Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (367)

* ГРУ

Главно разузнавателно управление на Генералния щаб. Съветското (руското) ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ е известно също като Четвърто управление на Генералния щаб и като „ВЧ — 44388“. В годините след разпадането на Съветския съюз и с ограничаването на организациите, приемнички на КГБ, значението на външноразузнавателната дейност на ГРУ се повишава.

ГРУ е създадено на 21 октомври 1918 г. от В. И. Ленин по настояване на военния комисар Лев Троцки и в началото се нарича Регистрационно управление на работническо-селската Червена армия. (Обозначението ГРУ официално е прието през юни 1942 г., но формално е използвано и по-рано.) Новият ОРГАН на разузнаването не отнема функциите и отговорността на службите и командването на Червената армия, а координира дейността им и подготвя точна оценка за военното положение за главния щаб на Червената армия.

Освен със СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ и оперативна информация ГРУ още от самото начало се занимава със събирането на военнотехническа информация и на сведения за научните постижения във военната област. Даже в един популярен анекдот сред офицерите от ГРУ се говори за учен, на когото било възложено да проникне в чужда страна под нова самоличност, да стане натурализиран гражданин на тази страна и да събира научно-техническа информация за ГРУ. Ученият се съгласил да приеме назначението, но казал, че не знае езика на страната, за която трябвало да замине. „Не се притеснявай — му отговорили. — Прави се на ням.“ „Ами ако случайно заговоря на сън?“ — попитал ученият. „Няма страшно“ — отвърнали му от ГРУ. — „Ще ти отрежем езика.“

За разлика от ЧК и следващите агенции, които са свързани с вътрешната полиция и имат криминално-следователски освен разузнавателни функции, ГРУ никога не се е занимавало с вътрешнополитическа дейност. Единствените изключения са през 30-те години, когато ГРУ е било използвано в чистката на служители на НКВД, и отново — през 1953 г., когато работи срещу членове на МВД.

Очевидно е имало значително припокриване на дейността на ГРУ и на органите за държавна сигурност (НКВД, КГБ), но това определено не се е смятало като недостатък. Ефикасността и ограничаването на разходите никога не са притеснявали руснаците по отношение на разузнаването. Повечето информация се смята за по-добро постижение, а при дублирането на разузнавателна дейност автоматично се препроверява и другата агенция.

Но както пише Джон Ериксън — водещ западен аналитик на съветската военнополитическа история, в книгата си „Съветското висше командване“ („The Soviet High Command“, 1962) „… армията и тайната полиция са неразделно свързани и същевременно са част от страховита битка една срещу друга. Това беше битка на живот и смърт“. В началото ГРУ преживява чистка или „кръвопускане“, предшестващо ужасяващите чистки на военния режим по времето на Сталин. Първата чистка на ГРУ е извършена през ноември 1920 г. — Ленин нарежда да бъдат разстреляни стотици разузнавачи, тъй като са дали неточни преценки за състоянието в Полша.

ГРУ бързо стъпва на крака, а реорганизацията на Червената армия от 1926 г. води до преобразуването му в Четвърто управление на Генералния щаб на Червената армия. (Другите управления са: Операции, Организационно-мобилизационен и Военни комуникации.) Зад тази официална структура през 20-те и 30-те години ГРУ постига немалко успехи — осигурява секретна военна информация от Германия, Великобритания и Съединените щати.

Чистките на Сталин

През 1929–1930 г. Сталин нарежда да бъде проведена чистка срещу някои „десняци“ в Съветския съюз. Част от висшите военни офицери са премахнати, но от военните лидери са арестувани само 5 % — това е по-малко от половината в сравнение с други правителствени институции. ГРУ не е засегнато. През 1935 г. значителната Сталинова чистка се провежда тайно — първите арести и екзекуции са на офицери от НКВД, предимно на тези, които са отвъд океана. Екзекуциите се изпълняват от служители на ГРУ. ЯН БЕРЗИН — началник на ГРУ, заминава за Далечния изток с няколко доверени лица, за да премахнат няколко действащи там служители на НКВД. (По време на престоя му в Далечния изток и по-късно в Испания формално продължава да ръководи ГРУ, но практически неговите задължения изпълнява първо ЙОСИФ УНШЛИХТ, а след това — СОЛОМОН УРИЦКИ.)

