Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1666)

Фридман, Уилям (1891–1969)

Американски криптолог, разчел през 1940 г. японския код ПЪРПЪЛ. Син е на руски евреи, емигрирали в Съединените щати през 1892 г. Фридман често се споменава от историка на декодирането от Втората световна война ДЕЙВИД КАН като „несъмнено един от най-великите криптоаналитици на всички времена“.

През 1914 г. Фридман завършва Корнелския университет с научна степен по генетика. Джордж Фабиан — богат ексцентрик, който се интересува и от генетика, и от ШИФРИ, наема Фридман във фирмата си Фабианс ривърбанк лабораторис в Илинойс. Фридман работи заедно с ръководителя си над шифри, с които те възнамеряват да изяснят дали действително Франсис Бейкън е написал сонетите, за които се смята, че са създадени от Уилям Шекспир.

Към Ривърбанк от време на време се обръщат за помощ от армията и ВМС на САЩ, които към този момент не разполагат със служби за КРИПТОАНАЛИЗ. От 1916 до 1920 г. Фридман се занимава с криптоанализ и с преподавателска дейност, с изключение на годината, когато работи като първи армейски лейтенант над германските КОДОВЕ за американските експедиционни сили във Франция.

През 1920 г. заминава за Вашингтон, където работи в Свързочния корпус на армията и през 1922 г. е назначен за главен криптограф. Седем години по-късно вече е ръководител на новата СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, която замества шифровъчното бюро на ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. През 1929 г. Фридман е назначен за цивилен ръководител на СРР (имал е 6 помощници), а през 1935 г. към него се присъединява като ръководител и един армейски офицер.

Фридман оглавява всички операции на СРР, свързани както с ръчното, така и с машинното дешифриране. Започва да атакува японските кодове Пърпъл в края на 1938 г. През август 1940 г., след 20 месеца упорита работа, той и колегите му разчитат първото съобщение. Това е от решаващо значение както за военните действия в Тихия океан, така и за дешифрирането на комуникациите на японските дипломатически и военни мисии в нацистка Германия. През 1941 г. Фридман посещава ПАРК БЛЕЧЛИ във Великобритания, за да улесни обмена на знания в областта на декодирането между двете държави.

Той продължава работата си в декодирането по време на и след войната и през 1952 г. е първият криптолог, който постъпва в новосъздадената АНС. През 1958 г. Фридман, военноморският капитан ЛОУРЪНС САФОРД и Франк Роулет получават по 100 000 долара от Конгреса за приноса им в развитието и подобренията на електрошифровъчните машини. (Вж. СИГАБА.)

В оценката за приноса на Фридман Центърът по криптоложка история към АНС отбелязва, че написаното от него, като се започне с публикациите от Ривърбанк и се стигне до „Каталог на съвпаденията и елементите от криптоанализа…“, „дава възможност на криптоаналитиците да осъществят прехода към новия век. Написаното от Фридман, което включва собствените му техники, както и идеите на други, обединява знания, които служат за основата, върху която е създадена новата наука“.

Фридман и съпругата му Елизабет Смит Фридман издават в съавторство книгата „Проучени Шекспирови шифри“ („The Shakespearean Ciphers Examined“, 1957), в която развенчават теорията за авторството на Бейкън. Елизабет Фридман — криптоаналитичка, която овладява това изкуство в Ривърбанк, свидетелства като експерт в процеса срещу ВЕЛВАЛИ ДИКИНСЪН — американка, която шпионира за японците по време на Втората световна война. (Дикинсън използва „кукленски код“ за предаване на информация на японците.) Елизабет Смит Фридман умира през 1980 г.