Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Берлин

Столица на Германия от 1871 г. Градът, който е символ на обединена Германия, става символ на Студената война през втората половина на XX в. Тук Изтокът и Западът застават един срещу друг на бойното поле на шпионажа. Майсторите на шпионския роман и шпионските кинотворби често поставят героите си в това пространство, правейки града арена на световния шпионаж (вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ; ФИЛМИ).

През средните векове Берлин е независим град. През XV в. е включен в кралството на Фридрих Велики. Този преуспяващ град познава интригите на супершпионина кардинал Ришельо (АРМАН ЖАН ДЬО ПЛЕСИ РИШЕЛЬО) от времето на Тридесетгодишната война (1618–1648). През следващите 2 века е окупиран от австрийци, руснаци и французи, като всяка страна води и свои шпиони.

След падането на Наполеон през 1814 г. и издигането на Прусия Берлин се превръща в център на пруската мощ. Запазва значимостта си през целия XIX в., като се превръща в град на авангардното изкуство и декадентския нощен живот, място за срещи на РАЗУЗНАВАЧИ и техните АГЕНТИ. Британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6) има резидентура там още в началото на XX в., за да държи под око болшевиките, които също използват града като шпионска „бърлога“. Военни АТАШЕТА на великите сили извършват задълженията си като джентълмени шпиони.

Берлин не е засегнат от Първата световна война като крупен железопътен център и важен съобщителен възел. В заглавията на вестниците попада едва през 1918 г., когато комунистически агенти подстрекават бунтове по улиците и по този начин дават своя принос към разпадането на Германската империя. Съгласно Версайския мирен договор Германия става република със столица провинциалния Ваймар, а не бунтовническото средище Берлин. Но републиката запада под натиска на хиперинфлацията, масовата безработица и общото недоволство, използвани както от комунистите, така и от новите им конкуренти — фашистите от Националсоциалистическата работническа партия.

АЛЪН ДЪЛЕС, бъдещ ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, е изпратен в Берлин през 1920 г. в средата на 10-годишната му дипломатическа кариера. В Берлин Дълес вижда нацистката свастика за пръв път. Това, което вижда, и разговорите с германците, които нацистите включват в своя „черен списък“, оставят у него неприятно впечатление, а самият град изглеждал наистина „зловещ“.

По това време е създаден и АБВЕРЪТ, германската агенция за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ към германското военно министерство. В първите години в Абвера работят евреи и швейцарци, които доставят сведения от ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, използвани за военни цели. Близо до щабквартирата на Абвера в Берлин се намира и шпионска школа.

Берлин е мястото, където се развихрят няколко нацистки акции през 30-те години. През нощта на 30 юни 1934 г. — Нощта на дългите ножове — по заповед на канцлера Адолф Хитлер е отстранено цялото ръководство на СА (нацистки щурмови отряди, известни като „кафявите ризи“), чийто лидер Ернст Рьом е негов съперник по пътя към властта. Повече от 150 лидери са задържани и отведени в казармите на кадетската школа Лихтерфелде в Берлин. В групи по 8 те са извеждани и разстрелвани от стрелкови отряд на СС. Рьом, както и неизвестен брой от последователите му са разстреляни на друго място.

Години наред агенти на ГЕСТАПО преследват евреи и други германци, които са набелязани като врагове на държавата. През 1936 г. Гестапо прекратява открития си тероризъм, така че дошлите в Берлин за олимпийските игри да добият по-благоприятна представа за Хитлерова Германия. Антиеврейските лозунги и надписи са свалени, когато започват да се стичат посетители към огромния, окичен със свастики олимпийски стадион. (РИЧАРД ХЕЛМС, бъдещ ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, е в Германия по това време като кореспондент и интервюира Хитлер за Юнайтед прес.)

