Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1471)

* Съединени американски щати

Шпионажът като човешка дейност е толкова американски, колкото са и ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН и ДЖОРДЖ БУШ — бивши ръководители на специалните служби в два изключително важни момента от американската история. Вашингтон създава ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, което оказва немалка помощ за победата във Войната за независимост през 1775–1783 г. Като ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, а по-късно и като президент Буш подкрепя ЦРУ, тази уникална американска институция, която работи тайно в едно отворено общество.

Вашингтон и Буш не са единствените президенти, които са пряко свързани с разузнаването и тайните операции. Генерал Андрю Джаксън — герой от битката при Ню Орлиънс през януари 1815 г., тайно получава помощ от известния с печална слава по това време пират Жан Лафит. Като помощник-министър на военноморския флот Теодор Рузвелт дава на 12 март 1898 г. шифровани инструкции на лейтенант Л. Дайър — военноморски АТАШЕ в американското посолство в Мадрид. Едно от съобщенията започва с думите „Abrolhando geoselenic abtruppen“, нареждайки на Дайър да уведомява ВМС на САЩ за всички испански военни кораби, които плават за Хавана. Американският боен кораб Мейн е бил потопен в пристанището на Хавана на 15 февруари — 1 месец преди началото на войната с Испания.

Вашингтон разбира, че разузнаването е жизненоважно за победата във Войната за независимост. Понякога самият той води АГЕНТИТЕ или ги инструктира за техниката на ТАЙНОПИСА, давайки им указания като „Разузнавайте обстановката на врага и неговата численост. Що за войска има и каква е бойната охрана. Силата и местоположението на постовете“. Той не забравя и за „категоричния императив“ на разузнаването: „От само себе си се разбира, че висшата предпазливост и секретност са крайно необходими в работата на едно толкова важно и рисковано дело.“

ТАЙНИТЕ ОПЕРАЦИИ, психологическата война и специалните операции са изрази от бъдещето. Вашингтон обаче усеща необходимостта от нестандартни действия срещу врага и през 1776 г. нарежда на Томас Ноултън — герой от битката при Банкър Хил, да сформира РАЗУЗНАВАТЕЛНА част от доброволци, които да събират разузнавателни сведения „или по вода, или по суша денем и нощем“. Частта става известна като „Рейнджърите на Ноултън“ — първата официална служба на военното разузнаване в армията на САЩ.

В тези нелеки години на Войната за независимост младият офицер НЕЙТЪН ХЕЙЛ изразява желание да премине зад английските бойни линии и да шпионира в полза на САЩ. Мисията се проваля и Хейл умира на ешафода. С „Рейнджърите на Ноултън“ и легендарния героизъм на Нейтън Хейл армията прави първите си стъпки към създаването на разузнавателна служба.

На 29 ноември 1775 г. Конгресът одобрява първата американска служба за външно разузнаване — КОМИТЕТ ЗА СЕКРЕТНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ. Конгресът заявява, че „единствената причина“ за създаване на комитета е да „установи добро равнище на кореспонденция с нашите приятели във Великобритания, Ирландия и други части на света“. Но истинският, неизказан мотив е събирането на разузнавателна информация. Председателят БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН споделя с Вашингтон твърдото си убеждение, че тази дейност е абсолютно необходима.

През 1777 г. Вашингтон създава разузнавателна служба, с чиято помощ осъществява директна кореспонденция с патриотичните комитети за сигурност във всяка една от колониите и изгражда значително по-добра структура за ръководство на шпионите. (Вж. КРЪГ КАЛПЪР; ТОЛМИДЖ, БЕНДЖАМИН.)

Като президент Вашингтон успява да преведе новосъздадената страна през скритите опасности на демокрацията, като се сблъсква и с първия опит за надзор от страна на Конгреса. През 1791 г. Конгресът създава комисия за разследване поражението на армията във военните операции срещу индианците. Съветниците на Вашингтон препоръчват да заеме твърда позиция и да предоставя на Конгреса само онези материали, които „са за общественото благо“. Вашингтон решава да сътрудничи с Конгреса и представя на комисията цялата информация, която има на разположение. (По този начин създава прецедент, на който ще се позоват през 70-те години на XX в., когато Конгресът разследва тайните операции на ЦРУ.) През това време младата държава се стреми да се разшири на Запад, отвъд планинската верига Къмбърланд. Армията изпраща военни отряди — Луис и Кларк на северозапад, Пайк — в Колорадо, поставяйки пред тях задачата да провеждат разузнаване. Капитан Бенджамин Бонвил, който се отправя на експедиция отвъд Скалистите планини през 1832 г., получава нареждането да събере разузнавателна информация за „воините на всички племена, които срещне по пътя си“.