Втората репресивна вълна в съветската военна структура е предприета пак по инициатива на Йосиф Сталин през 1937 г. Стотици армейски офицери са екзекутирани, а хиляди други — хвърлени в затвора. Изпълняващият длъжността началник на ГРУ Урицки е арестуван и застрелян. Оперативни работници от НКВД избиват в други страни и РАЗУЗНАВАЧИ на ГРУ, приели чужда самоличност — АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИ, и офицери от разузнаването както от ГРУ, така и от НКВД, отказали да се завърнат в Съветския съюз. Този път ролите са разменени: през 1935 г. хората на Берзин унищожават сътрудниците на НКВД, а сега сътрудниците на НКВД премахват хората на Берзин. Един от палачите от НКВД е ИВАН СЕРОВ — млад офицер, наскоро изпратен от армията в НКВД. По-късно той заема поста председател на КГБ и на ГРУ. Но на този етап ГРУ е не само обезкървено, но и напълно унищожено. Според ВИКТОР СУВОРОВ в книгата му „Съветското военно разузнаване отвътре“ („Inside Soviet Military Intelligence“, 1984) „по време на чистката през 1937 г. ГРУ е напълно унищожено — чак до чистачките и готвачите, които работеха там“.

Въпреки че възвръща боеспособността си само за една година, ГРУ губи всички свои сили по време на новия прилив на терор през лятото на 1938 г. Предната година талантливият маршал на Съветския съюз Михаил Тухачевски е арестуван, съден и разстрелян. Този акт поставя началото на нова вълна терор над Червената армия. Десетки хиляди офицери са екзекутирани или хвърлени в затвора. Генералният щаб е ликвидиран, включително цялото ръководство на ГРУ.

Бившият началник на ГРУ Берзин, който е заминал за Испания и командва републиканските сили по време на Гражданската война в Испания, е убит на 29 юли 1938 г. след завръщането му в Москва. Той е един от десетките висши военни офицери, избити по време на 3-дневната разправа. НИКОЛАЙ ЕЖОВ — ръководител на НКВД, поема контрола над военното разузнаване през 1938 г. — в разгара на чистките, — но скоро и той е сменен и „изчезва“.

Кратката, но неочаквано трудна съветска кампания срещу Финландия през 1939–1940 г. очевидно убеждава Сталин в необходимостта да възстанови Генералния щаб, който съвсем наскоро е бил ликвидиран. ГРУ е възстановено бързо и е поставено под командването на ФИЛИП ГОЛИКОВ. Един от многобройните провали по време на конфликта с Финландия е операция, проведена от група на СПЕЦНАЗ (от 50 души) под командването на генерал Хаджи-Умар Мамсуров. Той е ръководил с успех специални части по време на атаката над транспортните комуникации и складовете на армията на Франко по време на Гражданската война в Испания. Хората на Мамсуров се опитват да заловят финландски войници, за да получат разузнавателни сведения, но се провалят. Независимо от това опитът открива нова сфера за дейността на ГРУ.

В навечерието на германското нашествие в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. ГРУ успява да предупреди съветските лидери за замисляното нападение, но Сталин пренебрегва информацията. През есента на 1941 г. ГРУ е разделено на 2 управления. Ръководството на АГЕНТИТЕ зад океана е предадено на новообразуваното Главно разузнавателно управление към Върховното командване, което се отчита директно пред Сталин. Разузнавателната дейност, свързана с набирането на стратегическа и оперативна информация, остава под командването на ГРУ и предава сведенията на Генералния щаб.

Втора световна война

През Втората световна война съветското военно разузнаване е сравнително ефективно. Въпреки това внезапното нападение, предприето на 22 юни 1941 г., практически унищожава тактическото и фронтовото разузнаване, а ГРУ се оказва в доста тежко положение през първата година на Великата отечествена война (така се нарича в СССР Втората световна война). Към времето на Сталинградската битка през зимата на 1942–1943 г. ГРУ отново е в пълна готовност. Полковник Дейвид Гланц от американската армия, експерт по въпросите на разузнаването на Червената армия, отбелязва:

Докато съветското числено превъзходство оставаше най-значителният фактор за постигането на победа над германските групировки, ефективното осигуряване на секретността на това превъзходство трябва да се отдаде на добрата разузнавателна работа на съветското военно разузнаване. Руснаците съумяват оперативно и точно да определят дислокацията на немските войски, а в началото на контранастъплението да осигурят и да запазят инициативата в свои ръце. С това в частност се обяснява и необикновената дълбочина на съветското настъпление.

