Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Енигма

ЕЛЕКТРИЧЕСКА ШИФРОВА МАШИНА, използвана от въоръжените сили и различните министерства на Германия през Втората световна война. Съюзниците успяват да разшифроват голяма част от кодовете на Енигма в рамките на сложна многостепенна операция, известна под общото кодово наименование УЛТРА. Способността да се четат немските, японските и италианските военни и дипломатически ШИФРИ до голяма степен влияе върху военните успехи на съюзниците, главно върху бойните действия на англо-американските сили в Атлантика срещу германските подводници в периода 1939–1945 г.

Енигма е електромеханична шифровъчна машина с размерите на портативна пишеща машина със стандартна клавиатура и серия отделни символи, които се осветяват отвътре. С машините Енигма се работи лесно, те са удобни за използване при полеви условия — на камиони и кораби, тъй като се зареждат с батерии. Когато апаратът е настроен (вж. илюстрацията), операторът просто изписва съобщението в ПРАВ ТЕКСТ както на пишеща машина. Енигма автоматично шифрира текста и осветява съответно зашифрираните букви. Втори оператор ги преписва и изпраща на радиоадреса. Процесът за входящите съобщения е по обратен път.

shpionazh-28.pngСхема на Енигма

Енигма осигурява електромеханично шифроване със серии неповтарящи се шифри чрез използването на 3 до 5 взаимозаменяеми диска или РОТОРА и няколко букси за превключване. Използването на 3 диска осигурява 17 хил. комбинации, преди повторно да се срещне дадена буква в съобщението с кодовото обозначение, използвано първия път. При 5-роторната Енигма комбинациите за всяка буква стигат до астрономическата цифра 6 секстилиона (6 000 000 000 000 000 000 000). Настройката на роторите може да се мени бързо — до няколко пъти на ден, — което още повече усложнява задачата на вражеските дешифровчици, в случай че шифрованото съобщение бъде прехванато. Основният недостатък на Енигма е в това, че не принтира съобщенията, поради което има нужда от двама или повече оператори, за да работи ефективно. Освен това тя не е директно свързана с радио или с телетип.

Машината Енигма е изобретена от германските инженери АРТУР ШЕРБИУС и БОРИС ХАГЕЛИН. Тя е била предназначена за търговските фирми — да могат да опазват бизнестайните си в процеса на комуникация. Официалното й име е Светлинна шифровъчна и дешифровъчна машина „Енигма“. Първата машина е показана през 1923 г. Смята се, че названието, дадено от завода производител, идва от „Вариации Енигма“ на композитора сър Едуард Елгар.

Американската армия купува една машина Енигма през 1928 г., за да прецени възможностите й, заплащайки за нея 144 долара плюс 12,30 долара за пощенски разходи. По същото време и по същите причини един апарат купува и британското Министерство на външните работи. Но нито едната, нито другата машина влиза в употреба.

Военните използват за пръв път Енигма в шведската армия и германския военноморски флот. И двете структури купуват апаратите през 1926 г. През 1928 г. Енигма се появява в германските сухопътни войски, а през 1935 г. — и в германските военновъздушни сили. През 1939 г. над 20 000 машини Енигма от различни модели се използват от германските военни, дипломатически и полицейски служби. Японският флот и дипломатически служби започват да използват Енигма през 1934 г., макар че през целия период на Втората световна война все пак дават предпочитание на своята Пишеща машина 97 с азбучно подредена клавиатура (вж. ПЪРПЪЛ). В началото на 1930 г. машините Енигма са изтеглени от пазара.

shpionazh-29.jpgНемски войници работят на Енигма, 1940 г. Кампанията във Франция. С бинокъла — генерал Хайнц Гудериан.
shpionazh-30.pngРекламна обява за Енигма
Проникване в кодовете на Енигма

