Читателски коментари

Ясновидката от Маргарет Атууд

Devoted of Slaanesh (24 септември 2021 в 20:03), оценка: 5 от 6

Все забравям, че огромни пропасти зеят не само между мен и следващите поколения, но и с тези преди мен.

Книги като „Ясновидката“ ни позволяват да надникнем отблизо в един живот тотално различен от съвремието ни, че е почти непонятно, как толкова бързо се менят нравите, поведението и бита човешки в последните няколко десетки години.

Атууд е много сладкодумна, героинята и буди симпатия, но често тя е съчетана с объркване, съжаление или присмех. Приятно се изненадах, признавам.

Останалите главни действащи лица се състезават за титлата най-противен образ през цялото време. Албърт печели обаче с убедителна преднина. Добре е наредила и италианците, закостенелостта и предрасъдъците им са останали непроменени вероятно и до днес.

Овехтелият на моменти превод също си има своя чар, не дразни.

По-ниска оценка давам заради пространните откъси от „творчеството“ на Джоун. Но пък в книгата добре е обяснена мотивацията и желанието на жените да поглъщат килограми от тези розовини! :)

Цитат:

„Почти всеки би ви казал, че сте умни, ако признаете, че нямате талант.“

10⁻⁹ от Николай Теллалов

berserker (24 септември 2021 в 19:37), оценка: 1 от 6

Aвтора се опитал да създаде утопия, но се получава антиутопия в стил Содом и Гомора. И много тежки и дълги обяснения.

24 момичета за 7 дни от Алекс Брадли

Clarrita (24 септември 2021 в 13:43), оценка: 4 от 6

Да допълня, че е оценката ми е 5 от 6, цъкнах не което трябва :D Пардон и вселенска безгрижност на всички! :)

24 момичета за 7 дни от Алекс Брадли

Clarrita (24 септември 2021 в 13:41), оценка: 4 от 6

На мен ми допадна, в нея има свеж, неординарен, чак натрапчив на моменти хумор :D Препоръчвам за хора, фенове на П.Г.Удхаус ;)

Забавна Библия от Лео Таксил


Между другото е къде — къде по — лесно да се осмива християнството, за разлика от другите религии. Какво ли би станало ако някой беше започнал да осмива исляма например и бе написал „Забавен Коран“, или „Забавен Талмуд“ ? Хващам се на бас, че едва ли щеше да живее дълго на този свят. Явно другите религии, не могат да бъдат осмивани, понеже всеки който ги подиграе, бива наказан веднага, но тъй като християнството е прекалено толерантна религия — всеки може да прави с нея, каквото си иска, без да има последствия за него.

Забавна Библия от Лео Таксил


Не мисля, че Таксил е разбирал много добре алегориите и метафорите в Библията, както и борави с аксиоми, които не могат да бъдат доказани чрез преки доказателства. Чисто и просто казано, Таксил използва емоционална парадигма за да манипулира съзнанието на хората чрез методите на психологическите заблуди и полуистини. Които е си еубеден християнин, прочитайки тази гняс ще остане още по — убеден в собствената си правота християнин, а който по принцип е убеден атеист, ще си остане атеист дори и да беше видял Господ пред себе си. :)

Вечните сенки от Робърт Б. Паркър

Devoted of Slaanesh (23 септември 2021 в 11:38), оценка: 4 от 6

Спенсър е корав както винаги и хич не обича да го водят за носа.

Станал свидетел на убийство в театъра на Порт сити, той няма как да остане безучастен. Но китайската мафия въобще не е съгласна някой да ѝ се меси в делата…

Приятно и бързо четиво, идеално за разпускане!

Гранд авеню от Джой Филдинг

Kirov72 (23 септември 2021 в 02:58)

Трудно за четене но много истинско и добре написано произведение! Препоръчвам!

Вечност от Грег Беър

domino1 (22 септември 2021 в 17:15)

Поредицата има и трета част („Наследство“) — предистория на „Eон“. Не е издадена на български.

Вечност от Грег Беър

Еми (22 септември 2021 в 15:40)

В Произведения е указано 2 от Пътят.

Вечност от Грег Беър

sonique (22 септември 2021 в 15:25)

Част от поредица ли е книгата?