Характерно е, че руснаците оставят много неизказани неща [за военното разузнаване по време на войната]. Без германските архивни материали човек би си съставил преценка, че съветското разузнаване е действало добре. Но когато се вземат предвид германските архивни материали, може да се каже, че то е действало отлично. Сигурно е, че пълното разкритие на съветските архиви ще покаже, че резултатите му са още по-високи.

През войната агентите на ГРУ проникват и в германския Генерален щаб (операция Дора — вж. ШПИОНСКИ КРЪГ ЛУСИ) през Швейцария и получават достъп до секретните атомни материали, действайки през Канада (операция Заря). ГРУ направлява и дейността на РИХАРД ЗОРГЕ — легендарния съветски разузнавач в Япония. В по-открит план съветските военни АТАШЕТА в Съединените щати и Великобритания предават в ЦЕНТЪРА буквално тонове документи, свързани с военните планове и въоръжението (освен информацията за самолети, кораби, въздухоплавателни средства и танкове, предадени като военна помощ на Съветския съюз по време на война). За заслуги във военно време 121 сътрудници на ГРУ са удостоени с най-високата съветска награда — Герой на Съветския съюз.

Трябва да се отбележи, че ГРУ не отговаря за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО във въоръжените сили. Тази задача се изпълнява от държавните органи за сигурност, от т.нар. специални отдели, създадени още през 1918 г. и действащи в Червената армия и флота. За много кратък период — от февруари до юли 1941 г., Сталин разрешава на военните да извършват контраразузнавателна дейност в своите редици, но след това всичко се връща постарому.

През 1941 г. руснаците създават в НКВД организацията СМЕРШ за борба срещу шпионажа във въоръжените сили. Сътрудниците на Смерш също „ловуват“ предатели и дезертьори, разстрелват онези, които отстъпват без заповед, и извършват проверка на избягалите от немски плен. През 1943 г. Смерш става отделна организация под ръководството на Държавния комитет за отбрана. На 16 март 1946 г. неговите функции са предадени на току-що създаденото Министерство на държавната сигурност (МГБ — Министерство государственной безопасности).

През 1947 г. Сталин решава да лиши армията и МГБ от правата да извършват външно разузнаване. Създадена е нова организация за външно разузнаване — КИ (Комитет за информация), под ръководството на В. Молотов, комисар на външните работи. Тази структура съществува до 1951 г., въпреки че ГРУ успява да си върне функциите по външното разузнаване през 1948 г.

Тук е важно да се отбележи, че армейски генерал С. ЩЕМЕНКО — ръководител на ГРУ от 1946 до 1948 г., е издигнат на поста ръководител на Генералния щаб в края на 1948 г., но по-късно е свален. Завръща се като ръководител на ГРУ през 1956–1957 г. Свален е пак, като по-късно е издигнат за трети път на тази длъжност!

Ръководителите на ГРУ често са висши офицери от органите за държавна сигурност (НКВД, КГБ и т.н.). От 1958 до 1962 г. например ГРУ се ръководи от генерал-полковник Серов — ветеран от Смерш и бивш председател на КГБ. При Серов ГРУ става изключително корумпирана организация. Армейски генерал ПЬОТЪР ИВАШУТИН — бивш офицер от НКВД и КГБ, е началник на ГРУ в продължение на 24 години (1963–1987), довеждайки подкупничеството, корупцията и провалите до безпрецедентно равнище. Някои от висшите офицери на ГРУ бягат на Запад по време на управлението му. (По времето на Серов офицери на ГРУ по собствено желание осъществяват контакт със западните служби и им предават много по-ценна информация, отколкото са успели да получат от тях.)

Армейски генерал В. М. МИХАЙЛОВ — началник на ГРУ от 1987 до 1991 г., е без подготовка на разузнавач, а и компетентността му е твърде ниска. Ежедневните операции са поети от заместниците му, които се редуват да изпълняват неговите задължения. В навечерието на разпадането на Съветския съюз Михайлов е заменен за кратко от генерал-полковник ЕВГЕНИЙ ТИМОХИН от противовъздушната отбрана, който също няма опит в разузнаването. През 1992 г. той е заменен от генерал-лейтенант ФЬОДОР ЛАДИГИН.

