Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Иран — контри

Сложен незаконен план на американските специални служби за освобождаване на американски заложници в Ливан чрез продажба на оръжие на Иран, а след това за прехвърляне на средствата в помощ на антисандинистките контри в Никарагуа.

Замисълът е на подполковник Оливър Норт — заместник-директор по политико-военните въпроси в СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС). Подпомогнат е от вицеадмирал Джон Пойндекстър — съветник по сигурността в администрацията на президента Рейгън, и на УИЛЯМ КЕЙСИ, който като ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ е член на кабинета на Рейгън. Във водовъртежа на разследването, което се провежда веднага след разкриването на тези строго секретни операции, са въвлечени някои действащи и бивши офицери от ЦРУ, включително бъдещият директор на ЦРУ РОБЪРТ ГЕЙТС.

Скандалът Иран — контри назрява още през ноември 1979 г., когато Съединените щати налагат ембарго върху оръжейните доставки за Иран, както и по-късно — през септември 1983 г., когато Рейгън подписва тайна директива, даваща зелена улица за АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ в Никарагуа за свалянето на лявото никарагуанско политическо движение на сандинистите — Сандинистки национален фронт за освобождение (СНФО), наречен на името на Аугусто Сезар Сандино — бивш революционен лидер. През 1979 г. с атаки от Коста Рика и Хондурас СНФО сваля режима на Анастасио Сомоса-Дебайле и създава ляво управление, при което национализира индустрията. Силите на дясната опозиция, известни като контри, се финансират тайно от Съединените щати.

През 1981 г. ЦРУ се обръща към парламентарните комисии по надзора на разузнавателните служби с молба да разрешат финансирането на контрите. Получава се обаче обратното — на 27 септември 1982 г. е приета повторна поправка, известна като секретна поправка към Закона за разузнаването, с която се забранява на ЦРУ да използва фондовете си за „свалянето на правителството на Никарагуа“. На 21 декември Конгресът приема Добавката Боуланд — на името на републиканеца Едуард Боуланд, председател на Конгресната комисия по разузнаване. Тук се съобщава ясно всичко, което е било засекретено. Когато става очевидно, че администрацията все още поддържа контрите, във втора добавка, известна като Боуланд II, още по-строго се забранява финансирането на преврат в Никарагуа.

Такава е ситуацията, когато на 25 юни 1984 г. Рейгън се среща с висшите си съветници, за да обсъди начините за финансиране на контрите, като се съобрази с ограниченията, наложени от Конгреса. Кейси предлага финансирането да се извърши с помощта на други страни. (Робърт Макфарлин — съветник по националната сигурност на Рейгън — вече е започнал договарянето на подкрепа от други страни.) По-късно сумите са измолени от частни лица.

Приблизително по това време Норт вербува бившия американски генерал-майор от военновъздушните сили Ричард Секърд, който има неясни връзки с ЦРУ (вж. УИЛСЪН, ЕДУИН). Секърд създава съдружие, наречено Предприятието, съвместно с Албърт Хаким — ирански изгнаник, който открива цяла мрежа офшорни банкови сметки, корпорации за прикритие (целта им е купуването на оръжие), както и други организации, за да има Норт поле за действие.

През пролетта на 1985 г. първата покупка на оръжие, извършена от Предприятието, е доставена на контрите. През май Майкъл Ледийн — консултант в АНС — въвлича Израел в схемата, когато научава от самите израелци, че иранците искат да купят ракети TOW. Правят се постъпки Израел да се заеме с продажбата. Администрацията на Рейгън вярва, че когато пратката от Израел пристигне в Иран през август или септември 1985 г., ще бъдат освободени всички американски заложници. Тогава обаче Макфарлин научава, че може да бъде върнат само един заложник и че той трябва да избира. Това е все едно, както се изразява самият той, „да приеме ролята на Господ“. Той избира УИЛЯМ БЪКЛИ — отвлечения резидент на ЦРУ в Бейрут. Когато иранците отказват, Макфарлин (без да знае, че Бъкли вече е мъртъв) избира преподобния Бенджамин Уиър.

