Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1108)

Полиграф

Устройство за установяване степента на искреност на интервюирания, известно също като детектор на лъжата. Полиграфът често се използва в КОНТРАШПИОНАЖА. Лицата, привличани за работа в ЦРУ, обикновено преминават през проверка на детектора.

Стандартният полиграф обикновено измерва честотата на дишането, кръвното налягане, пулса и изпотяването на дланите. Измервания се отбелязват от игла писец, която минава по милиметрова хартия. Правата линия показва спокойствие (и следователно искреност) на тествания по време на разговора, а резките зигзаги при отговорите на въпроси — вълнение (и може би следователно лъжи).

В последните години се появиха все повече съмнения в непогрешимите оценки на полиграфа. Това устройство не е изплашило такива знаменити шпиони, като например главен мичман от американския военноморски флот ДЖОН УОКЪР или сътрудника на контраразузнавателното управление на ЦРУ ОЛДРИЧ ЕЙМС. Уокър се хвалел, че е надхитрил полиграфа, а Еймс 2 пъти успешно преминава теста. Еймс твърди, че е следвал инструкциите, дадени му от съветските разузнавачи. Психиатри твърдят, че шпионите обикновено са толкова добре приспособени към двоен живот, че детекторът на лъжата не може да открие в тях нищо подозрително.

ДЖЕЙМС УЛСИ отказва да се подложи на тест с полиграф, когато е назначен за ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. По същия начин държавният секретар Джордж Шулц заплашва, че ще подаде оставка, ако го принудят да се подложи на детектор на лъжата. Той рязко възразява против приетия от Конгреса през 1988 г. Закон за задължително минаване на държавните служители през детектора на лъжата. Президентът Рейгън разрешава на Шулц сам да определя кога трябва и кога не трябва да се минава през тестове на полиграфа. Шулц веднага въвежда правила, като принципно позволява на служителите да отказват да се подложат на полиграфен тест, а в случай на провал не могат да се направят никакви организационни изводи без одобрението на държавния секретар.

Съдилищата в САЩ непрекъснато отхвърлят доказателства, предоставени от детектора на лъжата.

В РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ обаче е обратно — детекторът на лъжата се ползва с голямо доверие. През 1987 г. е проведено специално изследване във ФБР, в хода на което са проучени над 20 000 полиграфни теста. Специалистите, които провеждат проучването, заявяват, че погрешимостта на полиграфа е по-малко от 1%.

Сред много от служителите на ЦРУ обаче доверието в ефикасността на детектора на лъжата сериозно отслабва, след като става известно, че успешно преминали през него агенти, изпратени на работа в Куба, там се превербуват от кубинското контраразузнаване (т.е. стават двойни агенти) и започват да работят за Хавана.