Военното и морското разузнаване не играят особено значителна роля по време на войната от 1812 г. Генерал Вашингтон, познавайки ги добре, вече го няма. Шпионската дейност се извършва в най-добрия случай от отделни скаути или просто от смели мъже, изпратени на разузнаване в тила на противника. По време на Гражданската война и двете воюващи страни използват шпиони. Това е сравнително лесна задача, тъй като хората и от двете страни са американци, а границите между Севера и Юга, първо, не са били строго определени и, второ, практически се променят всекидневно. Южните щати използват немалко жени агенти. Сред тях са БЕЛ БОЙД, която успява да надхитри главния контраразузнавач на Севера АЛЪН ПИНКЕРТОН, и Роуз Грийнхау — богата дама от Вашингтон, която организира балове и събира сведения с политически характер от гостите си и ги предава на една от многобройните шпионски групи, които Югът има във Вашингтон. (ДЖОН УИЛКС БУТ, който убива президента Линкълн, е един от членовете на тези групи.)

Нито Северът, нито Югът имат официална военноразузнавателна служба. Частният детектив Пинкертон, станал разузнавач, и последователят му ЛАФАЙЕТ БЕЙКЪР често се описват като „ръководители на разузнаването“ на Севера в Гражданската война. В действителност такива ръководители няма, както не съществува и ръководена от цивилни лица разузнавателна служба, която да функционира в полза на Севера. Създадено е обаче военно ИНФОРМАЦИОННО БЮРО от генерал-майор ДЖОРДЖ ШАРП.

След войната в армията и флота се появяват постоянни разузнавателни структури. (Вж. АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ и ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.) През 1882 г. държавният секретар Джон Уотсън Фостър (дядо на АЛЪН ДЪЛЕС — бъдещ ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ) изпраща военни аташета в Лондон, БЕРЛИН, Париж, ВИЕНА и Санкт Петербург — официално те трябва се запознаят с книги и публикации в пресата на военна тема и да извършат „оперативно запознаване с материали, посветени на военните изобретения и усъвършенствания“.

От времето на Испано-американската война (1898) е историята с т.нар. Послание към Гарсия, доставено от сътрудника на армейското разузнаване на САЩ лейтенант Андрю Рауън на генерал Калисто Гарсиа-и-Инигес — командващ кубинската въстаническа армия.

ТЕЛЕГРАМАТА ЦИМЕРМАН — сложна хитроумна чуждестранна разузнавателна операция — ускорява въвличането на САЩ в Първата световна война. На 16 януари 1917 г. външният министър на Германия Артур Цимерман изпраща телеграма на германския посланик в Мексико. В нея се споменава за предстоящи действия с подводници и се дават инструкции на посланика да предложи на Мексико съюз с Германия, като обещае, че „Мексико ще си възвърне загубените територии от Тексас, Ню Мексико и Аризона“. Телеграмата е прехваната и дешифрирана от английското военноморско разузнаване (вж. СТАЯ 40) и е предадена на Съединените щати. Целта на англичаните е да възбудят гнева на САЩ срещу Германия. На 2 април 1917 г., когато президентът Уилсън поставя на гласуване пред Конгреса въпроса за влизане във войната, той цитира телеграмата като доказателство, че Германия „смята да действа срещу нашия мир и сигурност“.

Смелостта и професионализмът в прехващането на телеграмата Цимерман показват колко по-високо и професионално е равнището на английските разузнавателни служби в сравнение с американските. Когато САЩ влизат във войната, Генералният щаб на армията разполага с Управление за военна информация, но няма стабилна разузнавателна служба. Главно благодарение на майор РАЛФ ВАН ДЕМЪН американските експедиционни сили имат Отдел за военно разузнаване. Той създава към Експедиционния корпус на армията разузнавателна полиция. Трябва да се отбележи, че в нея е подбрана достатъчно пъстра компания от затворници, скитници и военнослужещи, които са обединени само от знанието на френски език. Те патрулират на предните линии и издирват шпиони и саботьори.

Майор Ван Демън провежда и първата значителна операция по ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Групите от войници и цивилни лица следят за шпиони и дезертьори в страната. Кампанията е прелюдия към следвоенното издирване на „червени“ и представители на американската ПЕТА КОЛОНА.

Червени и шпиони

Първата световна война слага край на подценяването на разузнаването и подривните действия. Съвременните американски разузнавателни и контраразузнавателни служби възникват от идеи и организации, създадени главно през войната. За издирване на германски шпиони и саботьори се появяват разузнавателни организации към Държавния департамент, армията, военноморския флот и Министерството на правосъдието. Законовата база за работата им е Законът за шпионажа от 1917 г. Според него оказването на помощ на враговете на САЩ е незаконно. През 1918 г. законът е допълнен със забрани на изказвания или писания, които „имат за цел да предизвикат съпротива срещу САЩ или да окажат помощ на враговете на страната“. Дори и след значителните промени законът си остава основната правна база за дейността на разузнаването. В него шпионажът се разглежда като идеологическа заплаха.

