Читателски коментари

¹Добър сюжет,мисля че съм гледала и филм

Владимир Цветов започва книгата си за Япония, озглавена "Петнайсетият камък от градината на „Рьоанджи“ така: "Прието е да се казва, че който е бил месец в Япония пише книга, който е бил месец — статия, а който е живял там година — не пише нищо.

Стигнах до трета глава и се отказвам, не е моето. Изнервящо многословно е.

Разбира се всичко

Толкова обемна книга, че чак доскучава. За мен не блести с особени литературни качества!

Навремето имах глупостта да си закупя и прочета тази книга. Изключително лоша инвестиция, в пари и време!

Не си спомням как попаднах на първата част „Ана в рокля от кръв“, мисля че беше случайно, но ми хареса, прочетох нещо различно от жанра, който чета. След като разбрах, че има и втора книга, нямах търпение да я прочета. Надявах се на повече време с Анa. Надявах се на пълен завършек на историята, на пълен happy end. Не съжалявам, че я прочетох, но след края ми остана едно чувство на неудовлетворение, не ми хареса как свърши. Ако имаше спойлер таг щях да обясня повече.

Липсва част от книгата. Когато Златна луна се появява след битката с дракона!

Благодаря за изчерпателните отговори! Не отричам изнесените от Вас факти. Може би имаме различия в тяхното тълкуване. Например не мога да приема, че върховистите са били „парашутисти“ или някакви безотговорни авантюристи… Върховистите са македонски българи, които постъпват в редиците на българската армия с намерението да освободят родния си край. В крайна сметка едно революционно движение, подкрепено от българската държава, има по-големи изгледи за успех, отколкото самостоятелно вътрешно въстание. Но други са главните спънки пред освобождението на Македония:

1. Липсата на подкрепа сред великите сили. Главно нежеланието на Австро-Унгария (Германия) и Русия (Франция) да видят една уголемена България, която би застрашила техните интереси на Балканите.

2. Смъртта на Стамболов, която слага край на идеята за културна и икономическа интеграция — строежи на железопътни линии, на читалища и училища, т.н., всичко това е занемарено от следващите български правителства.

В никакъв случай не съм привърженик на Фердинанд, точно обратното, но преувеличените критики на Талев към върховистите сякаш обслужват идеологическата постановка да се критикува всичко „монархофашистко“ като „шовинистично“, „великонационалистическо“ или като проява на „великобългарски империализъм“. Че Фердинанд е грешник — грешник е, но Фердинанд не е България. Талев като че пренебрегва или недостатъчно оценява реките от кръв, които българският народ пролива за Македония през войните за национално обединение.

Все пак аз не нападам Талев, чието произведение си остава един от най-големите върхове в българската литература. От чисто национална гледна точка делото му заслужава най-висока оценка. Същото така отчитам епохата и тежките условия, сред които е работил, но това не променя, макар и да смекчава, същността на критиките към тетралогията.

Авторът е черпил с пълни шепи „вдъхновение“ от книгите на Хенри Райдър Хагард за приключенията на ловеца Куотърмейн. На места даже букавално е преписвано. Плагиат.

На мен лично ми харесва. Книгата е развлекателна, добре написана, прекрасно развлекателно романче. Чувството за хумор малко куца, но поносимо. Любимият ми герой е Бърич. Жалко, че той остава малко неоценен.

Не мога да повярвам, че това е книга на Агата Кристи. Изключително мудна, безинтересна и объркана история, а диалозите са сякаш писани от някое дете. Много разочароващ сюжет от началото до края. Не бих препоръчала книгата на никого.

Присъединявам се. Тази книга трябва да се прочете — и за историята и за удоволствието.

Може би най великият български фантаст. Бих го сравнил с Лем. Извадил лошият късмет да се роди в малка страна.

Превъзходна книга!

хареса ми,но свърши бързо!

Да и мен ме грабна посвещението и потърсих повече по темата :

Коя е Луси Барфийлд?

Родена през 1935 г.

Кръщелница на К. С. Луис.

Когато Луис започва да пише историята, Луси е малко момиче, и той използва нейното име за героинята Луси Певънзи.

Още като млада (в края на тийнейджърските си години) Луси Барфийлд се разболява от множествена склероза.

Заболяването я приковава към инвалидна количка и с времето тя губи възможността да чете сама.

Въпреки това, писма от деца, които обичат „Нарния“, ѝ носят голяма радост през целия ѝ живот.

Умира през 2003 г., малко преди филмовата адаптация на „Лъвът, вещицата и дрешникът“ да започне снимки.

Любопитно: В посвещението Луис казва, че момичето ще порасне по-бързо, отколкото книгата ще излезе от печат, но може би, когато остарее, ще се върне към нея и ще си спомни. Това се оказва пророческо — Луси наистина чете книгата като дете, но я преоткрива отново по-късно чрез писмата на фенове.

Мъка! Обаче успях! Прочетох и втората му боза! Сигурно, защото съм тъп и упорит!

Много сладко разказче!

Не мога да кажа, че е лоша, но за мен е по-скоро 4 от 6.