Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Лакост, Пиер
Директор на френското Главно управление за външна сигурност — ГУВС (Direction Generale de la Securite Exterieure — DGSE). Уволнен през септември 1985 г., когато става известно, че на 10 юли 1985 г. в пристанището Оукланд, Нова Зеландия, служители на ГУВС са потопили кораба на Грийнпийс РЕЙНБОУ УОРИЪР.
Лакост завършва френската военноморска академия през Втората световна война. Служи във флота на Свободна Франция в Средиземно море. След войната е назначаван на различни постове във военноморския флот. Участва и във войната в Индокитай. Учи в Центъра за висше военно обучение и в Националната военна школа. Бил е заместник-началник на армейския щаб към Министерството на отбраната (1972–1976) и началник на Военноморската военна школа (1976–1982).
Лакост поема управлението на ГУВС през 1982 г. след оттеглянето на първия директор на организацията — бившия началник по аерокосмическите въпроси Пиер Марион, който изпълнява длъжността директор само 18 месеца. Лакост е първият военноморски офицер, който ръководи важна френска разузнавателна агенция.
Лакост отрича да е нареждал потопяването на Рейнбоу уориър. Източници от френското разузнаване по-късно твърдят, че Лакост е знаел за „част“ от планираните действия срещу кораба. Корабът бил поел курс към район, където французите възнамерявали да правят опит с ядрени оръжия. В знак на протест Рейнбоу уориър — собственост на природозащитната организация Грийнпийс, е трябвало да пикетира мястото. Корабът е бил взривен и потопен от сътрудници на ГУВС. Единадесет от членовете на екипажа и гостите успяват да се спасят след първия взрив, но фотографът, който се връща за фотоапарата си, загива при втория.
Министърът на отбраната Шарл Ерню също е принуден да подаде оставка. И той избира варианта ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ от поемане на вина.
След като напуска ГУВС, на 1 юли 1986 г. Лакост е назначен за президент на фондацията за изследване в областта на националната отбрана. Чест говорител по въпросите на отбраната и разузнаването, той е написал и много статии и няколко книги по тези въпроси.