На 21 ноември 1937 г. Хитлер, който се опитва да спечели на своя страна германската армия, разкрива плановете си за агресия — тъй като Германия се нуждае от Lebensraum (жизнено пространство) — на съвещание в Райхстага с високопоставени военни. (Личният адютант на Хитлер — Фридрих Хосбах, си води бележки и съвещанието става известно като Конференцията на Хосбах.) Съвещанието завършва с неуспех за Хитлер. С него не се съгласяват двама от най-вишестоящите военни — министърът на отбраната и върховен главнокомандващ Вермахта (германската армия) фелдмаршал Вернер фон Бломберг и генерал-полковник Вернер Фрайхер фон Фрич, началник-щаб във Вермахта. И двамата живеят в Берлин и над двамата е поставено полицейско наблюдение. Полицията се ръководи от граф Волф Хайнрих фон Хелдорф. В СС е разработен план за ликвидирането на Бломберг и Фрич.

На 12 януари 1938 г. Бломберг, който е вдовец, се жени за секретарката си Ева Грюн. Хелдорф събира сведения срещу нея и заявява, че Бломберг се жени за проститутка, като по този начин опозорява армията и обижда Хитлер, който присъства на сватбата. Бломберг подава оставка. Следващия месец ХАЙНРИХ ХИМЛЕР, ръководител на СС, разобличава Фрич като ХОМОСЕКСУАЛИСТ, който извършва престъпления съгласно германския наказателен кодекс. Обвинението е построено върху показанията на млад хомосексуалист, живеещ в Берлин, но известен с прякора Бавареца. Фрич е принуден да подаде оставка. По-късно е оправдан от военен съд на честта и загива в Полша няколко дни след началото на Втората световна война.

Втора световна война

Хитлер публично определя 1000 години живот за Берлин, а ръководителят на военновъздушните сили Херман Гьоринг се кълне, че Берлин няма да бъде бомбардиран никога. Но в следващите няколко години британски и американски бомбардировачи сриват града, а през 1945 г. той става последното бойно поле на войната в Европа.

От гледна точка на разузнаването най-силните въздушни атаки са през ноември 1943 г., когато изгарят архивите на шифровъчната служба на ВМС на Германия Б-ДИНСТ. Страхувайки се да не го постигне същата участ, АБВЕРЪТ се премества през април 1943 г. в Цосен, на около 30 км от Берлин.

През март 1945 г. Червената армия наближава града, а озверелите офицери от германското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, губейки всяко усещане за реалност, продължават да полагат трескави усилия да заловят и да екзекутират заподозрените подривни елементи. В подземен бункер, където прекарва последните си дни, Хитлер вилнее по повод изтичането на информация. За това той научава от британските радиопрограми, които се излъчват за Германия.

„По този въпрос Хитлер не си въобразяваше. Аз също все още съм убеден, че някой бе проникнал…“ — пише Алберт Шпеер, министър на оръжейното и военното производство. Шпеер твърди, че е искал да убие Хитлер в края на войната, като пусне отровен газ в бункера. Но в последния момент била сменена системата за вентилация и планът за покушение пропаднал.

ГУИС — Секретната служба на нацистите, ръководена от ХАЙНРИХ ХИМЛЕР, функционира до последните часове на Третия райх. На 26 април съветските войски влизат в Берлин, а разследването на изтичането на информация все още продължава. Някакъв офицер от СС в бункера настоява да се проследи телефонен номер. Колкото и да е невероятно, сред шрапнелите на съветската артилерия берлинската телефонна централа откликва на повикването. СС открива заподозрения виновник и го екзекутира… Хитлер, който тъкмо се е оженил за любовницата си Ева Браун, се самоубива в бункера на 30 април. Подразделение на съветското разузнаване открива останките и в течение на десетилетия цялата информация за края на Хитлер остава засекретена. Британците, решени да разкрият истината, упълномощава ХЮ ТРЕВЪР-РОУПЪР, разузнавач и историк, да проведе разследване. Като използва данни на военнопленници, свидетели от бункера и източници на американското армейско контраразузнаване, Тревър-Роупър предава таен доклад през ноември 1945 г. на британското правителство и Четиристранната разузнавателна комисия в Берлин (по това време Берлин е под контрола на 4 страни, разделен на британска, американска, френска и съветска зона). Тревър-Роупър предлага да се направи запитване към руснаците, за да се получи информация от пленени лица и някои иззети от тях документи. Но отговорите на запитването закъсняват чак до 70-те години. (Докладът е включен в най-известната книга на историка — „Последните дни на Хитлер“ („The Last Days of Hitler“), претърпяла 6 издания до 1987 г.)