Германците смятат, че машините Енигма са напълно недостъпни за КРИПТОАНАЛИЗА на противника дори и ако бъдат заловени. Настройката на роторите — ключовете на Енигма — се променя редовно (веднъж на ден след началото на Втората световна война), което напълно изключва възможността пленените машини и ротори да бъдат използвани. Но през Втората световна война съюзническите декодировчици успяват да разчетат по-голямата част от шифрите на Енигма. (Вж. КРИПТОАНАЛИЗ.) Първата стъпка в тази насока е направена в началото на 1932 г. от полското БЮРО ШИФРОВ с помощта на френските дешифровчици. Французите предават на поляците материали, получени от ХАНС-ТИЛО ШМИТ, френски АГЕНТ с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Аше, който има достъп до тайните на германската Енигма. Поляците успяват да разчетат първото германско шифровано съобщение в края на декември 1932 г. След това работата им тръгва като по вода — през 1938 г. вече четат ежедневно радиообмена между частите на армията и военновъздушните сили.

Този успех завършва през септември 1938 г., когато германците принципно променят работната схема на машините Енигма. Ако до този момент ключовете са били сменяни периодично, то изходните позиции на дисковете винаги са оставали непроменени. При новата схема позициите на дисковете започват да се сменят ежедневно. (В края на войната — по 3 пъти на ден. Разположението на превключвателите през цялото време си остава непроменено, което подсказва, че немците са били твърдо уверени в непогрешимостта и надеждността на шифровите машини.)

Поляците молят французите и англичаните за помощ, като им дават информация, която са успели да възпроизведат. През септември 1939 г. германците нападат Полша и няколко полски декодировчици успяват да избягат във Франция (а по-късно се преместват в Англия).

В първите модели на Енигма са използвани само 3 ротора. На 1 февруари 1942 г. германският военноморски флот въвежда вариант M4 с 4 ротора в подводниците. Това е едно от най-значителните събития в германската криптология от времето на Втората световна война, тъй като затруднява изключително много усилията за разкодиране. Изпратените от тази машина съобщения с кодовото наименование АКУЛА, измислено от англичаните, са били почти невъзможни за разкодиране чак до декември 1942 г. Всъщност германският военноморски флот използва машини Енигма с 5 ротора, докато другите служби — M4 до края на войната.

Британските усилия в декодирането са подпомогнати от заловените КРИПТОМАТЕРИАЛИ от германски синоптични кораби и подводници. Подобно на поляците, които споделят с тях всичко за Енигма, британските декодировчици в ПАРК БЛЕЧЛИ споделят постигнатото с американците, преди Съединените щати да влязат във войната на 7 декември 1941 г. Това води до безпрецедентно сътрудничество между американските и британските декодировчици по време на войната (вж. СЪГЛАШЕНИЕ БРЮС).

Благодарение на широкото приложение на Енигма британските декодировчици получават множество прехванати шифровани съобщения за разкодиране. Успехът им е изключителен. В началото на 1942 г. декодировчиците в ПАРК БЛЕЧЛИ дешифрират на месец средно 25 000 съобщения на германската армия и 14 000 — на военноморския флот. От есента на 1943 г. до края на войната средният месечен брой е 48 000 съобщения на армията и военновъздушните сили и 36 000 — на военноморския флот плюс хиляди съобщения на ГЕСТАПО и на дипломатическите служби.

В началото на военните действия на Източния фронт британците предават някои съобщения от Енигма на съветския ръководител Йосиф Сталин, без да разкриват източника си. Скоро обаче ДЖОН КЕЪРНКРОС, съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в ПАРК БЛЕЧЛИ, разкрива британския успех с Енигма и в края на 1941 г. руснаците успяват да получат няколко трофейни машини. Според съветските сведения това е станало по време на настъплението на съветската армия към град Клин, на 75 км северно от Москва, в началото на декември 1941 г. Трофейната машина Енигма трябвало да бъде пренесена в Москва. По пътя, макар и временно, била открадната от камиона. Войниците били решили да спрат за малко и да посетят родителите на един от тях, които живеели наблизо. Някакви деца я взели, сметнали я за пишеща машина и я продали на местния вехтошар! Войниците успели да открият машината и да си я вземат обратно. В Москва тя била предадена на органите на НКВД.