Законът за противодържавната дейност е приет през 1918 г., а през 1919 г. съдията от Върховния съд Оливър Уендъл Холмс-младши обяснява, че когато надвисва истинска или въображаема заплаха за националната сигурност, може да бъдат ограничени конституционните права на свободата на словото. „Много от нещата, изказвани в мирно време, са вредни, когато дадена страна е във война.“ Но не само войната според Холмс може да бъде оправдание за дадени ограничения. Той поддържа, че интересите на държавата трябва да стоят над интересите на личността, когато абсолютната свобода на словото създава „пряка или косвена заплаха“. Този тезис получава развитие през следващите години — особено в периода на Студената война — за оправдаване на различни злоупотреби на изпълнителната власт.

Скоро след войната и разразилата се революция в Русия американското общество е обхванато от истинска паника от „червената заплаха“. Министерството на правосъдието на САЩ поема функциите на щаб по провеждането на операции срещу лица, подозирани в шпионаж и подривна дейност. Главен изпълнител на борбата срещу шпионите става Бюрото за разследване, подразделение на Министерството на правосъдието. В своята работа то се опира на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР). Бюрото организира преследване на „червените“ и на подозрителните чужденци, чийто вдъхновител е агресивният млад директор ЕДГАР ХУВЪР. Той остава ръководител на службата и след като БР се превръща във ФБР.

Освен „червените“ в страната действа и тяхната съветска разновидност. Съединените щати се въздържат да признаят режима на болшевиките, завзели властта през 1917 г. През 20-те години интересите на Съветския съюз се представляват от т.нар. Американска търговска организация (АМТОРГ). Един от създателите й е ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ — ръководител на ЧК — тайна болшевишка полиция. Макар и да се занимава с търговия, Амторг не забравя и за шпионажа. Много от служителите са професионални съветски разузнавачи. Те събират техническа и военна информация и вербуват за шпиони американци, предимно членове на комунистическата партия.

След като Съединените щати признават Съветския съюз през 1933 г., съветските военни аташета се присъединяват към цивилните си другари и засилват интереса си към държавните тайни на САЩ. Адмирал Уилям Стандли — директор на военноморските операции, се оплаква: „Руските аташета — военни, военноморски и търговски — навират носа си навсякъде. Те се ровят във всички, без изключение, технически и търговски списания, военни и военноморски издания и чертежи. Не пропускат нищо, като се почне от болтове и гайки и се свърши с перални машини, трактори и селскостопански комбайни.“ (По-късно, от февруари 1942 до октомври 1943 г., Стандли работи като посланик в Съветския съюз.)

Япония също събира разузнавателна информация — предимно за военноморския флот и базите му. Новият боен кораб Арканзас пристига през 1912 г. в Панама. На борда му е и президентът Тафт, пристигнал в зоната на Панамския канал с инспекционна цел. Един от съпровождащите президента офицери от ВМС на САЩ (доста наблюдателен) забелязва, че много японски сервитьори, фризьори и рибари проявяват особено любопитство. „Подозирахме, че някои от тях са шпиони, — докладва той, — но генералът каза: «Какво от това!»“

Джон Гейд изобщо не споделя това мнение. Той е банкер от Ню Йорк и бивш военноморски аташе. През 1929 г. обсъжда с военноморския разузнавач за Ню Йорк идеи за „нещо като централизирана разузнавателна служба“, която да докладва директно на президента Хувър. В предложението си той казва, че в сравнение с други страни американците „са аматьори там, където преди са били специалисти“. Гейд предлага да се създаде национална разузнавателна служба към Държавния департамент и начело на службата да се постави „ръководител офицер“, който да стане нещо като „главна спица в информационното колело“. Идеята се забравя главно поради опозицията от страна на ръководителите на военното разузнаване. Освен това нито президентът Хърбърт Хувър, нито неговият държавен секретар Хенри Стимсън се интересуват от разузнаване. В Държавния департамент действа отдел за външно разузнаване, който основно разпределя „материалите, представляващи информационен интерес“, получени от откритите чуждестранни източници към правителствените чиновници и членовете на Конгреса. Към военното министерство действа т.нар. ЧЕРНА СТАЯ — група за декодиране, създадена през 1913 г. от ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. Групата взема участие в Първата световна война и работи до момента, когато за нея узнава Стимсън, който отказва да я финансира и според някои източници изрича небезизвестните думи: „Джентълмените не четат пощата си.“ (След известно време в армията се появяват други дешифровъчни служби.)

