Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1712)

Хилънкотър, Роскоу

Първият ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (от 1 май 1947 до 7 октомври 1950 г.).

Завършва Военноморската академия и е изпратен като помощник военноморски АТАШЕ в американското посолство в Париж от 1933 до 1935 г. и отново от 1938 до 1940 г. През пролетта на 1940 г. Франция е окупирана. Съединените щати признават правителството във Виши. Президентът Рузвелт назначава Уилям Лий — бивш военноморски офицер, за посланик. Хилънкотър остава аташе и прави добро впечатление на Лий, когото много ценят като доверен военен съветник президентите Рузвелт и Труман.

Като висш офицер Хилънкотър е помощник-командир на бойния кораб Уест Вирджиния по време на нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. През септември 1942 г. той поема командването на Разузнавателния център за района на Тихия океан (РЦРТО) в Пърл Харбър. Той сменя капитан ДЖОУЗЕФ РОШФОРТ — най-добрия декодировчик на военноморския флот, който все още направлява операциите на подразделенията на военноморското РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ за района на Тихия океан. Хилънкотър укрепва новата организация, която включва РАДИОЦЕНТЪРА НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ на Рошфорт. Хилънкотър е изтеглен от РЦРТО в началото на 1943 г.

Той командва боен кораб танкер през 1943–1944 г., а през ноември 1945 г. е назначен за командващ бойния кораб Мисури — един от най-престижните командни постове във флота. Хилънкотър е издигнат в звание контраадмирал през ноември 1946 г. и отново е военноморски аташе в американското посолство в Париж. Президентът Труман го отзовава и го назначава за директор на ГРУПАТА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, организация — предшественик на ЦРУ.

На 1 май 1947 г. оглавява Централното разузнаване, а малко по-късно — току-що създаденото Централно разузнавателно управление.

Новата служба, комплектувана от ветерани на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, все още търси своето място, когато Хилънкотър поема ръководството. Скоро са получени и първите задачи. Хилънкотър е запитан какво може да направи ЦРУ, за да не допусне победа на италианските комунисти в предстоящите избори, насрочени за април 1948 г. Предадено му е, че СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ му дава доста широки пълномощия. И той започва да действа. Нарежда да бъдат подкрепени материално прозападните кандидати, като така той провежда първото АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ на ЦРУ.

По време на ръководството му ЦРУ изживява и първата сериозна криза. Президентът Труман и други високопоставени държавни служители са изненадани и потресени, когато на 25 юни 1950 г. севернокорейски войски пресичат границата с Южна Корея. В интервю за Ню Йорк таймс, публикувано на следващия ден — 26 юни, Хилънкотър настоява, че ЦРУ е знаело, че „в Корея има условия за нападение през тази или следващата седмица“. Усложнението идва от това, че Труман е бил предупреден, но е пренебрегнал информацията. В действителност ЦРУ е знаело за струпване на войски край границата, но не е разполагало с разузнавателна информация за намеренията на Северна Корея.

След този провал Хилънкотър дава да се разбере, че би искал да се качи отново на кораб, и Труман с удоволствие приема. През октомври адмиралът получава командването на бойни и военни кораби, които имат за цел да охраняват Тайван. Повишен е в звание вицеадмирал през април 1956 г. Става генерален инспектор на военноморския флот. Оттегля се през 1957 г. и се заема с частен бизнес.