Посредникът при размяната — заложници за оръжие — е Манухер Горбанифар, който се е провалил при проверка с ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА и ЦРУ бързо го е елиминирало. Заместник-директорът по операциите в ЦРУ по това време — КЛЕР ДЖОРДЖ, признава, че за трети път на ЦРУ се налага „да изпраща предупреждение по света, че с дадения човек не трябва да се работи, тъй като е нечестен и лъже“. Що се отнася до Секърд, Джордж споделя, че „е човек, с когото не бих искал да работя“. Скоро Джордж разбира, че „някои от картите липсват“, тъй като Кейси е извадил случая от ръцете на ЦРУ и го е предал в ръцете на Норт. Истината е, че Кейси определя насоките в работата на Норт.

Докато стотици ракети TOW и резервни части за ракети Хоук се изпращат за Иран, Рейгън публично заклеймява действията на Иран. На 8 юли 1985 г. той нарича Иран „част от конфедерация, съставена от терористични държавички… нова международна корпорация на убийци. Америка няма да се договаря с терористи“. През декември 1985 г., когато наследява поста на Макфарлин като съветник по сигурността, Пойндекстър дава на Рейгън „насоки“ за прикрити действия, което индиректно представлява одобрение за изпращането на ракетите като разменна монета за заложниците.

Норт има задължението да организира гладкото протичане на операцията. През януари 1986 г. той получава кодиращи устройства KL–43 от АНС, които да бъдат разпространени сред членовете на групата му, така че да имат сигурни комуникации (вж. ШИФРОВИ МАШИНИ ОТ СЕРИЯ KW). На 4 април в доклад до Пойндекстър Норт посочва, че сумите, получени при продажбата на оръжие за Иран, ще бъдат прехвърлени за контрите в Никарагуа. На 5 октомври самолет, пилотиран от Юджин Хейзънфас, е свален над Никарагуа. Хейзънфас е заловен от контрите и им казва, че работи за ЦРУ.

Четири дни по-късно се разразява буря в Конгреса заради очевидното нарушение на Добавката Боуланд. Робърт Пиърсън — заместник изпълнителен секретар на СНС и заместник генерален съветник в СНС, изпраща по електронната поща съобщение на Пойндекстър, в което са включени препоръки във връзка с 2-та въпроса, които той повдига: „Административната подкрепа за демократичната съпротива остава непроменена, а СНС не е направил нищо извън закона по отношение на действията в Централна Америка и няма никаква връзка със сваления самолет на Хейзънфас.“

След това в ливански вестник се публикуват разкрития за продажбата на оръжие. Целият замисъл започва да излиза наяве. Кейси и Норт обмислят „план за отстъпление“, като човекът, който трябва да се заеме с отстъплението, е Пойндекстър. На 13 ноември в обръщение към нацията Рейгън казва: „Ние не сме продавали, повтарям, не сме продавали оръжие или каквото и да е друго като разменна монета за заложниците, няма и да го сторим.“ През следващите няколко дни Пойндекстър и Норт започват да унищожават документите и да изтриват файловете от електронната поща (без да подозират, че съществуват и резервни файлове).

Разобличението и последиците

Главният прокурор Едуин Мийс получава нареждане от Рейгън да проведе разследване за продажбата на оръжие. На 25 ноември 1986 г. той разкрива, че парите, получени от продажбата на оръжията в Иран, са били пренасочени като помощ за контрите в Никарагуа. Рейгън заявява, че не знае нищо за това прехвърляне на средства. Като реакция Конгресът създава комисия, която да определи дали са нарушени законите и дали е необходимо да се гласуват нови. Рейгън назначава специален съвет с председател бившия сенатор Джон Тауър. Докладът Тауър създава базата за избиране на комисията, но разпитите на многобройните свидетели изваждат на показ аферата Иран — контри. Макар и продължителни, разпитите не разкриват всичко.