Управлението за военноморско разузнаване (УВР) през това време в най-добрия случай събира информация за чуждестранния военен флот. Информацията обикновено идва от военноморските аташета, но в УВР почти не се занимават с обработката й. Един военен аташе си спомня, че му било казано, че „репутация и кариера не се постигат“ от начинания със „съмнителен характер“. Г–2, както обикновено се нарича американското АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ, разполага с около 90 души през 1922 г. През 1929 г. те са 74, а през 1936 г. — вече само 66.

През май 1940 г. (когато войната бушува вече 8 месеца в Европа) британската Служба за сигурност (МИ–5) открива, че ТАЙЛЪР КЕНТ — кодов чиновник в американското посолство в Лондон, тайно изнася копия от презокеански разговори между президента Рузвелт и министър-председателя Уинстън Чърчил и ги предава на една прогерманска организация. Когато в Америка научават за ареста на Кент, сътрудниците на Държавния департамент се обръщат за помощ към Г–2, но от там им отговарят, че не могат да дадат никаква гаранции. Тогава Държавният департамент се обръща към ФБР (по това време се смятало, че тази служба се занимава изключително с гангстери и няма нищо общо с шпионажа). Но преди ФБР да се намеси, англичаните вече били осъдили Кент и го били хвърлили в затвора.

От УСС към ЦРУ

Японското нападение над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. разкрива пред военното и политическото ръководство невероятно слабата работа на американските специални служби. Те не са били комплектувани от квалифицирани специалисти и вместо да координират взаимодействието помежду си, непрекъснато спорят за сфери на влияние. Шокът от нанесения удар е толкова силен, че дори засенчва и донякъде пренебрегнатите успехи на КРИПТОЛОЗИТЕ, които вече четат някои от японските кодове, а след време провеждат и блестящата операция МЕДЖИК по дешифриране на радиопреговорите на противника. Като краен резултат това оказва голямо влияние за победата във войната. (Вж. ЛЕЙТЪН, ЕДУИН; УИЛКИНСЪН, ТИЪДОР; ФРИДМАН, УИЛЯМ.)

„Хубаво е, че ме събуди заради това“ — казва президентът Рузвелт на УИЛЯМ ДОНОВАН в 2 часа сутринта на 8 декември 1941 г. Ставало дума да се създаде през юли същата година служба КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА — първата разузнавателна служба на изпълнителната власт, неподчинена на военното ведомство. За неин ръководител е назначен Донован — герой от Първата световна война. През юни 1942 г. службата Координатор на информацията е преименувана УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — отново под ръководството на Донован.

В САЩ се появява централизирана разузнавателна служба, която ще се занимава с шпионаж и тайни операции по време на Втората световна война. УСС събира и обработва разузнавателната информация, като същевременно ръководи партизански и подривни операции срещу врага. Тази „двойственост“ — разузнаване и тайни операции — ще бъде наследена и от следвоенния приемник на УСС — ЦРУ.

Ако УСС често действа като съвършено автономна самостоятелна организация, отговорна единствено пред Донован, то военните работят усилено за координиране на разузнавателните служби на въоръжените сили. В резултат на това е създаден Обединен комитет по разузнаване. Сред членовете му са представители на армията, военноморския флот, Държавния департамент, УСС и външноикономическата администрация.

Именно в УСС се заражда идеята да бъдат привлечени умни млади дипломанти от престижните колежи. На тях се разчита да дадат свежи интелектуални идеи в една професия, която по традиция разчита на хаотичните сведения на дипломатите. Професорът от Йейл Робин Уинкс пише в „Плащ и кинжал“ („Cloak & Gown“, 1987):

В годините на Втората световна война неведнъж сътрудниците от Управлението на стратегическите служби, които не са имали щастието да завършат Йейл или друг университет от Айви лийг, са били свидетели на следната картина: в някое далечно, уединено кътче на земята — в Южна или в Югоизточна Азия, в Африка — американски и британски разузнавачи (както кабинетни, така и фронтови) в края на някакъв празник изведнъж се хващат за ръце и запяват някоя студентска песен.

