Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1858)

Гърция

Съвременните гръцки специални служби са създадени след Гражданската война в страната през 1946–1949 г. Организационната им структура е изградена от американски специалисти. Независимо от това задачите, които те трябва да решават, се определят на първо място от политиката за национална сигурност на новата гръцка държава. За нормалното им функциониране гръцкият парламент приема и съответната правнонормативна база. Основен орган за външно разузнаване и контраразузнаване от 1953 г. е Централната информационна служба (КИП), непосредствено подчинена на министър-председателя на страната.

Служителите имат полувоенен статут, а бюджетът е в рамките на Министерството на отбраната.

По това време е създадено и Разузнавателното управление (Алфа–2), което е на подчинение на Генералния щаб на гръцката армия. Алфа–2 е ведомствена служба за разузнаване и контраразузнаване. Освен че извършва разузнаване от оперативно-тактически и стратегически характер, тя координира и дейността на всички държавни институции по събирането на информация от военен, военнополитически и военноикономически характер. На подчинение на военното разузнаване е и военната полиция (ЕСА). Основните й функции са предимно комендантско-полицейски.

Когато военните идват на власт през 1967 г., те разширяват значително правомощията на ЕСА. Предоставени й са били същите права както на Службата за защита на националната сигурност (ИПЕА) и военното контраразузнаване за контрол на всички противници на военния режим. Провеждат се наблюдения на антивоенните организации, на уволнените от армията офицери и сержанти, осъществява се контрол върху дейността на някои чужди официални представители на територията на страната. Контролът и цензурирането на средствата за масова информация с оглед да не изтекат чрез тях държавна и военна тайна са отнети от Службата за защита на националната сигурност и са предоставени като функция на военната полиция.

За голямото значение, което военните отдават на ЕСА, говори фактът, че по времето, когато те са на власт, численият състав на тази структура нараства 4 пъти.

Главен орган за вътрешна сигурност през този период е ИПЕА. Тя е създадена през 1958 г. като Дирекция за национална сигурност (Етники Асфалиас) към Министерството на обществения ред, известна още като Асфалията. Били са й дадени големи правомощия в областта на националната сигурност и нейните компетенции и задачи непрекъснато се разширяват до преобразуването й през 1984 г. Службата е работила главно по 2 направления: 1) наблюдение на левите политически партии и движения; разработка на нелегалните политически организации и на членовете им на територията на Гърция и зад граница; наблюдение на поведението на гръцките граждани, пребиваващи в други страни; проверка на благонадеждността на държавните служители и даване на мнение за назначаването им на работа, преназначаването и повишаването им; наблюдение на дейността на профсъюзните организации и националните малцинства; 2) контрол и цензура върху средствата за масова информация за недопускане издаване на антидържавни и антиправителствени материали, факти и сведения, съставляващи държавна тайна, и неутрализиране на нелегалните печатни издания и радиопредавания; осъществяване охраната на правителствени дейци, както и на членове на официални чужди делегации; подпомагане на Министерството на отбраната при охраната на обекти на НАТО на територията на Гърция и на собствените военни обекти по границата; решаване на кадрови и административно-финансови въпроси.

На подчинение на ИПЕА е била и службата за чужденци АЛОДАПОН със следните компетенции: издаване на разрешения за влизане, излизане и престой в страната; решаване на въпроси по придобиване на гръцко гражданство и работа на чужденци в страната; контрол на влизащите и излизащите граждани и превозни средства на пристанищата и летищата.

Други звена, които имат отношение към контраразузнавателната дейност и вътрешната сигурност по това време, са жандармерията (провинциалната полиция) и градската полиция, чиито задачи в тази насока са се състояли в подпомагане основната дейност на КИП и ИПЕА.

Независимо от неколкократните промени в тях през 60-те и 70-те години службите за разузнаване, контраразузнаване и сигурност, в общи линии, са запазили първоначалните си задачи и функции. Даже и след падането на военния режим не се извършва основна реорганизация. Единствено военната полиция ЕСА престава да действа в областта на военното контраразузнаване и вътрешната сигурност.