И Алън Дълес, и Ричард Хелмс, бъдещи директори на Централното разузнаване, работили в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, веднага след войната са изпратени в Берлин, за да се запознаят с плановете на руснаците за бъдещето на Германия.

Двата Берлина

На първо време след войната Берлин не само е управляван от четирите държави победителки, но и в него действат четирите различни разузнавания, като американското, английското и френското се обединяват срещу руското. ВИЕНА, дългогодишното шпионско гнездо на Европа, предава ролята си на столица на шпионажа на Берлин. Съюзниците създават съвет на четирите сили, за да управляват града, а в действителност започват да се шпионират една друга. По-точно трите западни сили шпионират заедно Съветския съюз.

По време на Студената война в двете Германии работят приблизително 8000 шпиони, като по-голямата част от тях са в Берлин. Западът има редица успехи в противостоенето, но неговото разузнаване не успява да предскаже нито една от т.нар. берлински кризи, всяка една от които можеше да превърне Берлин в отправна точка за началото на трета световна война.

Първата криза настъпва през 1948 г. Няколко седмици руснаците всячески пречат на автомобилния и железопътния транспорт от Западна Германия за Берлин, а на 24 юни изцяло прекратяват връзките с града, поставяйки по този начин под обсада над 2 млн. жители на Берлин. Съветският съюз се надява да принуди западните съюзници да напуснат града и по този начин да осуетят плановете им да превърнат западните зони в независима република. Президентът Труман се разпорежда да се интензифицира въздушният мост от военни самолети, създаден при предишни подобни критични ситуации. Снабдяването на Берлин чрез въздушния мост продължава 321 дни. Извършени са над 277 000 полета, с които са доставени 2,5 млн. т продоволствие и гориво. Берлин се превръща в синоним на криза. По време на първата криза американските обединени началник-щабове са имали подготвен военен план с кодовото наименование Троян за бомбардиране на 30 съветски града с ядрени бомби. До момента, когато съветската блокада е вдигната през май 1949 г., Западът вече е създал НАТО като бастион срещу съветската агресия в Западна Европа.

Продължаващата Студена война между Съветския съюз и Запада води и до създаването на федерална република Германия (Западна Германия) през 1949 г. от американската, френската и британската зона и на Германската демократична република (Източна Германия) от съветската зона. Това разделя града на Източен и Западен Берлин, като ФРГ смята Западен Берлин да бъде провинция (ланд). Източна Германия обявява Берлин за своя столица.

През юни 1953 г. след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин и по време на краткото управление на бившия ръководител на тайната полиция ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ в Източна Германия за кратко се надига бунт. Когато въстанието е премазано от съветски танкове, Хенри Хекшър, резидент на ЦРУ в Берлин, изпраща телеграма до Вашингтон и моли за разрешение да осигури оръжие на въстаниците. По същото време американската външна политика проявява стремеж към освобождаване на „потисканите народи“, но не — както става ясно — с американско оръжие. Молбата на Хекшър е отхвърлена.

В началото на юни 1961 г. президентът Кенеди се среща във Виена със съветския лидер Никита Хрушчов, който изненадва Кенеди със студеното си отношение към предложението за постигане на съгласие между двете страни. На 15 юни Хрушчов избира Берлин като място за ново напрежение. Той заявява, че ще „даде“ целия град на Източна Германия, ако Западът не я признае за независима държава.

