Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (600)

Каудер, Фриц (1903-?)

Главно действащо лице в изключително успешна съветска операция по ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, насочена срещу германците през Втората световна война. Операцията има КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Макс, дадено й от АБВЕРА. Каудер предава фалшиви разузнавателни сведения на германските въоръжени сили в продължение на 3 години и половина.

Каудер е роден във ВИЕНА. Майка му е еврейка, а бащата е приел юдейската вяра, но по-късно отново се връща към християнството. В началото на 30-те години Каудер работи предимно като журналист и предприемач и живее в Будапеща. Сприятелява се с влиятелни унгарци. Участва и в нелегалната съпротива. Установява добри отношения с германски служители от разузнаването и с американски дипломати в Будапеща.

В началото на войната, въпреки че е евреин, сътрудничи с документи и информация на Абвера и СД. Операция Макс започва, след като Германия напада Съветския съюз през юни 1941 г. Тогава бивши белогвардейски офицери предлагат да предават на Абвера разузнавателна информация за руснаците. Германците ги снабдяват с 2 радиоприемника, инсталират ги в Москва и Централна Русия и им дават кодовите наименования Макс и Мориц. Вторият скоро изчезва, но Макс продължава да изпраща информация чак до началото на 1945 г.

Разузнавателните сведения от Макс включват стратегическа и тактическа информация — всичко от най-високо равнище на СЕКРЕТНОСТ, което означава, че Макс е шпионин от самия Кремъл. Някои в Германия смятат, че това е лекарят, който се грижи за здравето на Сталин, други вярват, че Макс е подслушвателно устройство на телефонните линии. Вероятно най-изумителното съобщение на Макс е от 4 ноември 1942 г., което разкрива навременността и високото равнище, от което е информацията:

На 4 ноември се проведе военен съвет в Москва под председателството на Сталин. Присъстват: 12 маршали и генерали. На този военен съвет са установени следните принципи: а) внимателен напредък във всички операции, за да се избегнат тежки загуби; б) териториалните загуби не са от значение… Провеждане на всички планирани офанзиви при възможност преди 15 ноември, ако позволяват атмосферните условия. Главно: от Грозни [вън от Кавказ]…; в района на Дон при Воронеж; при Ржев, южно от езерото Илмен и Ленинград. Войските за фронта ще бъдат отделени от резерва…

Отначало Виена е мястото за приемане на радиосъобщенията от Макс. Но към края на 1941 г. приемателният пункт е преместен в София, България, и Каудер поема поста. Той получава съобщенията от Москва и ги предава във Виена, а от там се препращат в щабквартирата на Абвера в БЕРЛИН.

Безпрецедентно дългото съществуване на подвеждащата операция свидетелства за успеха й. Според някои източници комисарят от НКВД ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ лично е направлявал операцията от Москва. Англичаните прехващат голяма част от съобщенията на Макс с помощта на УЛТРА, което кара АНТЪНИ БЛЪНТ — съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в МИ–5, да предупреди руснаците за „пробива“. Но германското разузнаване очевидно никога не се е съмнявало в достоверността на информацията, изпратена от Макс. Макар че въпросът за смисъла на цялата операция се е повдигал периодически, твърде много германски офицери са смятали, че съществуването й е правилно (стига всичко да може да се проверява), и са заявявали, че е жизненоважна за войната. Твърди се, че Адолф Хитлер, който е бил запознат с операцията, след като разбира, че Макс е евреин, отказва да приема повече сведения от този източник. Германското Главно командване спори за значимостта на Макс.

Към края на войната Абверът решава, че операцията е опит за измама от страна на руснаците — по това време Абверът вече напълно е бил пренебрегван от германското командване. Информацията на Каудер се смята за достоверна от германските въоръжени сили чак до февруари 1945 г., когато съобщенията от Макс прекъсват, а съветската армия поема на изток.

Както и в операция ШЕРХОРН, операция Макс е доказателство за големия опит на съветското разузнаване при подобна дейност за заблуда.

Каудер използва и името Ричард Клат.