Читателски коментари

Смятам, че текстът на стихотворението е поместен с 2 грешки: не „ослепелите“, а „ослепените“. И началото на трета строфа — не „търсим“, а „търся“.

За съжаление в последната двайсет и девета глава липсват 314-та и 315-та страници от книгата. В текста е между „Този начин на мислене трябва да бъде отхвърлен незабавно.“ и „Понякога почукват веднъж и извикват: «Здравейте», но по-често не правят дори и това.“

За описанието на морето г-н Бобев е много добър. За останалото е въпрос на лична преценка. Благодаря на екип „Чинатка“ за книгата.

Хубаво, но кратко.

Някое издателство дали ще се заеме с превода и издаването на други книги от писателката?

Историите ѝ са интересни, увлекателни и различни.

Книгата е страхотна! Четох я като дете и като пораснало дете :) Жалко, че на български е издадена само една, защото „Господин автомобил“ е цяла серия книжки и сигурно всичките са хубави.

Странна книга.

Препоръчвам! Историята не е захаросна или банална приказка. Силни характери преживели болка и трудности, които се преоткриват един друг чрез страстта и отварят сърцата си за любовта!

Интересна приказка.

Много добър зоолог, а както чета добър популяризатор и писател. Книжната не е голяма, ако обичате природата отделте и от времето си!

Совите (не) са това, което са. Безпощаден анализ съчетан с добър трилър. Струваше си времето!

Прекрасна, нетрадиционна и пълна с разбиране книга. Е, краят, за съжаление, залят с розов фондан и разваля ефекта, но толкова отдавна не съм попадала на нещо достатъчно нормално и непревзето из тази категория романи, че чак не отбелязвам глупавия доста набързичко претупан край. Инак книжката написана с разбиране и топлота

Книгата е много добра. Може авторът да е новата звезда на юридическия трилър, както пише, но точно тази книга според мен не е юридически трилър. Ние в България и изобщо в страните, прекъснали развитието си заради т. нар. социализъм, може би по-трудно схващаме понятията за свобода, демокрация… Така че в тая книга човек може да научи много за тези неща. В един провинциален град в САЩ един съдия се опитва да е на страната на справедливостта и закона, но невинаги това е възможно, а често едното пречи на другото.

Доста посредствена книга, написана за отчитане на дейност.

Поздравявам читателите за вчерашния Ден на музиката и поезията с тази книжка!

Пол не ги разбира тези работи, той само пее с китарката своята измислена с негов си текст и мелодия песничка на Джени. Рядко се случва музикално произведение, текстът и тъгата, породени от изпълнението да са сигурен мотив за раждането на нова творба. Струва ми се, тук случаят е точно такъв. Един музикант е повлиян от друг музикант. Приятно четене на онези, които сега ще се срещнат с историята:

— Нали не сте маркетингова фирма?

…

Ако сега имаше някой от секретна секция, отдавна да съм мъртъв продавач на оръжие. Тя ме гледаше, не беше обезпокоена. Беше интуитивна и бързо се ориентираше в обстановката, след което търсеше и намираше решение, погледна ме и се засмя. Усмивката й беше хубава, ако го беше направила по-рано, сигурно бих й разказал всичко и за любовниците си.

— Жената, с която разговаряхте преди малко, нали не е вашата съпруга, а любовница?

…

— Това птиче никога няма да пее. Както казва Пол, само ако света се оправи. Светът никога няма да се оправи, знам това, и на мен също не ми харесва.

…

То никога няма да пее, защото е от такъв вид, Пол не ги разбира тези работи. Ти си го намерил в калта, но когато крилото му оздравее и отново полети, ще видиш, че пак ще падне в калта, това е неговият свят. Попадне ли веднъж в калта, ще падне пак, такива са законите на природата.

…

— Какво ти става днес, какво правеше с онова птиче?

— Нищо особено, исках само да го науча да пее — отвърна ми той.

…

— … сестра ми казва, че това птиче не може да пее и каквото и да правя отново ще падне в калта. Не умее да пее, защото света не му позволява, за това пее в песента си Пол.

— Ти откога имаш сестра? — попитах хладно аз.

— От днес — отвърна сериозно той и май не се майтапеше.

https://www.youtube.com/watch?v=VXXh_VCcRT8

Защо поздравът ми е на патерици? — За да се сетите да си пестите времето и да не закъснявате. Днес и утре. И вдругиден.

Няма такъв късметлия като Мокрия! Забавна история, макар и наивна.

Хубав финал.

Доста интересен

Книгата си е добра, преводът куца. Да не забравяме все пак, че става въпрос за фен-превод т.е. някой е жертвал времето си (най-малко), за да преведе книгата. Благодаря ????! Ако някой не се чувства удовлетворен от превода мисля, че може да си прочете книгата в оригинал ???? Инак, не е лошо книжлето

Даа. Определено Паулу Коелю е чел тази книга. Като пръснем няколко исторически капки Умберто Еко и имаме този роман. Започва адски сбито. В първа глава има повече действия от останалите десет, което ме порази с бързината си. После разтяга масали. Малко детски наивна на места. Не е толкова историческа, колкото приключенска.

Прекрасен роман, сериозен, но и забавен, увлекателен. Лек за четене стил.

Има една техническа /очевидно/ грешка: пряката реч в края на глава №24 се отнася към един от първите абзаци на следващата глава № 25.