Отговорът на Кенеди е мобилизация на 250 000 военни от запаса и привеждане на няколко военни кораба в бойна готовност. Обединените началник щабове отново разработват планове за военни действия. В голямата военна игра, в която участват високопоставени цивилни и военни служители, се обмисля, а след това се отхвърля идеята за осъществяване на „предупредителен въздушен ядрен изстрел“ над Атлантическия океан, за да бъдат убедени руснаците, че военни действия в Берлин могат да предизвикат ядрена война.

Хиляди източногерманци бягат на Запад след края на войната. Кризата продължава и през лятото — потокът от бегълци се увеличава и в Източна Германия остават все по-малко квалифицирани работници, техници и учени. Тогава, въпреки че западните лидери не са получили никакво предупреждение от разузнавателните агенции, през август руснаците и източногерманците започват бързото издигане на стена и на други бариери по граничната линия между Изтока и Запада. Кенеди отново е вбесен от провала на американското разузнаване, но пренебрегва гласовете на малцината конгресмени, които настояват за американски отговор с прилагане на военна сила.

Границата между Изтока и Запада е обточена с бодлива тел и стражеви постове и е осеяна с мини — т.е. издигната е известната Берлинска стена. Стотици хора от Източен Берлин рискуват живота си, а някои и загиват в опитите си да преминат отвъд стената. Хиляди шпиони преминават стената, понякога разчитайки само на кураж, а друг път — на хитрост. Западногерманската служба за външно разузнаване БНД и службата за контраразузнаване ФСЗК често откриват в редиците си агенти на Щази (МДС) — източногерманската разузнавателна агенция и тайна полиция, или на КГБ.

Берлинската стена става един от символите на шпионажа благодарение на книгата „Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came in from the Cold“, 1963) от ДЖОН ЛЬО КАРЕ — класически роман за Студената война, който по-късно е филмиран с участието на Ричард Бъртън. Според сюжета под сянката на Берлинската стена загиват в снега британският разузнавач Лиймс и Лиз — наивната му млада любовница.

В истинския свят на шпионажа БЕРЛИНСКИЯТ ТУНЕЛ — дръзка операция за подслушване на съветско-източногерманските комуникации, сама по себе си е сага на предателството. Предаден от съветски агент в британското разузнаване, преди още да е построен, тунелът осигурява непрекъснат поток на ДЕЗИНФОРМАЦИЯ за Запада.

Обединеният Берлин

През 1988 г. ориентираният към демократични реформи съветски лидер Михаил Горбачов, оглавил съветското правителство 3 години преди това, провъзгласява политика на ненамеса в Източна Европа и обявява частично изтегляне на съветските войски от тези страни. Тази промяна бележи края на комунистическия контрол в Източна Германия и в другите страни от Източния блок. Унгария отваря границата си с Австрия и хиляди източногерманци се отправят към Унгария уж на почивка. Докато агентите на Щази се опитват да разберат какво точно става, летовниците се прехвърлят в Западна Германия през Австрия. През октомври 1989 г. е свален от власт източногерманският диктатор Ерих Хонекер, а на 9 ноември, когато в Източен Берлин започват демонстрации, Източна Германия отваря границата си със Западна Германия. През декември 1990 г. източногерманското ръководство подава оставка и обещава свободни избори през май. Берлинската стена започва да пада. Последната част от стената пада през нощта на 3 срещу 4 октомври 1990 г., което бележи обединението на Германия.

Историята на Берлин като шпионски център не приключва с обединението на страната. В Източен Берлин служители на западногерманското разузнаване отварят досиетата на Щази, за да се установи какво е правило това ведомство в годините на Студената война. Същевременно бивши източногермански граждани искат да видят досиетата си в Щази. Мнозина научават, че техни съседи, приятели и дори роднини са ги шпионирали години наред.