В края на 80-те години, преди разпадането на Съветския съюз, подразделенията за оперативно разузнаване на ГРУ включват около 180 разузнавателни батальона (всеки по 340 души) и около 700 разузнавателни роти (по 55 души) плюс разузнавачите от по-висшите формирования на Сухопътните войски и 15 военни области в Съветския съюз (с персонал повече от 100 000 души). На ГРУ е подчинено и разузнаването на военноморските щабове, на ракетните войски със стратегическо предназначение, на военновъздушните сили и на войските от противовъздушната отбрана. Управлението на космическото разузнаване на ГРУ отговаря за използването на разузнавателните СПЪТНИЦИ, а Шесто управление (Радиотехническо разузнаване) обслужва подслушвателните и прехващателните станции по целия свят, включително на морските кораби.

Шпионажът на ГРУ, насочен срещу Съединените щати по това време, е по-мащабен, отколкото на КГБ. Твърди се, че именно ГРУ е отговаряло за откриването и доставянето на засекретена информация за военни американски технологии.

Сега ГРУ контролира и специалните военни части в страната, известни с руското съкращение СПЕЦНАЗ (Части специального назначения). Силите на Спецназ са подобни на американските армейски зелени барети и на Делта форс и флотските екипи на Тюлените. Частите на Спецназ се ръководят от ГРУ — обучение, администрация и военновременни операции. Но по време на съветския период контролът над тях е бил предаван на КГБ в случаите, когато са се провеждали специални операции, като например първата военна операция в Чехословакия през 1968 г. и по-късно акцията при убийството на афганистанския президент през декември 1979 г.

Твърди се, че бригадите на Спецназ се състоят от 900 до 1300 офицери, войници и служители. Съществуват и специални военноморски бригади на Спецназ. Бившият съветски разузнавач ВИКТОР СУВОРОВ твърди през 1984 г., че Спецназ има 20 бригади плюс 41 роти. Така общият числен състав на Спецназ е около 30 000 в съветската войска.

Офицерите от ГРУ се обучават в няколко образователни центъра от 3 до 5 години. Главната школа за офицерите на ГРУ е Военнодипломатическата академия в Москва. Офицерите се обучават и в разузнавателните факултети на Академията на Генералния щаб, Образователния център за разузнавачи с чужда самоличност, Военната академия Фрунзе, Военноморската академия, Военната академия на свързочните войски, Военния институт за чужди езици, Висшата военна инженерна школа за комуникации Череповецки, Висшата военноморска школа по радиоелектроника, факултета на Спецназ към висшата военновъздушна школа в Рязан, Висшата военна школа на командването в Киев и Харковската школа за висша военна авиация и инженерство. Освен това агентите на ГРУ усвояват и определени аспекти на разузнавателните средства в специални ШПИОНСКИ ШКОЛИ.

В момента ГРУ има 18 управления. Главните са номерирани от I до XII. Щабквартирата на ГРУ се намира на Хорошевско шосе в Москва, близо до старото летище Ходинка. Главната постройка на комплекса е 9-етажна сграда със стъклени стени, откъдето идва западното название — Аквариума, а служителите на ГРУ често наричат сградата Стекляшка. По първоначалния проект се е предвиждало сградата да бъде военна болница.

Директори на ГРУ

Със звездичка са отбелязани убитите по време на Сталиновите чистки. Забележете, че двама са заемали длъжността по 2 пъти.

1918–1920 — С. И. Аралов.

1920–1922 — О. А. Стига.

1922–1924 — А. М. Никонов.

1924–1938 — Я. К. Берзин *.

1935–1936 — Й. С. Уншлихт *.

1936–1937 — С. П. Урицки *.

1938 — Н. И. Ежов *.

1938–1940 — И. И. Проскуров *.

1940–1941 — Ф. И. Голиков.

1941–1942 — А. П. Панфилов *.

1942–1943 — И. И. Иличов.

1943–1946 — Ф. Ф. Кузнецов.

1946–1948 — С. М. Щеменко.

1949 — В. В. Курасов.

1949–1952 — М. В. Захаров.

1951–1956 — М. А. Шалин.

1956–1957 — С. М. Щеменко.

1957–1958 — М. А. Шалин.

1958–1962 — И. А. Серов.

1963–1987 — Пьотър Ивашутин.

1987–1991 — Владлен Михайлов.

1991–1992 — Евгений Тимохин.

1992–1997 — Фьодор Ладигин.

Структура на ГРУ