Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1332)

Сигурност на връзките

Процедури и методи, използвани за защита и сигурност на комуникациите, за да не може противникът да получи достъп до тях.

Винаги когато не са били прилагани необходимите мерки за сигурност, се е стигало до големи военни поражения. Един от първите провали в сигурността на комуникационните връзки от ерата на радиото е през Първата световна война. В началото на конфликта в Източна Прусия руската армия отбелязва значителни победи над австрийците в Таненбергската кампания (август 1914 г.). По-малобройните германски войски обаче скоро напълно разгромяват руската армия. Това се дължи на факта, че немците успяват да прехванат „на чисто“ радиосъобщенията на противника. Руските офицери проявяват пълно незачитане на безопасността на връзките, докато германците са особено внимателни както към радиосигурността, така и към радиопрехващането. С това си предимство германските войски унищожават при Таненберг почти 4 руски корпуса, при което загиват хиляди руснаци (включително командващият армията), и пленяват 90 000 войници, стотици оръдия и огромни количества боеприпаси. Таненберг изгражда добра военна репутация на генерал Паул фон Хинденбург, който замалко не спечелва крайната победа за германската армия в края на войната.

(В армията на САЩ и днес Таненбергската кампания в Източна Прусия се разглежда като христоматиен пример за великолепна отбранителна тактика, станала възможна благодарение на прехванатите от германците руски радиосъобщения.)

Пак през Първата световна война поради недостатъци в организацията на безопасността на връзките на англичаните им се удава да проникнат в немалко германски радиосъобщения. (Вж. СТАЯ 40; ТЕЛЕГРАМА ЦИМЕРМАН.)

В периода между двете световни войни поради недоглеждане от страна на японците Съединените щати успяват да проникнат в комуникациите между Токио и представителите им на преговорите на Вашингтонската военноморска конференция през 1921–1922 г. (Вж. ЧЕРНА СТАЯ.)

През Втората световна война успехите на съюзниците често се дължат на добрия структурен анализ на радиовръзките на противника и на КРИПТОАНАЛИЗА. Операциите ЕНИГМА, УЛТРА и МЕДЖИК дават възможност да се разчитат германските и японските военни и дипломатически комуникации. Успехът в битката срещу германските подводници в Атлантическия океан се дължи до голяма степен на лошо поддържаната безопасност на германските комуникации. Важно е да се отбележи, че въпреки неколкократните доказателства германските военноморски командващи отказват да повярват, че комуникациите им се прехващат от съюзниците. В навечерието на Втората световна война японците също имат доказателства, че дипломатическият им код се прехваща и се чете от американците, но не полагат усилия да защитят комуникациите си. (Вж. ПЪРПЪЛ.)

Най-големият успех на германците и японците е опитът на германската Б-динст да проникне в безопасността на англо-американските комуникации на морските конвои. По време на Студената война (1945–1991) комуникациите на САЩ и на съюзниците им от НАТО се разкриват основно от съветски и източногермански шпиони, които са имали достъп до ЛИСТАТА С КОДОВЕ и някои други секретни материали. Американските криптолози и военни, макар и да са знаели, че няколко шифрови машини са попаднали в ръцете на руснаците, дълго време са смятали предаванията си за безопасни, тъй като ШИФРОКЛЮЧОВЕТЕ се сменят непрекъснато. Усилията на руснаците, подпомогнати от ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ УИТУЪРТ, се увенчават с успех, получавайки широк достъп до най-сигурните американски комуникации.

С изобретяването на електронната пишеща машина започва нова ера на предизвикателства за сигурността на комуникациите. Всеки клавиш на тази машина всъщност е контактен превключвател със свой „електронен почерк“, който може да се фиксира от подслушвателното устройство. Нашумял шпионски случай са електронните пишещи машини на път за американското посолство в Москва, в които експерти на КГБ са монтирали БРЪМБАРИ. Известно време КГБ подслушва всяка дума, написана в посолството с тези машини.

Сигурността на връзката се усложнява с появата на персоналните компютри, които заменят електронните пишещи машини. Електронните излъчвания от даден компютър също могат да бъдат засечени и прехванати. Американската програма за борба срещу възможно изтичане на информация и „подслушване“ на електронните пишещи машини и компютрите е наречена ТЕМПЕСТ.