Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1581)

Уилъби, Чарлс (1892–1972)

Началник на разузнаването (Г–2) на армейски генерал Дъглас Макартър от 1941 до 1951 г. Уилъби минава за параноик и изключително податлив на емоционален стрес. Като началник често избухва, крещи на подчинените си, а за обидите използва термина УЛТРА за истинско неудоволствие на другите разузнавачи и офицерите от КОМРАЗ.

Рожденото му име е Карл Вайденбах. Роден е в Германия. Учи в Европа и завършва философия и съвременна литература. След няколко посещения в Съединените щати през 1910 г. получава американско гражданство. Същата година постъпва в армията и през 1914 г. успява да завърши военен колеж. По-късно защитава магистърска степен в Канзаския университет.

През 1916 г. е повишен. Седем месеца по-късно — през юни 1917 г., е изпратен във Франция с Първа дивизия на американския експедиционен корпус. Скоро е прехвърлен във военновъздушния корпус, където преминава авиационно обучение. През 1918 г. се завръща в САЩ и е назначен за ръководител на Първа въздушна пощенска служба.

През 20-те и 30-те години заема различни постове както в армията, така и в дипломатическите представителства на САЩ в Южна Америка. През 1940 г., вече полковник, е изпратен на Филипините. През юли 1941 г. генерал Макартър е назначен за командващ армейските сили в Далечния изток, а Уилъби е негов помощник началник-щаб по въпросите на разузнаването.

При японското нападение на Филипините Макартър е принуден да избяга от Корегидор — острова крепост в залива Манила — с моторна лодка и след това със самолет каца в Австралия. Уилъби е единственият щабен офицер, който го придружава. И в Австралия Уилъби продължава да служи като Г–2 на Макартър. Той няма достъп до дешифрираните съобщения Меджик на японските комуникации (за разлика от Макартър и началник-щаба му). Едва след влизането на САЩ във войната той получава необходимото разрешение за достъп. Като началник на разузнаването на американските войски в югозападната част на Тихия океан Уилъби разпростира своята власт над многочислените подразделения в региона, включително над Съюзническото бюро за разузнаване, бреговите наблюдатели на австралийския военноморски флот, над изключително успешния съюзнически отдел за преводи и анализ и др. Но БЕЛ — американска военноморска станция по КРИПТОАНАЛИЗ в Австралия — е под контрола на ръководителя на военноморските операции.

Уилъби служи при Макартър както по време на войната, така и след нея, когато Макартър е главнокомандващ съюзническите войски в Япония и главнокомандващ силите на ООН по време на Корейската война. През май 1951 г. Уилъби напуска Япония и се завръща в САЩ за лечение. (През 1951 г. Макартър е освободен като главнокомандващ съюзническите сили в Далечния изток.)

Уилъби е автор на книгата „Конспирация в Шанхай“ („Shanghai Conspiracy“, 1952), в която разказва за съветската шпионска група на Рихард Зорге в Япония. През 1954 г. той издава биографична книга за своя началник — „Макартър: 1941–1951“ („MacArthur: 1941–1951“).

Критична оценка за дейността на Уилъби идва от негов колега в Тихия океан. В книгата „А аз бях там“ („And I Was There“, 1982) контраадмирал Едуин Лейтън — разузнавач от военноморския флот, пише:

Уилъби допускаше много грешки като разузнавач, тъй като бе убеден, че понеже непрекъснато и задълбочено чете военна история, е специалист по въпросите на стратегията. Което беше още по-лошо, проявяваше ревност и не понасяше други да се намесват. Макартър, въпреки че добре съзнаваше недостатъците му, го защитаваше, тъй като от цялата „банда“ бе единственият, който бе служил с него без прекъсване от 1941 до 1951 г. Макартър имаше склонност да приема думите му като слово Господне, особено когато Уилъби представяше разузнавателна преценка, която в повечето случаи беше благоприятна.

(Терминът „банда“ се отнася за висшите офицери на Макартър, които са били с него на Филипините, предимно на Батаан, където американските сили търпят поражение от японците през първите 4 месеца на 1942 г.)