано Управление на космическите системи и е ПРИКРИТИЕ за УНР. Първи директор на новата служба е Чарик, който остава и като заместник-министър на ВВС. Хората, които го познават добре, твърдят, че той имал 2 шапки: бяла, символизираща принадлежността му към военновъздушните сили, и черна, символизираща принадлежността му към засекретеното Управление за национално разузнаване, занимаващо се с „тайни тъмни“ дела. Първият американски разузнавателен спътник е изведен в орбита на 31 януари 1961 г.

УНР бързо се утвърждава като полезна служба, предоставяща на ръководството на страната изключително ценни разузнавателни сведения, като например доказателства, отхвърлящи твърдението за „ракетна дупка“, които показват, че руснаците разполагат с по-малко ракети, отколкото се посочва в докладите. А снимките на строителството на огромни подземни съоръжения (бункери) за съветските лидери свидетелстват, че те се опасяват от евентуална ядрена война. УНР изиграва важна роля за постигане на споразумение по контрола и съкращаването на въоръженията. Неговите спътници имат възможност да предоставят достоверна информация за това, спазва ли Съветският съюз задълженията по договора или не.

Мартин Фейга, заместник-министър на военновъздушните сили, отговарящ за космонавтиката, е последният ръководител на УНР до момента, когато управлението е засекретено. Кариерата му е свидетелство за двойствеността на УНР, тъй като преди това е работил в ЦРУ. „Истина е, че спътниковото разузнаване е част от всяка стъпка на отбраната през последните 30 години — казва Фейга — независимо дали става въпрос за подготвянето на Стратегическото въздушно командване за бомбардировъчните и ракетните мисии или за оказване на помощ на тактическите части на бойното поле, или за подаване на информация на президента, държавния секретар, съветника по националната сигурност и др…“

С времето УНР става почти самостоятелна структура. Поради строгата секретност даже бюджетът на управлението — съставляващ ежегодно 5–7 млрд. долара — се утвърждава без разисквания от Конгреса, макар и от време на време да се чува критика, отправена към „златните“ му технологии.

В УНР работят 4000 щатни служители от Министерството на отбраната, ЦРУ и други военни структури. За разчитането на спътниковите снимки отговаря не УНР, а НАЦИОНАЛНИЯТ ЦЕНТЪР ЗА РАЗЧИТАНЕ НА АЕРОСНИМКИ към ЦРУ. Въпреки че УНР има права над някои САМОЛЕТИ за разузнаване, от юни 1994 г. тази задача е поета от Службата за въздушно разузнаване на Министерството на отбраната. Тази нова служба се занимава също с развитието и осигуряването на въздушното разузнаване както от обитаеми, така и от необитаеми въздухоплавателни средства. (Вж. ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ.)

Тази административна неуредица предизвиква обърквания и критика. След Войната в Персийския залив през 1991 г. военните плановици се оплакват, че разузнавателните сведения се осигуряват прекалено бавно и виновник за това се оказва УНР. УНР отговаря, като изтъква, че работи над „система за моментално реагиране“, която позволява на плановика на дадена бойна мисия да натисне копчето и на екрана да се появи определената му нужна информация. Управлението се оправдава и с това, че непрекъснато обновява разузнавателните данни, за да могат военните да оперират с възможно най-„прясна“ информация.

Междувременно през 1990 г. УНР купува терен с площ близо 6 ха за запланувания нов служебен комплекс, състоящ се от 4 сгради, на стойност 304 млн. долара, близо до международното летище Далас във Вирджиния, на около 32 км западно от Вашингтон. Управлението възнамерява да използва допълнителната площ за още 2 постройки, които да бъдат продадени или дадени под наем на контрагенти, с които работи редовно. Всичко това е било извършено, без Министерството на отбраната или директорът на Централното разузнаване да са били уведомени.

Все по това време започва и разследване от Конгреса в отговор на жалби, че УНР не разкрива стойността на новата си щабквартира. Разследването установява, че разходите превишават с 30% сумата, необходима за построяването на новия служебен комплекс за 2190 щатни сътрудници на УНР и 1000 души обслужващ персонал, работещи по договор.

ДЖОН ДОЙЧ е назначен за директор на Централното разузнаване през май 1995 г. Един месец след това проверката от Конгреса показва, че УНР е натрупало почти 4 млрд. долара неизразходвани средства, без да се броят непохарчените средства на агенциите, които го контролират. (Тази сума надхвърля годишния оперативен бюджет на Държавния департамент.) Предполага се, че по-голямата част от парите са пренасочени към подмяната на спътници. Но там няма нужда от подмяна и УНР запазва парите като „гърне злато“, както се изразява един от специалистите. Членове на Сенатската комисия по разузнаването заявяват, че „ръководните кадри на УНР нямат представа“, каква част от парите не са похарчени. По-късно новият финансист на УНР прави финансова ревизия и определя излишъка на 4 млрд.

Дойч и министърът на отбраната Уилям Пери уволняват Джефри Харис — директор на УНР и заместник-министър на ВВС по космическите програми, както и заместника му Джими Хил. Уволненията поставят само началото за създаването на новата Национална агенция за визуална информация и картография, която да остане към Министерството на отбраната като част от разузнавателната общност. Смята се, че в новата агенция ще влязат съществуващите дотогава самостоятелни служби: Агенцията за картография в отбраната, Централното управление за визуална информация, специалистите по анализ на фотографските изображения от РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА и някои части на Службата за въздушно разузнаване към Министерството на отбраната.