Луната залезе от Джон Стайнбек

Devoted of Slaanesh (22 септември 2021 в 15:18), оценка: 5 от 6

Мислех си, че Стайнбек е автор вглъбен единствено в Америка, но това съвсем не се оказа така.

В „Луната залезе“, той обръща поглед към текущите събития в Европа, към черните времена тревожещи всеки нормален съвременник на този ужасен конфликт, наречен ВСВ.

Лесно се разпознават безименната страна и хората ѝ, а майсторството на писателя завършва една правдива фреска, без да пропуска или да украсява ненужно реалностите на войната.

Цитат:

„Хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните.“

Червена страна от Джо Абъркромби


"Пое дълбоко дъх и препусна в тръс към залязващото слънце. "

Прочетох я. Вгорчи ми удоволствието от цялата поредица.

Люби ме тази нощ от Нан Райън

catcher (22 септември 2021 в 00:01), оценка: 6 от 6

„Шедьовър“ е силна дума, но тази книга се превърна в една от любимите ми (от този жанр) и поради тази причина ѝ поставям толкова висока оценка. За мен лично постепенното назряване на чувствата стои в основата на добрия любовен роман, обратното ми се струва нереалистично, а и в голяма степен безинтересно. Винаги ми се иска да има напрежение между героите, което да се покачва в течение на времето, а не изведнъж — било то емоционално, сексуално, всякакво. Затова и истории, развиващи се стремително още в първите глави, ме отегчават много бързо. Очакването на кулминацията в отношенията, съчетано с интересни и силни характери, това е, което оценявам в този вид литература. Определено настоящият роман си имаше всичко, което търся, дори нещо повече — второстепенните герои са също интригуващи и допълват историята перфектно, а и историческото време също допринесе, поне за мен, защото този период винаги ме е вълнувал. Със сигурност бих се върнала към тази книга след известно време, с удоволствие ще си припомня тази красива любов между Хелън и Кърт.

Зимата на нашето недоволство от Джон Стайнбек

catcher (21 септември 2021 в 08:52), оценка: 6 от 6

Ще се съглася с domino1, абсолютно прав.

„Изобщо не е вярно това, че съществувала някаква общност от светлина, нещо като световна клада. Напротив. Всеки сам си носи своята — самотната своя светлина. Моята светлина обаче е угаснала. И няма нищо по-черно от един фитил. […] Когато една светлина угасне, става по-тъмно, отколкото ако изобщо не е светила. И светът е пълен с тъмни изхвърлени хора. […] На всяка цена трябваше да се върна — да върна талисмана на новата му собственичка.

За да не угасне още една светлина.“

Извадка от последната глава. Мисля, че и аз не съм срещала по-въздействащ финал досега в литературата. Любим писател, винаги ще си остане такъв.

Бремето на белия човек от Ръдиард Киплинг

zhivkost (19 септември 2021 в 22:36)

Мъзда — мъст, възмездие

Гласът на острието от Джо Абъркромби


Монца и Герои са си самостоятелни книги сами по себе си, но аз съжалявам, донякъде, че по случайност прочетох първо Герои. Абъркромби може да не е добър създател на вселени (както отбеляза горе), но книгите дават една хубава основа за изчитането на Герои, изясняват се немалко ситуации…

А за Ериксън… Малазанската книга е… Просто Е!

Спомням си едно меме… Такаи не го открих повече за да си го запазя… Бяха споменати няколко автора… Единият убивал надеждата, другият убивал вярата, споменат беше Р. Р. Мартин, че убивал всички… Накрая беше Ериксън- убива всичко…

Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби


Често, през половинатабвреме и аз го сравнявах със Спароу.

Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби


А нима отмъщението за смърта на брат и не е принцип?

И кое му е принципното на Коска? Да погазва всякакви принципи? Ама бил спрял да пие? Ама защо- защото иска да си спаси насрания задник, а не заради някакви си там принципи…

Бруталност?

По- добре да не попадаш на Малазанската хроника… :)

Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби


Явно не си чел добре предните книги.

Там става ясно, че…. Сулфур ли беше?… също е бил негов ученик. А към края на 3тата книга от поредицата Първият закон самият Баяз намеква, че има свои собствени ядачи.

Колкото до Шенкт- в последният разговор със Сулфур става ясно, че явно е отеглил се ученик (ядач явно) на Баяз.