Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Доихара, Кенджи (1883–1948)
Най-важният японски РАЗУЗНАВАЧ в Манджурия през 30-те години, наричан от западната преса Лорънс Манджурски. „Задачата му — пише американският журналист Джон Гантър — е да създава кризисни ситуации, а разрешението им да бъде от полза за японците.“
Като АГЕНТ-ПРОВОКАТОР Доихара предизвиква различни „инциденти“, които трябва да демонстрират китайските намерения за агресия срещу Япония. Най-значителният е на 18 септември 1931 г. Въз основа на твърдението, че китайски диверсанти редовно повреждат участъци по Южноманджурската железопътна линия, японците превземат китайския град Мукден (сега Шънян). Оказва се, че кмет на града е Доихара.
Доихара създава специални служби — Токуму кикан, които вземат под свой контрол цяла Манджурия и безпрекословно изпълняват желязната заповед на Доихара да се „елиминира всяка организация или общество, които не са искрени в приятелството си към Япония“. Китайският лидер Чан Кайшъ екзекутира няколко генерали по обвинението, че са АГЕНТИ на Доихара.
Един от легендарните агенти на Доихара е Йошико Кавашима — китайка, която често се дегизира като мъж. Твърди се, че е принудила детронирания император на Китай Пу И да стане марионетен император на Манчукуо. (Фактически властта е принадлежала на Доихара.) Тя е дръзкият агент, който прехвърля Пу И от Тиендзън — мястото му на изгнание, в Манчукуо. Арестувана е от китайски КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИ в Пекин през ноември 1945 г. и е екзекутирана като предател. Доихара е произведен в чин генерал-майор и е назначен за главнокомандващ на Седма област на императорската армия и генерален инспектор на военните учебни заведения. Осъден е от съюзническия трибунал за военни престъпления и е обесен през декември 1948 г.