ФБР на Хувър и опитните военни разузнавачи не приветстват създаването на УСС. Ако хората на Донован успешно извършват шпионаж и саботаж зад вражеските линии в Северна Африка, Европа и Азия (Китай-Бирма-Индия), то в района на Тихия океан не им върви. А в югозападната част на Тихия океан (където се включват и Филипините) генерал Дъглас Макартър вече има своя разузнавателна организация (вж. СЪЮЗНИЧЕСКО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ). Що се отнася до Хувър, той не може да търпи и това, приемайки го като намеса от страна на британското разузнаване (вж. БРИТАНСКА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ; ПОПОВ, ДУШКО; СТИВЪНСЪН, УИЛЯМ). Хувър слага ръка върху Латинска Америка и САЩ, като ги смята за свои „ловни полета“ (вж. КОУЛПО, УИЛЯМ; ШПИОНСКИ КРЪГ ДЮКЕЙН; ГИМПЕЛ, ЕРИХ; СЕБЪЛД, УИЛЯМ).

Групата на ФБР в Ню Йорк извършва тайно наблюдение над съветските разузнавачи, които действат от шпионското гнездо, наречено съветско консулство. Арестите на съветски шпиони са рядкост, тъй като американците не желаят да предизвикват с нищо и по никакъв начин докачливия си военновременен съюзник. Един от малкото арестувани през 1940 г. е ГАИК ОВАКИМЯН, който ръководи съветското разузнаване в Северна Америка още от 30-те години.

Едва след войната американците узнават за истинския размах на съветската шпионска дейност в САЩ през 30-те и 40-те години. През 1945 г. ИГОР ГУЗЕНКО — кодов чиновник в съветското посолство в Отава, Канада, иска политическо убежище и бяга в САЩ. Той предоставя материали, които разкриват съществуването на МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ. В нея участват британските учени КЛАУС ФУКС и АЛЪН НЪН МЕЙ, а също така ЮЛИУС и ЕТЕЛ РОЗЕНБЕРГ и мн.др.

През 1939 г. СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) започва да събира прехванати кодирани съветски телеграми между САЩ и Москва. През 1943 г. в проект с кодово наименование ВЕНОНА започват опити за разкодиране на съобщенията. Чак през лятото на 1946 г. един от декодировчиците успява да разчете части от съобщения, разменени между съветски разузнавачи в Ню Йорк и началниците им в Москва. През декември 1946 г. специалистите разчитат друго съобщение, изпратено за Москва още преди 2 години. В него се предава списък с имената на водещите учени, които работят над американската атомна бомба.

Студената война започва

На 29 август 1945 г. самолет на американските военновъздушни сили B–29 СУПЕРФОРТРЕС, след като е пуснал припаси за обкръжените съюзнически сили, е атакуван от съветски изтребители и е принуден да се приземи в Хамхън, Северна Корея. Втората световна война е завършила преди 15 дни. Екипажът на B–29 не подозира, че с това нападение се слага началото на Студената война.

Над Източна Европа пада „желязна завеса“ (известен израз на Уинстън Чърчил). За да се проникне отвъд тази завеса или поне да се надзърне зад нея, САЩ постепенно формират огромен разузнавателен апарат. Един от първите, разбрали тази необходимост, е Донован. Той настоява пред президента Труман да създаде около ядрото на УСС мирновременна разузнавателна агенция, която да е независима от военните служби. Труман се противопоставя на идеята. На 1 октомври 1945 г. той прекратява дейността на УСС и прехвърля Отдела за изследвания и анализи на УСС към Държавния департамент. Тайните операции и контраразузнаването на УСС се превръщат в Отдел за стратегически операции към военното министерство.

Боричканията за контрол над разузнаването продължават и след отстраняването на „главния дразнител“ в редиците на военните служби: Държавния департамент и ФБР. През януари 1946 г. Труман създава ГРУПА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и на поста директор назначава СИДНИ СОЪРС, който също като него е от Мисури и е контраадмирал от военноморския флот. И макар да няма кого да командва, Соърс и малката му група сътрудници осигуряват ежедневни разузнавателни обобщения, които допадат на Труман.

Криза в Турция, опит за преврат в Чехословакия, гражданска война в Гърция — всичко това поддържано от Съветския съюз, води до „доктрината Труман“, според която САЩ подкрепят „свободните народи, които се опитват да се противопоставят на подчинението“. На 26 юли 1947 г. Труман одобрява закон, с който се създава СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС). В него влизат военновъздушните сили (които преди това са били част от армията) и Централното разузнавателно управление.

Само година по-късно разузнаването се превръща в един от инструментите на американската политика. СНС разпространява сред първите съветници на Труман строго секретна директива, която одобрява „пропаганда, икономическа война… саботаж… подривни действия срещу вражески държави, включително оказване помощ на нелегалното движение на съпротивата в тези страни…“. Отговорността за провеждането на тайните операции в Албания и Корея (последната скоро ще стане реален театър на бойните действия) е съсредоточена в Управлението за координация на политиката — структура, която организационно е към ЦРУ, но се подчинява също на Държавния департамент и Пентагона. За негов ръководител е назначен ФРАНК УИЗНЪР — ветеран от УСС.