Според версията на историка на разузнаването ДЕЙВИД КАН, описана в книгата „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1967), руснаците успяват да разчетат съобщенията от Енигма през 1942 г. В средата на 1943 г. те взели като трофей и военноморска Енигма и разчели някои от шифрите на германските военновъздушни сили. Научавайки това, британците предават на руснаците друга машина Енигма, а също и ръководство по експлоатацията, но не предлагат помощ при разгадаването на непрестанно променящите се настройки на Енигма. По-късно, когато при оттеглянето си германците губят стотици хиляди войници и техника, руснаците пленяват много машини Енигма и документи, свързани с кодовете.

Поради бързите промени в шифроването, постигани благодарение на Енигма, а също и поради периодичните промени в нагласата на роторите притежанието на машината не е гаранция за проникване в кодовете. Независимо от това благодарение на наличието на машините, първоначалните настройки и германските военнопленници от средите на оператори и свързочници съветските криптолози успяват да разгадаят Енигма в последните етапи на войната.

Германците използват Енигма през цялата война, въпреки че върховното командване използва шифровъчната машина ФИШ, а във флота е била въведена новата шифровъчна машина Тана. Трайната употреба на Енигма в германските служби — почти 2 десетилетия, се базира на нейната опростеност, преносимост, широка приложимост и сравнителна сигурност, а също и на проблемите, свързани с въвеждането на нови машини и обучението на персонал през войната. Освен това германците нямат преки доказателства, че съюзниците са проникнали в Енигма; макар и да съществуват подозрения, отбелязва Дейвид Кан, „дим не се виждаше“.

От 1926 г. чак до края на Втората световна война през пролетта на 1945 г. според някои данни са доставени на германските служби и агенции 100 000 машини Енигма. Вероятният брой е по-малък, но също така внушителен.

Ключовете на Енигма

Различните ключове на Енигма (настройка на роторите) се използват не само от всички германски военни служби (включително СС), но и от Гестапо, АБВЕРА, дипломатическите служби и дори от конструкторската организация Тод, както и от ръководствата на тези служби и организации. Заради сигурността ключовете се променят периодически (освен всекидневните промени на роторните настройки). С разрастването на войната широко използваните ключове са раздробени на по-малки групи, за да се намали броят на шифрованите съобщения във всеки ключ. По този начин се намаляват потенциалните СЛАМКИ, създадени от съюзническите декодировчици.

Десетки ключове на Енигма са разчетени от британските декодировчици в Парк Блечли. Някои са разчетени за определен период, а след това „загубени“, когато германците правят промени в нагласяването на роторите. Въпреки това повечето са разчетени отново с помощта на съществуващите сламки или просто с „груба сила“ в криптоанализа — чрез използване на повече изчислителни машини БОМБ и хора, които да работят над ключовете.

Някои ключове стават достъпни, след като са заловени от съюзническите армии, като например Армадило (ключ на военновъздушните сили, разчетен през април 1944 г.) и Суон (ключ на Първа германска армия, разчетен през август 1944 г.). Други са разчетени още с появяването им, като Гедфлай (ключ на авиокорпус X, разчетен през януари 1942 г.) и Хорнет (ключ на авиокорпус IV, разчетен също през януари 1942 г.). Трети не са разгадани, като например Пюс (Четвърта военновъздушна армия, Източен фронт) и ТГД (ключ на Гестапо, наречен на името на берлинския позивен знак).

Изваждане на Енигма от тайнствеността

Забележително е, че тайнствеността около разчитането на Енигма се пази от началото на 30-те чак до началото на 70-те години. Хиляди хора имат достъп до тайните на Енигма и Ултра по време на войната, някои от тях попадат в плен (вж. ВАНАМЪН, АРТЪР), по-голямата част от полските декодировчици са заловени от германците през септември 1939 г., а през 1940 г. попадат в плен и френски криптолози. Нито един от тях обаче не предава тайните на успеха, въпреки че предателството е можело да им гарантира живота — техния и на семействата им.

