Читателски коментари

Една от най най-любимите книги! За съжаление, днес черти като честност, преданост, отговорност се ценят все по-малко и човек се пита дали не е по-добре да се бе родил в друго време…! Прочитането на книгата (да, наистина има лек момент на по-бавно четене към средата, но то е породено от натрупване в сюжета, което ще разкрие много от същността на характерите по-късно), последвана от филма по нея от 2005 г., е прекрасно бягство от реалността!

Много безинтересна.

Нормално е да е леко отнесена и нереалистична, но ако има претенции, че ще е философско виждане за двойнствена реалност на живота ни, то поне езикът му да беше добър. Все едно писано съчинение от ученик 8 клас. Цитат от 236 стр. :"…Ставам от леглото. Издърпвам старото избеляло перде и отварям прозореца. Подавам глава навън и гледам небето. Да, на него виси полумесец с цвят на плесен. Това е добре. Значи двамата с нея сме в един и същ свят и гледаме една и съща Луна…."

То бива бива прости изречения (имам предвид Просто изречение наричаме изречение, което изразява само една мисъл, съдържа само едно съждение.), обаче цялата книга изписана с допълнителни подробности без смисъл и то в този телеграфен стил. Все едно е писана за да се запълнят повече страници.

Не препоръчвам.

За всички които го хвалят, моля да изкажат мнение защо точно го харесват. Май важи правилото в изкуството :"Дай да харесвам и да ръкопляскам, защото ще ме помислят за глупав, че нищо не съм разбрал!"

Интересна е и не следва правилата които съм чела в други романи

И на мен не ми допадна, но пък в прочетох.

Интересна, но много кратка. Искам предистория и после какво става в клана след като се сдобрили какви деца ще имат.

Тази книга е като кн.2 и кн.3 на серия хоторн. На мен не ми допадат понеже са странни и мрачни. Останалите повече ми харесаха, но най-много мой капитане

Пълна боза.

По повод на горния, колкото дълъг, толкова и ненужен коментар, споделям откъс от снихотворение на П. П. Славейков:

„Абул Хасан омайни песни пей!

Но само онзи ще ги проумей,

кому в душата огън грей небесен,

чие сърце, отзивчиво на песен,

самo за песни дарба обладава.

Певец певеца само проумява —

а не пазарски кой да е абдал,

чул — недочул, разбрал — недоразбрал…

Абул Хасан пей песни; но едва ли —

да биха ги тях всички проумяли —

не би се той отрекъл сам от тях…“

Една от най-добрите книги, които съм чела! Препоръчвам я на всеки, заслужава си всяка страничка!

Развръзката беше неочаквана и много вълнуваща.

Понеже изключително много харесвам „Красавицата и звяра“, останах очарована от всеки един ред. Наистина много красива история!

Много добър роман .Струва си прочитането оценка 5 от 6

Интересен опит в стил Алеко, за съжаление обекта на творбата е доста банален.

В един пътепис или дестинацията трябва да е интересна, или хората, или самото пътешествие.

Предполагам че след 50 — 100 години този пътепис може да се стори на читателите много интересен но за повечето от нас е банално всекидневие.

Когато животът стане твърде тежък и тъгата непоносима, чета книгите на Виктор Юго.

Те ме подкрепят,те са ми приятели, с тях се връща надеждата за един по-човечен свят!

Първата половина страшно ми хареса, но последните глави са тегави, доста излишни сцени има.

Невероятно е! Споменът за тези разкази, в този сборник е незаменим. Помня как като по-малка се спуквах да ги чета. Нямах книгата в личната си библиотека и ходих редовно до кварталната, за да мога да я взема и да я чета. Обожавам всяка една приказка от сборника, но най-любима ми е „Вампирова булка“ — нея съм я чела над 100 пъти.

Първата част вярност е малко по-добра, но тази е много тежка книга плаках и за Трей и за Мария но някак си не ми се връзва уж баща и е наказвал и тя успя да му се измъкне, помагаше на Трей да се жени за друга, а тук съвсем различно. И как така „бабата“ става враг при положение че ги е гледала от 10 годишни.

Книгата е доста драматична още повече 2та част Мания където бабата стана враг просто не върви. Авторката е трябвало да измисли нещо друго

Интересна е книгата но накрая нещо не ми се връзваше историята

Тази книга най-много ми хареса сладникава романтична приключенска и лека. Другите серии Братя Уорик и Хоторн са доста драматични, а аз не обичам драма, но като истории също са интересни

Прекрасна! Тежък и труден стил, често е крайно вятърничава и може да те побърка.

Но когато си струва — е златна! И все пак не знам дали отново бих я чел…