Неуспехът на ЦРУ да предвиди нашествието на Северна Корея през юни 1950 г. предизвиква реорганизация в разузнаването и довежда до създаването на нова структура — подразделение за подготовка и анализ на ОЦЕНКА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ОНР). Това позволява на Труман и на всеки следващ президент да черпи информация и от още един източник. ОНР се подготвя от Управлението за разузнаване (по-късно преименувано Управление по операциите), погълнало Управлението по координация на политиката.

След време става ясно, че практиката на тайни операции сама по себе си е заплаха за прецизно наложената американска схема на „въздържане и противопоставяне“ в отношенията между изпълнителната и законодателната власт (по-късно това засяга и съдебната власт). (Вж. СЪД ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.) ЦРУ предлага на изпълнителните структури — главно на Белия дом и СНС — възможност за работа в условията на толкова дълбока секретност, че Конгресът просто не може да осъществява своите надзорни функции над дейността на изпълнителната власт. В тези години в страната процъфтява незаконното подслушване на телефоните. Достатъчно е да се спомене, че ФБР, преследвайки шпиони и диверсанти, поставя подслушвателни устройства в няколко хиляди телефонни апарата и още 2 хиляди бръмбара.

В кръстоносния поход срещу комунистите в САЩ, подклаждан от обвиненията на сенатора Джоузеф Маккарти за „червени в правителството“, гражданските права на американците често се нарушават. От нафталина е изваден тезисът за „пряката и очевидна опасност“. През 1948 г. Министерството на правосъдието предприема активни действия срещу комунистическата партия в САЩ, позовавайки се на Закона Смит. „Днес в Америка има много комунисти — казва главният прокурор Хауърд Макграт през април 1949 г. — Те са навсякъде: в заводи, служби, месарски магазини, на всеки ъгъл, във всяка частна фирма. И у всеки един се е загнездил смъртоносният за обществото бацил.“

ФБР арестува 145 лидери на комунистическата партия. Голяма част от 109-те издадени присъди са на базата на свидетелските показания на информатори, внедрени в партията. Най-успешното проникване на ФБР в партията са информаторите, които редовно се срещат със съветски лидери в Москва. (Вж. СОЛО.)

Един от конгресмените предлага да се задължи директорът на Конгресната библиотека да състави списък на „вредни“ и „подривни“ книги. Конгресните прослушвания под светлините на телевизионните прожектори преследват комунисти в университетите, църквите и профсъюзите.

Актьорът Роналд Рейгън с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ във ФБР Т–10 дава сведения за комунистите в Холивуд. Онези, които отказват да отговарят на въпроси, позовавайки се на гражданските си права според Петата поправка на Конституцията, са заклеймени като „комунисти на Петата поправка“.Те са включени в черния списък на телевизията и радиото. Конгресменът Ричард Никсън си спечелва слава в преследването на АЛДЖЪР ХИС — бивш служител в Държавния департамент, обвинен в шпионаж от УИТАКЪР ЧЕЙМБЪРС.

В чужбина, изглежда, няма никакви граници за щедрото финансиране от страна на ЦРУ. (Значителните фондове на агенцията са скрити в общите сметки на други агенции и отдели. Конгресът защитава ЦРУ от законите, според които трябва да се разкриват „функциите, имената, официалните постове, заплатите и броят на персонала“.) Тайните операции на ЦРУ се простират до преврати в Египет (1952), Иран (1953) и Гватемала (1954). С фалшиви фондации ЦРУ тайно осигурява средства за голям брой организации, включително за интелектуалното списание Инкаунтър, издавано от английския поет Стивън Спендър, за Националната студентска асоциация и американската вестникарска гилдия и за мн.др. За да се покаже интелектуалната свобода на хората на изкуството, ЦРУ щедро, но тайно субсидира изложби на авангардни художници, като Джаксън Полък, Робърт Мадъруел, Вилем де Коонинг и Марк Ротко. Американската общественост се отзовава щедро в кампаниите за събиране на средства за РАДИО СВОБОДНА ЕВРОПА. Това радио по принцип е частна институция, но в действителност се ръководи от ЦРУ.

АНС, която работи в дълбока секретност, извършва подслушвателна дейност по цял свят. Програма за ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ с кодовото наименование ШАМРОК следи внимателно разговорите за и от чужбина и телеграмите на американските и чуждите граждани и организации. Учени от ЦРУ, включени в секретната програма МКУЛТРА, експериментират с възможностите за промиване на мозъците — те правят опити върху нищо неподозиращи хора с ЛСД и с други наркотици, предизвикващи халюцинации.

