Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (757)

Лакрос

СПЪТНИКОВА програма на САЩ, разработена за преодоляване облачната покривка над Съветския съюз, която възпрепятства РАЗУЗНАВАНЕТО с шпионски спътници. Облачната покривка е сериозна пречка за наблюдение над Съветския съюз и ограничава ефективността на първите фотографски спътници. Спътникът КОРОНА например пръв засича само възможното разположение на антибалистичната ракетна система близо да Талин в Естония през 1961 г. Това е 8 години преди да бъдат направени допълнителни, подробни спътникови снимки, преодолели облачната покривка.

Разрешението на проблема според специалистите е в използването на радар, отразяващ фокусирани радиовълни, които могат да проникнат през облачната покривка, а също и да преодоляват тъмнината. Американският експериментален океански наблюдателен спътник СИЙСАТ-А, пуснат в орбита на 27 юни 1978 г., е снабден с радар SAR (Synthetic Aperture Radar) с капацитет 25 м, т.е. може да засича обекти с тази големина от височина 1250 км над Земята.

Космическата совалка Колумбия е изстреляна в орбита на 12 ноември 1981 г. и е снабдена с радар, който показва съвършено неочаквани възможности: той „прониква“ на дълбочина 4,8 м в сухите пясъци в източните части на пустинята Сахара. На 5 октомври 1984 г. совалката Чалънджър също изпитва своя радар, като фотографира няколко северноамерикански града. Джефри Ричелсън отбелязва в „Тайните очи на Америка в Космоса“ („America’s Secret Eyes in Space“, 1990):

Като се има предвид облачната покривка, която скрива много от целите, мисията бе драматична демонстрация на допълнителните способности на радара. Тя осигури отлични снимки, които показват ясно какво може да извърши радарът над Източна Европа и СССР през есента и зимата, когато всичко е закрито от облаци или от тъмнината на нощта.

Спътник по програмата Лакрос е създаден от ЦРУ под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Индиго. Предназначението му е да бъде оборудван със система SAR, която по електронен път да препраща на земната станция образи. Лакрос е замислен така, че да осигурява разузнаване на земни цели, докато океанските разузнавателни спътници, които използват SAR, са за военноморски цели. (Тази програма, наречена Клипър боу, по-късно е прекратена. Съветският съюз в това време вече има РАДИОЛОКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.)

Отначало ЦРУ планира да монтира SAR към фоторазузнавателния спътник от серията KH–11 (вж. КИЙХОУЛ). Предложението е отхвърлено от министъра на отбраната Харолд Браун, който смята, че при този план се разчита на прекалено много шпионска апаратура и на твърде малко спътници.

Производствената цена на програмата Лакрос нараства рязко, а в Конгреса се повдига въпросът за точното отчитане на разходите от ЦРУ и от УПРАВЛЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Но върху Конгреса е оказан значителен натиск за Лакрос. Мотивацията е, че той може да „наблюдава“ доколко руснаците спазват споразуменията за ограничаване на въоръжаването.

Изстрелването на първия спътник Лакрос е отложено след експлозията на Чалънджър на 28 януари 1986 г. Използването на совалката като единствения начин за извеждане на американските спътници в орбита доказва високата цена на совалковите системи. Спътникът Лакрос е изведен в орбита чак на 2 декември 1988 г. със совалката Атлантис. Дори и тогава възникват проблеми. Площадката за изстрелване във военновъздушната база Вандербърг в Калифорния има технически проблеми, а изстрелването от Кейп Канаверал, Флорида, извежда спътника в орбита, откъдето той не може да засича базите на съветските подводници, корабостроителниците на Колския полуостров, пусковите комплекси на стратегическите ракети и накрая — космодрума в Плесецк.

Щом се отдели от совалката, от Лакрос автоматично се разперват два 45-метрови соларни панела и антена за връзка със Земята. Соларните панели осигуряват енергия за радара. Няколко седмици след като е пуснат в орбита на повече от 480 км, Лакрос използва бордови ракети, за да запази постоянна орбита между 664 и 700 км.

Изстреляният в края на 1988 г. Лакрос се присъединява към другите 2 спътника от серията KH–11 (КЕНЪН/КРИСТЪЛ), които вече са в орбита. И други спътници Лакрос са извеждани в орбита, но подробностите все още са засекретени.