Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1736)

Хънт, Хауърд (1918)

Писател и оперативен работник в ЦРУ.

Хънт започва да пренася своя практически опит от разузнаването в литературата по време на Втората световна война. За основа на първия роман използва впечатленията си от ВМС на САЩ по обслужване на съюзническите морски конвои в Северния Атлантик. Хънт е отчислен от флота след контузия. Известно време работи като военен кореспондент на списание Лайф, след това постъпва в армията и като доброволец в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ. И вече като сътрудник на тази разузнавателна организация е изпратен в Китай.

След войната Хънт възобновява литературната си дейност. Пише романи, пробва се като киноартист. Но не може да забрави времената, прекарани в УСС, и в края на краищата постъпва в току-що създаденото ЦРУ. Работи в подразделенията му в Мексико, на Балканите, в Далечния изток, Гватемала и Уругвай.

През 1964 г., когато ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ става РИЧАРД ХЕЛМС, Хънт е помолен да напише серия шпионски романи, за които издателят му се надява, че ще се превърнат в американския вариант на ДЖЕЙМС БОНД. Както АЛЪН ДЪЛЕС, и Хелмс вярва, че шпионските романи, подобни на тези, посветени на Джеймс Бонд, ще помогнат за популяризирането на агенцията, която може да направи изключително малко неща, за да се рекламира сама. Хелмс одобрява вдъхновението на Хънт, което го подтиква към създаване на шпионски романи, но само при условие, че всеки ръкопис ще преминава през предварителен контрол. Американският аналог на Джеймс Бонд трябва да бъде измисленият от Хънт безстрашен агент Питър Уорд.

Хънт пише под псевдонима Дейвид Сент Джон, но в библиографските картони на Конгресната библиотека, достъпни за всички обществени библиотеки, е отбелязано истинското му име. Когато е публикувана първата книга, разказва по-късно Хънт, той е изпратен в чужбина и напуска ЦРУ, тъй като романите му са „вдъхновени от агенцията“, а работата му като писател на шпионски романи може да причини неудобства на централата. ЦРУ по-късно го извиква като „агент по договор“.

В книгите си Хънт преплита измислени причудливи образи с напълно реални образи и събития. В романа „Краят на Берлин“ („The Berlin Ending“, 1973) се прави намек, че западногерманският канцлер Вили Брант е съветски агент. (Вж. ГЕРМАНИЯ.) „Измамата «Харгрейв»“ („The Hargrave Deception“, 1980) е създадена по истинската битка на умове между ръководителя на Управлението по контраразузнаване към ЦРУ ДЖЕЙМС ЕНГЪЛТЪН и ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Измисленият съветски агент Пейтън Джеймс подобно на Енгълтън е запален рибар. А американецът Роджър Харгрейв, за чийто образ е използвана историята на Филби, в романа учи в Оксфордския университет (Филби завършва Кеймбридж). Харгрейв емигрира в Съветския съюз, но в действителност е американски ДВОЕН АГЕНТ, като истинската му самоличност е известна само на Джеймс. Когато Антъни Мастърс — автор на „Литературни агенти“ („Literary Agents“, 1987), пита Хънт дали подвизите на героя от шпионските му романи Питър Уорд са почерпани от собствения му опит в ЦРУ, Хънт отговаря, че в ЦРУ ще бъдат недоволни, ако започне да разказва каквито и да било действителни събития, и добавя, че самият той е работил в ЦРУ по-скоро върху теорията на разузнаването, отколкото върху каквито и да било конкретни случаи. Освен това отбелязва, че не може да вземе на сериозно книгите за Джеймс Бонд, тъй като има усещането, че са написани от:

… позьор, от дилетант с добри намерения. В годините на войната той като че ли е бил за прибежки при тогавашния директор на военноморското разузнаване… Романите за похожденията на Джеймс Бонд, безспорно абсурдни, неправдоподобни, са за развлечение от най-чист вид, което ярко ги отличава от похожденията на Уорд, за когото, докато го описвам, се старая да не отстъпя от действителността.

А действителността по това време е такава: Като сътрудник на ЦРУ Хънт разработва през 50-те години психологическото и политическото осигуряване на държавния преврат в Гватемала. През 1963 г. той е изпратен в Мексико, където по това време Ли Харви Осуалд е под наблюдението на ЦРУ. Хънт често се появява като един неясен образ по време на въображаемите конспирации, които са свързани с убийството на президента Кенеди, извършено от Осуалд.

През 1971 г. Хънт е нает от администрацията на Никсън и влиза в т.нар. подразделение за специални разследвания (повече известно като ВОДОПРОВОДЧИЦИТЕ). Той е един от главните организатори на незаконното проникване в комплекса УОТЪРГЕЙТ и на тайния обиск на кабинета на бившия психиатър Даниъл Елсбърг, откраднал и предал на пресата ДОКУМЕНТИТЕ НА ПЕНТАГОНА. За това КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ ЦРУ дава на Хънт дегизировка, която би била напълно подходяща за герой в шпионски роман: перука, камера, фалшиви документи за самоличност и устройство за промяна на гласа. За участие в тези обиски Хънт е изправен пред съда, който го признава за виновен и го осъжда на 8 години затвор и глоба 10 000 долара.