Според Кан 30 000 британци и американци са знаели за Енигма. Сред тях има декодировчици и специалисти в комуникациите от Парк Блечли, АРЛИНГТЪН ХОЛ, апарата на ВМС на САЩ във Вашингтон, няколко висококвалифицирани „потребители“ на дешифрираните съобщения в Лондон и Вашингтон и на фронта, няколко хиляди офицери и войници от специалните свързочни части, които непосредствено препращат съобщенията на полевите командири.

Не е известно някой от тези мъже и жени да е разказал на врага за операция Ултра и дешифрираните шифри на Енигма, за това, че немските тайни отдавна не са тайна за съюзниците. За първи път светът узнава за всичко това едва през 1967 г. в силно обърканата книга на Мишел Гарде „Тайната война на френските специални служби 1935–1945“ („La Guerre Secrete des Services Speciaux Francais, 1935–1945“, 1967). В книгата не се използва терминът Енигма. Но твърде неточната информация и преднамереното изложение на фактите подтикват генерал ГЮСТАВ БЕРТРАН — бивш ръководител на френската криптоаналитична дейност, да опише работата във връзка с Енигма в книгата „Енигма, или още по-голямата енигма на войната 1939–1945“ („Enigma ou la plus Grande Enigme de la Guerre 1939–1945“, 1973), която предизвиква големи спорове и води до най-различни твърдения сред разузнавателните кръгове, въпреки че не буди сериозен обществен интерес.

Следващата книга на тази тема е „Тайната на Ултра“ („The Ultra Secret“, 1974) от полковника от военновъздушните сили Ф. УИНТЪРБОТЪМ — британски разузнавач, който разработва системата за разпространение на материалите от Ултра. Още подробности, а така също противоречиви на публикуваните в историята на Уинтърботъм твърдения се появяват 2 години по-късно. Полковник Пол Пайол — бивш ръководител на френския КОНТРАШПИОНАЖ, оспорва твърдението на британците, че тайната на Енигма била разкрита за пръв път от поляк, който работел във фабриката, където се произвеждала машината. Твърденията на Пайол са публикувани в статията „Сега французите твърдят, че техен шпионин е открил кода“, публикувана в Сънди таймс на 27 юни 1976 г.

Разкритията на Уинтърботъм са последвани от цяла лавина статии и книги. Сред по-значителните творби в тази област, публикувани по-късно, са „Войната Енигма“ („Enigma War“, 1979) на Йозеф Гарлински — роден в Киев поляк, официалният четиритомник „Британското разузнаване по време на Втората световна война“ („British Intelligence in the Second World War“, 1979, 1990) под редакцията на Ф. Х. ХИНСЛИ и др. и най-вече „Ултра отива на война“ („Ultra Goes to War“, 1978) на Роналд Люин. Книгата на Дейвид Кан „Овладяването на Енигма“ („Seizing Enigma“, 1991) е доста ценен преглед на надпреварата да бъдат разчетени кодовете на Енигма. Книгата на Едуард Дри „УЛТРА на Макартър“ („MacArthur’s ULTRA“, 1992) и „Орел срещу слънцето“ („Eagle Against the Sun“, 1985) на Роналд Спектър представляват великолепни прегледи на значението на Ултра за американските военни операции в Тихия океан.

Хиляди американци са запознати с Ултра и МЕДЖИК по време на войната. Меджик е операция за разчитането на японските дипломатически кодове, но в хода на работата по време на войната усилията на криптолозите се пресичат в операция Ултра и Меджик. И само веднъж изтича информация: в навечерието на битката в Коралово море през май 1942 г. журналистът СТЕНЛИ ДЖОНСТЪН разгласява сведения в статия в Чикаго трибюн, че американците четат японските кодирани съобщения. След войната темата Ултра и Меджик в една или друга степен се повдига няколко пъти: основно при разследването на историята с японското нападение над ПЪРЛ ХАРБЪР през 1941 г., както и при разискванията по този въпрос в Конгреса.