За разузнаване на новите технологии и военното развитие на СССР отначало Труман, а след това и Айзенхауер дават разрешение самолети на САЩ да извършват НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ над Съветския съюз (някои от тях проведени от британски екипажи). В дълбоко засекретеното конструкторско бюро на корпорация Локхийд — ЗАВОДИ СКУНК, е разработен разузнавателният самолет U–2. Почти едновременно започва работата и над приемника му SR–71 БЛЕКБЪРД, чиято скорост е 3 пъти по-голяма, отколкото на звука. По времето на Айзенхауер започва и разработката на шпионски СПЪТНИЦИ. Айзенхауер съзнава, че единствено с помощта на подробно и задълбочено въздушно наблюдение над Съветския съюз Съединените щати ще бъдат защитени от ядрен вариант на Пърл Харбър.

Айзенхауер одобрява и още един друг таен план: предложението на ЦРУ да свали кубинския лидер Фидел Кастро, като осъществи нападение с командоси, обучени за партизанска война от ЦРУ и избрани от емигрантската общност във Флорида. По времето на Джон Кенеди, приел поста от Айзенхауер, малката армия, събрана от ЦРУ, достига 1400 души. На 17 април е извършено нападение в Залива на прасетата, което е напълно неуспешно (вж. КУБА). Кенеди не може да се примири с управлението на Кастро и нарежда създаването, организирането и провеждането на операция МАНГУСТА. Тази операция на ЦРУ трябва да се проведе с изключителен размах. Целта й е свалянето на кубинския лидер със саботаж, с помощта на мафията или с убийство.

По време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА Съединените щати и Съветският съюз са на една крачка от ядрената война. С помощта на самолети U–2 за големи височини, нисколетящите фотографски самолети F8U КРУСЕЙДЪР и F–101 ВУДУ американското разузнаване засича съветските маневри за тайно разполагане на ракети в Куба. Но разузнаването не успява да разбере, че съветските ядрени бойни глави са вече в Куба.

Конгресът се намесва

Още със създаването им ЦРУ и АНС са извън обществения контрол, с което не могат да се похвалят Министерството на отбраната и Държавният департамент. Цялата РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, която включва РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ, ФБР и други агенции, с малки изключения, е извън надзора на Конгреса. Едно от изключенията е ИСТЛАНДСКИЯТ ДОКУМЕНТ, с който се прави преценка на пораженията, нанесени на американската ядрена програма от дейността на съветския шпионин ДОНАЛД МАКЛИЙН. Проверката е изискана от сенатор Джеймс Истланд — председател на Сенатската подкомисия за вътрешна сигурност, чието име носи и документът. Разочарованията от Виетнамската война (вж. ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА; ВИЕТНАМ) и разкритията във връзка със скандала УОТЪРГЕЙТ най-сетне насочват вниманието на Конгреса към разузнавателните операции. През 1974 г. Законът Хюз-Раян — поправка към Закона за чуждестранната помощ, изисква от президента да докладва своевременно на съответните комисии в Конгреса за всички тайни операции. През 1976 г. президентът Форд одобрява идеята за парламентарен надзор. Освен това издава директива, която забранява убийствата като инструмент на американската политика.

Сериозна работа извършват КОМИСИЯТА ЧЪРЧ и КОМИСИЯТА ПАЙК, които оповестяват направените от ЦРУ нарушения и дълбоко скриваните тайни, известни като СЕМЕЙНИ СКЪПОЦЕННОСТИ. От тези разследвания произлизат Сенатската комисия по въпросите на разузнаването и Постоянната комисия по въпросите на разузнаването към Камарата на представителите. През 1981 г. е приет специален Разрешителен закон за разузнаването, съгласно който ЦРУ се задължава „в разумни срокове след началото на дадена операция“ да информира председателите на парламентарните комисии и техните първи заместници, а също лидерите на мнозинството в Сената и в Камарата на представителите. Информирането трябва да става във вид на „уведомление“ (по-късно получава наименованието „президентско уведомление“), в което се описва характерът на една или друга операция. Големи спорове предизвиква формулировката „в разумни срокове след началото на операцията“. Всяка от заинтересованите страни посвоему разбира думата „разумни“ и влага в нея свой смисъл, което води до неизбежни противоречия.

