Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (807)

Льокю, Уилям Тафнъл (1864–1927)

Английски романист и шпионин аматьор, който заявява, че е създал книгите си на базата на собствени приключения в СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ. Той твърди, че самоличността му никога не е била официално разкрита. Ако това наистина е така, Льокю ще бъде първият от британските РАЗУЗНАВАЧИ, станали писатели. (Вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ.)

Трилърът му от 1896 г. „Тайна служба“ („A Secret Service“) е приет насериозно от британските власти като пророческо предупреждение. В книгата става въпрос за предстоящо германско нападение срещу Великобритания (тема, повторена от ЪРСКИН ЧИЛДЪРС през 1903 г.). През 1905 г. Льокю съобщава, че негов приятел в БЕРЛИН е споделил пред него за съществуването на значителна германска шпионска МРЕЖА във Великобритания. Той твърди, че знае и за британски предатели, които са членове на тайната организация Скритата ръка.

Льокю продължава да пише трилъри и шпионски романи до смъртта си. Другите му творби са „Връзки на вина“ („Guilty Bonds“, 1890), „Тайни от Монте Карло“ („Secrets of Monte Carlo“, 1899), „Наблюдател в Близкия изток“ („An Observer in the Near East“, 1907) и „Където е краят на пустинята“ („Where the Desert Ends“, 1923).