Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (511)

Закон за процедурите по секретната информация (ЗПСИ)

Американски законодателен акт, приет през 1980 г. Определя процедурите при използване на секретна информация — доколко е уместна и допустима в съдебните процеси за шпионаж. ЗПСИ защитава информацията относно сигурността на държавата, като позволява на съдията да взема решение, как да се съхраняват секретните материали, без да станат достояние на обществеността по време на един или друг процес. Според този закон при закрити заседания съдията може да решава как, без да обявява държавна тайна, да не наруши правилата за справедлив процес.

Гласуването на ЗПСИ е предизвикано от опасенията на служителите на Темида от т.нар. ИЗНУДВАНЕ ОТ ПОДСЪДИМ — завоалирана заплаха от страна на защитата, че цената на следствието ще бъде разкриване на секретни материали в съдебната зала, което може да принуди Министерството на правосъдието или да прекрати случая, или да постигне споразумение в полза на шпионина.

Според ЗПСИ могат да се предоставят тайни, но при строги мерки за сигурност от страна на адвоката на защитата, чиновниците в съда и други лица, свързани с делото. Подобен ДОСТЪП до секретни материали се провежда при закрити врата и се разрешава под клетва.

В делото на САМЮЪЛ МОРИСЪН Министерството на правосъдието се позовава на ЗПСИ, но се престарава и надминава обикновените предпазни мерки, предвидени в закона. Адвокатите, които ще боравят със секретни материали, просто се съгласяват на „нареждане за защита“, издадено от съдията, и подписват клетва никога да не разкриват тайните на документите, които са видели. При случая с Морисън правителството изисква да бъдат взети дори отпечатъци от адвокатите, преди да получат право на достъп до секретни материали, а ФБР да проведе спрямо тях оперативна проверка, „включително да получи сведения за образователен ценз, научни постижения, спортни предпочитания, личен живот, дисциплинарни прояви, медицинско досие и досие за имотно състояние“.

Тези изключителни изисквания, които адвокатите смятат за унизителни и недопустими, освен всичко друго са и ненужни. По време на процеса, продължил 7 дни, не са разкрити никакви тайни, а накрая съдебните заседатели признават Морисън за виновен.