Процедурата е нарушена от УИЛЯМ КЕЙСИ — директор на Централното разузнаване по време на президента Рейгън, който не уведомява парламентарните комисии за операцията на ЦРУ по минирането на пристанищата в Никарагуа в опит да се окаже подкрепа на контрите — въстаници, които се опитват да свалят избраното ляво правителство. Сенатор Бари Голдуотър (републиканец от Ню Мексико) пише на Кейси: „Опитвам се да си обясня как най-лесно да Ви предам чувствата си при откритието, че президентът е одобрил минирането на някои от пристанищата в Централна Америка. Всичко се свежда до един много простичък популярен израз: «Писна ми!»“ Недоволството на Конгреса, така красноречиво изразено от Голдуотър, води до допълнителни ограничения, които са наложени на администрацията на Рейгън при използването на тайни операции, извършвани от ЦРУ в Никарагуа. А пък това от своя страна довежда до скандала ИРАН — КОНТРИ.

Репутацията на американското разузнаване никога не е падала толкова ниско, както през 80-те години. Извън аферата Иран — контри, идва и ГОДИНАТА НА ШПИОНИТЕ — 1985-а, когато са разкрити 3 значителни случая на шпионаж, които повдигат въпроси във връзка със състоянието на американското контраразузнаване. В края на годината 10 американци са арестувани за шпионаж, а единайсетият, надхитрил ФБР, е в Москва. „Някои от вас може би си задават въпроса, кое надделява: многото арести на шпиони, станали през седмицата, или сериозната работа на специалните служби и наводнението от агенти на чуждото разузнаване? — пита Рейгън през 1985 г. — Аз мисля, че и едното, и другото.“

И наистина, големият брой съветски шпиони, разкрити през 80-те години, като изключим ДЖОНАТАН ПОЛАРД, който продава секретни документи на Израел, прави определението ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ШПИОНИТЕ изключително точно.

В търсене на нови направления

Развитието на технологиите за шпионски спътници започва при президента Айзенхауер. Благодарение на тях по-късно могат да се наблюдават и контролират споразуменията за разоръжаването. Всеки нов разговор за разоръжаване, изглежда, води до следващ нов и Студената война започва да отшумява. Отначало Рейгън, а след него и бившият разузнавач президентът Буш стигат до извода, че могат да намерят общ език със съветския лидер Михаил Горбачов. Международното напрежение намалява, когато Горбачов изтегля съветските войски от Афганистан (слага се край и на операциите на ЦРУ по контрабанден внос на оръжие за муджахидините). През октомври 1990 г., когато падат и последните тухли на Берлинската стена, а разпадането на Съветския съюз като държава предстои, Студената война вече е завършила.

Но все още има шпиони и шпионаж. Арестуването на сътрудника на ЦРУ ОЛДРИЧ ЕЙМС през февруари 1994 г. показва, че шпионската война все още съществува. Дейността на Еймс в полза на Съветския съюз струва живота най-малко на 10 сътрудници на ЦРУ. Вярно е, че той е работил в период на преход, но и след това той е продължил да шпионира за Съветския съюз и Русия, докато ФБР не слага край на тази негова кариера. ЦРУ разкрива, макар и късно, че той е разполагал с много повече средства, отколкото му позволява държавната заплата, за да успее да си купи червен ягуар XJ6 за 40 000 долара и къща за 540 000 долара. (През 1996 г. Конгресът приема постановление, според което Съединените щати дават гражданство на вдовиците и децата на руски агенти, работили за САЩ, които са били екзекутирани в резултат от предателството на Еймс.)

И американските, и съветските разузнавателни служби са имали определени цели по време на Студената война. След нея тези цели отпадат и се появява необходимостта от нови задачи в новата обстановка. Тероризмът, трафикът на наркотици, ПРОМИШЛЕНИЯТ ШПИОНАЖ непрекъснато са на дневен ред. ЦРУ също направлява и няколко традиционни разузнавателни операции в подкрепа на мироопазващите сили на Съединените щати и ООН, като тези в Сомалия, Хаити, Босна и Косово.

Сенатската комисия по въпросите на разузнаването стига до извода, че е необходимо нещо по-значително от простото пренасочване на операциите. Делото Еймс „разкрива, че има нужда от кардинално преразглеждане на всички аспекти в дейността на ЦРУ“, декларира комисията. За директор на Централното разузнаване е назначен ДЖОН ДОЙЧ. Той трябва да извърши необходимите промени. Конгресът му гласува пълно доверие по отношение на финансите. През 1996 г. Конгресът увеличава разходите за разузнаването с 6,3%, с което бюджетът за разузнаването стига приблизително 30 млрд. долара.

Дойч говори за реорганизация и затягане на контрола на цялата разузнавателна общност. Но над плановете му надвисва въпросът, зададен публично от ТОМАС ПОЛЪР — офицер от ЦРУ в оставка, бивш резидент в Сайгон в края на Виетнамската война: „Какво — пита той — трябва да правят тайните служби в наши дни?“ Изглежда, никой няма ясен отговор на този прост въпрос.