Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1339)

Син код

Японски военноморски КОД и ШИФРОВА система, заменила червения код в края на 1930 г. Служителите на военноморското РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (OP–20-G) дават на тези кодове имена на цветове в зависимост от цвета на книгите, в които се записват.

„Отне ни повече от 3 години главоблъсканица, за да разшифроваме чрез криптоанализ сложната система от кодове и шифри. Няма други дешифровчици, които да са постигали такъв успех“, пише контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН — висш американски разузнавач, в автобиографията си „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985).

От есента на 1931 г. американски екип на военноморските сили, ръководен от Агнес Майер Дрискол, се заема със задачата, като премахне 2 редици защитни кодови знаци, да разгадае след това значението на 85 000 основни кодови групи. Въвеждането на табулиращи машини Ай Би Ем, които извършват част от работата, са едни от първите случаи на използване на електричномеханични уреди за разчитане на кодове.

На 1 ноември 1938 г. синият код е изоставен, тъй като японският военноморски флот въвежда нова серия кодове, заменени година по-късно с ШИФРИ ОТ СЕРИЯТА JN. Дори и след като синият код не се използва, американският военноморски флот продължава работата върху прехванатите съобщения, които преди не са били декодирани. Едно от тези съобщения разкрива, че бойният кораб Харуна, завършен през 1915 г., достигал скорост 32 възела след подобрения. Официално японците, а също и наръчникът Бойните кораби на Джейн (Jane’s Fighting Ships) твърдят, че корабът развива само 26 възела. Тази разлика е от съществено значение, тъй като през 30-те години най-бързите американски бойни кораби достигат само 21 възела, а корабите, които са в процес на конструиране — 27 възела.