Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (157)

Бейкър, Лафайет (1826–1868)

Ръководител на разузнаването на Северните щати по време на Гражданската война. Роден в щата Ню Йорк, израства в Мичиган и пътува доста през младежките си години. По време на треската за злато през 1849 г. става член на комитета Пазители на закона (организация за линчуване) в Сан Франциско. Суровият опит, който придобива там, му помага по-късно в Гражданската война.

В началото на войната става шпионин за Северните щати и използва името Сам Мунсън за ПРИКРИТИЕ. Арестуван е на територията на Южните щати и е разпитан от президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис, който сам е наредил да бъде арестуван. Бейкър успява да избяга и да се върне в Северните щати.

Следващият му пост е директор на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО при държавния секретар Уилям Сиуърд, който скоро прехвърля Бейкър и детективите му към военното министерство. Бейкър става доверен агент на военния министър Едуин Стантън, който по това време е особено обезпокоен от проникването на агенти от Южните щати във Вашингтон. Бейкър се залавя за работа. Той успява да залови известния шпионин Бел Бойд и изобличава още десетки заподозрени симпатизанти на Юга. Освен това изгонва от града всички спекуланти сред държавните служители, възползвали се от войната или приемали подкупи.

Официално длъжността на Бейкър е началник на военната полиция към военното министерство, но често той нарича организацията си Национално детективско бюро. (В следвоенните си мемоари поукрасява службата си като Американска тайна служба, която в действителност е основана след войната.) Като експерт по разузнаването Бейкър често е наричан последовател на АЛЪН ПИНКЕРТОН. И двамата супершпиони имат много близка професионална съдба.

Бейкър се оказва агресивен ловец на шпиони. Пренебрегва закона и задържа заподозрени с минимални или с никакви доказателства, но така успява да намали присъствието на агенти на Конфедерацията във Вашингтон. Въпреки всичко не успява да открие агентите, заговорничели в убийството на президента Ейбрахам Линкълн. Преследва убиеца му ДЖОН УИЛКС БУТ, но не успява да го залови жив.

Приемникът на Линкълн — президентът Андрю Джонсън, уволнява Бейкър като неблагонадежден, защото все още е верен на противника му Стантън. Взаимоотношенията и привързаностите излизат наяве, когато президентът Джонсън отстранява Стантън, без да изчака съгласието на Сената. По случая в Сената започват процедури по отстраняване (импийчмънт). Давайки показания, Бейкър излъгва, че у него има компрометиращи материали за Джонсън, като се надява по този начин да отслаби позициите на президента. На практика обаче слага край на кариерата си. По-късно пише за шпионската си дейност в мемоари, на които дава гръмкото заглавие „История на тайните служби на Съединените щати“ („The History of the United States Secret Service“, 1867).