Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (792)

Лонг, Лио

Член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, вербуван от АНТЪНИ БЛЪНТ.

Лонг постъпва в Кеймбриджкия университет през 1935 г. и учи френска филология. Син е на безработен дърводелец, изпълнен с горчивина от британското общество. Става член на комунистическата партия в университета. Присъединява се и към Апостолите — тайно общество в Кеймбридж, в което членуват Блънт и ГАЙ БЪРДЖИС — други членове на Петорката от Кеймбридж.

През Втората световна война Лонг работи в британското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ като офицер с достъп до строго секретната дейност, свързана с декодирането в ПАРК БЛЕЧЛИ. Той предава информацията си на Блънт, който също е съветски АГЕНТ. По-късно по настояване на Блънт Лонг е назначен в отдела за военно разузнаване, който оценява германското РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Информацията му за прехванатите германски съобщения се изпраща на руснаците по друг вербуван от Блънт агент — ДЖОН КЕЪРНКРОС.

След войната Лонг работи за Британската контролна комисия в окупираната от съюзниците Германия и изпълнява длъжността заместник-директор на военното разузнаване. След като се оттегля от МИ–5, Блънт се опитва, но неуспешно, да уреди нещата така, че Лонг да заеме длъжността му. Лонг се отказва от разузнавателната работа и вероятно от шпионажа през 1951 г.

ПИТЪР РАЙТ — офицерът от МИ–5, който води разпитите на Блънт, чува името на Лонг от него. Разпитва и Лонг, който подобно на Блънт получава обещание за имунитет от съдебно преследване в замяна на информация. „По време на разпита изобщо не ни помагаше, — пише Райт в «Ловец на шпиони» («Spycatcher», 1987), — а когато бе предизвикван по някой въпрос, отговорът му винаги бе, че се налага да вярваме на думите му.“