Читателски коментари

Невероятна книга, останах много изненадана. Струва си за пръв път да пиша коментар тук заради нея. Стилът на автора е прекрасен и героите са добре написани, особено Аспарух :) Когато четеш все едно те пренася в този свят, и цялата история върви като на сън. Много ми хареса! Надявам се и другите части да бъдат качени някога (и благодаря за усилията да качите тази!), засега си взех втората от библиотека, защото нямаше как да не видя как продължава историята.

„То стоплило разбойникът…“ Поправете членуването.

Книжката е много сладка, останах приятно изненадана. Историята беше интересна, главните герои също. Има и доста забавни елементи. Семейство Шарп си звучат като палавници, нямам търпение да прочета историите на останалите братя и сестри (вече прочетох и книга 2). А въпреки, че всяка книга следва различна двойка, все пак има елемент (ситуацията с родителите им), който бива разкриван по малко във всяка книга

Много ми хареса, благодаря, Ивайло!

Чудя се на себе си — как така чак сега открих такъв чудесен автор!

Ще прочета и останалите произведения. Непременно.

Съгласен съм напълно с мнението на Ваня — книгата държи в напрежение и е интересна, просто наистина краят изглежда малко претупан. Като цяло добър трилър. Както повечето книги на Картър и доста жесток.

Да, Константинъ, отвратителна е. Но ние, по-възрастните, живяхме в почти същото това, което е описано в тая отвратителна книга. И добре, че тогава бяхме млади, защото младостта може да пренебрегне и да изтърпи много неща, но пак си беше отвратително. ИИмам предвид, разбира се, периода преди 89-а година. Нямате представа, Константинъ, колко много приличаше обществото ни на тая книга, само дето беше самата действителност. Да не се разпростирам, но остригването на косата беше едно от по-малко отвратителните неща, което въпреки всичко е лично посегателство на част от тялото. Властта го прилагаше както на деца, така и на възрастни, за наказание, назидание и унижаване. Понякога такова подстригване или остригване е по-унизително дори от бой. А Големият брат беше навсякъде, дори често не знаеш, че те наблюдава, докато не те привикат я в милиция, я в детска педагогическа стая, а понякога просто те нашамарят ей така, за добър ден.

Романът не е лош, но е доста разтегнат като сюжет. Описанията понякога са дразнещо детайлни. Но най-дразнещи са действията на главната героиня във втората част на романа, когато тя сякаш напълно оглупява и започва да взима малоумни решения.

Хареса ми..добър сюжет

Абсолютно ужасна. Главният герой е изключително противен и действително е насилник, както е споменал и друг читател. И накрая като по магия всичко се оправя и героинята му прощава, а той изведнъж се е превъзпитал! Пълна глупост. НЕ препоръчвам на никого нито да чете за такива отношения, нито да търпи някой, който се държи като главния герой.

Като цяло не ми хареса, но все пак беше доста забавна. Другата книга на тази авторка, преведена у нас, е много, много по-хубава, точно затова си купих и тази. За съжаление тази ме разочарова.

Какъв чудесен край — мъжът ще продължава да командва, ревнува и обижда, след като е „поправил“ жената и вече всичко е наред! Тя ще си зареже дома и хубавия офис, за да работи в мрачната стая, която той ѝ е избрал, и ще ходи с него където му скимне, защото той така казва! Някои книги от тази поредица са толкова тъпи и пълни с токсични отношения, че направо не е за вярване. Като чета мислите на този тип, ми идва да повикам полиция… или психиатър.

Пет години по-късно все още се чакам да завършите превода на последните две книги от тази част на поредицата!

Аз съм ги изчела вече всичките, но се надявам за бъдещите и фенове да го сторите и освен това егоистично си я обичам и си я искам и да си я има и на български!

Книгата може и да е интересна, на места дори много увлекателна, но извратените садомазохистични идеи, които изобилстват, са чисто и просто отрова за четящия, според мен. Разбира се, моят коментар не се отнася до хората, които обичат да четат гнусотии.

Отвратителна книга.

Отскоро чета киберпънк като първата ми книга беше Периферни тела на Гибсън. Не се чете лесно, да, ще си призная, че се връщах да препрочитам отново цели страници заради многото непознати думи, но… После открих как постепенно започнах да разбирам, все едно уча нов език, въоръжението ми се активира и попаднах в един нов свят, мрачен, но твърде възможен. За Невромантик, наистина е по -добре първо да се прочете Джони Мнемоник. За мен лично това е стил, който не се консумира лесно, но точно това е ценното. Не случайно има толкова награди.

Не е нещо особено. Може да се прочете. Сравнително кратък криминален разказ.

Квигата би се харесала само на почитателите на любовни романи

Прочетох я.

По-добра е от сериала, който си е типичната руска кинематографична скука.

Аз съм никой, за да оценявам. Но си мисля, че 6+ е малко за цялата поредица… а и за повечето на Н. Робъртс. Изключвам само фантастично-криминалната поредица ’В смъртта".

С изключение на Пулпудева, разбира се.