След като ПАСОК идва на власт през 1981 г., са предприети конкретни действия за промени във функциите, задачите и структурите на тези служби. В началото на 1984 г. са внесени законопроекти за реорганизацията на Министерството на обществения ред и Централната информационна служба, които са приети съответно за министерството в края на 1984 г., а за КИП — през 1986 г.

Според новия закон за разузнавателната и контраразузнавателната дейност в Гърция Централната информационна служба (КИП) се преименува Национална информационна служба (ЕИП). От полувоенна тя се превръща в чисто гражданска институция, подчинена организационно, управленски и финансово пряко на министър-председателя. Променят се и част от функциите й. Преди всичко дейността й е насочена зад граница и на територията на Гърция срещу деструктивни въздействия, насочени срещу националната сигурност и субектите, носители на тези въздействия. Извършват се и структурни промени както в централния апарат, така и в териториалните й звена. В централния апарат звената се изграждат въз основа не на териториално-регионален принцип, а на определени функции.

Директорът на ЕИП става съветник на министър-председателя по въпросите на разузнаването и контраразузнаването и го уведомява по всички проблеми, свързани с националната сигурност на страната.

В ЕИП се изграждат дирекции, отдели и териториални звена. Службата изпълнява следните функции: придобива информация от военен, политически и икономически характер и друг вид данни, отнасящи се до националната сигурност на страната; противодейства на разузнавателната дейност на чужди сили срещу страната; опазва тайните на държавата без тези в армията и военната промишленост; събира и обработва информация чрез електронна техника; осъществява и обезпечава сигурността на държавните комуникации; събира информация от средствата за масова информация и други открити източници; обработва и анализира информацията, отнасяща се до националната сигурност, като я разпределя по съответните потребители; извършва дейности до обезпечаване сигурността на личния състав на службата, както и на материално-техническата й база; извършва административно-финансова дейност.

Службата е напълно независима в оперативно-изпълнителските си действия. Основно разузнавателната и контраразузнавателната дейност се извършват от териториалните й звена, затова те се водят като звена за поддръжка. Набирането и подготовката на кадри за нуждите на ЕИП се извършват от самата нея.

Второто по значение звено след ЕИП в разузнавателната и контраразузнавателната дейност на Гърция е Разузнавателното управление към Генералния щаб на гръцката армия. Основното му предназначение е да предоставя на държавното и военното ръководство на страната специализирана военна информация, а също да обезпечава сигурността както на войските и действията им, така и на военната промишленост.

Подразделенията на този орган имат да решават следните задачи: събиране, обработване и предоставяне на информация от военен, военнополитически, военноикономически и топографски характер за съседните държави с оперативни и технически средства; осигуряване безопасността на войските и техните действия и на военностроителните обекти, контрол върху производството на военна продукция и разхода на военни материали, осъществяване на цензура за непубликуване на сведения и данни в средствата за масова информация, съставляващи държавна и военна тайна; осъществяване на координация и взаимодействие с ЕИП, МВнР и други държавни ведомства при решаване на съвместни задачи по проблемите на националната сигурност, поддържане на контакти с чуждите военни мисии, акредитирани в Гърция, и непосредствено ръководство на собствените военни аташета; събиране и обработка на информация за нуждите на психологическата отбрана на страната, анализ на чуждата пропаганда, насочена срещу населението на страната, и извършване на мероприятия за поддържане моралния дух на въоръжените сили и нацията; подбор, подготовка и разстановка на личния състав на службата, административно-финансова дейност.

Централното управление на военното разузнаване осъществява също методическото ръководство на военната полиция, занимаваща се изключително с охрана на военни обекти и дейности, както и контрола върху спазването на обществения ред от страна на гръцките военнослужещи.

