Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Стронг, Кенет (1900–1982)
Ръководител на разузнаването на генерал Дуайт Айзенхауер — главнокомандващ съюзническите сили в Европа през Втората световна война.
Генерал Стронг е роден в Шотландия и завършва военната академия в Сандхърст. Преди войната е заместник военен АТАШЕ в английското посолство в БЕРЛИН. Година и половина оглавява германския отдел на военното министерство. През 1942–1943 г. е ръководител на разузнаването на британските вътрешни войски.
След американското военно поражение при прохода Касерин в Тунис през февруари 1943 г. генерал-лейтенант Айзенхауер се обръща към британското правителство да замени тогавашния ръководител на разузнаването му Ерик Моклър-Фериман с друг английски офицер, „който има по-задълбочен поглед върху германските методи на действие и манталитет“. Айк (Айзенхауер) добавя: „Очаквам приемникът му да притежава малко повече заинтересованост, повече внимание при проверките и повторните проверки на докладите от различни източници.“ Англичаните предлагат Стронг.
Двамата с Айк се разбират добре. В книгата си „Разузнаване на върха“ („Intelligence at the Top“, 1968) Стронг пише:
Айзенхауер притежаваше невероятен талант да изслушва устни обяснения и да пресява смисъла им. Освен това открих, че най-добрият начин да се справя с него е, като проявя пълна откровеност без значение, какво е отношението на дадената страна или какви противоречиви фактори са намесени… На повечето хора на високи постове се налага доста да четат… В много малко случаи, когато бе особено важно нещо да бъде документирано, представях на Айзенхауер писмена разузнавателна оценка.
Айзенхауер изпраща Стронг заедно с началник-щаба бригаден генерал УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ в Лисабон през август 1943 г., за да уредят с италианските представители капитулацията на Италия.
В разгара на съюзническата кампания в Европа Стронг разполага с повече от 1000 сътрудници. Завършва войната със звание генерал-майор. Той се противопоставя на дейността на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ в района на Европа — не му допада идеята за тайно финансиране на цивилни организации, които да се намесват във военните операции.
Стронг е първият генерален директор на разузнаването към Министерството на отбраната — 1964 г. Под негово ръководство военноразузнавателните щабове на 3-те рода войски се сливат в един разузнавателен щаб. (Заместник му е вицеадмирал НОРМАН ДЕНИНГ.) Стронг излиза в оставка през 1966 г.