Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1383)

Снеп, Франк

Сътрудник на ЦРУ, назначаван 2 пъти на работа в Югоизточна Азия и впоследствие остро критикувал провалите на американската политика във Виетнамската война.

След като през 1965 г. защитава магистърска степен в Колумбийския университет, специалност литература, Снеп постъпва в ЦРУ очевидно да избегне мобилизацията по време на Виетнамската война. Първоначално Снеп се специализира по въпросите на НАТО.

Веднъж негов колега си прави шега и от негово име пуска рапорт, че желае да замине като доброволец в бюрото на ЦРУ във Виетнам. Въпреки че се опитва да избегне назначението, Снеп получава предупреждение, че отказът ще застраши кариерата му в ЦРУ Той служи във Виетнам през 1969–1971 г., занимавайки се с чиновническа работа — провежда инструктажи, разпити и надзор над информаторите.

Снеп се връща в щабквартирата на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, Вирджиния, и отначало е зачислен към „виетнамската оперативна група“, но бързо е преместен на друга работа „по политически съображения“.

През 1972 г. Снеп е изпратен за втори път във Виетнам — вече като експерт аналитик в сайгонското представителство на ЦРУ. Работи там до евакуацията на американското посолство през април 1975 г.

След това е изпратен в Тайланд, където разпитва журналисти и бегълци от комунистите в Южен Виетнам. През август 1975 г. е извикан обратно в щаба на ЦРУ, повишен е и получава награда за „аналитична прецизност“ през последните дни на Виетнамската война.

Три седмици по-късно Снеп подава оставка след напразни опити да разработи обективен доклад за следвоенното състояние на дейността на ЦРУ във Виетнам. Решен да направи точен доклад за провалите на ЦРУ във Виетнам, той написва книгата „Пауза на приличие“ („Decent Interval“), публикувана през 1977 г. с подзаглавие „Оценка на един вътрешен човек за непристойния край на Сайгон, разказан от главния стратегически аналитик на ЦРУ във Виетнам“. Снеп особено остро критикува държавния секретар Хенри Кисинджър и строго секретната му „виртуозна проява“ при преговорите за „мир“ със Северен Виетнам. В книгата от 580 страници остро критикува също посланик Греъм Мартин и други американци, както и виетнамски чиновници.

В ЦРУ смятат, че Снеп е нарушил обещанието си да пази тайните на агенцията, и завеждат дело срещу него. През 1980 г. то стига до Върховния съд, който отсъжда в полза на ЦРУ. Снеп е принуден да заплати 140 000 долара от хонорара за книгата си.

Препоръчано му е да предостави за одобрение от ЦРУ през 1980 г. романа си „Съвпадение на интереси“ („Convergence of Interest“). В книгата става дума за предполагаемо участие на ЦРУ в убийството на президента Кенеди. Колкото и странно да е, ЦРУ не възразява против изказаните от Снеп мисли във връзка с убийството на Кенеди, а само препоръчва на автора да не споменава името на един действащ сътрудник на централата (макар че не възразяват против използването на други реални имена на действащи сътрудници на ЦРУ). Снеп възразява, че е взел името от друга книга — „Легенда: тайният свят на Ли Харви Осуалд“ („Legend: The Secret World of Lee Harvey Oswald“, 1978) от Едуард Джей Епстайн. Освен това твърди, че сътрудникът се споменава и в други книги, една от които е написана от агент на ЦРУ и одобрена от централата. След всичко това цензорите оттеглят препоръката си, отбелязвайки, че въпросният агент се е „пенсионирал“. В края на краищата обаче Снеп заменя истинската фамилия с псевдоним.