Към щабовете на 3-те вида въоръжени сили съществуват разузнавателни бюра, всяко от които има 2 звена. Първото събира информация и наблюдава основните военни обекти на вероятните противници, включително с възможностите на войсковото разузнаване. Второто се занимава с непосредствено обезпечаване сигурността на поделенията на армията и обектите на военната промишленост, като всяко от тях има 3 подразделения: проверка на офицери и сержанти; проверка на войници; проверка на цивилни граждани, работещи във военни обекти.

След парламентарно и правителствено решение през 1984 г. службите на Министерството на обществения ред се преструктурират и им се предоставят нови функции. С това решение се прекратява дейността на Главното командване на жандармерията, на Главното командване на градската полиция, на Службата за защита на националната сигурност и на Дирекцията на полската стража. Те се обединяват, като получават новото наименование Гръцка полиция (ЕЛАС). Съобразно с тези нормативни постановки Министерството на обществения ред има 2 основни и 1 спомагателно направление на работа — Сектор полицейска сигурност и обществен ред, Сектор гражданска отбрана и Сектор административен.

Сектор полицейска сигурност и обществен ред има няколко дирекции. Първата се занимава със следните въпроси: борба с криминалната, стопанската и финансовата престъпност; противодействие на производството, търговията и употребата на наркотични и психотропни вещества; борба с контрабандата и търговията с културно-исторически ценности; контрол върху дейността на хазартни клубове, игрални домове и публични домове; противодействие и неутрализиране на терористични актове и терористични организации; издирване на лица и дезертьори от въоръжените сили. Втората дирекция има следните правомощия: охрана на официални държавни и правителствени лица; разрешаване пребиваване на чужди граждани в Гърция, контрол на придвижването им на територията на страната и на дейността им; защита на демократичния строй на страната от всякакви деструктивни действия, определени като такива от националното законодателство. Към дирекцията остава да функционира службата за чужденци АЛОДАПОН. Останалите дирекции към сектора се занимават с въпроси по опазването на обществения ред, контрола на автомобилното движение и осъществяването на международно полицейско сътрудничество.

Основен орган за директивно ръководство на разузнавателната и контраразузнавателната дейност, както и на политиката за вътрешна сигурност на страната е министър-председателят. По конституция той носи отговорност за провежданата вътрешна и външна политика. Консултативен орган на ръководителя на изпълнително-разпоредителната власт в областта на външната и вътрешната политика е Съветът за национална сигурност (СНС), чиито членове са следните министри: на националната отбрана, на външните работи, на обществения ред, на координацията и програмирането, на финансите, както и началникът на Генералния щаб на гръцката армия. Постоянни негови консултанти са директорът на ЕИП, заместник-началникът на Генералния щаб по разузнаването и командващият гръцката полиция. Основното предназначение на този орган е да обединява многостранните аспекти на външната, вътрешната и отбранителната политика. Към СНС функционират постоянно или временно действащи спомагателни звена — комисии, групи, комитети.

Към СНС е създаден информационен съвет, който осъществява цялостната координация и взаимодействие между разузнавателните и контраразузнавателните органи и службите за сигурност с другите държавни ведомства и служби по въпросите на националната сигурност. Тези задачи се решават само в рамките на решенията на СНС и на министър-председателя. Председател на Информационния съвет е директорът на ЕИП, който определя дневния ред на заседанията му и длъжностните лица от държавния апарат, които ще присъстват на тях. Работен орган на Информационния съвет е Смесеният координационен информационен комитет. Негов председател е заместникът на ЕИП по оперативните въпроси, а членове са представители на военното разузнаване, Министерството на обществения ред, Министерството на външните работи, по един служител на оперативните дирекции на ЕИП и представители на други заинтересовани служби. Комитетът се свиква на заседание от директора на ЕИП по проблеми, които трябва да решават СНС и Информационният съвет. Този орган подготвя и предлага конкретни решения на Информационния съвет във връзка с политиката на националната сигурност и направлява непосредствените оперативни действия на службите, които имат отношение по тези въпроси.