„Много въпроси дори не бяха зададени“, пишат сенаторът от Републиканската партия Уилям Коен и сенаторът от Демократическата партия Джордж Мичъл, които са членове на комисията. В съвместната си книга „Мъже на стремежа“ („Men of Zeal“, 1988) те обясняват:

Въпреки че комисията разгледа подробно повече от 300 хил. документа, други, някои от които от изключително значение, са прекарани през шредери и превърнати в конфети или изгорени на пепел. Повечето от 5-те хиляди свидетели… изглежда, даваха честни показания, но други страдаха от необясними пристъпи на амнезия… Показанията на висшите служители противоречаха на очевидните факти. Някои лъжеха, други просто грешаха.

На 19 ноември 1987 г. комисията подготвя 2 доклада: единият е от двупартийно мнозинство — 15 демократи и трима републиканци сенатори; вторият — от 6 републиканци от Камарата на представителите и 2-ма републиканци сенатори. Мнозинството обобщава заключенията във връзка с аферата:

Иранската инициатива успява да спаси само трима от американските заложници, като на тяхно място попадат нови трима, а Иран се сдобива с 2004 ракети TOW и с повече от 200 жизненонеобходими резервни части за ракетите Хоук. От тази сделка неправомерно са прехвърлени пари за контрите [в Никарагуа] и за други секретни действия (въпреки че са много по-малко, отколкото смята Норт), като се осигурява печалба за Предприятието на Хаким — Секърд, което в действителност е на американските данъкоплатци. Определени лица от СНС и ЦРУ са подвели представители на собственото си правителство, като по този начин са подкопали доверието към Съединените щати по цял свят, накърнили са отношенията между изпълнителната власт и Конгреса и са въвлекли президента в една от най-неизгодните в историята на САЩ кризи.

Специалният съвет не само действа независимо от Конгреса, но е и в конфликт с парламентаристите, разследвайки скандал за евентуални престъпления сред тях. През март 1988 г. Норт, Пойндекстър, Секърд и Хаким са обвинени в конспирация, в кражба на правителствена собственост, във фалшиви показания и унищожение и укриване на документи.

Норт, който се оттегля от активна служба, е обвинен във възпрепятстване работата на Конгреса, в незаконно унищожаване на правителствени документи, в незаконно приемане на подаръци (оградата около дома му). По време на процеса срещу Норт федералният съдия Джерард Гесъл критикува „абсурдната ситуация, в която пресата точно възпроизвежда и разпространява информация, докато съдът се сблъсква с факти, които не трябва никога да стават публично достояние“. Той е открил, че цензуриран меморандум, който прокуратурата е предала в съда, е предложен като доказателство в граждански съд, без да бъде цензуриран.

Норт е осъден на 2 години условно лишаване от свобода и глоба в размер на 150 000 долара. Федерален апелативен съд отхвърля 2 от обвиненията и анулира трето. Пойндекстър е обвинен в лъжа пред Конгреса, във възпрепятстване работата на конгресните следователи и извършване на конспирация за продажба на оръжие и пренасочване на парични средства. Присъдата му също е отменена.

Макфарлин, който през февруари 1987 г. прави опит да се самоубие, се признава за виновен по 5 точки от обвиненията. Секърд се признава за виновен за лъжа пред конгресните следователи и получава условна присъда за 2 години. Хаким се признава за виновен за даване на незаконни подаръци (оградата около дома на Норт). Осъден е на 2 години условно лишаване от свобода и глоба 5000 долара. Той се съгласява да се откаже от претенции върху сумата от 7,3 млн. долара — комисиони от продажбата на оръжието.

Карл Ченъл се признава за виновен за данъчна измама и е осъден на 2 години условно. Ричард Милър, който се занимава с връзки с обществеността, е осъден на 2 години условно лишаване от свобода и 120 часа обществен труд заради конспирацията по снабдяване на контрите в Никарагуа с военно оборудване, платено с дарения. Клеър Джордж е осъден за лъжа пред Конгреса. Оневинен е от президента ДЖОРДЖ БУШ, чието участие в аферата Иран — контри си остава неясно. Коен и Мичъл са стигнали до заключението, че Буш сигурно е знаел за продажбата на оръжие. „Аз работех по въпроса“ — казва той в интервю с Дан Райдър от екипа на Си Би Ес. Буш е участвал е заключението на двамата сенатори „или в знак на лоялност към президента, или защото е бил обхванат от силното желание да осигури свободата на заложниците“.