Директор на военноморското разузнаване (ДВМР)
Постът директор на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ е въведен от британското Адмиралтейство през 1886 г., а Военноморският отдел за разузнаване (ВОР) (отначало известен като Комитет за външно разузнаване) — през 1882 г. Персоналът на ДВМР отначало отговаря за мобилизацията и военните планове, а също и за събирането на външноразузнавателни сведения. Организиран е в 2 отдела: Разузнаване и Мобилизация. През 1900 г. е създаден Трети отдел, който да отговаря за стратегията и отбраната, а през 1902 г. Четвърти отдел поема защитата на търговското мореплаване.
Важността и ползата от ДВМР са оценени бързо. До 1902 г., пише историкът Артър Мардър в книгата „Анатомия на британската морска сила“ („The Anatomy of British Sea Power“, 1940), „нито един въпрос от по-голямо значение, отколкото например промяната на някой елемент от военната униформа, не се решаваше, без ДВМР да е казал мнението си“.
През Първата световна война ДВМР отговаря за криптографските операции на Кралския военноморски флот. (Вж. СТАЯ 40.)
Първият ръководител на военноморското разузнаване, назначен през 1882 г., е капитан Уилям Хенри Хол. Американският военноморски флот създава поста ДВМР (отначало наричан началник на разузнаването) през 1882 г. Лейтенант ТИОДЪРЪС МЕЙСЪН е първият директор.
Вж. още УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ; ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.
